Вход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 16 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 16 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34
Вътрешността на гората
5 posters
Страница 1 от 3
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Re: Вътрешността на гората
Събудих се цялата олята в пот и с туптящо сърце. Напоследък сънувах един и същи кошмар всяка нощ - Оливър и лежащото му безжизнено тяло в тревата. Сякаш изживявах този ужасен момент отново и отново. Станах от леглото и без друго нямаше да заспя отново, а и слънцето вече грееше ярко. Взех си бърз душ, след което се запътих в гората за сутрешната си тренировка.
Тичах навътре в гората опитвайки се да прогоня картината от кошмара, който така упорито се беше загнездил в ума ми. След като усетих, че краката ми едва ме държат вече и въздуха почти не ми стигаше се спрях да отпочина, облегнах се на едно дърво и отпих от вода от бутилката, която носех. Точно, когато дишането ми стана равномерно усетих чуждо присъствие и се напрегнах, а очите ми зашариха из многобройните дървета за да открият заплахата...
Тичах навътре в гората опитвайки се да прогоня картината от кошмара, който така упорито се беше загнездил в ума ми. След като усетих, че краката ми едва ме държат вече и въздуха почти не ми стигаше се спрях да отпочина, облегнах се на едно дърво и отпих от вода от бутилката, която носех. Точно, когато дишането ми стана равномерно усетих чуждо присъствие и се напрегнах, а очите ми зашариха из многобройните дървета за да открият заплахата...
Rebecca Steele- ловец
- Брой мнения : 10
Reputation : 0
Join date : 05.08.2015
Re: Вътрешността на гората
Сарантапихина имаше тежка нощ. Нещо не беше съвсем наред. Не можеше да се нахрани. Не й стигаше това, до което успяваше да се докопа. Искаше още и още. Ако можеше целият Мистик Фолс щеше да падне в краката й, но успяваше да се котролира, засега. Въпреки това убиваше всеки, който откриеше в гората. Изпиваше кръвта му докрай, без да я е страх, от който и да е било, защото не й пукаше. Искаше просто да пие и пие, докато не засити глада си. Поредната й жертва за тази седмица беше подред третата ... което си бе истинско постижение. Все пак седмицата бе към края си, преди убиваше много повече. Правеше го, без да се притеснява от нищо, но беше време да започне, защото ако не спреше, щеше да се наложи да краде кръв от болниците, а това не й бе по вкуса. Не искаше и да я усетят, че е тук, макар че щеше да смени града съвсем скоро ... може би след една, две години, което изобщо не беше много.
В далечината забеляза движеща се човешка фигура ...о, да. Беше човек. Нямаше как да сбърка тази кръв, усещаше я от километри. Започна да обикаля със свръхскоростта си около гората, за да привлече внимание, а секунди по - късно вече стоеше зад брюнетката. Засмя се. Знаеше коя е и с какво се занимава, дори бе наясно с това, че сега Ирина бе жертвата, а не звяра. Бе виждала това момиче и преди, дори бе започнала да я следи ... не се плашеше от нея.
- Здравей, кукличке - рече и смехът отново не пропусна да се появи.
В далечината забеляза движеща се човешка фигура ...о, да. Беше човек. Нямаше как да сбърка тази кръв, усещаше я от километри. Започна да обикаля със свръхскоростта си около гората, за да привлече внимание, а секунди по - късно вече стоеше зад брюнетката. Засмя се. Знаеше коя е и с какво се занимава, дори бе наясно с това, че сега Ирина бе жертвата, а не звяра. Бе виждала това момиче и преди, дори бе започнала да я следи ... не се плашеше от нея.
- Здравей, кукличке - рече и смехът отново не пропусна да се появи.
Последната промяна е направена от Ирина на 06.08.15 21:08; мнението е било променяно общо 1 път
Ирина- вампир
- Брой мнения : 115
Reputation : 0
Join date : 18.04.2014
Re: Вътрешността на гората
След няколко секунди русо момиче стоеше на няколко метра от мен. От светкавичната ѝ поява веднага се досетих, че е вампир. Стоеше спокойна и ме гледаше с лека насмешка. Имах чувството, че я бях срещала и преди, но ако това беше вярно сега нямаше да е тук пред мен. Жива. След кратък миг на мълчание блондинката наруши тишината.
- Здравей, кукличке - заговори и отново се засмя.
