Вътрешността на гората

Колобър харесваше да е в компанията на новата си позната. А и му допадна как се изчерви, след като устните му леко и невинно се докоснаха до лицето й. А и това, че му предложи да се нахрани от кръвта й. Не всеки би направил подобен жест за някои, с когото преди малко се е запознал.
- Сега съм сит, но ти благодаря - рече той. - А и един вид сме като новородени. Можем да изгубим самоконтрол. Аз се владея обаче риска си остава.
Добави, че е убил днешния вампир, защото го е ядосал. Прехвърли ръката си над раменете й и я прегърна.

- Да но новородените се учат да се контролират. А и освен това виждам, че ти се контролираш. Докато аз се науча да се контролирам ми отне десетилетия и много жертви.
Катрин сведе поглед за миг след което погледа към Колобър и се облегна на гърдите му. Усмихна се, докато го гледаше. Чувстваше се много комфортно в компанията му. Дори се надяваше да продължи повече. Може би трябваше да го покани до тях или пък да излязат отново но не знаеше, дали той изпитваше същото. Погали леко мускулите на ръката му.
- Няма за какво да ми благодариш. Приятно ми е с теб

- На мен ми трябваха двадесет и няколко години да се науча да се е контролирам - рече Колобър. - А за убитите още като човек им бях изгубил бройката - сви рамене. - Такива бяха времената. Преди около 8 века пък минах на животинска.
През ума му мина, че през живота си досега е бил на всякаква кръв: човешка, животинска и вампирска. Обаче в момента повече го вълнуваше друго.
- На мен също ми е приятно с теб - усмихна се той - Искаш ли да се разходим до вас или до дома ми? Или да излезем друг път - предложи надявайки се да се съгласи.

- Ще се радвам и да се разходим и да те заведе в нас и да те придружа до вас. На всичките предложения ще се зарадвам стига да съм с теб.
Катрин се усмихна и го гледаше и на свой ред целуна бузата му. Чувстваше че каквото и от изброените да направят щеше да е много приятно. Едно че и двамата харесваха природата, друго че не харесваха дискотеките и нощните клубове.
- Може някой път да си направим пикник насред природата, няма ли да е чудесно.
Все едно беше най нормалното нещо на света да си говорят за кръв докато с гушкаха под едно дърво. Е за вампирите беше нормално. Равняваше се на романтичните разговори на нормалните хора.
- Аз съвсем за малко пих животинска кръв. И това беше преди пет или шест години. Реших да се подложа на специална диета. Тогава мислех, че заради човешката фигурата ми се променя.

Катрин прие всичките предложения отправени от Колобър и на свой ред предложи някой ден да си направят пикник в гората. Това много го зарадва. както и целувката върху бузата му.
- Чудесно - усмихна се той.
Изправи се и й подаде ръка.
- Ти избери при кого да отидем първо.

- Да се разходим още?
Усмивката не падаше от лицето на Катрин и пое ръката на българина. Изправи се но не я пусна. Стисна я леко и го гледаше в очите.
- После искаш и ако си съгласен можеш да дойдеш до нас или аз до вас.
Стоеше близо до него и държеше ръката му, чувстваше се като момиче на първа среща което правеше всичко възможно да не изгуби кавалера си.

- Да, да се разходим още - потвърди усмихвайки се Колобър.
Продължаваше да държи ръката на момичето. Приближи още малко до нея, повдигна свободната си ръка и я погали по бузата.
- И съм съгласен после да идем у вас и ли у нас.
За него нямаше особено значение къде, след като щеше да е с нея.
- Тръгваме ли?

- Да хайде.
Наклони леко лице към силната длан на момчето и се усмихна. Стисна леко ръката му преди да тръгнат. В гората беше спокойно.
- Моята къща е в другия край на гората.
Посочи с длан посоката от която беше дошла. Беше й странно да говори така за къщата си. Все пак дори не беше нейна а просто стара къща която никой не искаше да купи от години. Беше въздействала на брокера да мисли, че е продал къщата на Катрин. Беше си красива къща.

Катрин посочи с ръка към посоката, от която беше дошла.
- Моята пък е в тази - Колобър посочи в посока почити под прав ъгъл, 100 градуса, по-точно, на нейната.
Бе хубава къща. Вампирът беше огледал още няколко преди да си избере. Впрочем и тях си ги биваше. И беше въздействал на продавача, т.е собственика да намали допълнително цената (купи я необзаведена) А после взе мебели по свой вкус.
Продължиха да вървят.

Погледна към посоката където беше посочил вампирът и се усмихна. Изглеждаше наистина красива къщата му. Много й се искаше да я разгледа и отвътре. Не знаеше какъв е неговия вкус но сигурно се различаваше от нейния.
- Когато взех къщата беше обзаведена и просто сърце не ми даде да махна старите мебели.
Докато вървяха Катрин се спъна в един корен който не беше видяла и падна по очи на земята. Усети за няколко мига болка но тя бързо мина.
- Толкова съм непохватна. - Понечи да стане но тогава усети по силна болка в кракът си не беше забеляза, че има малък клон забит в кракът й.

- На мен мебелите ми се видяха кичозни и затова ги смених.
Запита се какъв ли е нейния вкус към обзавеждане. Доколко се приближаваше и доколко се различаваше от неговия.
Докато вървяха Катрин изведнъж се спъна в един корен и падна, а Колобър бързо клекна до нея. Видя клона забил се в крака й.
- Ще те заболи още малко
Хвана клончето и с едно рязко дръпване го извади. А като се изправи я бе вдигнал на ръце.

