Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

Кристофър и Ния

Страница 1 от 4 1, 2, 3, 4  Next

Go down

Кристофър и Ния

Писане by Ния Батори on 22.03.15 18:37

Обърнах рязко глава и мисля, че ми трябваше доста време преди да реагирам адекватно.  Беше по-висок, отколкото го помнех. Същото стройно тяло, леко приведен, дълги ръце и крака, които при някой хора обикновено бяха признак на непохватност, но не и при него.
Погледите ни се срещнаха и сякаш се заключиха един в друг. По нищо не личеше да изпитва неудобство от това, че го бях хванала как ме гледа. От колко време продължаваше това? От кога стоеше до мен? Може би бе наблюдавал всяко мое движение през цялата нощ, а тази мисъл имаше далеч по-силно въздействие от всички шотове които бях изпила до момента. Настоятелният... нахалният му поглед сякаш проби дупка в гръдния му кош и продължи да ме
реже надолу към стомаха, в слабините. Той вдигна чаша, усмихна се и отпи.
Лицето му беше като на хлапе, което върши някоя пакост, но е готово за нови и още по-коварни игри.Усмивката му беше същата каквато я помнех, дяволита, леко изкривена, винаги на лицето му, дори когато беше сериозен. Тази усмивка не напускаше очите му. Никога! Винаги съм знаела, че има нещо в този мъж, нещо магнетично, неустоимо и сигурно поради същата тази причина предизвикваше подобна реакция у мен, дори и когато се предполагаше, че го мразя.
Започнах да мигам и да се отърсвам от временната загуба на допир с реалността. Мъглата се вдигна, но не съвсем.
- Кристофър... - Присвих презрително очи и се съсредоточих върху това да го мразя отново...
avatar
Ния Батори
демон
демон

Брой мнения : 305
Reputation : 2
Join date : 25.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Кристофър Старк on 28.03.15 19:09

Кристофър не вярваше, че проклетата случайност отново щеше да го събере с тази жена. Не можеше да разбере как след толкова много години отново щеше да му се наложи да се срещне с нея. Всъщност те можеха и да не се засекат, но той не можеше да продължава да се опитва да избяга от тази среща. Явно трябваше да направи така, че да се състои и да накара глупавата съдба да спре да си играе с него, защото вече му омръзваше. Не срещаше този демон всеки ден, но смяташе, че през всичкото това време, няколко пъти да я засече е напълно достатъчно, за да реши, че наистина трябваше най - сетне да сложи край на това повтарящо се действие.
Всъщност не бе съвсем сигурен дали съдбата бе виновна за всичко това. Всеки път, в който видеше тази жена си мислеше, че всъщност точно тя е главната причина за всичко случващо се. Понякога си мислеше, че тя искаше нещо от него и го следеше непрекъснато.
Днес щеше да сложи край на всичките си съмнения и въпроси. Трябваше веднъж завинаги да разбере защо вижда тази жена толкова често и щеше да го направи на всяка цена. Надяваше се само да не си я въобразява, защото това нямаше да доведе до нищо добро нито за нея, нито за него.
Усмихна се, когато тя го забеляза. Реакцията й го забавляваше. Не знаеше, че би могла да изглежда толкова изненадана. Дали играеше? Може би се опитваше да го заблуди и да го накра да си мисли, че всичко това е отново някаква случайност, но той нямаше да повярва. Не защото не можеше да го направи, а защото не искаше.
- Ния - рече на свой ред Кристофър и отново на лицето му се появи нахалната усмивка, която обикновено не слизаше от лицето му. - Толкова ли ужасно нещо съм за теб, Ния - поде Старк, като наблегна на името й. - Не се ли радваш да ме видиш? - попита през смеха си Крис и допи алкохола в чашата си.
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Ния Батори on 28.03.15 19:53

