Вътрешността на гората

Тя ми се нахвърли след което се озовах във езерото.Всичко стана толкова бързо.Не усетих кога ме бутна във водата.
-Не не се сърдя.
Нищо че бях подгизнал целия.Все пак тя ме бутна в езерото преди да се бях съблякъл, но нищо всичко си заслужаваше.
-Как може да ти се сърди човек на теб.
Започнах да я целувам страстно.

Отново в Мистик Фолс.. Отново у дома, чувството беше повече от невероятно. След толкова дълги години на скитане и лутане из широкия бял свят отново да се върна тук. Още щом стъпих на родна почва, тръгнах към гората. Там някъде преди много години беше и къщата ми. Там беше и детството ми. Колкото по навътре влизах толкова повече осъзнавах колко много се е променило това място.
Дърветата бяха пораснали повече, мястото бе станало по мрачно от преди. Докато вървях по пътеката, чух шум зад себе си. Без да губя време се покатерих на едно от дърветата и седнах на едни по здрав клон. Загледах се надолу чакайки да се появи мистериозната личност, която също бе дошла тук. Можеше да бъде и обикновен човек, но не исках да рискувам ако беше ловец или още по лошо върколак. Изобщо не се разбирах с тях. Докато чаках изведнъж от нищото се появи една висока и тъмна фигура. Не забелязаха от къде се появи. Надявах се да не ме беше усетил и да не е ловец.

Денят минаваше ужасно бавно,тъкмо се бях нанесъл в новата къща,която не беше чак толкова огромна.Реших на новото място да не бия на очи,което нямаше как да не стане имайки предвид...себе си...Беше на 2 етажа,отвън имаше огромна градина и висока бяла ограда почти 2 метра,около колоните свързващи първия и втория етаж се извиваха някакви храсти и продължаващи покрай прозорците на втория етаж.Имаше и малка веранда с люлка и два стола с висока маса,идеална за игра на карти.Отвътре беше в модерен стил,голям хол,малко по малко кухня,няколко спални и бани.Докато седях на верандата,а Дънди,хъскито ми опознаваше новият ни дом,тичайки из цялата градина и душейки се сетих,че още не съм си разопаковал багажа,всичко си стоеше по куфарите,а аз безцелно седнах на стълбите облечен в сини дънки,бяла тениска и маратонки,наблюдавайки Дънди,който тичаше към мен и се присъедини запъхтян от "разходката".Погалих го и изпуфтях при мисълта даоправям каквото и да било,затова просто станох и излязох,като взех само ключовете от къщата и телефона зада опозная новият си дом.
 Улиците бяха празвни и жива душа нямаше толкова късно следобяд.
-По дяволите!Къде съм попаднал?-Питайки се на ум и извъртащ очи.Обикаляйки бавно изведнъж се озовах в някаква тъмна местност пълна с дървета и пътеки,очевидно това беше гората.Погледнах зад себе си и не ми се връщаше,а и така и така съм попаднал тук,поне да поразгледам "конкуренцията".Засмях се дяволито и продължих разходката по една от пътеките.Мястото беше пълно с толкова различни същества,че и човек би ги подушил или видял,толкова явно правеха нещата,че дори не се оглеждаха,ама,че идиоти.Дънди тичаше пред мен и застана до едно дърво,като започна да лае.
-Какво има пък сега?!-От далечината леко смръщих вежди и видях как една млада дама висеше на един от клоните и казваше на Дънди да млъкне а аз се усмихнах широко,че чак зъбите ми се показаха.Приближих се до него и все едно говорех на кучето казах..
-Дънди,недей така,само пумите се катерят по дървета.-После врътнах очи към клона на който беше виснала и се усмихнах с пъхнати в джобовете ръце и гледайки засмяно зад тъмните си очила.
-А това момиче не е такава до колкото виждам.-Не сваляйки усмивката от лицето си.

Тишина и спокойствие това усещах в гората.Там можех наистина да си помисля за плановете си без да ми се налага някой да ме притеснява или поне така си мислех.
Бях седнала на един дънер и си мислех как да направя следващата си крачка и тогава чх звук.Зачудих се кой ли е,проследих источника на звука и видях че е някакво момиче.Застанах зад едно дърво и гледах какво прави.

Както повечето от действията на Алекзира Норт и това беше необмислено и глупаво . Беше под въпрос дали щеше да съумее да се опази жива . Но тя не беше глупава, просто беше луда дори и в мака степен . И един Бог знае как тази идея се бе родила в малката ѝ главица . Но преди да се усети Алекзира вече вървеше към вътрешността на гората . Беше съвсем спокойна и през ум не ѝ мина , че може нещо там да я убие . Не беше толкова злогледа като родителите си, които в подобна ситуация биха предположили , че ще намерят най-мъчителният си край в тази гора . Но все пак щяха да отидат . Да, семейство ѝ бяха луди и вероятно имаха сериозни психически отклонения , които очевидно се бяха предали и на Изи . Русокосото момиче се определяше като щура , защото звучеше далеч по-добре . Но не можеше да се отърве от мисълта , че на семейството ѝ има нещо . Може би беше някакво заболяване , което все още не беше открито . Но беше факт , че всичко се дължеше на възпитанието . А Алекзира беше различна , защото не искаше да е част от всичко това . Тя не си признаваше , но предпочиташе да остава у дома, вместо да се прибира вкъщи при родителите си и перфектната ѝ сестра , с която просто не понасяха на моменти но въпреки това се обичаха . Тя имаше различен път , който нямаше нищо общо с този на семейството ѝ или поне така ѝ се искаше да бъде .
Момичето се озова в забранената гора . Където намери едно спокойно място и реши да поседне за кратко там . Не за първи път посещаваше това място и до момента нямаше кой знае какви произшествия . Тя се приближаваше бавно към едно дърво , като не усещаше , че вдигаше страшно много шум . Можеше да привлече вниманието на някое същество . Тогава чу странен звук . Не беше сигурна дали така я успокои или я стресна . Но определено не беше уплашена . Всъщност тя никога не беше уплашена !
- Ако има някой там по-добре излез иначе в противен случай ще си изпатиш ! Ако си мислиш , че с прикриването си ще ме уплашиш до смърт , най много да умра , но от скука . - заяви тя и се усмихна доволно . Проблемите вървяха за ръка с нея и тя често се радваше на тях . Но не се знаеше кога ще намери своя край само заради пиперивия си език . Не винаги трябваше да е толкова самовлюбена , инатлива и заядлива . Но това беше Изи от плът и кръв !