Наистина болката стана по силна докато Колобър извади забилото се дърво от кракът й но след това изчезна за няколко секунди. Докато се изправи, блондинката вече се беше озовала в ръцете му. Усмихна се и обви ръце около вратът му
- Много си силен. Благодаря ти много.
Целуна бузата му и го гушна леко. Чувстваше се като принцеса а той беше принца й на бял кон. Е и без бял кон беше прекрасен.
- Предполагам, че вкусовете ни обзавеждане, ще се различават малко или много. Обичаш ли животни?

- За нищо - каза Колобър
Хареса му това чувство. Да я държи в ръцете си и да я прегръща.
- Обичам и не само за храна - отвърна той. - Едно време имах рибка, но умря, а сега обмислям за си взема кон.
Продължаваше да я държи и изведнъж я целуна по устните.

Щом усети устните му върху своите Катрин изгуби представа за всичко. Целия свят все едно изчезна. Отвърна на целувката и захапа леко долната му устна усмихвайки се.
- Конят е красиво животно. Харесва ми да ги гледам. Но не мога да яздя.
Сгуши се в ръцете му, притискайки тялото си към неговото. Можеше да се каже, че двете тела си паснаха като две части от пъзел. Целуна го отново леко.
- Може би някой път ще ми покажеш как се язди

Катрин отговори на целувката и се притисна към него. Интересно. Бяха се срещнали и запознали преди има-няма половин час, а сега си разменяха целувки и все едно, че бяха само те двамата в целия свят.
- За мен ще е удоволствие - отвърна Колобър и я целуна нежно. - Искаш ли да продължим разходката?

- А ти искаш ли?
Гледаше го и си усмихваше лекичко. Няколкото целувки които си бяха разменили й се усладиха много. Отвърна на поредната целувка от негова страна и гледаше.
- Аз ам не си мисли, че съм леко момиче просто с теб ми е много приятно. И още по приятно ми стана когато ме целуна.
Хапеше леко долната си устна. Това беше нервният й тик който беше изградила през годините.

- Ами да - потвърди Колобър желанието си да продължат разходката.
Продължи да я гледа усмихвайки се леко. И сякаш се потапяше в сините й очи.
-Не те мисля за такава - успокои я той. - На мен също ми е страшно приятно с теб. И много се зарадвах, когато отвърна на целувката.
Продължиха разходката, но сега не се държаха за ръка, нито просто вървяха един до друг, а Колобър я беше прегърнал през раменете.

Катрин усети силната ръка на българина през раменете си и се усмихна. Постави едната си ръка върху гърдите му докато вървяха и погледна към хубавите му очи. Радваше се, искрено, че на него също му е приятно с нея. Нещо в стомаха й беше свито е неспокойно. Чувстваше се като на първа среща.
- Ще те целувам докато ти е приятно.
Скоро излязоха на една полянка, на която имаше различни цветя и храсти. Усмихна се и ги гледаше, някои от тези цветя помнеше от детството си.
- Преди като бях малка пред къщата на родителите ми имаше такава поляна пълна с цветя. Всяка сутрин берях и ги слагах в една вазичка на прозорчето

- В такъв случай доста ще ме целуваш - засмя се българинът.
Малко по-късно излязоха на една поляна с доста и разнообразни билки, храсти и цветя. Катрин каза, че като малка всяка сутрин е брала от подобна поляна пред къщата на родителите й. Колобър пък започна да разглежда и бере. Една част, т.е билките слагаше в джоба си и по-късно щеше да ги използва за чай. А от цветята направи китка.
- Заповядай - подаде й я

Катрин взе китката с цветя и се усмихна леко.
- Благодаря ти красиви са.
Взе част от тях и ги остави за малко на тревата. А тази което задържа започна да сплита дръжките на цветята. След няколко минути в ръцете си държеше венец от цветя. Повдигна се леко на пръсти и сложи венеца на главата на вампира и се усмихна. Целуна бузата му леко. Взе другата част от цветята и сплете и тях. Сложи венеца на главата си и се завъртя леко

Колобър стоеше и гледаше как вампирката сплита венец
- Благодаря - каза той, когато момичето сложи венеца на главата му.
С другата половина от букета тя направи още един венец за себе си.
- Отива ти - отбеляза Колобър. Обгърна я с ръце около кръста и я целуна по устните. После я пусна и погледна към залязващото слънце.

Катрин се усмихна се и се сгуши в Колобър и също се загледа в залязващото слънце. Докосна леко лицето му, за миг и се загледа напред. Чувството, беше прекрасно. Отдавна не беше гледала залеза. Още по малко да го гледа някого така специален за нея.
- За теб винаги. За мен беше удоволствие да ти направя венец от цвята но за жалост ще увехнат скоро.

- Тогава да им се радваме докато са свежи - каза Колобър. - Но понякога и сухите си имат своето очарование.
Отново се загледа към залеза. Гледката бе много красива, а момичето до него и това, че засвириха щурчета придаваше на обстановката допълнителна романтика. Но като всяко нещо и то свърши и слънцето залезе. Почити.
- Май стана късно - отбеляза Колобър. - Искаш ли да те изпратя до вас? - предложи. - Или да ми дойдеш на гости?

- Ще се радвам да ти дойда на гости. Ако не е много нахална от моя страна разбира се.
Слушаше музиката на щурците но цялото й внимание беше насочено към него и отговора му. Не, че щеше да се разочарова ако й откаже. Тогава просто щеше да я изпрати до тях. Каквото и да кажеше нямаше да остане разочарована.
- А колкото до цветята можем да ги запазим нали?

- Разбира се, че можем да ги запазим - потвърди Колобър. - Е, не завинаги, но за известно време.
Щурчетата замлъкнаха за секунда, след това пак продължиха. А той си помисли: "Значи аз да избера. Добре"
- Не е - усмихна се. - Тогава , значи ми идваш на гости.
Тръгнаха от поляната