Завъртях глава и затворих очи, за да не се заглеждам в идеално ушития му костюм, и по-точно в широките рамене, които изпълваха този костюм. Тази гледка ме разсейваше, а имах нужда да събера мислите си, преди да отговоря каквото и да било. Всъщност трябваше ли да отговарям? Не мисля. Можех просто да си стоя тук и да се преструвам, че той не съществува. Само дето това щеше да е добър план преди няколко минути, сега, след като вече бях отразила присъствието му, щеше да е меко казано глупаво от моя страна.
Огледах се нервно и сякаш очаквах, че от някъде, ще се появи някой с табела, на която ще е написан отговора на въпроса му, но отговор можех да открия единствено в главата си, а там сякаш бе пълна пустош. Никаква мисъл... Нищо... Просто бял празен лист...
На крачка от това да стана за смях, някакъв трясък на счупено стъкло ме изтръгна от вцепенението ми и се чух да казвам:
- Да се радвам? - Засмях се. - Да, разбира се... Изгарям от щастие... Дори... - Извадих портфейла си и измъкнах сто доларова банкнота, която поставих на плота.
- Можеш да забележиш колко щастлива съм, докато си тръгвам...
avatar
Ния Батори
демон
демон

Брой мнения : 305
Reputation : 2
Join date : 25.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Кристофър Старк on 29.03.15 22:23

Кристофър не прикри чувствата, които изпитваше в този момент,а именно - толкова щастлив от това, което се случваше. Все пак не мислеше, че Ния щеше да се отърве от разговор с него. Той щеше да направи всичко възможно, за да разбере дали е прав. За него това бе от изключителна важност.
- Добре, но няма да си тръгнеш сама - помисли си Кристофър и се усмихна.
Стана от мястото си и я хванна грубо и силно за ръката, а след това я погледна.
- Няма как да го направя, ако не дойда с теб - рече Кристофър, като усмивката, която допреди малко бе изписана на лицето му не изчезна. - Хайде покажи ми колко си щастлива.
Тръгна към изхода на бара, без да пуска ръката й. Надяваше се, че не е нужно да й казва, че няма да се отърве лесно от него, надяваше се, че сама го е разбрала и няма нужда от губене на ценно време в празни приказки. Силно се надяваше, че щеше да получи отговор на всичките си въпроси, също, без да се налага да показва колко лош може да бъде, когато не получава това, което иска.
Вече бяха извън сградата и Кристофър я пусна.
- Сега ще бъдеш така добра да говориш с мен - каза Кристофър, като се опитваше да запази спокойствието си.
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Ния Батори on 30.03.15 16:15

Думите му избухнаха като мина в мозъка ми, усещах как адреналинът започна да пулсира във вените ми. Кристофър почти не повиши глас, нямаше нужда: беше толкова плътен, че без никакво усилие от негова страна думите му се чуваха ясно и отчетливо дори и сред целия ужасен шум на града. Ето защо бе толкова добър във всичко, с което се захванеше. Той можеше да се овладее във всяка ситуация, да контролира себе си и всичко останало. Но сериозно ли си мислеше, че може да контролира мен?
- Нима?! - Повдигнах предизвикателно едната си вежда.
- И как точно си представяш, че ще се случи това? - Отговорът веднага се появи в съзнанието ми, във вид на голяма мигаща табела. Сила! Това бе неговото нещо. Неговата визитна картичка. Така постигаше всичко.
Спомних си за живота ни заедно. Когато реших да го приключа, всичко  гръмна за миг, като бомба. И разбира се, с предишното ми Аз рухна и всичко, което бях градила с години. Сама взривих тази бомба и честно казано не съжалявах. Връзка, напълно лишена от любов, с преобладаващо насилие. Кой можеше да ме вини, че напуснах? Че не оставях нищо след себе си, нито дори сянка от моето съществуване? Че цялата светлина, която ми бе останала, идваше с мен?
avatar
Ния Батори
демон
демон

Брой мнения : 305
Reputation : 2
Join date : 25.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Кристофър Старк on 02.04.15 22:39

