Вътрешността на гората

Колобър се замисли.
- Не много - отвърна след малко. - Но и не мога да кажа, че е малко или същото.
Катрин, каза че е по-голяма от него с две или три години и е напуснала Мистик Фолс малко след превръщането и, не по нейно желание.
- При мен беше наполовина така и наполовина обратно - седна до нея на земята. - и аз се махнах от България няколко дни след като ме превърнаха, обаче сам го избрах.

- Но защо? Аз си тръгнах защото родителите ми не ме искаха вече. Казаха, че няма да делят покрива си с изчадие от ада.
Катрин се усмихна леко когато той седна до нея и се облегна леко на рамото му. Взе едно малко клонче от земята и го прокара леко по дланта си оставяйки малка алена диря която скоро щеше да зарасне от само себе си. Това беше едно от любимите й неща които и харесваха в безсмъртието.
- Идвал ли си преди в Мистик Фолс?

- По онова време бях болярин и хилядник - рече българинът. Тогава сраженията с ромеите бяха почити ежедневни и след едно загубено, за тях беше "пирова" победа - пипна гърдите си, където го бяха ранили - смъртоносно копие. Само, че край мястото минавали няколко вампира и в резултат сега си говорим - засмя се Колобър.
- Като се събудих изпих кръвта на минаващ селянин. И се уплаших, какво бях станал. Близките ми вероятно щяха да ме приемат, макар и трудно - предположи -, но се боях да не нараня някой дето не трябва. Затова се махнах и се отзовах в Индия - спомена, че там се е сдобил със слънчева защита и си направил татуировка в чест на ловец, когото е убил в двубой.
- В България се върнах за пръв път 30-на години след превръщането - продължи Колобър след малко. - А през Мистик Фолс минах за няколко дни през.. - замисли се - 1926, само, че съвета беше доста активен и трябваше да се махна. А ти друг път връщала ли си се?

- Аз умирах от туберкулоза но една вещица ме спаси. Даде ми да пия кръв от вампир малко преди да умра а щом се събудих ми даде и пръстен който да ме предпазва. Разбира се, не я убих но убих един от крадците който се опита да обере горката жена. Родителите ми ме изгониха и оттогава до преди няколко седмици не бях се връщала тук. Къщата на родителите ми отдавна я няма, сега там има построена някаква стара и полу разрушена къща.
Докато разказваше Катрин изобщо не мигна. Спомена й се стори толкова далечен но и толкова близък. Все едно събитията се бяха случили вчера а не преди векове. Усмихна се леко и премигна.
- Пътувах по света. Париж, Рим, Ню Йорк, България, Англия. Но никъде не съм се задържала повече от 10 години. Винаги се местя на нови и нови места. Надявам се обаче, да остана тук за по дълго.

И Катрин на свой ред ред разказа как е била превърната във вампир. Изброи някои от градовете, където е била.
- Хубави места - отбеляза Колобър, който също  бе живял там, а и  в Индия, Китай, Тибет, Япония и другаде. В Париж, Ню Йорк, Санкт Петербург, естествено в България и на някои други места имаше жилища. И той често се местеше по принуда. Един от недостатъците на "вечния" живот. -  Кой знае може някъде да сме били по едно и също време.
Колобър бръкна в джоба на якето и извади незнайно как останал малък шоколад. Разопакова го, като прибра опаковката, за да я изхвърли после където трябва. Разчупи го на две, като едната част беше по-голяма. Впрочем той не делеше често шоколад, особено веднага след запознанството.
- Дано - имаше предвид надеждата и  за по-дълго оставане. А и той се надяваше да се задържи повечко - Искаш ли? - предложи малката половинка.

- Наистина възможно е. Аз по принцип където и да ходя си избирам къща близо до гората. Така по малко хора, ще ме безпокоят и по трудно ме намират ловците. Очакват, че ще избера къща на оживено място понеже мислят че така по лесно ще замаскирам следите си. Но откакто съм тук не съм срещала ловци. имаше няколко върколака и един вампир който искаше да се нахрани с мен но нищо повече
Катрин се загледа в шоколада който й предложи и се усмихна като малко дете. Не беше яла шоколад от много дълго време. Преди първите десетилетия след като я бяха превърнали беше изгубила желание да яде каквато и да е била храна просто вкусът й се беше изгубил и заменил от жаждата за кръв. Кимна леко и взе по малката парче. Отчупи си малко от него и го изяде.
- Обичам шоколад.
Затвори за миг очи, а пред тях се появиха две порцеланови чаши пълни догоре с кафе и две със сок. Усмихна се отново. Не ползваше дарбата си, често но реши че днес е удачен момент.
- Не знаех дали предпочиташ кафе или сок.

