Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

Бара

Предишната тема Следващата тема Go down

Бара

Писане by fallon hutcherson on 07.08.14 0:23

avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Бара

Писане by Кристофър Старк on 28.10.15 20:40

Уникални.
Това беше единствената дума, с която можеше да опише човешките създания. Те бяха толкова различни, толкова различни интереси, грижи, проблеми, начинът, по който успяваха да се справят с тях беше невероятен. Това ги правеше толкова уникални. Намираше нещо красиво в тях. Обожаваше да ги наблюдава. Затова и работеше в „Мистик Грил”. За да можеше да ги следи, да ги изучава. Сякаш му бяха опитни зайчета, да. Точно така. Това беше перфектното определение или може би не. Защото той не ги разглеждаше така, сякаш наистина имаше за цел да си прави експеримент с тях. Просто обичаше да ги наблюдава. Всички твърдяха, че са били низши създания, но той не мислеше така. Неговото мнение беше повече от различно. Затова и се опитваше да мисли от гледната точка на хората. Дори се правеше на такъв. Правеше го от много време насам. Близо година, а това никак не беше малко време. Дори беше предостатъчно, за да разбереше колко трудно всъщност беше. Толкова се бе ограничил, че живееше на квартира, която едва изплащаше с мизерната си заплата, която не му стигаше за нищо, което беше доста сериозен проблем. Затова скоро щеше да се откаже от това място и щеше да се премести някъде, където можеше да вземе висше образование, което да приемат, защото дори някога да е взимал това е било преди много години и дори да имаше някакви знания в свят като този не можеше да г прилага свободно, без да му се налага да получава този документ, но уви.
Очите му бързо стрелнаха вратите на бара и бавно, но достатъчно величествено се приближи и отвори вратата. Мушна се и бързо премина през огромната тълпа. Днес наистина имаше много повече хора от обикновено, което го наведе на мисълта, че може би отново бяха решили да празнуват. При което на лицето му се появи дяволите усмивка. Щеше да има повече работа и може би повече пари. Надяваше се, искаше, но дали щеше да получи някое от тези две неща? Все пак виждаше, че всички тук вече са достатъчно пияни, за да правят, каквото и да било, както си трябва, но хей, бедняга има нужда от пари, за да си поддържа измисления живот. Дано благоволиха да му оставят поне един дребен бакшиш. Все щеше да е по – добре от нищо.
Застана зад бара, където Еди доста сериозно работеше … беше странно това, че го виждаше да прави нещо, наистина. Когато обаче Ед го видя сериозното изражение се появи и той се засмя. Сякаш се подиграваше на Кристофър, но на него не му пукаше. И двамата се познаваха, така че думите му не го засегнаха, каквито и да бяха те, защото изобщо не го чуваше.
- Най – сетне – почти изкрещя от радост и връчи ключовете от бара на Кристофър. – Сега си ти , друже. Искам да те видя скапан утре – хлапашката усмивка се появи по лицата и на двамата мъже и Старк прибра ключовете в джоба си.
След това попита съвсем радостно народа насъбрал се около бара дали иска нещо, при което бе готов моментално да изпълни поръчката. Беше повече от енергичен тази вечер. Когато в купом му се насъбраха цели пет, Крис запомни всички, както винаги. Това поне го можеше в съвършенство. Когато сложи бутилката уиски върху бар плота заедно с една чаша на мъжа, който изобщо не изглеждаше добре, но беше клиент и Старк беше длъжен да го обслужи, видя момиче, което не бе виждал тук и затова се обърна към нея и я попита:
- Ще поръчате ли нещо?
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Бара

