Elena's apartment

by **-pyre.** 06.10.20 22:22

След всичко, което се беше случило през живота му, Пайър не беше подозирал за такива мъки. Момичето беше успяло да ги завлече в апартамента си, блъскайки го някак си по стълбищата. Пай едвам-едвам успяваше да се крепи върху изненадващо силните й рамене.
Острият звън на ключовете, докато момичето ровеше в джоба си, за да ги извади...
Глухият звук на дрехи, търкащи се в стената, докато плавно момчето се свличаше надолу...
Притъпените крясъци на отрепките отвън, докато разбиваха поредния магазин...
Всичко това беше сън, далечен сън, в който всичко те болеше, а вътрешностите ти те мразеха. Пайър направи пореден напън да повърне, но нищо освен слюнка не понечи да излезе на бял свят. Момичето отключи проклетата врата на апартамента си и завлече момчето навътре, просвайки го на дивана. Пай успя да се раздвижи дотолкова, че да се напикае на място. Тънките струйки потекоха надолу, навлажнявайки килима й, а миризмата на амоняк отново изпълни ноздрите на момчето. Ръцете му се впиха в облегалките на дивана. С огромни усилия отвори очите си, като забелязваше тъмния силует на спасителката си да се стрелка напред-назад - първо, изглежда залости вратата и я подрпя с някакво нещо (лол). Малко по-късно, изглежда, забеляза невниманието на Пайър, който си беше позволил да полее вечноокосената трева, наречена килим, надявайки се да я накара да порасне голяма и плодородна.
- Слушай... благодаря ти... която и да си - измърмори на пресекулки момчето. Усещаше, че силите му постепенно се завръщаха, но все пак тялото му си оставаше все толкова безжизнено. - Би ли ... ми дала чаша вода?
Пайър имаше нужда от внимание. Искаше тя да е до него, защото го беше спасила и защото се нуждаеше от вода, която... да повърне, ЕХО? Защо беше толкова трудно някой да му даде нещо толкова просто.

// Пайър се отдели от Елена. Погледна я от глава до пети. Тънки струйки кръв започнаха да капят от носа на нашия герой.
- ПРОДЪЛЖАВАЙ, СКАПАНЯКО! - изкряска нещо от ъгъла на стаята. - ИСКАМ ДА ПРОДЪЛЖАВАШ.
- Но ще умра, ако не си почина поне - тихо прошепна Пай с едва доловима нотка на притеснение. Лицето му изглеждаше непроницаемо, но вътрешно съжаляваше адски много, че причиняваше това на момичето. Но не трябваше да проявява никаква слабост, или...
- МИСЛИШ ЛИ, ЧЕ ТОВА МЕ ИНТЕРЕСУВА, А?
Пайър положи ръцете си върху двете й бузи, надвеси се над нея и прошепна:
" Phesmatos Spirituales Incursio! "
Близките свещи се възпламениха, а кръвта започна да тече и от очите на Пай, но той дори не въздъхна.//

Отвори очите си, за да види Елена, която му подаваше вода до устните му. Отпи няколко глътки, което му подейства изненадващо добре. Може би момичето се беше сблъсквало с ефектите на този наркотик? Или може би беше доктор, който знаеше как да се справи с отчайващи случаи, като неговия. При какъвто и да било случай, момичето си знаеше работата.
- Благодаря, аз ...
В този миг Пайър и Елена бяха изхвърлени към кухненския бокс от ударната вълна, която дойде откъм прозореца. Пай разтърси отломките от прозореца, който се беше натрошил на сол от... огромна бомба, която мигновено беше придобила своята гъбоподобна форма. Огнените пламъчета танцуваха в сините очи на момчето, отразявайки апокалиптичното създание. Масивната форма подсказваше, че се намираше доста близо до апартамента. Въпреки това Пайър не можеше да прецени.

by **ElenaGilbert.▲** 27.10.20 13:42

Единственото, което можеше да очаква в този ден ... беше само неочакваното. Само това оставаше ... да остане и без апартамента си! Наистина не можеше да разбере. Какво не му беше наред на тоя скапан ден ... о, както и да е! Нямаше време да мисли за всичките тия глупости. От тътена, който отекваше отново и отново в главата й, не беше сигурна че можеше да чуе, каквото и да е било друго и да мисли, за каквото и да е било друго.

Първоначално не можеше да фокусира погледа си. Наистина за части от секундата си мислеше, че поне тук можеше някак да се защити, ама твърде излишно мислеше, ако днес не умреше, не знаеше кога отново щеше, според звездите, да бъде благоприятен ден за жертвоприношения.

Успя да се съвземе, пламъците прибягаха до нея и усети пареща болка в краката си. Изпищя силно, а след това побърза да пропълзи, накъдето щеше да е най - добре ... искаше да се измъкне ... не й се умираше! Изправи се, когато успя да се добере до някой от столовете, той поне все още не гореше, но положително нищо нямаше да остане от вещите й. Както и да е! Беше изгорила единия си крак, не много, ама усещаше някаква болка, която не й позволяваше да върви нормално. Както и да е! Щеше да се оправи, да ... да, ама не! Не виждаше изход никъде. Само различни нюанси на червеното около себе си. Но нямаше време да отделя внимание на гамите, които я заобикаляха.

- Ей! - извика, като сигурно нищо не се чу.

Имаха само един шанс да се измъкнат и това може би беше само входната врата, през която някак си щяха да успеят да минат. Не знаеше как беше стигнала до момчето, ама не искаше да го оставя тук, не можеше и да го влачи със себе си, защото самата тя едвам се движеха, но трябваше да се разкарат от тук и това беше всичко, което Елена я интересуваше. Да, да ... беше си помислила, че нямаше да го влачи, но го хвана малко над лакътя и нямаше време да го чака (не го и питаше), а не искаше да го оставя. Изобщо за момент болката беше загубила стойностното си значение, защото искаше да оцелее - единствен стремеж. Нищо друго нямаше значение.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Elena's apartment

Elena's apartment

Re: Elena's apartment

Re: Elena's apartment

Re: Elena's apartment