Вътрешността на гората

by Афродита Найт 16.02.14 13:07

Мистик Фолс -новият дом ми дом. Малко приветливо градче с приятно и любезно население.. Е поне повечето от хората.. Бях тук от няколко дена, и все още разглеждах града. Искаше ми се да го опозная колкото се може по бързо и по скоро. Още щом станах, се облякох и излязох.
Този път тръгнах към гората. На идване в града бях минала покрай нея, но така и не успях да я разгледан. Вървях бавно по пътечките и разглеждах мястото. Беше приятно, тихо и спокойно. Птичките пееха, но странното беше че наоколо нямаше никакви животинки. дори и катерици.
Тръгнах към вътрешността на гората, докато вървях подритвах едно камъче. Огледах се наоколо, на пръв поглед изглеждаше че съм сама, но тогава върху погледа ми попадна едно момче което се набираше на едно от по здравите и стари дървета. Не можех да отрека че не е хубав. Облегнах се на едно дърво и продължих да го гледам, чудейки се кога ще усети погледа ми.

by Алекс Колинс 16.02.14 13:22

Както всяка сутрин от както пристигнах в това малко градче след като се събудих се облякох с едно от дрехите ми за тренировка.Това ми беше вече навик всяка сутрин рано да излизам в някоя гора или парк да тренирам на някое от дърветата и да правя лицеви опори на полянките или на някоя пътечка.Честно казано обичах да привличам вниманието на момичетата.
След като се облякох аз тръгнах към гората в града, която беше едно спокойно местенце подходящо за тренировка особено рано сутрин.Когато пристигнах започнах да се набирам на едно дърво и не след дълго усетих, че съм привлякъл вниманието на едно доста красиво момиче.Това не ме учуди, че съм привлякъл вниманието й, учуди ме това, че тя привлече моето също.Това ми се случва доста рядко.Спрях да се набирам и се приближих към момичето което ме гледаше.След като вече бях достатъчно близо до нея и се усмихнах и започнахме да си говорим и по едно време я попитах:
- Красавице, какво те води насам толкова рано в гората?

by Афродита Найт 16.02.14 13:38

- Обичайната ми разходка.
Бях се облегнала н дървото а той стоеше пред мен. Гледах го в очите и в същото време изучавах тялото му. Личеше си дори и през дрехите че е добре оформено.
- Не знаех, че някой друг може да стане толкова рано.
Разговора вървеше добре, от време на време отмятах косата си назад. Всичко беше страхотно. Но имаше нещо в него, но не знаех какво точно. Сбръчих леко, лице и се загледах внимателно в него. Не ми приличаше на вампир, но знае ли човек. Не исках да рискувам да го хапя защото ако беше по стар от мене накрая можеше да свърша като тор за цветя.
- От къде си Алекс?

by Алекс Колинс 16.02.14 13:45

Забелязах, че прекрасното момиче ми оглеждаше тялото от време на време, но не ми правеше огромно впечатление, защото много момичета го правеха докато говореха с мен.Забелязах, че малко се намръщи и след това ме попита от къде съм.Аз отговорих:
-Лос Анджелис.Един прекрасен град, но реших да си взема малко почивка затова дойдох тук в това мирно и спокойно градче.Поне така ми се струва засега.
казах докато се усмихвах лекичко.
-А ти откъде си?

by Афродита Найт 16.02.14 13:59

-Тулса. Един не толкова слънчев но много прекрасен град.
Усмихнах се, този път мило. Все пак трябваше да изглеждам мила, за пред него. Не исках още от самото начало да разбира колко съм злобна. Покрай нас притича една катеричка. Очите ми светнаха и я проследих с поглед. Съвсем неволно облизах устните си. Поклатих глава и го погледнах отново.
- От кога си тук?
Гледах го и скръстих ръце пред гърдите си. Беше ми интересно откъде. Може би щеше да излезе нещо или просто щеше да е някакво преживяване за един ден.
- Аз май не ти се представих. Името ми е Афродита. Но ти можеш да ми викаш Аф или Афи

