Бара

by **Joseph Reid Jr.** 31.08.13 20:11

First topic message reminder :

by Genevieve † 11.05.14 18:57

Мистик Фолс определено беше мъничко и не особено оживено градче, но щом слънцето залезеше навън ставаше крайно опасно за обикновените хора. Да, всички ние приличахме на хора, но в даден момент показвахме дарбите си. Вампири, върколаци, вещици (като мен) и какви ли още не същества се скитаха из горите, тресавищата, та дори и по улиците и барчетата в града. Естествено никой не подозираше колко опасни могат да бъдат. Аделин беше виждала много свръхестествени същества по време на пътуванията си, но бях сигурна, че никъде не са били толкова много колкото бяха в Мистик Фолс. О, определено щеше да й задържи интереса за по-дълъг период от време.
- След час се стъмва, мисля че ще е по-добре да ти представя причината нагледно. - подсмихнах се и отпих голяма глътка от питието си.

by Adeline. 11.05.14 19:10

Досещах се какво може да има предвид с думите си Жен и вече изгарях от любопитство да видя какво точно има да ми покаже. Предполагам, че всички в града излизаха нощем. Но защо? Дълбоко в съзнанието си вече знаех отговора, но не можех да съм сигурна, докато не го видех с очите си. Реших да прехвърля темата на нещо по-лично, докато стане време за разходка.
- От кога живееш тук? Всъщност, искам да ми разкажеш всичко за живота си от както за последно се видяхме преди две години. Доста неща би трябвало да са се случили от тогава. - Защото при мен са, помислих си.

by Stefan Salvatore 14.05.14 1:23

Вечерта пъргаво се разпростря над мистичния град, докато Стефан бавно проправяше път до всеизвестният бар в Мистик Фолс. Необичайното този път бе, че зад него следваше един обикновен човечец, който държеше пистолет. Какво ли беше замислил този път свръхестествения можеше само да гадаем. "Когато ти кликна ще нахлуеш в бара и ще започнеш да стреляш на посоки" промълви той и му заръча да се скрие.

Фигурата на зеленоокия внезапно се появи на входната врата и с премерена крачка закрачи към бара. Оглеждайки се наоколо съзря една русокоска, чиято боя привидно избледняваше, май и беше време за фризьор и една брюнетка. Не беше типичната комбинация за компания, но това едва ли го интересуваше точно в момента. Свръхестествения се доближи до бара и си поръча едно ликьорче, за профилактика. Все пак вече се бе задоволил с коктейла от прясна кръв, която току що бе източил от вените на поредната си жертва, пред кметството, трябваше му нещо по солено, което да убие сладникавия вкус на плътта в устата му. "Афтър Шок ако обичаш и не няма да ми струва нищо" допълни зеленоокия, вперил поглед в очите на бармана, хипнотизирайки го.

Миг след като набързо заръча своето питие, тъмнокосият се обърна към брюнетката и русокоската, приближавайки ги. "Нищо чудно че небето е толкова сиво днес" промълви зеленоокия, привличайки вниманието на двете момичета. "Очичките ви са откраднали всичкото синьо от него" допълни той, настанявайки се удобно до двете момичета. В същия момент пристигна и питието, за което той толкова много жадуваше. Всичко това беше една игра, игра която скоро щеше да свърши, защото тъмнокосия имаше други планове за вечерта, но определено можеше да впише няколко простосмъртни в тях. "Знаете ли случайно подочух вашия разговор и се сетих за една много интересна игра. Казваш три неща, две са истина, едно е лъжа. Другият трябва да познае кое е лъжа. После е негов ред." довърши тъмнокосият и обърна една чашка на екс, хвърляйки бегъл поглед към брюнетката, в очакване на нейния отговор. "Ти си първа"

by Genevieve † 14.05.14 10:37

Е, очевидно имало какво все още да ме изненада в това градче. Най-малко очаквах непознат да се натресе докато си говоря със стара приятелка, за която между другото мислех, че е мъртва.
Обърнах единствено погледа си по посока на новодошлия, огледах го от глава до пети набързо и отново върнах вниманието си на питието. Трудно се впечатлявах, а клишето с небето и очите беше по-старо сигурно и от самия него. Обаче трябваше да му се признае, определено допринесе за разнообразието ни тази вечер. Плановете ни бяха всъщност да се напием и..ами другото щяхме да го измислим в движение, предполагам.
- Хм.. да видим. - замислих се за секунда - Очите ми не са наистина сини, спала съм с бармана и мисля да го направя отново - засмях се, май станаха три. Продължавах да гледам напред с привиден непукизъм и отпивах на малки глътки от питието си.

