Замъкът Чакар

First topic message reminder :

Къщата преди е имала друго име, но след като Колобър я купува я прекръства така.
 
Отпред

Отзад

Двора

Библиотеката. Книгите са на различни езици и са подредени тематично: история, военни трактати, философия, изкуство, речници, романи, поезия
 
Трапезарията

Кухнята

Дневната

Басейнчето

Джипът му

Моторът му

Жребецът му  Горчо

Спалня
 
Още 1
 
Трета Спалня

Четвъртата спалня.
 
Едната баня
Къщата разполага с още една баня и физкултурен салон, в който има: Велоенергометър, няколко чифта гири, лежанка, щанга, успоредка, кик/боксови чувал и круша, както и свободно място, а на една от стените са подредени различни оръжия, предимно мечове и саби

Колобър сложи две лъжички захар в чая си и разбърка. Разряза един лимон на две и изцеди половината в питието после без да разбърква отпи. Потопи една бисквитка и я изяде.
- Каквото и снощи - предложи той. - Но трябва и да си заредя хладилника. - обмисляше и да си купи кола, по-скоро джип, обаче това щеше да го остави за след някои и друг ден. - Също мисля да прегледам обявите за работа. И трябва да потърся - показа вампирските си зъби - хапване.

- Искаш ли компания за през деня. - погали лицето му нежно и отпи от чая си. Взе си една бисквитка и отхапа половината. - Аз нямам какво да правя цял ден нямам ангажименти днес.
Пусна косата си и прокара пръсти през нея. Искаше да я пооправи малко, колкото да не изглежда толкова рошава рано сутрин. Усмихна се на Колобър и доизяде бисквитката си.
- Някаква конкретна работа ли търсиш. А колкото до храната. - подаде ръката си пред масата и китката на Катрин се озова пред устните на мъжа. - Пий от мен нямам против, на теб с удоволствие ще споделя кръвта си.

Българинът се усмихна
- Искам засмя се той отговаряйки желае ли компания.
Потопи една след друга две бисквитки в чая си и ги изяде. После отпи глътка от него
- Благодаря - Колобър долепи устни до китката на младата жена и почна да пие. След малко дръпна.
- Добре ли си? - попита. - А за работата не търся точно определена, но и не бих работил, какво да е - изяде още една бисквитка. - През живота си съм бил: земевладелец, военен, вкл. мускетар - вмъкна, че може да пилотира изтребител -, жонгльор в цирка, студент, обаче не съм практикувал ученото, готвач, сервитьор - за последната работа каза, че не се е задържал дълго и са го уволнили задето халосал невъзпитан клиент - , фитнес  инструктор, учител по география, фотограф.
Отпи от  чая си

Усещането когато той пиеше от нея беше приятно. Държеше очите си притворени леко и се отпусна изцяло. Не беше сигурна дали хората изпитват същото чувство когато тя пие от тях. Усети устните на българина да се отделят от китката й и двете дупчици от зъбите му скоро зараснаха. Усмихна се и отпи от чая си. Чувстваше се леко замаяно но това щеше да мине скоро. Взе си още една бисквитка и отхапа.
- Да спокойно. Ами можем да поразпитаме тук и там сигурно ще намериш подходяща работа.
Стана от стола и застана пред него. Преплете пръстите на ръцете си с неговите и се усмихна, повдигна се на пръсти и го целуна продължително. Опря челото си до неговото.

Колобър отговори страстно на целувката и я прегърна.
- Ще си намеря. Ако не днес то утре или в други ден.
Мислеше най-напред да провери в училището или в полицията. Ако не станеше там щеше да потърси друго.
Целуна я лекичко по устните и я пусна от прегръдката си. Допи си чая.
- Време е за пазаруване.

- Добре.
Катрин се усмихна. Прояви си чифт дънки и ги обу набързо. Оправи се и гледаше другия вампир. Погали леко тениската и я изпъна надолу. Целуна нежно бузата му и се усмихна. Щеше да се радва, да прекара още много време с този мъж.
- Като свършим с пазаруването и като си намериш работа искаш ли да дойдеш до нас? Ще сготвя вечеря, ще направя и торта. - прехапа устните си и добави. - А ти можеш да направиш течен шоколад?

- С Удоволствие - съгласи се усмихвайки се Колобър.
Качи се на горния етаж и набързо смени панталона, с който беше досега с тъмно сини джинси, които бяха по-подходящи за навън. Също така си пръсна малко дезодорант и облече едно яке. Слезе Долу.
- Тръгваме ли?

- А как ще стигнем до магазина?
Оправи си косата и се усмихна. Не беше сигурна на какво разстояние бяха от магазина. А и честно да си го кажем, Катрин не ходеше често до там. Можеше да прекара месеци хванейки се само и единствено с човешка кръв.
- Искаш ли на връщане да минем да си взема няколко банки с кръв. Вкъщи останах без след последното посещение на една приятелка

Катрин попита, как ще стигнат до магазина.
- Може да се разходим - отвърна Колобър. - С нормална, човешка крачка се стига за около петнадесет-двадесет минути. - Поне той стигаше за толкова време - Другият вариант е... возили ти се на мотор?
Българинът остави на русокосата да избере.
- Съгласен - прие да отидат до болницата откъдето Катрин да се запаси с няколко банки кръв. - Тъкмо не знам къде е.

- Не съм се возила на мотор до сега.
Може би звучеше странно имайки предвид годините на Катрин но това беше чистата истина. Тя нито веднъж не се беше качвала да се вози на мотор. Не, че не я бяха канили но досега винаги отказваше на всеки.
- Болницата е малко след магазина близо до гимназията е. По принцип от до болницата пеш ми отнема половин час но аз най често карам кола.