Бара

Шумът от падащите есенни листа и светещите лампи на улицата бяха единствената компания на Ребека. Лек ветрец погали тялото й и изведнъж потрепна. Определено не й беше студено макар и да бе облякла само едни дънки и потник, върху които бе облякла едно черно, кожено яке, което уж я топлеше. Вървеше съвсем бавно и безгрижно по тъмната улица, която като по чудо днес бе огрявана само от една единствена лампа, а това до някъде бе доста добре, защото блондинката се бе настроила на вълна хапване, а това в нейния случай не търпи отлагане. Щеше да изчака само някоя миличка нищо неподозираща душичка да мине покрай нея и да задоволи желанието си за кръв.
Поогледа се, уверявайки се че е сама. Също се и вслуша внимателно, а точно в този момент чуваше само чужди стъпки. Подсмихна се при факта, че не е сама, а след като стъпките вече бяха приближили достатъчно Бека забеляза как една блондинка мина покрай нея. Тръгна по петите на жертвата си. Разбра й, че момичето бе усетило чуждо присъствие. Крачките й се ускоряваха, а изведнъж дори затича. Но това не бе проблем за вампирката. Знаеше, че където и да идеше няма да може да се скрие. А и нямаше намерение да се лишава от повече храна. С вампирска скорост застана пред момичето и я хвана за ръката.
- Къде си мислиш, че отиваш? - попита Ребека и й се усмихна самодоволно.
В следващия момент зъбите й вече се бяха забили във врата на момичето. Но ако продължаваше знаеше, че щеше да я убие, а не това бе целта. Отдръпна зъбите си от врата й, а след това внуши на брюнетката пред себе си да забрави всичко, а за да се прибере жива и здрава й даде от своята кръв.


Изтри кръвта по лицето си, а малко по - късно се вгледа в един прозорец, в който видя отражението си и осъзна, че само блузата и' бе изцапана с няколко точици, но това не бе проблем.
Вечер е и едва ли някой щеше да забележи.
Помисли си тя.



Поредната вечер и поредният бар. За да не вземе да скоча на някой невинен човечец се наливаше в някой бар. Отметна кестенявата си коса и се подмина всички, които се бяха наредили на опашка пред вратите на бара. Няколко момичета я погледнаха ядосано и дори Бека чу коментарите на някои от тях. Нямаше намерение да се разправя, с когото и да било за това просто влезе в бара и се насочи към една от масите. Седна на една от многото и кръстоса крака,чакайки да бъде обслужена. Когато мъжът стоящ на барчето дойде тя си поръчах една чаша уиски. Днес нямаше намерение да се напива за това просто реши, че няма и смисъл да си пилее парите за ненужен алкохол, който дори нямаше и да изпие.
Дръпна надолу черната си къса рокля и започна да чака поръчката си. Огледа се наоколо. Това бе някакъв неин си много неприятен за повечето хора навик. Навик, който не може да изкорени от поведението си, но какво да се прави. Все пак не и' се искаше тук да срещне някой свой заклет враг или пък някой, чиито родители е убила без да прояви никаква милост. След като питието и' се озова пред погледа и' тя повдигна чашата си и внимателно я поднесе към устните си, а след това отпи глътка от уискито. Върна чашата на предишното й място. Още веднъж се огледа за всеки случай и се увери, че вече никъде не дебне опасност за нея,но очите и' видяха няколко погледа втренчени в нея и готови да свалят малкото дрехи по тялото и'. За щастие макар и да я искаха, както винаги за една нощ, щяха да се задоволят само с гледката.

Ребека взе чашата и я приближи към устните си.Тя лека по лека отпиваше от питието докато не остана и една капка уиски в стъклената чаша.Остави чашата намира и отново огледа заведението.Все същата гледка -едни и същи хора,които лекуваха болката си с алкохол.
Колко са жалки!!!
Възмути се Бека след като направи бързия си огледа на заведението.


След няколко минути чу нечей глас,който я накара да потрепне.Обърна се внимателно на дясно.До нея седеше някакъв симпатичен,тъмнокос мъж.Вампирката усети,че и той е свръхестествено и точно като брат и' -хибрид.Напоследък тези същества са навсякъде и не можеш да се скриеш от тях.Толкова много срещна,че имаше чувството,че те я преследват,но едва ли е така.
Известна ли?
Учуди се блондинката.Според него:какво и бе чак толкова известното?Че е древен или,че всъщност е сестра на "човека" който го е превърнал в хибрит или....?Но тя го прие като комплимент.
-А ти би трябвало да си...? -попита го тя с една любезна усмивка след минута мълчание.Беше прекрасно за нея,че няма да изкара вечерта сама,а този хибрид ще и' прави (да се надяваме) приятна компания.Викна човека който работеше на барстола,а след като дойде тя си поръча още едно от уискито.