by **ava.** 16.05.14 21:06

Тази вечер Алекс бр в настроение и реши да излезе. Облече една къса черна рокля и излезе. Разхожда се, безцелно по улиците, радвайки се на факта, че ловците в момента ги няма и няма нужда да се крие и да бяга от никой. Може би след 20 или 30 минути ходене се озова пред бар "Мистик Грил", беше минало дълго време откакто запоследно бе стъпвала в този бар, главно защото един ловец за малко да не я убие в него. Лошите спомени все още не си бе отишли, но каКакво пък нали бе излязла да се забавлява, нищо не й пречеше да влезе.
Нареди се на опашката, която беше безсрамно дълга. Тя мразеше да чака, но какво да се прави щом се налагаше щеше да чака. Едва ли щеше да виси тук дълго време.
За нейно щастие опашката се движеше бързо, защото повече наредени нямаха нужните години и ги гонеха. Засмя се леко и поклати глава. А щом дойде нейния ред просто показа личната си карта за миг и влезе.
Щом влезе, музиката, миризмата на цигари и алкохол веднага я заляха. Не понасяше много,много цигарите но бара си беше хубав и си струваше дрехите да се вмиришат на тютюн. Седнах на бара и си поръчах уиски с лед.
Александра долови отражението си в една почти празна бутилка от мартини. Поогледа се, усмихна се някак палаво и самовлюбено,а после се замисли:
По-красива не мога да стана!
Да ... Уитмор имаше огромно самочувствие за себе си. Не само че никой не я заслужаваше, но винаги бе и продължава да бъде най - прекрасната и най - красивата сама за себе си. Така й се искаше хората да растат до определена възраст и след това винаги да останат млади и прекрасни. Дори не искаше да си помисля за бръчките, старите кокали и изгърбения гръб, които ще оставят своите белези върху цялото това...съвършенство, което притежаваше Саманта.
Огледа заведението.Забеляза Стефан Салваторе.Той бе известен с прякора "Изкормвача".А до него седяха една блондинка и една брюнетка.
Странна комбинация.
Помисли си Саманта и отпи от питието си....

by Stefan Salvatore 17.05.14 0:49

Обръщайки питието си на екс, тъмнокосия се вслуша във невинната реч, която изпълзя от устата на русокосата. Очите й наистина не бяха сини, това беше очевидно и лесно за отгатване, беше истина. Сега обаче следваше малко по лукавата част от отговора й. Тя твърдеше че е спала с бармана и би го направила отново. Стефан разбираше точно какво имаше предвид, но ето тази част от това да си просто една сладка блондинка явно никога нямаше да се промени. Самият начин по който тя подреди думите си, нещата прозвучаха все едно, че тя е спала с бармана и би спала с него отново, но дълбоко в себе си тъмнокосият знаеше, че тя всъщност може би имаше предвид друго. И така... Все пак, ако е спала с бармана и това е истина, тя няма как да желае да го направи отново с него, защото според правилата на играта тя трябваше да каже 2 истини и една лъжа, а не 3 истини. Това означаваше дами и господа че тя беше просто блондинка, колко типично. Защото дори и ако беше спала с бармана и не би го направила отново, тя няма причина да е тук в този бар, защото самото излъчване на бармана щеше да я товари и тя просто щеше да предпочете друг бар.

"Мила, ти не си спала с бармана" Рече с премерен тон изкормвача, намигайки на момчето зад бара, защото определено чуваше как той слухти наоколо с интерес, чувайки че нещо вървеше по негов адрес. "Но повярвай ми, изобщо няма да ти е до спане, когато приключа с теб" помисли си изкормвача, гледайки я в очите, но ето че в същия момент се зададе една нова фигура през входната врата. Фигурата й определено събра погледите на момчетата наоколо. Погледите на двамата се засякоха за миг, след което тя седна на бара, в страни и отпи невинно от питието си. Тъмнокосият обаче имаше други планове за нея, не нямаше намерение да я покани за да си поприказват на бара. Той набързо нахвърли някакви думи и изпрати смс до някакъв номер, какво ли щеше да стане сега?