Зачудих се какво ли ѝ беше толкова забавно и даваше ли си сметка, че съм ловец. Доста същества не гледат сериозно на мен, само защото съм момиче и не мислят, че съм заплаха за тях. Е, доста от тях обаче не са живи за да опровергаят тази теза.
-Ако си мислиш, че ще ти послужа за закуска или нещо подобно, кръвопийце, си в голяма грешка! - отвърнах на поздрава ѝ накрая и в очите ѝ отново заигра това пламъче на развеселение.
- Здравей, кукличке - заговори и отново се засмя.
Зачудих се какво ли ѝ беше толкова забавно и даваше ли си сметка, че съм ловец. Доста същества не гледат сериозно на мен, само защото съм момиче и не мислят, че съм заплаха за тях. Е, доста от тях обаче не са живи за да опровергаят тази теза.
-Ако си мислиш, че ще ти послужа за закуска или нещо подобно, кръвопийце, си в голяма грешка! - отвърнах на поздрава ѝ накрая и в очите ѝ отново заигра това пламъче на развеселение.
Rebecca Steele- ловец
- Брой мнения : 10
Reputation : 0
Join date : 05.08.2015
Re: Вътрешността на гората
Разбира се. Защо ли не чуваше нещо ново от нея? Не, че бе минало много време откакто я видя последно, но можеше да промени някоя и друга реплика, а може би я бе променила, но Ирина да не си спомняше ... все пак не бе единственият ловец, с който се бе срещала, а и й се струваше, че всички казваха едно и също нещо, а дни по - късно близките им стояха над гробовете им и ги оплакваха ... бяха хора като всички останали, нищо, че се смятаха за по - добри и по - велики, но не бяха ... дори това ги правеше цмного по - глупави и Сарантапихина знаеше това от всичките тези години, пред които бе попадала на тези същества.
- Мисля да те превърна в свой обяд, а може и вечеря - рече Ина и отново се засмя, а след това с вампирка скорост се озова зад момичето и захапа врата й.
Кръвта й имаше особен вкус. Сякаш беше от онези, хубавите, които вампирката рядко опитваше, защото не всеки път успяваше да попадне на подходяща жертва, но може би този път бе успяла и щеше да й се наслаждава дълго, но знаеше, че тя е ловец и всичко хубаво щеше бързо да се изпари. Затова се откъсна от врата й и се скри зад едно от дърветата.
- Мисля да те превърна в свой обяд, а може и вечеря - рече Ина и отново се засмя, а след това с вампирка скорост се озова зад момичето и захапа врата й.
Кръвта й имаше особен вкус. Сякаш беше от онези, хубавите, които вампирката рядко опитваше, защото не всеки път успяваше да попадне на подходяща жертва, но може би този път бе успяла и щеше да й се наслаждава дълго, но знаеше, че тя е ловец и всичко хубаво щеше бързо да се изпари. Затова се откъсна от врата й и се скри зад едно от дърветата.
Ирина- вампир
- Брой мнения : 115
Reputation : 0
Join date : 18.04.2014
Re: Вътрешността на гората
Колобър обичаше да се разхожда из природата. Освен това имаше навик като се мести на ново място да разгледа добре, когато има време, но възможно по-рано и него и околностите. Е, по случайност сега разполагаше с такова затова реши да излезе.
Вампирът изгаси телевизора и стана от канапето. Сложи кафявото кожено яке, освен това бе с бяла тениска и сини дънки. Обу си ботите и излезе заключвайки. Насочи се към гората. Както казах обичаше разходките сред природата. А и при късмет можеше да се натъкне на някой себеподобен, който да му послужи за храна. И късметът му проработи. Всъщност можеше да подмине другия вампир, и без това не беше особено гладен, но стана така, че го свари да се храни. Това как да е но видя и да чупи без причина ръката на жертвата си. А нашият герой никак не харесваше излишното насилие.
Колобър прибра труповете и продължи да се разхожда. Няколко минути по-късно усети присъствието на друг вампир и мярна дълга руса коса да се приближава между дърветата. Облегна се на един дънер и зачака.