by Алекс Колинс 16.02.14 14:06

След като ми каза откъде е една катеричка премина до нас.Най после да видя катеричка в тази гора.От както съм тук всеки ден идвам и сега за пръв път виждам.Отговорих на въпроса й:
Ами от около 2-3 седмици.Спрях да ги броя вече.Времето тук минава доста бързо и неусетно.
Тя ми се представи с името Афродита.Едно прекрасно имена богинята на красотата.За момент си помислих, че това е точно тя.Толкова много красота събрана в едно крехко момиче.
-Имаш много хубаво име.Какво ще кажеш да ти казвам сладурано или някаква подобна дума, която да подчертава красотата ти.
казах тези думи усмихвайки се широко.
Огледах се наоколо пейзажа беше прекрасен имаше нещо вълшебно в него или просто това момиче го правеше да изглежда вълшебен.
-Какво ще кажеш, хубаво място нали?

by Афродита Найт 16.02.14 14:22

- Ами да става.
Усмихнах се и отметнах отново косата си. Едно от нещата които обичах в момчетата е комплиментите които правеха. Заслужавах ги и се радвах много на тях. Следващото нещо което той спомена, беше за гледката. Наистина тук беше прекрасно и толкова спокойно.
- Да прекрасно е. За първи път от както съм в града идвам в гората. Иначе обиколих почти целия бар, като започнем от магазините. Ти също не ми отстъпваш по красота. Предполагам че тренираш всеки ден по няколко часа. Нали така?
Протегнах ръката си и прокарах пръстите си по мускулестата му ръка, забивайки съвсем леко ноктите си.

by Алекс Колинс 16.02.14 14:30

Тя ми направи комплимент също.Това го правеха доста момичета, но някак си да го чуя от нея ме радваше, защото имах чувството че си падам малко или много по това момиче.
Тя си прокара пръстите по ръката ми.Това ми харесваше.Много и то.Докато правеше това аз отговорих на въпроса и:
- Ами да.Всеки ден на съм на фитнес и спазвам хранителен режим за да си запазя и фигурата естествено.Нали знаеш не може едното без другото. - усмихнах се.
Погледнах я в очите и казах:
- Мога да ти говоря цял ден за фитнес, но ще ти омръзне рано или късно. - след което се засмях.
Това момиче определено ми грабна вниманието.Поставих ръката си на бузата и казах, че има много мека кожа, сигурно доста момичета и завиждаха за красотата й.Та това момиче заслужава името на богинята на красотата.

by Афродита Найт 16.02.14 14:41

- Може но едвали. Много зависи и от човека който ми говори.
Усмихнах се и го погледнах отново. Беше ми много приятно, да ме докосва. Притворих бавно очи, но после бързо премигнах. Прадължих да го гледах в очите. Въпреки невероятното му тяло, очите му привличаха постоянно вниманието ми.
- Какви упражнения правиш всеки ден? Може ли да ми покажеш.
Стоях пред него и мърках тихо, чакайки да ми отговори. Премигнах няколко пъти. Изведнъж през главата ми прелетя странна идея.
- Знаеш ли упражнения за стягане на мускули.
завъртях се бавно пред него, показвайки му прекрасното си тяло. Което исках да подобря. След като се завъртях, се обърнах като него.
- Трябва да го стегна.

by Алекс Колинс 16.02.14 14:48

Тя ме попита какви упражнения правя.Аз веднага отговорих.Обичах да говоря за фитнес, все пак това ми беше работата.
-Ами всеки ден различна група мускули тренирам и за всяка си има определени упражнения.Сложни са трябва да ти ги покажа някой път във фитнеса. - усмихнах се.
Завъртя се прекрасното момиче показа ми тялото си, което ми грабна вниманието определено.
-Ами при момичетата кардиото върши добра работа за стягане на мускули.И аз понякога правя кардио като превиша мазнините си.Ти красавице имаш прекрасно тяло, а аз разбирам от тела и щом ти го казвам значи е така. - усмихнах се широко.
Облегнах се на дървото и я гледах в очите.Каква красота само.Не можех да гледам другаде.Погледа ми беше само в нея.Оглеждах тялото и най вече.