Кристофър отново се засмя. Нима тя се съмняваше в способностите му. Нима си мислеше, че щеше да се отърве само с няколко думи. Вярваше ли, че щеше да я остави и да се махне.
Определено не! Щеше да направи дори невъзможното. Щеше да постигне своето. В момента цената, която щеше да плати изобщо не го интересуваше ... всъщност той никога не гледаше цената ... тя бе последното нещо, за което се сещаше и обикновено действаше и след това разбираше какво му е коствало.
- Ще си го представим заедно - рече Кристофър. - Всъщност дори смятам да ти покажа как ще се случи всичко това.
Усмивката отново се появи на лицето му, но този път бе по - голяма и някак си зловеща. Самият той не знаеше още как щеше да се случи всичко, но едва ли щеше да му отнеме много време. Ния имаше голям късмет за това, че в момента бе в настроение, а докато се чувстваше добре никой не можеше да пострада. Въпрос на време бе само на мястото на щастието му да се появи яростта, злобата, чувството за отмъщение. По всичко личеше, че скоро границата, която стоеше между чувствата му скоро щеше да се стопи напълно.
- Как попадна тук? - попита Кристофър, без да заобикаля.
Имаше цялото време на света. Той бе безсмъртен, но определено не обичаше да губи времето си в глупости. Трябваше да приключи с цялата тази история възможно най - бързо.
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Ния Батори on 02.04.15 23:05

Да, до болка познатата му представа за водене на разговор. Той задава въпросите, а аз чинно трябва да отговарям. И нямаше да има проблем, ако след това просто ме оставяше намира, но при него всичко се случваше по трудния начин и никога не приключваше толкова бързо, колкото на мен ми се искаше. Усещах, че няма да се случи и този път. Нямаше никакво значение какво правя или не правя, какво ще кажа или не. Отговорите винаги бяха незадоволителни, а поведението неприемливо.
- Нека помисля... - Вдигнах очи нагоре и сякаш, за да го изнервя още повече, реших да преброя, колко етажа е небостъргача зад него. Така и не го направих, но пък постигнах капката вътрешно спокойствие, от което имах крещяща нужда в този миг.
- Дойдох с кола. - Подозирах, че да предизвиквам гнева му не е от нещата, които искам да правя. Не исках и да се чувствам като уплашена и слаба жена и ето, че когато той отново бе наблизо, тези чувства ми ставаха толкова познати и близки.
- Това задоволява ли любопитството ти или искаш да ти начертая маршрута, по който се движех? - По вида му съдех, че сме много далеч от този момент. Свих ръце в юмруци. Не желаех да забележи, че треперя. Нямаше да съм слаба. Не отново. Аз вече не бях същата като преди и той нямаше нищо срещу мен, с което да мен нарани. Вече не. Това си повтарях от момента, в който бях чула до болка познатия му глас. И това щях да продължа да си повтарям, докато не го повярвам.
avatar
Ния Батори
демон
демон

Брой мнения : 305
Reputation : 2
Join date : 25.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Кристофър Старк on 04.04.15 18:08

Очите му отново се върнаха към нейните. Не вярваше, че е станала толкова смела. Изглеждаше му някак различна. Не бе такава, каквато бе преди. Тогава всичко му изглеждаше много по – лесно, но по всичко личеше, че този път няма да бъде така, защото всичко се беше променило. Не само тя, но и той самият се промени, но не към добро, разбира се. Той не бе способен на такова нещо. Не можеше да бъде мил, добър … това са неща, отдавна забравени от него. Последният път, когато беше такъв целият му живот се съсипа и никой не му помогна да преживее загубите си. Остана сам … винаги е бил, но дотогава не го осъзнаваше, защото все още си мислеше, че на земята са останали и добри хора, колкото и да не може да се повярва, той имаше такива надежди. Кристофър не бе човек, никога не е бил и не знаеше какво е чувството да бъдеш толкова малък сред всичко, което те заобикаля, но дотогава не знаеше, че всички са толкова далеч от представите му. За щастие вече отдавна бе наясно с всичко това и не му се налагаше да продължава да се заблуждава.
Каквито са хората, такива са и вампирите, върколаците, демоните и всички останали. Различаваха се само по силата, която притежаваха, а това е малка разлика. Наистина малка, сред всичките прилики.
Нищо не се бе променило. И преди и сега … всичко е все същото, но не можеше да разбере как личностите се променяха толкова бързо. Та … последната им среща бе преди около век. Как бе способна Ния да се промени толкова бързо? Изобщо променена ли беше или просто така се опитваше да изглежда, или пък той самият си мислеше, че тя се е променила?
Думите й се забиха трайно в главата му и се повтаряха отново и отново, а той, самият, се опитваше да запази спокойствие и да не си позволи да избухне. Не биваше да го прави. Така никога нямаше да успее да достигне до това, до което искаше да достигне и тя никога нямаше да му каже. Може би трябваше да я накара да му каже по – добрия начин. Щеше да бъде търпелив. Това бе едно от сравнително малкото неща, които бе научил последните няколко години – търпение. Щеше да постигне всичко с него … или поне на това се надяваше. Щеше да бъде наистина добре, ако не му се наложеше да се държи зле с нея, но едва ли щеше да издържи дълго време, ако тя продължаваше да не му казва нищо.
- Щом все още стоя тук, пред теб, значи смятам, че има още какво да ми кажеш – рече тихо и спокойно, доколкото беше възможно, Кристофър.
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Ния Батори on 04.04.15 19:23

