9 months ago

Денят й започваше по един и същи начин през последните няколко седмици. Постоянно дебнеше един вампир, който наскоро и се бе набил в очите и нямаше търпение да забие дървения кол в сърцето й.  И ето, че днес най-накрая я откри. Когато се стъпни вампира се прибираше. Луната огряваше всичко в сребристия си цвят. Сенките на дърветата изглеждаха зловещо на фона на дълбоката гора.
Най - вероятно това бе новата мишена на брюнетката.Единственото, което трябваше да направи бе да се отърве от някакъв си вампир на който дори не му запомни името. Следеше го повече от час. Бяха й казали графика му и се предполагаше по това време да се прибира вкъщи, а пътя му до там минаваше през гората. За Каролина нямаше никакъв проблем мястото. Всъщност се радваше. Нямаше защо да прикрива следи или нещо подобно. След като свършеше с него дивите животни щяха да разчистят след нея.
Забеляза да се движи фигура между дърветата. Това трябваше да е нейният човек. Затова и тръгна след него. Стараеше се да бъде възможно най-безшумна. Стъпваше внимателно. Както при лова на животни така и тук трябваше тишина. Трябваше да изненадаш жертвата си. А това бе любимата част на младата Бранде. Нямаше нищо по-хубаво от това да забие кол в чудовищата. Принципно първо си поиграваше с целите си и след това прибягваше към фаталния край, но сега бързаш. Нямаше нужното вдъхновение.
Движеше се като пантера между дърветата приближавайки се към местоположението на целта й. Самодоволна усмивка се появи на лицето й. Но точно преди да завие кола в сърцето й .....

Движеше се като пантера между дърветата приближавайки се към местоположението на целта й, но точно когато се приближи достатъчно близо за да забие кола в сърцето й, тя изчезна. Сякаш потъна в дън земя. То просто избледня и изчезна. Не очакваше това. Започна да се оглежда наоколо.
- Но какво по дяволите? - учуди се момичето и преди да се осъзнае какво се случва бе прилепена до едно дърво. Гърлото и бе затиснато с ръката на свръхестественото същество. Може би се опитваше да я удуши, но едва ли това бе целта й, защото не стискаше чак толкова силно, че чак да не диша, но бе достатъчно за да не избяга. Може би младата Каролина е вечерята й, но нямаше чак толкова бързо да се предаде. Бранде я погледна. Забеляза как зъбите й се появиха на самодоволната й усмивка, как вените й изпъкнаха под очите й...
Дърпаше се, опитваше да се измъкне от хватката й, но вампира бе доста по - силен от нея. Въпреки всичко тя нямаше да се откаже. Щеше да се бори до края на живота си, което сигурно ще стане свърши скоро, но въпреки всичко искаше да знае, че не се е отчаяла веднага и да се е оставила това същество да я погуби.
- А теб не са ли те учили,че не е учтиво да нахълтваш на хората така и да ги душиш? - рече хапливо ловеца и се опита да се усмихне, но й беше малко трудно.  продължаваше с опитите да се измъкне, но безуспешно.
- Пусни ме веднага ! - извика ядосано тя и продължаваше да се съпротивлява.

- Извинявай но аз не изпълнявам желания. Не съм нито русалка, нито фея още по малко джина от бутилката. Нито пък съм богиня макар, че често ми казват че приличам на такава
Катрин се засмя силно, гледаше малкото момиче в ръцете й. Изглеждаше й прекалено млада за да е опитен ловец но знае ли човек. Все пак Мартинез познаваше семейства които превръщаха децата си в убийци още преди да са проходели. Може би и това момиче, идваше от такова семейство. Отпусна съвсем леко хватката си, това че беше вампир не значеше, че е безсърдечно чудовище. Протегна ръка към момичето и взе всичките й останали дървени колове. Не искаше да рискува да я пусне и няколко мига след това да се озове с кол в сърцето.
- Предполагам, че са ме учили но това е било преди пра баба ти да се роди че може и по отдавна. Не помня вече.
Русокоската, затвори очи отново а когато ги отвори около ръцете на другото момиче имаше белезници. Усмихна се отново докато си играеше с ключа между пръстите си. Пусна я за да може да си отдъхне, вече не представляваше огромна опасност за вампирката.
- Така сега ми обясни какво съм ти направила че да искаш да ме убиваш. Не си спомням да съм те виждала преди през живота си. Да не би да съм избила някой от семейството ти? Или пък съм ти откраднала гаджето?
Облегна се на дървото зад себе си и зачака другото момиче да почне да говори.