Вампирът изгаси телевизора и стана от канапето. Сложи кафявото кожено яке, освен това бе с бяла тениска и сини дънки. Обу си ботите и излезе заключвайки. Насочи се към гората. Както казах обичаше разходките сред природата. А и при късмет можеше да се натъкне на някой себеподобен, който да му послужи за храна. И късметът му проработи. Всъщност можеше да подмине другия вампир, и без това не беше особено гладен, но стана така, че го свари да се храни. Това как да е но видя и да чупи без причина ръката на жертвата си. А нашият герой никак не харесваше излишното насилие.
Колобър прибра труповете и продължи да се разхожда. Няколко минути по-късно усети присъствието на друг вампир и мярна дълга руса коса да се приближава между дърветата. Облегна се на един дънер и зачака.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
Денят беше спокоен и Катрин реши да с разходи из гората и да потърси няколко заблудени тинейджъри решили да си направям къмпинг там. Беше й забавно да го прави а и никога не прекаляваше. Животът в Мистик Фолс й харесваше. Не искаше да рискува по какъвто и да бил начин оставането си тук.
След няколко минути ходене намери точно това което търсеше - групичка от четирима ученици тъкмо разпъваха палатките си. Хвана едно от момичетата и го дръпна навътре в гората. Захапа я силно за врата и след няколко минути се отдръпна. Погрижи се да заличи спомените на момичето и продължи напред. Беше задоволи гладът си така, че нямаше намерение да прекалява. Вървеше между дърветата и се оглеждаше, малко се надяваше да намери нещо или някой по интересен.
Усети нечие чуждо присъствие и спря за момент. Усещаше, че е вампир но не можеше да определи дали е приятелски настроен или не. Реши да рискува и продължи напред, скоро забеляза момче по скоро мъж който стоеше облегнат на един дънер и я гледаше. На пръв поглед, не изглеждаше да е заплаха но знаели човек.
- Да не би да чакаш някого?
Стоеше изправена пред него, опитваше се да се отпусне и да не си личи колко е нервна.
След няколко минути ходене намери точно това което търсеше - групичка от четирима ученици тъкмо разпъваха палатките си. Хвана едно от момичетата и го дръпна навътре в гората. Захапа я силно за врата и след няколко минути се отдръпна. Погрижи се да заличи спомените на момичето и продължи напред. Беше задоволи гладът си така, че нямаше намерение да прекалява. Вървеше между дърветата и се оглеждаше, малко се надяваше да намери нещо или някой по интересен.
Усети нечие чуждо присъствие и спря за момент. Усещаше, че е вампир но не можеше да определи дали е приятелски настроен или не. Реши да рискува и продължи напред, скоро забеляза момче по скоро мъж който стоеше облегнат на един дънер и я гледаше. На пръв поглед, не изглеждаше да е заплаха но знаели човек.
- Да не би да чакаш някого?
Стоеше изправена пред него, опитваше се да се отпусне и да не си личи колко е нервна.
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Re: Вътрешността на гората
Има и мъже, които също носят дълги коси. Затова отначало Колобър не можеше да определи пола на вампира, чието присъствие беше усетил. Докато последният не се показа измежду дърветата. Оказа се момиче, по-точно млада жена изглеждаща в началото на 20-те. Освен това му се видя леко нервна.
- И да и не - отвърна той на въпроса й дали чака някого. Чаках този, когото усетих одеве, но досега не знаех кой - поясни.
- И да и не - отвърна той на въпроса й дали чака някого. Чаках този, когото усетих одеве, но досега не знаех кой - поясни.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
- Ако чакаш някой от лагеруващите да дойдат насам ще се позабавят.
Катрин се засмя леко, и се облегна на дървото зад себе си. Не беше виждала това момче досега в града. Предполагаше, че е или нов или много стар жител който се беше върнал след дълго отсъствие. Изглеждаше приятелски настроен но знаеше, че външния вид лъже. От гората се чу шум и като по инерция Катрин се огледа. Не беше сигурна дали мистериозното момче, не беше довел някой свой приятел. Не беше усетила друг вампир в гората.
- Да не би да си тук с приятели?
Катрин се засмя леко, и се облегна на дървото зад себе си. Не беше виждала това момче досега в града. Предполагаше, че е или нов или много стар жител който се беше върнал след дълго отсъствие. Изглеждаше приятелски настроен но знаеше, че външния вид лъже. От гората се чу шум и като по инерция Катрин се огледа. Не беше сигурна дали мистериозното момче, не беше довел някой свой приятел. Не беше усетила друг вампир в гората.
- Да не би да си тук с приятели?