by Афродита Найт 16.02.14 15:02

Усмихнах се мило, надигнах се на пръсти и погалих нежно бузата му.
- Мерси много сладур. Като те гледам не мога да си представя че можеш да прекалиш с мазнините. За да сме честни, аз не знам дали ти изобщо ядеш нещо. С тяло като това мисля че си само на вода. Обичаш ли да тичаш?
Стоях близо до него, не много близо за да се докоснат телата ни, но не й много далече. Не знаех какво ми ставаше днес, имах чувството че съм залепена за него като с магнит. Което донякъде беше добре.. Ставаше зле защото започнах да огладнявам. Не бях яла нищо от няколко дена. Погледнах встрани е се огледах отново за катеричката.

by Алекс Колинс 16.02.14 15:10

Най-прекрасното момиче ме нарече сладур.Не можех да опиша как се почувствах в този момент.С нейния прекрасен глас да чуя тази дума беше нещо несравнимо.
-Ооо и още как.Обичам, дори много.Харесва ми да тичам някак си тогава не мисля за нищо, а ти?
Това момиче беше уникално.До сега никое не ме грабвало толкова и определено нямаше да има такова което да ме грабне.Поне така си мислех досега.
Не се сдържах и се усмихнах, а след това я хванах за кръста и я повдигнах високо от земята.
– Как е гледката от високо. - засмях се.

by Афродита Найт 16.02.14 15:22

Засмях се, и обвих ръце около вратът му. Гледката беше наистина прекрасна, особено тази под мене. Прехапах устни.
- Невероятна е. Особено тази под мен.
Обвих крака около кръста му за да не падна. Изплезих му се закачливо, разрошвайки го.
- ДА обичам да тичам. Все едно играя на котка и мишка.
Днес определено беше прекрасен ден, първо разходката, после срещата с Алекс и сега това. Усмихнах се сладко и продължих да галя лицето му. Изведнъж отново забелязах катеричката и се облизах отново. Казах много тихо и почти недоловимо.
- Вечерята ми.

by Алекс Колинс 16.02.14 15:30

Тя обви краката си около кръста ми и ръцете си около врата ми.Беше невероятно.Не можеше да се опише с думи.Това момиче беше специално.Някак си ми грабна вниманието още от пръв поглед.
Каза, че обичала да тича.Може би щяхме да си допаднем с нея.
Тя промълви нещо, но така и не чух какво.Не обърнах внимание бях зает да я държа в ръцете си.Прегърнах я силно, много силно и прошепнах в ухото си.
- Доста си красива, определено привличаш вниманието ми.

by Афродита Найт 16.02.14 15:37

Прехапах устни, очите ми блестяха а аз самата мърках доволно като разглезена от много внимание котка.
- Ти също ми харесваш скъпи. Но боя се че ако не отпуснеш малко хватката си, ще се задуша.
Засмях се леко и се притиснах към него. Не исках никога ама никога да го пускам. Иммах чувството че ако го пусна, чат от мен ще се изгуби безследно и повече няма да се появи.

by Алекс Колинс 16.02.14 17:41

Трябваше да отпусна хватката си иначе щеше да се задуши.Бях я стиснал доста силно, защото не можах да сдържа чувствата си към нея. но и не трябваше да ги сдържам.
Огледах се наоколо докато тя беше в ръцете и видях една пейка и реших да и кажа:
- Искаш ли да седнем за малко?
След това я пуснах на земята бавно и нежно и я целунах по меката и буза.

by Афродита Найт 16.02.14 17:56

- Да, може.
Седнах на пейката и приплъзнах ръцете си около тялото му и се насладих на приятното чувство от допира. Секси лошо момче с готино тяло. Точно моя тип момче. Облегнах се назад. Все още оставаше въпроса: Какво е толкова необикновено в него. Никой нормален човек, не можеше да стиска толкова силно. Прехапах устни и го погледнах.
- Какво си ти скъпи?

