Вътрешността на гората

Както повечето от действията на Алекзира Норт и това беше необмислено и глупаво . Беше под въпрос дали щеше да съумее да се опази жива . Но тя не беше глупава, просто беше луда дори и в мака степен . И един Бог знае как тази идея се бе родила в малката ѝ главица . Но преди да се усети Алекзира вече вървеше към вътрешността на гората . Беше съвсем спокойна и през ум не ѝ мина , че може нещо там да я убие . Не беше толкова злогледа като родителите си, които в подобна ситуация биха предположили , че ще намерят най-мъчителният си край в тази гора . Но все пак щяха да отидат . Да, семейство ѝ бяха луди и вероятно имаха сериозни психически отклонения , които очевидно се бяха предали и на Изи . Русокосото момиче се определяше като щура , защото звучеше далеч по-добре . Но не можеше да се отърве от мисълта , че на семейството ѝ има нещо . Може би беше някакво заболяване , което все още не беше открито . Но беше факт , че всичко се дължеше на възпитанието . А Алекзира беше различна , защото не искаше да е част от всичко това . Тя не си признаваше , но предпочиташе да остава у дома, вместо да се прибира вкъщи при родителите си и перфектната ѝ сестра , с която просто не понасяха на моменти но въпреки това се обичаха . Тя имаше различен път , който нямаше нищо общо с този на семейството ѝ или поне така ѝ се искаше да бъде .
Момичето се озова в забранената гора . Където намери едно спокойно място и реши да поседне за кратко там . Не за първи път посещаваше това място и до момента нямаше кой знае какви произшествия . Тя се приближаваше бавно към едно дърво , като не усещаше , че вдигаше страшно много шум . Можеше да привлече вниманието на някое същество . Тогава чу странен звук . Не беше сигурна дали така я успокои или я стресна . Но определено не беше уплашена . Всъщност тя никога не беше уплашена !
- Ако има някой там по-добре излез иначе в противен случай ще си изпатиш ! Ако си мислиш , че с прикриването си ще ме уплашиш до смърт , най много да умра , но от скука . - заяви тя и се усмихна доволно . Проблемите вървяха за ръка с нея и тя често се радваше на тях . Но не се знаеше кога ще намери своя край само заради пиперивия си език . Не винаги трябваше да е толкова самовлюбена , инатлива и заядлива . Но това беше Изи от плът и кръв !