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Re: Вътрешността на гората
- Сам съм - отвърна Колобър. - И не знаех за лагерниците. - Не че имаше намерение да се храни с тях.
Погледна момичето. Зачуди се дали и тя като него е нова в Мистик Фолс или е живее тук по-отдавна.
- Ами ти? И от колко време си в града? - заинтересува се на свой ред българинът.
- Впрочем аз съм Колобър Чакар - представи се.
Погледна момичето. Зачуди се дали и тя като него е нова в Мистик Фолс или е живее тук по-отдавна.
- Ами ти? И от колко време си в града? - заинтересува се на свой ред българинът.
- Впрочем аз съм Колобър Чакар - представи се.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
- Приятно ми е Колобър. Моето име е Катрин Мартинез.
Русото момиче се усмихна леко и го гледаше. Не изглеждаше да е местен а и името му беше малко странно. но не във лошия смисъл странно. Звучеше приятно различно.
- Родена съм тук но поради неприятни причини ми се наложи да замина. Върнах се преди няколко седмици. Дори все още си търся дом. Ами ти от кога си тук.
Катрин го гледаше с любопитство в очите, много малко хора успяваха да породят такова любопитство в нея. Обикновено оставаше безразлично към останалите от вида си и от другите видове но нещо в него някакво излъчване просто показваше, че е различен от другите.
- Не си от Мистик Фолс нали?
Русото момиче се усмихна леко и го гледаше. Не изглеждаше да е местен а и името му беше малко странно. но не във лошия смисъл странно. Звучеше приятно различно.
- Родена съм тук но поради неприятни причини ми се наложи да замина. Върнах се преди няколко седмици. Дори все още си търся дом. Ами ти от кога си тук.
Катрин го гледаше с любопитство в очите, много малко хора успяваха да породят такова любопитство в нея. Обикновено оставаше безразлично към останалите от вида си и от другите видове но нещо в него някакво излъчване просто показваше, че е различен от другите.
- Не си от Мистик Фолс нали?
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Re: Вътрешността на гората
И момичето се представи. На Колобър фамилията й му звучеше испански, а външността й я оприличаваше повече на скандинавка. Но пък той беше виждал и руси латино американки. Изглеждаше симпатична. Също така, каза, че е родена в града, но е трябвало да замине и се е върнала наскоро.
- Не съм - потвърди той. - От България съм. А иначе и аз дойдох преди няколко седмици
- Не съм - потвърди той. - От България съм. А иначе и аз дойдох преди няколко седмици
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
- Красиво място е България. Бях там преди няколко века.
Усмихна му се мило и го гледаше. Наистина беше красиво мястото но за жалост и там не беше останала много време. Заради ловците й се беше наложи да напусне няколко дни след като беше пристигнала. Може би скоро трябваше да посети отново държавата.
- Кога те превърнаха в вампир? Извинявай за въпроси но отдавна не съм виждал нови лица из града.
Усмихна му се мило и го гледаше. Наистина беше красиво мястото но за жалост и там не беше останала много време. Заради ловците й се беше наложи да напусне няколко дни след като беше пристигнала. Може би скоро трябваше да посети отново държавата.
- Кога те превърнаха в вампир? Извинявай за въпроси но отдавна не съм виждал нови лица из града.
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Re: Вътрешността на гората
Красиво наистина - засмя се в отговор Колобър. - Често се връщам. Последно преди 15-на години.
Като повечето от неговия вид, особено по-старите и на него не рядко му се бе налагало да се мести и беше посещавал доста страни, някои и по повече от веднъж.
- Пролетта на 1011г. - отвърна кога е станал вампир. - на 26 - на толкова беше, когато се случи.
Като повечето от неговия вид, особено по-старите и на него не рядко му се бе налагало да се мести и беше посещавал доста страни, някои и по повече от веднъж.
- Пролетта на 1011г. - отвърна кога е станал вампир. - на 26 - на толкова беше, когато се случи.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
- И как изглежда сега? Много ли се е променило.
Докато го слушаше се замисли. Не изглеждаше толкова на повече от 20/22 години. Но все пак на вампирите изобщо не им личаха годините. Можеше да мине за тинейджър. Сви леко рамене и въздъхна. Седна на земята и продължи да го гледа.