Погледите ни се срещнаха и сякаш се заключиха един в друг. Спомних си колко рядко ме бе докосвал, колко рядко ми позволяваше да го докосвам, как избягваше допира ми, разговорите с мен. Избягваше всичко, което можеше да прави с мен. Избягваше самата мен... С всяка изминала секунда в съзнанието ми изплуваха нови и нови спомени за предишният ми живот... живота на декоративна съпруга. Сега този живот ми изглеждаше толкова нищожен, свит и дребен, че едва можех да си спомня какво съм обичала в него.
Никой не ми каза, че това е което мога да очаквам. Че да си съпруга на граф Надазди, върви ръка за ръка с покорството и напълно изключва любовта. Че колкото и да се боря, в крайна сметка той ще успее да изтръгне целия живец от мен и ще ме научи как да бъда "добра съпруга". Никой не ми каза това. За всички живота ми бе идеален... подобно на приказка. Но така идеалният ми живот, за който никой всъщност не подозираше в какво се състои, ме бе изтощил до краен предел. Бях точно като умираща звезда. А аз си мечтаех да бъда като... като комета - целеустремена, насочена в някаква конкретна посока. Исках да се изстрелям в небето с бясна скорост и да горя, докато летя, или да летя, докато изгоря. И когато разбрах, че той е мъртъв си мислех, че именно това ще се случи. Най-накрая можех да бъда комета.
И живота ми наистина се превърна в приказка. Докато той не се появи отново.
Бях се срещнала с някои от най-непредвидимите същества в света, същества, които могат да те накарат да се чувстваш не просто неловко и неудобно, а да ти отнемат живота, който аз бях готова да живея. Но никое от тях не бе успяло да ме огъне, пред никое от тези същества, от които се страхуваше целият свят, не бях загубвала контрол, но при Кристофър нещата стояха по съвсем различен начин. Той ме притежаваше. В буквален и преносен смисъл и аз не можех да бъда по-малко уплашена, когато стоя пред него.
- А аз си мислех, че сме си казали всичко. - Дори не знам как бях успяла да открия гласът си и да го накарам да звучи нормално, при положение, че бях на път да пропадна.
- Но, ако "Не искам да те виждам никога повече", не е било достатъчно ясно, тогава може да ми кажеш кое точно не разбра, за да ти го изясня и след това да изчезнеш от живота ми... Отново! И надявам се този път завинаги. - Ако не бях толкова уплашена, вероятно щях да се поздравя за смелостта да му говоря по този начин.
- Е, нямам цял ден на разположение. Искаше да си говорим. Сега е момента. Говори. - Той ме бе научил на нещо много ценно. Нещо което се стараех да не забравям - никога, при никакви обстоятелства не бива да си показваш картите! Дори и когато са ти се паднали възможно най-шибаните карти, трябва да ги държиш, сякаш имаш каре аса. Или иначе казано, не показвай слабостта си, защото тя ще те унищожи.
avatar
Ния Батори
демон
демон