"Я да видиим... познах ли?" попита изкормвача, вперил поглед в русокосата, както и да е сега беше негов ред. "Когато ям започвам първо от десерта, харесвам блондинки и обичам да спя гол" прошепна Стефан и малка усмивчица се появи на устата му.

by Genevieve † 18.05.14 17:09

Беше започнало да ми писва. Трудно се задържах на едно място повече от час, а в този бар киснех вече доста време. Чашата ми беше празна, Аделин се беше умълчала, а новодошлите очевидно имаха вземане даване един с друг. Защо по дяволите още стоях в това забутано местенце. Цигареният дим и твърде много хора ме задушаваха, обичах свободата, а тук дори не можеше да се диша нормално.
- Не позна. - отговорих кратко точно и ясно. Очите ми бяха сини, но кой да ги види в тази тъмница. Както и да е. Хвърлих на бара парите за питието си, облякох коженото си яке и затрополих с токчета към вратата. Излязох без да кажа и думичка повече и поех в неизвестна посока. Беше вече тъмно, беше пълнолуние, какво по-хубаво време от това за една среднощна разходка из гората.

by **ava.** 04.06.14 17:58

Пръстена и‘ беше едно страхотно нещо.Невероятно колко по-добър и‘ стана живота от както го има.Край на счупените кости и всичкото това мъчение,които изпитваше преди на пълнолуние.Дори не искаше да си спомня какво беше преди когато го нямаше,каква болка изпитваше когато се трансформираше,а дори не го искаше.Преди мразеше своята природа заради това,но сега благодарение на един малък омагьосан камък всичко е наред.Интересно колко много неща можеш да получиш,когато сключиш сделка с вещица или да я изнудиш.
Саманта се огледа за всеки случай и се увери, че вече никъде не дебне опасност за нея,но очите и' видяха няколко погледа втренчени в нея и готови да свалят малкото дрехи по тялото и'. За щастие макар и да я искаха, както винаги за една нощ, щяха да се задоволят само с гледката. Брюнетката взе чашата и я приближи към устните си.Тя лека по лека отпиваше от питието докато не остана и една капка уиски в стъклената чаша.Остави чашата намира и отново огледа заведението.Все същата гледка -едни и същи хора,които лекуваха болката си с алкохол.
Колко са жалки!!!
Възмути се Уитмор след като направи бързия си оглед на заведението.Забеляза,че онази брюнетка излезе от бара.Нямаше как да не се сдържи и да не отиде при Стефан и да не му по досажда.Стана от мястото си и отиде при него.Избута леко блондинката за да се настани удобно и рече:
-Здравей.Ти се Стефан Салваторе,нали?
Колко глупаво начало!Разбира се,че това е той!
Помисли си тя,когато осъзна колко глупаво звучи.Сякаш беше някаква тъпа блондинка.
-Аз съм Саманта.