- Малко по млад си от мен. С две три години. Аз напуснах Мистик Фолс няколко дена след като ме превърнаха. Не беше по мое желание но се наложи
Докато го слушаше се замисли. Не изглеждаше толкова на повече от 20/22 години. Но все пак на вампирите изобщо не им личаха годините. Можеше да мине за тинейджър. Сви леко рамене и въздъхна. Седна на земята и продължи да го гледа.
- Малко по млад си от мен. С две три години. Аз напуснах Мистик Фолс няколко дена след като ме превърнаха. Не беше по мое желание но се наложи
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Re: Вътрешността на гората
Колобър се замисли.
- Не много - отвърна след малко. - Но и не мога да кажа, че е малко или същото.
Катрин, каза че е по-голяма от него с две или три години и е напуснала Мистик Фолс малко след превръщането и, не по нейно желание.
- При мен беше наполовина така и наполовина обратно - седна до нея на земята. - и аз се махнах от България няколко дни след като ме превърнаха, обаче сам го избрах.
- Не много - отвърна след малко. - Но и не мога да кажа, че е малко или същото.
Катрин, каза че е по-голяма от него с две или три години и е напуснала Мистик Фолс малко след превръщането и, не по нейно желание.
- При мен беше наполовина така и наполовина обратно - седна до нея на земята. - и аз се махнах от България няколко дни след като ме превърнаха, обаче сам го избрах.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
- Но защо? Аз си тръгнах защото родителите ми не ме искаха вече. Казаха, че няма да делят покрива си с изчадие от ада.
Катрин се усмихна леко когато той седна до нея и се облегна леко на рамото му. Взе едно малко клонче от земята и го прокара леко по дланта си оставяйки малка алена диря която скоро щеше да зарасне от само себе си. Това беше едно от любимите й неща които и харесваха в безсмъртието.
- Идвал ли си преди в Мистик Фолс?
Катрин се усмихна леко когато той седна до нея и се облегна леко на рамото му. Взе едно малко клонче от земята и го прокара леко по дланта си оставяйки малка алена диря която скоро щеше да зарасне от само себе си. Това беше едно от любимите й неща които и харесваха в безсмъртието.
- Идвал ли си преди в Мистик Фолс?
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Re: Вътрешността на гората
- По онова време бях болярин и хилядник - рече българинът. Тогава сраженията с ромеите бяха почити ежедневни и след едно загубено, за тях беше "пирова" победа - пипна гърдите си, където го бяха ранили - смъртоносно копие. Само, че край мястото минавали няколко вампира и в резултат сега си говорим - засмя се Колобър.
- Като се събудих изпих кръвта на минаващ селянин. И се уплаших, какво бях станал. Близките ми вероятно щяха да ме приемат, макар и трудно - предположи -, но се боях да не нараня някой дето не трябва. Затова се махнах и се отзовах в Индия - спомена, че там се е сдобил със слънчева защита и си направил татуировка в чест на ловец, когото е убил в двубой.
- В България се върнах за пръв път 30-на години след превръщането - продължи Колобър след малко. - А през Мистик Фолс минах за няколко дни през.. - замисли се - 1926, само, че съвета беше доста активен и трябваше да се махна. А ти друг път връщала ли си се?
- Като се събудих изпих кръвта на минаващ селянин. И се уплаших, какво бях станал. Близките ми вероятно щяха да ме приемат, макар и трудно - предположи -, но се боях да не нараня някой дето не трябва. Затова се махнах и се отзовах в Индия - спомена, че там се е сдобил със слънчева защита и си направил татуировка в чест на ловец, когото е убил в двубой.
- В България се върнах за пръв път 30-на години след превръщането - продължи Колобър след малко. - А през Мистик Фолс минах за няколко дни през.. - замисли се - 1926, само, че съвета беше доста активен и трябваше да се махна. А ти друг път връщала ли си се?
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
- Аз умирах от туберкулоза но една вещица ме спаси. Даде ми да пия кръв от вампир малко преди да умра а щом се събудих ми даде и пръстен който да ме предпазва. Разбира се, не я убих но убих един от крадците който се опита да обере горката жена. Родителите ми ме изгониха и оттогава до преди няколко седмици не бях се връщала тук. Къщата на родителите ми отдавна я няма, сега там има построена някаква стара и полу разрушена къща.
Докато разказваше Катрин изобщо не мигна. Спомена й се стори толкова далечен но и толкова близък. Все едно събитията се бяха случили вчера а не преди векове. Усмихна се леко и премигна.
