New teeth, new life for him ... & HER♥.

Усещаше как нищо в него не беше наред. Не си спомняше почти нищо от това, което се случваше, но й беше обещал да се прибере, а не го беше направил. Дори не знаеше къде е бил цяла нощ, но усещаше неприятното парене по очите си, а това можеше само да го ядоса. Какво беше това? Какво му ставаше? А не се чувстваше болен. Дори напротив. Чувстваше се много жив. Пълен с енергия. Искаше да прави нещо ... каквото и да е било, но това тъпо слънце. Трябваше да се изкорени от галактиката, да го няма, ох, дори да ги криеше усещаше болка по тялото си, а това не беше естествено.

Ето, ето ... тук беше. Добре, бързо се прибра, ако това можеше да се каже бързо. Дори не знаеше колко часа беше. Не знаеше къде е телефонът му. Сигурно се беше притеснила за него и беше нормално.

Виктор приближи към входната врата, като прерови джобовете си и дори не можеше да открие ключовете си. Поне знаеше, че колата му беше тук и нея поне не я беше взел. Явно щеше да позвъни и да почака. Ръката му се подпря на вратата, а другата му натисна звънеца.

Искаше да се скрие от това слънце.