by Mаtt McCarty 29.06.14 13:39

Телепортирах се на някакъв паркинг, намиращ се зад не много висока сграда.Внимателно се огледах наоколо.Имаше много коли, буквално беше пълно, но освен това нямаше нищо друго.В мъртвешката тишина, учестеното ми дишане беше единственото нещо, което се чуваше.Дишах неравномерно, поемайки много, но малки глътки въздух, сякаш бях бягал на олимпийско състезание.И да, аз наистина бях бягал, но не гонех някакво златно парче метал, а в случая аз бях медала ,който ловците на глави искаха да докопат.От известно време бяха по петите ми, но всеки път умело успявах да им се изплъзна, но този път беше на косъм.Бяха ме намерили в къщата, в която се бях притаил и след като предварително са направили някакво заклинание, което да блокира силите ми нахлуха, като грабители в дома ми.Добре, че магията, не е единственото нещо, на което мога да разчитам, когато се налага да измъкна кожата си.След като си мятахме разни неща един по друг, мятахме дори самите себе си насам-натам и няколко юмрука и ритника тук-там, търпението им се изчерпа и решиха, че е време да мятат огнени кълбета по мен, което ми се стори някак нечестно, след като не можех да им отвърна със същото в дадената ситуация, за това реших да направя най-разумното нещо, което можех."Бягай!", изкрещя гласът в главата ми и краката ми послушно се заеха да изпълняват заповедта.Трудно, но все пак успях да се измъкна навън, където отново си получих силите, но преди да успея да вдигна ръка към тези досадници, погледа ми фокусира едно огромно, може и да не е било толкова голямо колкото ми се стори тогава, но все пак изпепеляващо огнено кълбо.Тогава се телепортирах и ето ме тук, все още задъхан.
Шансът да ме последват беше голям, затова някое публично място, където не биха използвали силите си ми се стори добър избор, където да обмисля следващите си действия.По ирония на съдбата, сградата, зад която се бях пренесъл беше някакъв бар.Преди да вляза вътре се огледах за последно, за да се уверя, че не ме съпътстват приятелчетата ми.
Когато влязох вътре, силният мирис на никотин, носещ се във въздуха удари здраво по ноздрите ми, а ушите ми бяха приглушени от музиката и дърдоренето на всички в бара, което се смесваше в едно и образуваше тотален звуков хаос.Не че беше много шумно, просто като се има в предвид, че до сега, там където бях, чувах дори стъпчиците на мравките, това определено беше различно.
Проправяйки си път между хората, които бяха завзели по-голямата част от пространството, се докопах до барплота, около който бяха наредени много, високи дървени столчета, повечето от които бяха заети.Изпънах врата си, за да поогледам по-добре и успях да намеря едно свободно място, в края на плота.С бързи крачки се отправих към него, с надеждата някой друг да не се добере преди мен.
Издърпах стола, готов да седна, когато ме прониза погледа на една жена, седяща на подобен стол от дясната ми страна.
-Надявам се да е свободно? - повдигнах вежди въпросително, сочейки мястото. -Защото ако не е ще се наложи да се освободи за мен.- не бях от най-любезните същества, които човек може да срещне, но това си е част от демонската ми същност.

by Ewa Green 29.06.14 19:15

В живота ми се нижеха все скучни дни. Не се случваше нищо интересно, но какво интересно да се случи като бях живяла няколко столетия.Стоях пред телевизора, зяпайки някакво предаване и си похапвах пуканки. Това беше една от добрите страни на това да съм вампир-не можех да напълнея и можех да ям всякакви калорични неща, но не ми бяха много вкусни. Нищо не можеше да се сравни с вкуса на кръвта. Докато си мислех за вкусната топла течност, инстинктивно облизах устни и острите ми зъбки се показаха. Май нямаше да е зле да стана и да отида на лов преди да съм умряла от глад. Ясно беше, че с пуканките не можех да намалея жаждата си за кръв. Знаех точното място, където можех да намеря следващатата си жертва. Имаше един бар наблизо и там се събираха много хора. Реших да отида там за да си намеря храна, а може би и малко забавление. Облякох се набързо, без много да се чудя, какъв тоалет да избера. Къси дънкови панталонки и черна тениска щяха да свършат работа, а и барът не беше нищо особено. Още повече, че не бях в настроение, а и жаждата вече прогаряше гърлото ми.
Когато влязох в заведението, веднага се насочих към бара и си поръчах Блъди Мери. Замислих се, колко по-добре би било вместо доматен сок да има кръв и се заоглеждах за подходяща жертва. Докато обхождах заведението с очи, погледът ми попадна на един мъж, който се насочваше към свободното място до мен. Настани се и ми се стори арогантен, съдейки по държанието му.
- Ами, ако не е свободно?-реших да му отговоря, защото ме издразни изказването му.Вярно, че мястото не беше заето, но нещо ме накара да му отговоря. Може би беше лошото ми настроение, което се беше превърнало неделима част от ежедневието ми.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Бара

Бара

Re: Бара

Re: Бара

Re: Бара

Re: Бара

Re: Бара

Re: Бара

Re: Бара

Re: Бара

Re: Бара

Re: Бара

Re: Бара