Писане by Kery on 31.10.15 0:13

Първи работен ден или поне така се водеше. До този момент бе имала прекалено много първи работни дни, за да бъде развълнувана. По-скоро притеснена, че и тук няма да се задържи дълго. Опасения, че шефа ѝ щеше да е гадняр и ще ѝ дава прекалено много работа. Опасения, че хората нямаше да я приемат на сериозно. Трябваше да сервира на всеки един човек. Нямаше значение дали не ѝ допадаше характера му. Дали бе болна или ѝ се случваше нещо. Тя трябваше да е там и да върши примерно работата си. Не се оплакваше. Ако искаше да оцелее трябваше да прави всичко по силите си. Трябваше да се грижи сама за себе си и това понякога включваше дейности, който не ѝ доставяха огромно удоволствие, но нямаше друг избор освен да ги върши. Затова се примиряваше със съдбата си и с въздишка отиваше на поредната работа. Знаеше, че няма да се задържи за повече от месец, както винаги се бе случвало. Винаги се намираше проблем. Прекалено груби клиенти и тя, като всяко нормално същество, се опитва да се защити при което излиза виновна. Проблеми с шефа. Не успява да смогне на цялото напрежение и накрая се освобождава опустошителната ѝ стихия. Все щеше да измисли нещо този път. Не смяташе, че тази работа ще е нещо по-специално. Надяваше се единствено колегите ѝ да са добронамерени, защото ако бяха злобни същества нямаше да успее да понесе всичко.
Имаше изненадващо голяма опашка. Това би трябвало да е добър знак, нали? Повече хора, по-добро заведение, повече пари, по-добър живот. Всичко беше ясно. Дори може би щеше да стигне до бакшиши. Надяваше се само и хората да са толкова добри колкото заведението изглеждаше. Пое си дълбоко въздух и издиша звучно. Започваше се. От работата ѝ тук щеше да се определи живота ѝ занапред. Дали щеше да има стабилна работа на която да разчита или ще търси нова. Ще живее спокойно, че има пари да си купи храна или ще брои стотинки, за да може да оцелее. Вече дължеше прекалено много пари на приятели и различни банки. Трябваше ѝ нещо достатъчно добро с което не само ще преживява, но и ще спечели достатъчно, за да плати всичките си дългове. Провал тук – изхвърляне от дома ѝ. Нямаше да има пари да плати наема. Ако я изхвърлиха от вкъщи щеше да живее на улицата. Мисълта бе прекалено болезнена за нея, за да се задържи на тази тема. Просто разтърси глава лекичко и влезе в ,, Мистик Грил‘‘.
Атмосферата бе успокояваща. Беше уютно. Вече започваше да ѝ допада.
Приближи се до бара. Шефа ѝ бе казал, че трябва да говори с бармана за подробности от типа на това къде да намери униформата си, къде може да се преоблече на спокойствие и да остави нещата си. Затова и трябваше да се добере до него, но мисията изглеждаше невъзможна. Толкова много хора скупчили се на едно място и нямаше мърдане. Щеше да мине прекалено много време докато успее нареждайки се на опашката, но за сметка на това реши да се предреди.
Промуши се между други двама човека и вече беше на бара. За нейна изненада бармана веднага ѝ обърна внимание като я попита какво ще желае за пиене. Определено не би отказала едно питие, но на работното място не се пиеше затова каза директно без много да се колебае.
-Аз съм новата сервитьорка. Казаха ми, че бармана ще ми каже какво да правя от тук нататък, а очевидно вие сте бармана затова цялата съм в слух. – любезно се усмихна и зачака отговор си.
avatar
Kery
човек
човек

Брой мнения : 98
Reputation : 3
Join date : 17.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Бара

Писане by Кристофър Старк on 02.11.15 13:35

Кристофър повдигна вежди, а след това се сети, е работеше и че имаше цели два клиента пред себе си, които очевидно чакаха да бъдат обслужени.
- Утре ще започнеш. Сега ела зад бара – почти й заповяда, а след това взе поръчките на двамата и ги обслужи, колкото се можеше по – бързо.
Сега, като се замисли, си спомни за това, че шефът му бе казал, че щяло да идва някакво момиче. Сега разбираше за какво ставаше въпрос. Когато той дойде да работи тук не го посрещна барман, а самият шеф, защото си нямаше друг барман, който да посрещнеше Кристофър. Тя имаше късмет, защото онзи беше нечовешки. Изобщо не го харесваше. Беше му толкова антипатичен. Дано не й се налагаше да се среща с него. Обърна глава наляво и погледна русокоската, а след това огледа бара. Повечето идваха при него, което сега беше плюс. А и масите бяха прибрани … повечето, за да можеше да създадат дансинг на празнуващите. Това, наистина значеше, че за нея нямаше работа, но щеше да й я създаде, ако пожелаеше.
- Мисля да оставим запознанството за по – късно – рече, когато видя двама други и би обслужи веднага.
Трябваше да започне да й обяснява. Защото така просто губеше време, но наистина не знаеше откъде да започне. Може би въпроси. Щеше да й задава въпроси. Така щеше да я опознае. Не, защото искаше, а защото това му бе част от работата … може би. Ако тя му разкажеше нещо, каквото и да е, щеше да й даде съвети, с които щеше да успее да се научи тя самата какво да прави, какво да промени. Това бяха все важни неща.
- Кажи ми нещо за себе си, каквото и да е било – изрече набързо, а след това видя как един от мъжете на бара бутна чашата и уискито му се разля по бар плота.
Кристофър поклати неодобрително глава, а след това хвана чашата, която щеше да се разбие на парчета на пода. А това щеше да е още един минус в заплатата му – прибра чашата и извади някакъв парцал, с който изтри изтри нацапаното, защото иначе щеше да се стече към мъжа срещу него и щеше да го изцапа, а това не биваше да се случва, макар че си го заслужаваше. Тези пияници трябваше да се научат да не бъдат толкова пияници.
- Знаеш ли какво ... забрави - каза, като прибра и парцала, а след това извади нова, в която мъжа да можеше да си налива от бутилката. - Ще започна с това никога, ама никога да не позволяваш нещо да се счупи. Тук печелиш от бакшишите, а имаше много хора, които не са съгласни да се разделят с парите си, взимаш и заплата, мисля, че ти е казано. От заплатата взимаш повечето си пари. Ако нещо бъде счупено, ти го плащаш ... нещо като глоба. Затова бъди внимателна - каза набързо и огледа бара. Беше спокойно, което беше сигурен знак, че сега можеше да е по - спокоен. - Униформата си ще намериш в ей тази стая - каза и погледна към вратата към левия ъгъл на помещението, където едва я видя, защото от там минаваха група тийнеджъри. - Предполагам, че вече би трябвало да има, защото знаят, че ще работиш тук. В другия случай ще говоря с шефа, за да помисли й за теб, ако не е помислил - каза и погледът му се върна отново на нея.
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Бара