- По барове и дискотеки много не ме търси, но обичам да се разхождам сред природата и обикновено си взимам жилище близо до нея - каза Колобър отхапвайки от своята половинка шоколад. - Пък и насред града трудно се намират елени или пуми.
Отхапа пак от шоколада
- А откакто съм тук срещнах само два вампира. Единия стара приятелка, а другия преди малко ми послужи за храна. Като спомена върколаци с тях общо взето се разбирам.
Взе една от чашите и отпи
- Предпочитам сок.

-Понякога хода по барове вечер но това е когато се чувствам много самотно. Иначе и аз харесвам природата. Като малка си играех на сред гората, с дивите животни. Жалко е че сега повечето диви животни ги няма вече.
Отхапа от шоколада си и отпи от топлото кафе. Усмихна се леко, нямаше как да скрие, колко й беше приятна компанията на непознатия вампир. Задави се леко като чу че някакъв друг вампир, му е станал вечеря. Не знаеше, че има и такива вампири.
- От кога се храниш с вампирска кръв?
Остави чашата настрана заедно с шоколада и го гледаше.

- Жалко наистина - кимна в знак на съгласие българинът, отпи още една глътка сок и остави чашата си.
Дояде си шоколада.
- От 2 години и нещо - отвърна той.
Взе чашата си и допи сока, после я остави. И тогава импулсивно му хрумна идея, която приведе в действие. Наведе се към Катрин и я целуна по бузата.

- Благодаря ти за шоколада.
Катрин се усмихна щом изяде своята половинка от шоколада. След няма и минута усети устните на българи върху бузата си и се изчерви леко. И преди я бяха целували непознати по бузата но този път беше различно. Този път наистина й харесваше компанията му. Облегна се на рамото му с усмивка на лицето.
- Жаден ли си? Искаш ли още кръв? Защото ако е така ще ти дам от моята без проблем.

Колобър харесваше да е в компанията на новата си позната. А и му допадна как се изчерви, след като устните му леко и невинно се докоснаха до лицето й. А и това, че му предложи да се нахрани от кръвта й. Не всеки би направил подобен жест за някои, с когото преди малко се е запознал.
- Сега съм сит, но ти благодаря - рече той. - А и един вид сме като новородени. Можем да изгубим самоконтрол. Аз се владея обаче риска си остава.
Добави, че е убил днешния вампир, защото го е ядосал. Прехвърли ръката си над раменете й и я прегърна.

- Да но новородените се учат да се контролират. А и освен това виждам, че ти се контролираш. Докато аз се науча да се контролирам ми отне десетилетия и много жертви.
Катрин сведе поглед за миг след което погледа към Колобър и се облегна на гърдите му. Усмихна се, докато го гледаше. Чувстваше се много комфортно в компанията му. Дори се надяваше да продължи повече. Може би трябваше да го покани до тях или пък да излязат отново но не знаеше, дали той изпитваше същото. Погали леко мускулите на ръката му.
- Няма за какво да ми благодариш. Приятно ми е с теб

- На мен ми трябваха двадесет и няколко години да се науча да се е контролирам - рече Колобър. - А за убитите още като човек им бях изгубил бройката - сви рамене. - Такива бяха времената. Преди около 8 века пък минах на животинска.
През ума му мина, че през живота си досега е бил на всякаква кръв: човешка, животинска и вампирска. Обаче в момента повече го вълнуваше друго.
- На мен също ми е приятно с теб - усмихна се той - Искаш ли да се разходим до вас или до дома ми? Или да излезем друг път - предложи надявайки се да се съгласи.

- Ще се радвам и да се разходим и да те заведе в нас и да те придружа до вас. На всичките предложения ще се зарадвам стига да съм с теб.
Катрин се усмихна и го гледаше и на свой ред целуна бузата му. Чувстваше че каквото и от изброените да направят щеше да е много приятно. Едно че и двамата харесваха природата, друго че не харесваха дискотеките и нощните клубове.
- Може някой път да си направим пикник насред природата, няма ли да е чудесно.
Все едно беше най нормалното нещо на света да си говорят за кръв докато с гушкаха под едно дърво. Е за вампирите беше нормално. Равняваше се на романтичните разговори на нормалните хора.
- Аз съвсем за малко пих животинска кръв. И това беше преди пет или шест години. Реших да се подложа на специална диета. Тогава мислех, че заради човешката фигурата ми се променя.