- Пътувах по света. Париж, Рим, Ню Йорк, България, Англия. Но никъде не съм се задържала повече от 10 години. Винаги се местя на нови и нови места. Надявам се обаче, да остана тук за по дълго.
Докато разказваше Катрин изобщо не мигна. Спомена й се стори толкова далечен но и толкова близък. Все едно събитията се бяха случили вчера а не преди векове. Усмихна се леко и премигна.
- Пътувах по света. Париж, Рим, Ню Йорк, България, Англия. Но никъде не съм се задържала повече от 10 години. Винаги се местя на нови и нови места. Надявам се обаче, да остана тук за по дълго.
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Re: Вътрешността на гората
И Катрин на свой ред ред разказа как е била превърната във вампир. Изброи някои от градовете, където е била.
- Хубави места - отбеляза Колобър, който също бе живял там, а и в Индия, Китай, Тибет, Япония и другаде. В Париж, Ню Йорк, Санкт Петербург, естествено в България и на някои други места имаше жилища. И той често се местеше по принуда. Един от недостатъците на "вечния" живот. - Кой знае може някъде да сме били по едно и също време.
Колобър бръкна в джоба на якето и извади незнайно как останал малък шоколад. Разопакова го, като прибра опаковката, за да я изхвърли после където трябва. Разчупи го на две, като едната част беше по-голяма. Впрочем той не делеше често шоколад, особено веднага след запознанството.
- Дано - имаше предвид надеждата и за по-дълго оставане. А и той се надяваше да се задържи повечко - Искаш ли? - предложи малката половинка.
- Хубави места - отбеляза Колобър, който също бе живял там, а и в Индия, Китай, Тибет, Япония и другаде. В Париж, Ню Йорк, Санкт Петербург, естествено в България и на някои други места имаше жилища. И той често се местеше по принуда. Един от недостатъците на "вечния" живот. - Кой знае може някъде да сме били по едно и също време.
Колобър бръкна в джоба на якето и извади незнайно как останал малък шоколад. Разопакова го, като прибра опаковката, за да я изхвърли после където трябва. Разчупи го на две, като едната част беше по-голяма. Впрочем той не делеше често шоколад, особено веднага след запознанството.
- Дано - имаше предвид надеждата и за по-дълго оставане. А и той се надяваше да се задържи повечко - Искаш ли? - предложи малката половинка.
Последната промяна е направена от Колобър Чакар на 05.01.22 21:01; мнението е било променяно общо 1 път
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
- Наистина възможно е. Аз по принцип където и да ходя си избирам къща близо до гората. Така по малко хора, ще ме безпокоят и по трудно ме намират ловците. Очакват, че ще избера къща на оживено място понеже мислят че така по лесно ще замаскирам следите си. Но откакто съм тук не съм срещала ловци. имаше няколко върколака и един вампир който искаше да се нахрани с мен но нищо повече
Катрин се загледа в шоколада който й предложи и се усмихна като малко дете. Не беше яла шоколад от много дълго време. Преди първите десетилетия след като я бяха превърнали беше изгубила желание да яде каквато и да е била храна просто вкусът й се беше изгубил и заменил от жаждата за кръв. Кимна леко и взе по малката парче. Отчупи си малко от него и го изяде.
- Обичам шоколад.
Затвори за миг очи, а пред тях се появиха две порцеланови чаши пълни догоре с кафе и две със сок. Усмихна се отново. Не ползваше дарбата си, често но реши че днес е удачен момент.
- Не знаех дали предпочиташ кафе или сок.
Катрин се загледа в шоколада който й предложи и се усмихна като малко дете. Не беше яла шоколад от много дълго време. Преди първите десетилетия след като я бяха превърнали беше изгубила желание да яде каквато и да е била храна просто вкусът й се беше изгубил и заменил от жаждата за кръв. Кимна леко и взе по малката парче. Отчупи си малко от него и го изяде.
- Обичам шоколад.
Затвори за миг очи, а пред тях се появиха две порцеланови чаши пълни догоре с кафе и две със сок. Усмихна се отново. Не ползваше дарбата си, често но реши че днес е удачен момент.
- Не знаех дали предпочиташ кафе или сок.