Писане by Kery on 09.11.15 12:16

Барман. Това бе човека, който я посрещна. Познаваше момиче, което бе работило на това място и бе чувала прекалено много лоши неща за шефа на заведението. Ето, защо изключително много се зарадва на факта, че един обикновен барман я посрещна. Какво по-хубаво от добронамерен колега, ако той наистина беше добронамерен. Не го познаваше и затова не смяташе да си създава погрешни впечатления.
Когато я извика зад бара тя се изненада. Не разбираше много от напитки и алкохол по простата причина, че никога преди не бе била барман, но не можеше да скрие любопитството си към професията. Намираше нещо специално в това да знаеш как и по колко да смесиш от определените напитки, за да се получи един нов микс от вкусове. Не се съмняваше в способностите си. Знаеше, че щом иска значи може. Нищо не можеше да я спре. Оставаше само да свикне.
Тук гъмжеше от хора. Някой наполовина пияни. Други напълно трезвени. Разбира се, имаше такива който не можеш да определиш дали са просто заспали от целия алкохол който са погълнали или са издъхнали. Може би трябваше да свикне с подобна обстановка. Никога не си бе помислила, че мястото ще е спокойно. Напротив. Точно защото знаеше, че хората харесваха заведението се надяваше да има повече хора. Колкото повече хора толкова повече бакшиши.
Не можеше да каже нищо за себе си. Още повече, че не искаше. Той ѝ бе просто колега, а не пръв приятел. Как се очакваше да сподели каквото и да било след като не го познаваше. Единственото, което можеше да му каже бе името си, но предвид факта колко бе зает сега очевидно дори и да му кажеше каквото и да било той нямаше да я чуе. Затова просто си замълча гледайки с каква ловкост изпълнява поръчките си. Би трябвало и тя да е толкова бърза. И тя да изпълнява всяка една поръчка с такава лекота.
Трябваше да свикне. Знаеше, че няма да е лесно. Никога не си го бе и мислила, но чак сега осъзнаваше какво всъщност означаваше думата – “трудно“. Пое си дълбоко въздух и издиша бавно. Поне тази вечер ще има кой да ѝ помага. Освен това очевидно бе доста опитен, така че дори и да не смогваше на хората, то той щеше да успее.
Униформа! Забрави, че ще има униформа. Надяваше се, че няма да са високи токчета. Краката ѝ не бяха свикнали на подобни обувки. Никога не бе имала нужда от подобни. Бе достатъчно висока. Всъщност през целия си живот бе обувала само три пъти обувки на платформа, което не бе същото като с токчетата. Ако бяха токчета едва ли щеше да има проблем да говори с шефа си, за да го разубеди. Какво значение какво носи. Важното бе да си върши работата, нали?
Отиде в задната стаичка и погледа ѝ падна върху един мъж седнал на дивана. Очевидно спеше, защото очите му бяха затворени и все пак щеше да ѝ неудобно да се преоблече в негово присъствие затова помоли тихо, за да не го стресне.
-Извинете, може ли да излезете. – приближи се до него и леко го побутна, но той не реагира.
- Ехо! Ако обичате, станете, моля. – никаква реакция от негова страна. Чак сега забеляза, че бе плашещо неподвижен. Обикновено когато човек спи гърдите му се повдигат и свалят в резултат от дишането. Този буквално бе като че ли замръзнал. Най-лошо мина през главата ѝ. Постави пръст на китката му, за да провери дали има пулс. Дишането ѝ се очести. Не биваше да всява паника. Ако клиентите разберяха, че в задната стаичка има труп щеше да срути реномето на заведението.
Дивана бе напоен с кръв. Забеляза две дупки на врата на възрастния мъж.
Вампир!
Бе влезнал в заведението и бе успял да източи човека на дивана в задната стаичка без никой да го забележи. Това място освен сервитьорка очевидно се нуждаеше и от охрана. Пое си дълбоко въздух и една мисъл я връхлетя като гръм. Беше ли възможно това да е сестра ѝ. Щеше ли да се чувства по-спокойна ако сестра ѝ бе успяла да направи всичко това. Щеше ли да се чувства в безопасност. Ами ако не беше Фалън?! Ак беше някой новороден, който нямаше мярка. Можеше да избие всеки един тук с нечовешка бързина. Имаше нужда да каже на някой.
Излезе с привидно спокойствие от стаичката и с фалшива усмивка. Качи се на бара и взе една чаша.
-Внимание! Следващото парче е поздрав за всички в залата. Който се раздаде най-много на дансинга ще получи безплатно питие. – усили още повече музиката и тихо прошепна н ухото на бармана.
- Ела в задната стаичка. Имаме проблем.
avatar
Kery
човек
човек

Брой мнения : 98
Reputation : 3
Join date : 17.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Бара

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите