Кристофър и Ния

Кристофър поклати неодобрително глава и отново се обърна по посока на пътя си. Изобщо не разбираше жените. Човек не можеше да бъде груб с тях, защото са жени, но дори да се държиш мило само за секунда, две, те се побъркват ... буквално. Сякаш никога с нищо не може да им се угоди. Може би трябваше да продължи да се държи с нея така, както досега. Нямаше смисъл в това да бъде мил .. очевидно не му се получаваше и тя не го оценяваше.
- След като толкова добре си го спомняш, можеш да потърсиш ... чакат те няколко милиона същества ... ако не и милиарда - рече и й се усмихна, като продължи да разглежда съществата около себе си.
Чувстваше се като в магазин. Сякаш щеше да си купува нещо. Нещо, което щеше да му влезе в употреба, разбира се. За него това дете бе по - важно дори от трона, защото с него може да спаси не само детето си, но и трона, защото знаеше, че все още има шанс да си върне изгубеното и не смяташе да го пропуска. Все още можеше да си върне силните карти ... щеше да изгуби всякаква надежда за това, ако умреше ... само тогава щеше да се признае за победен.
- Наистина не знам как ще намерим това дете ... Къде може да е...? - говореше си сам.
Успокояваше сам себе си, защото напрежението се наместваше в кръвта му, а заедно с него и яда, който сякаш никога не си отиваше. Сигурно му харесваше да си играе с Кристофър и имаше защо. Лесно му се поддаваше ... беше лесен за манипулиране.
- Този глупак не можа ли да го сложи на първия ред .. - продължи Кристофър, като не спираше да наблюдава килиите.

Кристофър отново не разбираше ... а и как щеше да разбере при положение, че дори не се опитваше да го прави. Въпреки всичко продължаваше да върви, но този път в нейна посока. Този път обаче не гледаше към нея, а към съществата в клетките, които много ясно ги виждаха и Кристофър го усещаше. Забелязваше как очите им са втренчени в тях ... знаеше, че някой от тях можеше да ги издаде ... дори бе напълно сигурен, че това ще се случи, но разбира се, след като откриеха Владимир. В противен случай, никой нямаше полза от всичката тази работа, защото Кристофър винаги можеше да убеди всички, че просто са си вършели работата.
Думите й обаче бяха тези, които го накараха да превключи от една на друга вълна. Мислите му се преплетоха и почти се сблъскаха, но успяха да се отделят, за да могат да продължават разсъжденията в главата си.
- Да не си се побъркала? Ами ако ти се случи нещо? - попита Кристофър, като бързо осъзна какво бе казал, но дори не се опита да промени думите си или да замаже положението.
Тя бе важна за него ... все пак само тя знаеше как изглежда детето. Той също знаеше, но едва ли щеше да е същото. Тя познаваше сина си по - добре от Крис и той много държеше на това. Харесваше особените им чувства, които той така и не успя да изпита.
- Ще стоиш с мен. Не искам нещо да ти се случи - завърши и я хвана за ръката. - Ще го намерим ... не знам кога, но съм сигурен, че ще го направим.
Лицето му остана безизразно. Говореше напълно сериозно и дори начина, по който стоеше издаваше намеренията му.

- Защо ли не мога да очаквам друго от Вас, Ваше Величество? - изрече на глас Крис и се засмя.
Всъщност й е ядосан, но този път не разбираше много защо всичката тази негативна емоция се изсипа върху главата му. Все пак той не вярваше, че нещо такова може да нарани егото му. Обаче какво ли можеше да направи той? Все пак стоеше срещу жената, която може да се измъкне от всичко и за нея не е проблем да изхвърли всяка възможност за нараняването й на боклука.
- Добре, Ния, приятна работа ... аз ще те чакам отвън- рече той и тръгна по посока изхода, като очите му продължаваха да преглеждат всяка от клетките още по веднъж. Трябваше да бъде убеден, че не го е пропуснал, но имаше ли как да знае, като не го помнеше ... споменът му за Владимир бе отдавна заличен от съзнанието му, но той спокойно можеше да го открие, въпреки всичко. Щеше да направи невъзможното, за да достигне до това същество ... и определено щеше да си го прибере.
В главата му изникна мисълта, че може би щеше да е по - добре, ако попиташе някого. Все пак сега нямаше това, което всеки демон имаше ... сега бе на място, на което силната магия, с която е обградено, не позволяваше да използваш силите си, както пожелаеш. Все още идеята за задаване на въпроси му се струваше глупава, но може би това бе единственият му шанс да намери това проклето същество. Очите му се спряха пред едно момиче. Бе красиво, но измъчено от гоните, което накара съзнанието му да стигне до мисълта, че това не е най - добрата идея на света, която се бе зародила в главата му. Подмина я. След няколко килии забеляза друго момиче, което изглеждаше по - нормално.
- Знам, че знаеш кой съм аз ... няма как да не сме се виждали и преди - започна Кристофър и седна до килията й. - Ако не знаеш ще ти разкажа ... аз съм син на бившия господар на мрака, който ви заключи на това място. Ако ти ми помогнеш и аз ще помогна на теб. Търся Владимир. Знаеш ли нещо за него? - рече.
Нито дума. Засмя се ... май наистина трябваше да обиколи всичката тази територия, за да намери сина си. Не знаеше, че да играе на криеница е било толкова сложно.

Кристофър бе наистина изнервен и ядосан и този път по наистина обясними причини. Обиколи толкова много килии ... добре, бяха само двадесет, но това че никой не му казваше нищо го нервираше. Караше го да трепери от нерви ... по едно време си помисли, че главата му ще гръмне. Изведнъж погледът му се срещна с демона, който по - рано бе видял отново ... имаше усещането, че дори този скапан затвор искаше да му направи нещо, а той не можеше да направи нищо, но дори и да можеше нямаше да постигне много. Щеше да спечели само по - сериозни мерки за сигурност и може би нови пазачи. Още по - силни от предишните, които не бяха никак силни за Кристофър ... не знаеше защо се назначават жени, при положение, че след като влязат в затвора, губят възможностите си. Трябваше да се наемат повече мъже ... те поне щяха да направят деня на Кристофър по - интересен.
- Това проклето същество - продължаваше да си повтаря Крис, а когато си помислеше, че го чакат още много килии му ставаше лошо.
През цялото време мислеше за това дете .. опитваше се да върне спомените си за него, но времето отдавна ги бе изтрило ... може би ако го видеше щеше да го познае, а може би не ... можеше ли да знае. Та ... бяха изминали толкова много векове ... кой би могъл да помни нещо толкова дребно, което е притежавал само за няколко години. Щеше да е цяло чудо, ако наистина си спомнеше. Не знаеше как Ния го правеше. Тя бе с него най - малко. Всъщност точно на това се надяваше ... тя да го помни, за да му помогне да го намери. Тя бе неговият ключ към решението на всичките му цели.
Кристофър чу чужд глас и очите му започнаха да следят за източника му. Забърза крачка. Притесняваше се .. не знаеше какво се случва, което го ограничаваше до достъпа му с информация. Погледът му бе привлечен от Ния и един непознат човек ... или демон. По - вероятно демон. Кристофър едва не сдържа смеха си. Бе му наистина много забавно. Та, нали точно тя си мислеше, че можеше да се оправи сама с всичко, а сега точно това й трябваше. Това, което не искаше.
- Наистина се справяш много добре - рече мъжът и се доближи до тях. - Кой си ти, приятелю? - попита, докато на лицето му се върна сериозната физиономия.
Сякаш сключваше договор с някой и държанието му много зависеше от действията му и думите. Очите му се сблъскаха с тези на момчето, като ги изследваше внимателно ... не можеше да прецени чувствата му ... не разбираше - уплашен ли бе, страх ли го бе, ядосан ли бе ... не можеше да определи нищо по лицето му.
- Говори! - рече заповеднически Крис и го хвана за раменете, при което мъжът пред него бе принуден да се изправи и да остави Ния.
В мига, в който го направи Кристофър също бе повален на земята до нея, което наистина много го изненада ... не вярваше, че тук човек можеше да има толкова голяма сила.
- Да не би ти да си някакво изключение? - попита Кристофър.
Последва удар, при който от челото на Старк започна да тече кръв .. в този момент му се искаше да е бе идвал изобщо, защото болката, която изпитваше ба наистина огромна.
- Кои сте вие? - попита мъжът, като почти изкрещя.

Кристофър не бе особено изненадан от действията на Владимир. Дори ги приемаше напълно нормално. Все пак му бе казал много неща за Ния, които изобщо не бяха верни и наистина не се раздаваше особено много на това, че ги помни ... не биваше да ги помни. Бяха минали достатъчно много години, за да успее да ги забрави, освен ако не са му били повтаряни постоянно, което също не го учудваше.
- Луцифер добре ти е промил мозъка - рече Кристофър и погледна към сина си, който, изглежда, с голямо удоволствие би убил жената, която го е родила, но можеше ли да го вини ... все пак не му каза, че Ния е негова майка, за да не го кара да страда.
Но сега трябваше да се измъкне от ситуацията .. трябваше да накара Владимир да си мисли, че всичко, което е знаел е една измама, но ако наистина това, което си мислеше му се бе случило, то тогава дори Старк не можеше да му помогне. Все пак знаеше, че баща му много добре знае как да манипулира хората и съществата ... бяха му нужни само няколко думи, за да го направи. Досега не го забелязваше или просто не му обръщаше особено голямо внимание. Виждаше, че той продължаваше  да държи Ния за врата, което го ядоса по необяснима причина.
- Пусни я - рече Крис и го погледна право в очите, защото знаеше, че може да му влияе.
Кристофър бе по - силен от Владимир ... винаги щеше да бъде нищо, че в момента не си личеше особено много. Мъжът обаче не послуша Старк, дори може би притисна Ния още повече. В този момент, колкото и да го болеше, Крис се изправи бързо и хвана момчето за ръката и то падна на земята.
- Моля те, не казвай нищо - рече Крис на Ния и се наведе до момчето.
Огледа го, а след това тежката му ръка се стовари върху лицето му. Всъщност не бе особено ядосан ... не удряше хората просто ей така, защото му доставяше удоволствие, а защото си го заслужаваха ... Влад не го заслужаваше ... дори Кристофър много се гордееше с начина, по който момчето му реагираше ... харесваше го. Бе достоен да бъде новият Луцифер след време ... надяваше се това да стане, колкото се може по - бързо, защото наистина нямаше търпение този ден да дойде.
- Кога най - сетне ще се научиш да ме слушаш ... вече не си дете - всъщност говореше много спокойно и яда му го нямаше, ако досега се ядосваше, то сега не го правеше.
Обичаше това хлапе, колкото и да не искаше да си го признае.
- И мисля, че Луцифер си е поиграл доста с мозъка ти ... Ния е твоя майка, Владимир - рече, като се опитваше да сдържи смеха си.

Кристофър се засмя. Наистина ли Владимир си мислеше, че може да си позволи лукса да се държи по този начин, да му говори по този начин. Сякаш не се познаваха. И двамата бяха прекарали достатъчно много време заедно, за да знаят кой какво би могъл да направи, ако иска.
- Моля те, Господарю ... не бих си причинил такова нещо отново - рече Кристофър, докато смеха му продължаваше да стои съвсем спокойно сякаш не говореше за нещо сериозно, сякаш наистина просто се шегуваше, но всъщност бе повече от сериозен.
Едва ли би говорил така, ако не беше, защото всеки знаеше, че Кристофър можеше да се смее винаги ... можеше да се смее дори и на смъртта на Владимир ... нищо не му пречеше да го направи и никога нямаше да му. Това бе най - сигурният му начин да покаже, че наистина му пука за нещо или някого .. прикриваше чувствата си чрез смеха, а в момента яда ... той бе единственият му проблем. Кристофър се изправи и сграбчи мъжа за горното и секунда по - късно го блъсна така, че той се долепи до стената. Старк го хвана за гушата и каза тихо, но заплашително:
- Това, че си ми син, не значи, че не мога да убия ... или нараня, ти го знаеш най - добре, Владимир.
Наблегна на името му, защото добре разбираше, че не искаше да го чува, докато Кристофър не уважаваше желанието му и нямаше да го уважи ... не и днес ... не и сега, а може би никога.
Пусна го и Владимир падна на земята.
- Внимавай какво говориш, защото думите ти струват прекалено скъпо, за да бъдат използвани напразно - рече, като на лицето му сега се бе появило онова сериозно изражение, което обикновено се появяваше на лицето на Крис, когато говори с враговете си ... да той смяташе Владимир за една пречка ... щеше да му пречи, да развали плановете си, ако беше така предпочиташе да отнеме властта му и да не му я дава ... може би сега можеше да разбере баща си и думите му. Разбираше защо не го бе оставил да царува на негово място ... защото бе прекалено слаб ... Владимир също бе и му личеше много ... дори повече от на Крис, който дори не криеше слабостта си .. бе се примирил с нея отдавна.
- Ти си по - слаб и ще е добре да го разбереш, колкото се може по - бързо - рече Кристофър и отново се засмя.