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Re: Вътрешността на гората
- По барове и дискотеки много не ме търси, но обичам да се разхождам сред природата и обикновено си взимам жилище близо до нея - каза Колобър отхапвайки от своята половинка шоколад. - Пък и насред града трудно се намират елени или пуми.
Отхапа пак от шоколада
- А откакто съм тук срещнах само два вампира. Единия стара приятелка, а другия преди малко ми послужи за храна. Като спомена върколаци с тях общо взето се разбирам.
Взе една от чашите и отпи
- Предпочитам сок.
Отхапа пак от шоколада
- А откакто съм тук срещнах само два вампира. Единия стара приятелка, а другия преди малко ми послужи за храна. Като спомена върколаци с тях общо взето се разбирам.
Взе една от чашите и отпи
- Предпочитам сок.
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
-Понякога хода по барове вечер но това е когато се чувствам много самотно. Иначе и аз харесвам природата. Като малка си играех на сред гората, с дивите животни. Жалко е че сега повечето диви животни ги няма вече.
Отхапа от шоколада си и отпи от топлото кафе. Усмихна се леко, нямаше как да скрие, колко й беше приятна компанията на непознатия вампир. Задави се леко като чу че някакъв друг вампир, му е станал вечеря. Не знаеше, че има и такива вампири.
- От кога се храниш с вампирска кръв?
Остави чашата настрана заедно с шоколада и го гледаше.
Отхапа от шоколада си и отпи от топлото кафе. Усмихна се леко, нямаше как да скрие, колко й беше приятна компанията на непознатия вампир. Задави се леко като чу че някакъв друг вампир, му е станал вечеря. Не знаеше, че има и такива вампири.
- От кога се храниш с вампирска кръв?
Остави чашата настрана заедно с шоколада и го гледаше.
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Re: Вътрешността на гората
- Жалко наистина - кимна в знак на съгласие българинът, отпи още една глътка сок и остави чашата си.
Дояде си шоколада.
- От 2 години и нещо - отвърна той.
Взе чашата си и допи сока, после я остави. И тогава импулсивно му хрумна идея, която приведе в действие. Наведе се към Катрин и я целуна по бузата.
Дояде си шоколада.
- От 2 години и нещо - отвърна той.
Взе чашата си и допи сока, после я остави. И тогава импулсивно му хрумна идея, която приведе в действие. Наведе се към Катрин и я целуна по бузата.
Последната промяна е направена от Колобър Чакар на 04.11.15 12:23; мнението е било променяно общо 1 път
Колобър Чакар- хибрид
- Брой мнения : 1196
Reputation : 3
Join date : 10.08.2015
Re: Вътрешността на гората
- Благодаря ти за шоколада.
Катрин се усмихна щом изяде своята половинка от шоколада. След няма и минута усети устните на българи върху бузата си и се изчерви леко. И преди я бяха целували непознати по бузата но този път беше различно. Този път наистина й харесваше компанията му. Облегна се на рамото му с усмивка на лицето.
- Жаден ли си? Искаш ли още кръв? Защото ако е така ще ти дам от моята без проблем.
Катрин се усмихна щом изяде своята половинка от шоколада. След няма и минута усети устните на българи върху бузата си и се изчерви леко. И преди я бяха целували непознати по бузата но този път беше различно. Този път наистина й харесваше компанията му. Облегна се на рамото му с усмивка на лицето.
- Жаден ли си? Искаш ли още кръв? Защото ако е така ще ти дам от моята без проблем.
Катрин Мартинез- вампир
- Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014
Страница 1 от 3 • 1, 2, 3
Страница 1 от 3
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
27.09.22 22:17 by } lehana {
» Elena's apartment
27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲
» Бара
13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲
» Mine :d
23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.
» Мона бонбонааа [SPAM]
01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
10.12.18 18:55 by Victor.
» кой от последните два аватара предпочитате
11.09.18 7:40 by Колобър Чакар
» Глас в БГ ТОП
06.05.18 10:04 by Колобър Чакар
» Да броим от 1000 до 0
03.01.18 6:19 by Колобър Чакар
» Секси или злекси
14.12.17 8:52 by Колобър Чакар
» С какво е облечен следващият?
14.12.17 8:46 by Колобър Чакар
» Опиши предишния с питие
14.12.17 8:44 by Колобър Чакар
» Какъв цвят е бельото на следващия?
14.12.17 8:41 by Колобър Чакар