by Алекс Колинс 16.02.14 18:44

Облегнахме се на пейката докато тя си приплъзваше ръцете по тялото ми.
Беше доста приятно чувство, не ми се искаше да свършва.Не след дълго тя ме попита какво съм.Аз се стъписах.Дали беше осъзнала какво съм всъщност или не това е невъзможно, поне не и от обикновен човек.Обърках се тотално.
Попитах:
-В какъв смисъл какво съм? - погледнах я учудено.

by Афродита Найт 16.02.14 18:52

- Какво същество си?
Погледнах го сериозно и отместих ръцете си от тялото му, за да не се разсейвам а също така да не разсейвам и него. Исках да получа отговор и го исках сега. Скръстих ръце пред гърдите си и го погледнах.
- Личи си, че не си обикновен човек. Дори и най силните не могат да стискат толкова силно и здраво като теб.

by Алекс Колинс 16.02.14 18:57

Знаех си.Тя ме беше разкрила.Не можеше да стане по-зле, тъкмо почнахме да се сближаваме и накрая ако разбере какво съм всичко отиде по дяволите.Но обикновен човек няма как да разбере, че и аз не съм човек и тя беше някакво същество или може би ловец.
-Ами не виждам смисъл да лъжа.Аз...аз съм...върколак.
Погледнах я в очите със сериозен.
-Сега е твой ред.Няма как да разбереш ако не знаеш нищо за свръхестествените същества освен ако не си едно от тях може би.

by Афродита Найт 16.02.14 19:03

Знаех, че той е свръхестествен. Щом ми се разкри знаех че е и мой ред. Можех да му се доверя и нямаше какво да губя. А и бях сигурна че той няма да ме издаде нито на ловците, нито на който и да е бил друг. Застанах пред него и го погледнах. Зъбите ми се показаха а вените под очите ми изпъкнаха. Зениците се свика, а очите почервеняха съвсем леко.
С свръх бързина изтичах и хванах една кацнала гарга и я пресуших. След като се върнах при него, облизвах устните си доволно и го погледнах. Седнах отново до него и го погледнах.
- Ако не си се досетил аз съм вампир.

by Алекс Колинс 16.02.14 19:09

Тя се изправи и започна малко по малко да става различна.Тогава за миг хвана една кацнала гарга и я изцеди и отново седна до мен.
-Ммм вампир значи. - казах аз.
Харесвах я, но бях влюбен във вампир.Върколак да е влюбен във вампир.Малко странна двойка, но не избираме в кой да се влюбваме.
Сложих ръката си на бузата й и се приближих близо до нея затваряйки си очите.

by Афродита Найт 16.02.14 19:16

Усмихнах се сладко и го прегърнах. Допрях челото си до неговото и съвсем леко докоснах устните му с своите. Беше някак нежно и меко. И толкова плахо, но все пак не знаех как ще реагира той. Дали щеше да ми отвърне или да се отдръпне от мен. Искрено се надявах да е първото, защото компанията му ми беше много приятна.
- Не те ли уплаших преди малко с гаргата?

by Алекс Колинс 16.02.14 19:23

Стана това, което се надявах да стане.Тя докосна устните си до моите.Това чувство което ме обзе в онзи момент беше повече от невероятно.Не се сдържах отвърнах и на целувката с дори по страстна целувка.
-Не се уплаших.можеш да изплашиш обикновен човек. но не и мен. - казах и се засмях докато си преметнах ръката през рамото й.
Аз бях едно доста лошо момче.Не се страхувах от нищо и никой.Честно казано не знаех дали това е добре или зле, може би в някои моменти е за добро, а в други за лошо, но не ми пукаше честно казано.
- Красавице...замеси се с с лошо момче признах си аз. - усмихнах й се леко.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Вътрешността на гората

Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората

Re: Вътрешността на гората