hayley&fallon

Фалън беше много ядосана. Беше странно, защото й се случваше рядко да чувства такава омраза към някого толкова дълго време. Обикновено не обръщаше внимание на хората, които не й допадаха, но този път не можеше да го направи. Не можеше просто да забрави за всичката тази информация, до която бе успяла да достигне.
Телефонът й звънна. Не очакваше, че ще получи толкова бързо отговор на много съобщения, които бе оставила минута по - рано.
- Трябва да ми помогнеш - рече направо брюнетката.
Не обичаше да заобикаля, а и нямаше време да се отклонява от темата на разговор. За нея бе много важно това, което иска да се случи да се случи. Сякаш животът й зависеше от това, което предстои в следващите двадесет и четири часа. Този разговор щеше веднъж завинаги да премахне всичките й притеснения. Щеше да й помогне да се справи със задачата, която сама си беше задала.
- Искам да дойдеш с мен в Ню Орлиънс. Ако си съгласен ще те чакам след половин час пред училището.
Фалън затвори и прибра телефона и ключовете си в малката чантичка, която обикновено носеше със себе си. Едната й ръка хвана сака, който доста дълго приготвяше, а в другата си ръка взе чантичката. Излезе от къщата и не след дълго прибра всичко, което бе помъкнала със себе си в багажника на колата. Качи се в нея и потегли. Трябваше да стигне възможно най - бързо до училището. Знаеше, че човекът, когото бе повикала щеше да дойде след цели двадесет минути, но тя искаше да е там по - рано. Всъщност се надяваше той да й помогне, защото ако не го направеше Фалън нямаше да може да изпълни задачата си.
Спря колата и преди да излезе вратата й се отвори. През нея влезе красив чернокос мъж.
- Какъв е планът? - попита той.
Момичето почувства облекчение. Сякаш досега вършеше нещо изключително тежко, с което не можеше да се справи, но когато той се появи вече бе спокойна и знаеше, че няма да я изостави.
- Ще видиш - рече Фалън и се засмя на висок глас.

- Не искам да идваш, докато аз не ти кажа - рече момичето и се усмихна.
В този момент му бе толкова благодарна, че бе решил да направи такава жертва. Не вярваше, че наистина бе способен на това да й помогне. Бе щастлива за това, че щеше да постигне своето. Знаеше, че цената, която ще плати след това ще е голяма, но сега бе готова на всичко и по всичко личеше, че е и способна на всичко, което съзнанието й можеше да роди.
Слезе от колата и тръгна към кафенето, в което щеше да се проведе така чаканата от нея среща.
След минута вече се бе озовала в сградата. Очите й се справя върху един единствен човек. Онзи с когото щеше да се срещне и онзи. Направи няколко крачки и след броени секунди погледна момичето пред себе си, усмихна се и рече:
- Радвам се, че се съгласи да се видим, Хейли.

Фалън беше доволна. Харесваше й това, че Хейли се изнервяше толкова бързо. Това щеше да й е от голяма полза за бъдещите й планове. Ядосаните хора бяха слабите хора. Хората, които не могат да сдържат нервите си. Какво по – хубаво от това да забелязваш как врагът ти ще достигне до самоунищожение само и само защото не си пристигнал навреме?
Всъщност, ако се замислеше, Фалън щеше да не е просто раздразнена, ако някой не дойдеше на време. Щеше да бъде бясна и отдавна щеше да си е тръгнала. Тя не понасяше да чака. Това я изкарваше супер много. Ако и Хейли се ядосваше толкова много, колкото и Фалън определено Хътчерсън щеше да си свърши добре работата.
Усмивката не можеше да се свали от лицето на Фал. Тя бе толкова щастлива от всичко, което виждаше. Беше открила пречката по пътя си. Пречка, която щеше да изчисти и щеше да продължи да върви спокойно по пътя си, без да се притеснява за завръщането й. Толкова много й се искаше сега да направи всичко, което искаше сега. Не искаше да чака и секунда повече. Желанието й да причини болка на Хейли нарастваше с времето. Колкото по – бързо минаваше то, толкова повече и желанията й се увеличаваха. Щеше да направи толкова много неща … дори в момента си представяше всичко, което й се искаше да направи.
- Защо бързаш, Хейли? Имаш цялото време на света, не съм ли права? – рече Фал.
Свали усмивката от лицето си. Очевидно на Хейли това не й харесваше, а и Хътчерсън не искаше Маршал да я намрази от сега. Все пак не бе нито мястото, нито времето за осъществяването на плановете, които кроеше последно време.
- Бих искала да ти задам няколко въпроса и се надявам, че ще бъдеш така добра да ми отговориш на тях – поде брюнетката и погледна към прозореца на заведението.
Мислите, които се въртяха в главата й за миг замръзнаха. Сервитьорката, която бе донесла питието на Хейли, отново се появи. Фалън я отпрати преди да чуе какво иска да каже и отново върна погледа си към момичето, което седеше срещу нея.