Брой мнения : 305
Reputation : 2
Join date : 25.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Кристофър Старк on 04.04.15 21:30

Търпение … можеше ли изобщо някой да бъде търпелив и да запази спокойствие, когато му се налагаше да се опитва да провежда нормален разговор със същество като нея. Всъщност нормален разговор? Не можеше такова нещо да е възможно. Как щеше да се говори с някого нормално, щом той самият не искаше да го направи.
Кристофър за пореден път се убеди в това, че не биваше да действа с добро, макар и да знаеше, че трябваше да изчака още малко. Не биваше да прибързва с действията си, но не бе способен да направи такъв компромис. Не и в този момент.
- Защо продължаваш да се държиш така, Ния? Не бях достатъчно мил към теб? – попита Кристофър и отмести погледа си от очите й.
Не искаше да тя да го вижда такъв. Той изглеждаше слаб. Термометърът щеше да достигне до границата си и скоро щеше да избухне. Сърцето му започна да бие по – силно, а в очите му най – спокойно всеки можеше да открие яростта. Това не беше ли слабост? Не беше ли това най – голямата слабост на всеки човек и същество? Не искаше да изглежда слаб. Не и по този начин. Не и отново.
Толкова много време се бе опитвал да прогони тези си чувства, но уви, сякаш това се бе загнездило трайно в нравите му. Не можеше да избяга от собствения си нрав. Не можеше да избяга от това, което беше, макар и да правеше огромни усилия. Всъщност защо се опитваше? Имаше ли смисъл да го прави, след като знаеше, че не може да направи нищо? А и определено имаше достатъчно добри хора по света. Защо му бе на него да бъде добър, след като вече имаше кой да бъде?
- Предполагам, че отговорът ти е не – поде Кристофър секунди по – късно, като гласът му разкъса тишината, която се бе появила по между им през това време. – Не разбирам защо го правиш. Искам да ми обясниш това. Това не разбирам единствено.
Все още не го правеше. Все още пазеше спокойствие. Опитваше се, правеше всичко по силите си, но мълчанието го убиваше … всъщност това мълчание бе прекалено кратко. Траеше само няколко секунди, но това го изнервяше още повече. Сякаш тези няколко секунди бяха часове, може би дни, през които се чувстваше като затворен в клетка и измъчван през същото време.
Болка. Това бе чувството, което изпитваше в момента. Никога не се бе чувствал толкова зле. Болката и омразата му в едно си играеха с него. Искаха да го съсипят, да го унищожат, да го убият.
А защо не? Нима не заслужаваше смърт. Бе извършил много ужасни неща през живота си. Не го ли заслужаваше? Не трябваше ли отдавна вече да е мъртъв? Не трябваше ли вече отдавна да се скиташе из другата страна.
- Ния защо мълчиш? – попита Кристофър няколко секунди, след като бе изрекъл до преди малко.
Защо това време го караше да се чувства така? Защо злобата напираща да излезе наяве не намаляваше, а се увеличаваше? Не биваше нищо от това да се случва. Никой не го искаше. Кристофър също. Той не искаше да се чувства така. Не искаше дори да се случват нещата, които предстояха да се случат. Не искаше да я нарани. Не и отново. Бе я наранявал толкова много пъти преди. Не трябваше да го прави и сега. Тя не го заслужаваше. Не бе направила нищо, с което да заслужава всичко това.
- Ния, моля те говори! – изкрещя Кристофър и отново я погледна в очите, в които този път се четеше омразата и нито Кристофър, нито някой друг можеше да я спре сега.
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Ния Батори on 04.04.15 22:59