Катрин прие всичките предложения отправени от Колобър и на свой ред предложи някой ден да си направят пикник в гората. Това много го зарадва. както и целувката върху бузата му.
- Чудесно - усмихна се той.
Изправи се и й подаде ръка.
- Ти избери при кого да отидем първо.

- Да се разходим още?
Усмивката не падаше от лицето на Катрин и пое ръката на българина. Изправи се но не я пусна. Стисна я леко и го гледаше в очите.
- После искаш и ако си съгласен можеш да дойдеш до нас или аз до вас.
Стоеше близо до него и държеше ръката му, чувстваше се като момиче на първа среща което правеше всичко възможно да не изгуби кавалера си.

- Да, да се разходим още - потвърди усмихвайки се Колобър.
Продължаваше да държи ръката на момичето. Приближи още малко до нея, повдигна свободната си ръка и я погали по бузата.
- И съм съгласен после да идем у вас и ли у нас.
За него нямаше особено значение къде, след като щеше да е с нея.
- Тръгваме ли?

- Да хайде.
Наклони леко лице към силната длан на момчето и се усмихна. Стисна леко ръката му преди да тръгнат. В гората беше спокойно.
- Моята къща е в другия край на гората.
Посочи с длан посоката от която беше дошла. Беше й странно да говори така за къщата си. Все пак дори не беше нейна а просто стара къща която никой не искаше да купи от години. Беше въздействала на брокера да мисли, че е продал къщата на Катрин. Беше си красива къща.

Катрин посочи с ръка към посоката, от която беше дошла.
- Моята пък е в тази - Колобър посочи в посока почити под прав ъгъл, 100 градуса, по-точно, на нейната.
Бе хубава къща. Вампирът беше огледал още няколко преди да си избере. Впрочем и тях си ги биваше. И беше въздействал на продавача, т.е собственика да намали допълнително цената (купи я необзаведена) А после взе мебели по свой вкус.
Продължиха да вървят.

Погледна към посоката където беше посочил вампирът и се усмихна. Изглеждаше наистина красива къщата му. Много й се искаше да я разгледа и отвътре. Не знаеше какъв е неговия вкус но сигурно се различаваше от нейния.
- Когато взех къщата беше обзаведена и просто сърце не ми даде да махна старите мебели.
Докато вървяха Катрин се спъна в един корен който не беше видяла и падна по очи на земята. Усети за няколко мига болка но тя бързо мина.
- Толкова съм непохватна. - Понечи да стане но тогава усети по силна болка в кракът си не беше забеляза, че има малък клон забит в кракът й.

- На мен мебелите ми се видяха кичозни и затова ги смених.
Запита се какъв ли е нейния вкус към обзавеждане. Доколко се приближаваше и доколко се различаваше от неговия.
Докато вървяха Катрин изведнъж се спъна в един корен и падна, а Колобър бързо клекна до нея. Видя клона забил се в крака й.
- Ще те заболи още малко
Хвана клончето и с едно рязко дръпване го извади. А като се изправи я бе вдигнал на ръце.

Наистина болката стана по силна докато Колобър извади забилото се дърво от кракът й но след това изчезна за няколко секунди. Докато се изправи, блондинката вече се беше озовала в ръцете му. Усмихна се и обви ръце около вратът му
- Много си силен. Благодаря ти много.
Целуна бузата му и го гушна леко. Чувстваше се като принцеса а той беше принца й на бял кон. Е и без бял кон беше прекрасен.
- Предполагам, че вкусовете ни обзавеждане, ще се различават малко или много. Обичаш ли животни?

- За нищо - каза Колобър
Хареса му това чувство. Да я държи в ръцете си и да я прегръща.
- Обичам и не само за храна - отвърна той. - Едно време имах рибка, но умря, а сега обмислям за си взема кон.
Продължаваше да я държи и изведнъж я целуна по устните.

Щом усети устните му върху своите Катрин изгуби представа за всичко. Целия свят все едно изчезна. Отвърна на целувката и захапа леко долната му устна усмихвайки се.
- Конят е красиво животно. Харесва ми да ги гледам. Но не мога да яздя.
Сгуши се в ръцете му, притискайки тялото си към неговото. Можеше да се каже, че двете тела си паснаха като две части от пъзел. Целуна го отново леко.
- Може би някой път ще ми покажеш как се язди

Катрин отговори на целувката и се притисна към него. Интересно. Бяха се срещнали и запознали преди има-няма половин час, а сега си разменяха целувки и все едно, че бяха само те двамата в целия свят.
- За мен ще е удоволствие - отвърна Колобър и я целуна нежно. - Искаш ли да продължим разходката?