Отстъпих стреснато, крачка назад, за да увелича дистанцията между нас. Исках да създам една невидима преграда, зад която да си представя, че мога да се скрия и там ще съм в безопасност. Обаче съществуваше ли подобно място? Място, на което той не може да ме достигне? Идеален свят, в който той не съществува? Или всичкото това време, в което си мислих, че съм станала непобедима, по-силна и устремена, бе една огромна илюзия? Фантазия, която си бях сътворила, за да продължа да съществувам? Това ли беше? Това ли бях правила през всичкото това време? Бях се самоубедила, че съм променена, а всъщност все още съм една угасваща звезда, която няма гориво да се захрани и собствената ми гравитация ме дърпаше... засмукваше и смазваше? Рушах ли се, докато си мислех, че живея?
Гласът му бе толкова настоятелен, в тона му усетих студ. Искаше да ме застави или по правилно бе да се каже подчини, но говореше така, сякаш той ме умоляваше. Затворих очи и се опитах да мисля. Ала нямаше смисъл. Съзнанието ми отказваше да работи и то във възможно най-неподходящия момент. За пореден път му позволявах да изтрие като с гума всяка рационална мисъл, да ми вземе ума… буквално… и да го скрие на място, където едва ли щях да го намеря в негово присъствие...
- Защо правя какво? - Изкрещях отчаяно на свой ред. - Защо не искам да те виждам? Защо те мразя? - Раменете ми се огънаха, сякаш някой бе поставил огромна тежест върху тях.
- Наистина ли не знаеш защо го правя? Наистина ли имаш нужда да ти обясня това? - Как се осмеляваше? Как въобще се осмеляваше да се появява отново в живота ми, искайки ми обяснение, защо не е в него? Или вече не си спомняше какво ми е причинил? Нямаше да се изненадам ако е така. Той бе от онези хора, които си спомняха, чуваха и виждаха избирателно. Нищо ново. Нищо което не бях виждала и преди. Движехме се в един омагьосан кръг, от който нямаше измъкване. Чувствах се толкова изморена... Толкова безпомощна да се справя с това... Да се справя с него. А толкова силно ми се искаше да не изпитвам нищо. Да съм толкова властна и контролираща, колкото бе и той. Правеше го с такава лекота, все едно бе нещо, с което се раждаш, а не нещо, което научаваш в последствие.
- Погледни ме! - Сниших тона и изсъсках злобно през зъби. - Какво виждаш?
Когато зад гърба си имаш горчивия опит от миналото ти с такъв човек, се научаваш да не допускаш, отново същите грешки. Бяхме правили това и преди. И винаги започваше и свършваше по един и същ начин. Не знаех кого да виня за това. Него? Себе си? Съдбата, която сякаш си правеше тъпи шеги с нас, пресичайки пътищата ни отново и отново. Какво беше това? Някаква невидима сила, която ни позиционира на едно и също място, по едно и също време, когато и двамата се опитваме да сме възможно най-далеч от другия? Или нищо от това нямаше общо със случайността?
avatar
Ния Батори
демон
демон

Брой мнения : 305
Reputation : 2
Join date : 25.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Кристофър Старк on 05.04.15 18:02

Кристофър почувства присъствието на дива сила, зла, неконтролируема сила. Бе я срещал изключително много пъти в съзнанието си и днес, както всеки друг път, я видя. Тя бе единственото нещо, което не се бе променило – яростта, злобата, най – добрите му приятели, които и днес му се притекоха на помощ. Единствено те никога не го бяха предавали. Защо трябваше да се отървава от тях, след като му бяха толкова верни? Това бе една от многото причини, поради които не искаше да се променя. Трябваше да спре да се опитва да променя себе си, защото хората бяха неблагодарни. Преди също го виждаше - преди векове, когато и той, и Ния бяха млади и прекалено глупави, когато и двамата не осъзнаваха какъв е светът около тях. Но не само хората бяха неблагодарни, другите същества също бяха и продължават да са. Все още помнеше деня, в който баща му отне всичко, което Кристофър градеше години наред. Луцифер - глупакът, който бе победен от жена, на която бе Крис бе много благодарен, защото успя да извърши това, за което Старк не намери сили. Преди, дори когато баща му го мразеше, Крис му помагаше. Опитваше се да стои до Луцифер, въпреки че бе прогонен от Ада, но направи грешка. Не биваше да му помага с нищо, защото и той, и Крис бяха две копелета, които не заслужаваха дори да бъдат мразени.
Кристофър не бе предполагал, че омразата му в този момент може да достигне до толкова високо ниво. Омраза, която не бе насочена само към Луцифер, но и към Ния; към света, който ги заобикаляше.
- Да гледа,? Какво очакваш да се промени, ако те погледна? Мислиш ли, че нещо би могло да тръгне, ако в продължение на векове е тъпчело на едно място? - попита Кристофър, кото в очите му избухнаха червени пламъчета, които се разпростираха по празното съзнание на мъжа.
Злобата, която изпитваше в момента, можеше да се сравни с всяка друга, но сякаш всеки път, в който се появяваше ставаше все по - силна от преди.
- Нищо няма да се промени, Ния, нищо - рече Кристофър, като по думите му, по начина, по който ги изричаше си личеше яростта, която нямаше намерение да се погаси.
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Ния Батори on 05.04.15 19:03

Имаше нещо странно в поведението му... в погледа. Нещо различно. И не знаех дали тази промяна трябва да ме ужасява или успокоява. За първи път го виждах толкова... изгубен, хаотичен. Това ме напрягаше. Факта, че не знаех кой стои срещу мен и какво мога да очаквам от този човек ме плашеше до смърт. В повечето пъти, знаех какво ще се случи. Поглеждах го и просто знаех, но този път... Този път, можех само да гадая защо е тук и какво иска от мен. Защо сега? Какво се бе променило?
- Така е... Нищо няма да се промени, защото ти си сляп. Сляп за света, който те заобикаля. Мислиш се за силен и могъщ, но всичко ти убягва... Изплъзва се измежду пръстите ти. Не си способен да вникнеш в детайлите. И си слаб и сам... И това те ужасява. Затова си тук и искаш да говориш. Очакваш, че нещо може и да се е променило. Но не е. Можеш да го видиш в очите ми... Можеш да го усетиш, с всеки дъх, който си поемам... Аз все още те мразя! И виждам ясно. В теб няма нищо добро, за което си струва да се боря и което бих могла да обичам. - Ако преди бях виждала добро в него, то сега виждах истинската му същност. Каква глупачка само бях тогава. Мислех си, че мога да притежавам света, ако сме заедно. Зами, богатства, армии, нови хоризонти, замъци с по-високи стени - той можеше да ми предостави всичко това, в замяна на моето безценно тяло, което представляваше интерес, за всеки един мъж... Можех да избера всеки един. Но избрах него, защото в него бях видяла онова, което никой друг нямаше - амбицията да бъде нещо повече. Влюбих се в неговия ум и размаха, с който мечтаеше заедно с мен. Глупачка. В него нямаше нищо необикновено. Нищо изключително. Бе слаб и сега виждах тази негова слабост по-ясно от всякога, а на фона на нея моята глупост и наивност изпъкваха още повече и аз не спирах да се мразя за това. Не можех да си простя за грешните избори, които бях направила тогава.
avatar
Ния Батори
демон
демон

Брой мнения : 305
Reputation : 2
Join date : 25.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Кристофър Старк on 06.04.15 21:57

Това ли беше истината? Неговата, нейната? Или само нейната? Наистина ли всичко бе такова каквото тя го представяше в момента?
Въпроси ... толкова много въпроси, на които в продъжение на толкова много години Кристофър не си бе задавал, защото отговорите им не го вълнуваха особено много, но сега те се появиха ... дали не беше права? Дали не трябваше да отговори на всичките тези въпроси, които в момента разкъсваха съзнанието му ... ами ако тя наистина казваше истината. Ако той бе такъв, какъвто тя го описваше?
Отново я погледна, но този път погледът му бе празен. Сякаш бе успял да прогони всичките си чувства и сега в душата му нямаше нищо. Не изпитваше нищо. Дори омразата вече я нямаше. Не остана и следа от нея, но той добре знаеше, че гневът му ще се завърне отново. Може би нямаше да е сега, но скоро щеше да се случи и това сякаш го плашеше. Плашеше се от себе си и от нещата, които можеше да направи, когато бе бесен, но тя го предизвикваше с всяка своя дума, всеки нейн жест ... дори само присъствието й го караше да се ядосва по необясними причини.
- Не очаквам промяна от нищо и от никого, Ния - гласът му бе монотонен и студен, и идеално пасваше на заобикалящата ги обстановка.
Тук бе празно. Нямаше жива душа, докато в бара имаше толкова много хора, които със сигурност щяха да запълнят малката уличка, на която се намираха Кристофър и Ния в момента.
Тишината сякаш лазеше по нервите му. Не обичаше спокойствието, докато някои му се наслаждаваха. Погледът му се сблъска със сградите, които ги бяха обградили. Не бяха нищо особено, но бяха изключително високи за блокове, макар и да бяха.
- Радвам се, че вече изпитваш такива чувства към мен, Ния - рече Кристофър, без да я поглежда и се засмя.
Харесваше името й ... обичаше да го изрича и всеки път щом го казваше наблягаше именно на него. Не знаеше причината, просто му харесваше начина, по който звучеше от устата му.
- Сега вече можеш да си вървиш ... дойдох за отговори и ги получих - каза Старк и върна погледа си към нейния.
avatar
Кристофър Старк
демон
демон

Брой мнения : 154
Reputation : 1
Join date : 11.09.2013

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Ния Батори on 08.04.15 0:09

Поставих пръсти върху устните си, в опит да потисна и прикрия внезапно появилия се у мен порив, да се изсмея на казаното от него. Не за дълго обаче. Погледнах го и странно, но изпитах някакво огромно облекчение от това което видях. Сякаш някой бе разменил ролите ни и аз вече не треперех ужасена, само при споменаването на името му. Стоях срещу него и може би за първи път не виждах чудовището от кошмарите си, а един изгубен и нещастен мъж, който не може да ми стори нищо. Всичко бе една роля, която той бе изиграл до съвършенство, убеждавайки ме, че злодея, който си е избрал да бъде е истински и нямам шанс срещу него. Но не беше. Някъде дълбоко в себе си, знаеше, че не е този за когото се представя и желязната маска, най-накрая се пропукваше. Виждаше се толкова ясно сега, докато се превивах от смях, приличащ много на истеричен, но не беше. Това бе най-освобождаващия смях на света и това чувство, не можеше да се сравни с никое друго.
Бе по висок от мен. Много по-висок, трябваше да надигам поглед, за да уловя неговия, но това нямаше значение, защото за първи път аз го гледах от високо и може би това усещане нямаше да трае вечно, но исках да му се насладя, докато все още мога.
- Нека си изясним нещо... - Прочистих гърлото си и опитах да стана сериозна отново, но за да постигна това трябваше да не го гледам, а в този момент изражението му бе нещо което исках да видя добре, за да го запечатам в съзнанието си и никога да не го забравям.
- Аз... - Вирнах пръст във въздуха и заговорих наставнически, като някоя начална учителка, която се опитва да всее респект. - ... Не съм твой слуга... И ти не си мой господар. Не се нуждая от твоето разрешение, за да правя каквото и да е... - Постепенно започвах да възвръщам самообладанието си и да придобивам сериозно изражение на лицето.
- Мога да си тръгна, когато пожелая. Всъщност можех вече да съм си тръгнала. Не се ласкай излишно и не си мисли, че твоята воля е тази, която ме е задържала в три през нощта на улицата, върху която стоим в момента и вероятно обувките ми струват повече отколкото средствата използвани, за направата й. - "Сега можеш да си вървиш..." Сериозно?! Мислеше си, че имам нужда от позволението му? За кой въобще се мислеше?
- Мога да ходя, където и когато пожелая и ти нямаш абсолютно никакво право, да ме питаш къде съм и защо съм там... Нямаш право да се интересуваш от това, което аз правя. Забранявам!
avatar
Ния Батори
демон
демон

Брой мнения : 305
Reputation : 2
Join date : 25.01.2015

Върнете се в началото Go down

Re: Кристофър и Ния

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 4 1, 2, 3, 4  Next

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите