Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

9 months ago

Go down

9 months ago

Писане by Гост on 19.01.15 16:36

Денят й започваше по един и същи начин през последните няколко седмици. Постоянно дебнеше един вампир, който наскоро и се бе набил в очите и нямаше търпение да забие дървения кол в сърцето й.  И ето, че днес най-накрая я откри. Когато се стъпни вампира се прибираше. Луната огряваше всичко в сребристия си цвят. Сенките на дърветата изглеждаха зловещо на фона на дълбоката гора.
Най - вероятно това бе новата мишена на брюнетката.Единственото, което трябваше да направи бе да се отърве от някакъв си вампир на който дори не му запомни името. Следеше го повече от час. Бяха й казали графика му и се предполагаше по това време да се прибира вкъщи, а пътя му до там минаваше през гората. За Каролина нямаше никакъв проблем мястото. Всъщност се радваше. Нямаше защо да прикрива следи или нещо подобно. След като свършеше с него дивите животни щяха да разчистят след нея.
Забеляза да се движи фигура между дърветата. Това трябваше да е нейният човек. Затова и тръгна след него. Стараеше се да бъде възможно най-безшумна. Стъпваше внимателно. Както при лова на животни така и тук трябваше тишина. Трябваше да изненадаш жертвата си. А това бе любимата част на младата Бранде. Нямаше нищо по-хубаво от това да забие кол в чудовищата. Принципно първо си поиграваше с целите си и след това прибягваше към фаталния край, но сега бързаш. Нямаше нужното вдъхновение.
Движеше се като пантера между дърветата приближавайки се към местоположението на целта й. Самодоволна усмивка се появи на лицето й. Но точно преди да завие кола в сърцето й .....

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: 9 months ago

Писане by Катрин Мартинез on 21.01.15 16:11

Денят на Катрин, бе почнал по все един и същ начин. - Събуди се късно следобед, стана пресуши няколко кръвни банки, облече се и излезе. Отиде до мола, малко на разходка из града, през колежа и накрая отново в мола за среща с приятелки.. Разбира се тези момичета не знаеха, че Катрин е вампир. Никой в Мистик Фолс не знаеше това, освен самата нея, родителите й и вещицата с чиято помощ бе станала вампир. Разбира се от всичките само тя все още живееше.
След едно прекрасно кафе и малко скучни разговори, Катрин стана и се запъти към гората. Обича да се разхожда из гората, носеше й спокойствие и усамотение. След всичките години и векове, само хората не се бе променила по какъвто и да е бил начин. Докато вървеше си мислеше дали да не започне някъде работа. Стомахът на русокоската се сви на кълбо - това се случваше винаги когато нещо не беше наред. Огледа се наоколо всичко изглеждаше спокойно. Но от личен опит знаеше, че външният вид понякога лъже. Затвори за миг очи, представи си как пред нея се появява нейно точно копие. Щом отвори очи се усмихна на творението си знаеше, че разполага само с няколко минути преди да изчезне образът който беше създала. Покатери се бързо на едно дърво и гледаше как образът се движеше напред.
Не след дълго се появи друга женска фигура - ловец. Кат стисна зъби за да не изръмжи. Докато ловецът се готвеше да забие кола в сърцето на образът той просто избледня и изчезна, това даде няколко мига предимство на Катрин, тя скочи дървото върху другото момиче и изби дървеният кол от ръката й и я блъсна в дървото. Стисна гърлото й но не толкова силно, че да я удуши а просто да й е трудно да диша. Усмихна се злобно, зъбките й се появиха а лицето й се промени.
- Не са ли те учили, че е културно да следиш хората малката.
avatar
Катрин Мартинез
вампир
вампир

Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014

Върнете се в началото Go down

Re: 9 months ago

Писане by Гост on 24.01.15 12:35

Движеше се като пантера между дърветата приближавайки се към местоположението на целта й, но точно когато се приближи достатъчно близо за да забие кола в сърцето й, тя изчезна. Сякаш потъна в дън земя. То просто избледня и изчезна. Не очакваше това. Започна да се оглежда наоколо.
- Но какво по дяволите? - учуди се момичето и преди да се осъзнае какво се случва бе прилепена до едно дърво. Гърлото и бе затиснато с ръката на свръхестественото същество. Може би се опитваше да я удуши, но едва ли това бе целта й, защото не стискаше чак толкова силно, че чак да не диша, но бе достатъчно за да не избяга. Може би младата Каролина е вечерята й, но нямаше чак толкова бързо да се предаде. Бранде я погледна. Забеляза как зъбите й се появиха на самодоволната й усмивка, как вените й изпъкнаха под очите й...
Дърпаше се, опитваше да се измъкне от хватката й, но вампира бе доста по - силен от нея. Въпреки всичко тя нямаше да се откаже. Щеше да се бори до края на живота си, което сигурно ще стане свърши скоро, но въпреки всичко искаше да знае, че не се е отчаяла веднага и да се е оставила това същество да я погуби.
- А теб не са ли те учили,че не е учтиво да нахълтваш на хората така и да ги душиш? - рече хапливо ловеца и се опита да се усмихне, но й беше малко трудно.  продължаваше с опитите да се измъкне, но безуспешно.
- Пусни ме веднага ! - извика ядосано тя и продължаваше да се съпротивлява.

Гост
Гост


Върнете се в началото Go down

Re: 9 months ago

Писане by Катрин Мартинез on 24.01.15 12:57

- Извинявай но аз не изпълнявам желания. Не съм нито русалка, нито фея още по малко джина от бутилката. Нито пък съм богиня макар, че често ми казват че приличам на такава
Катрин се засмя силно, гледаше малкото момиче в ръцете й. Изглеждаше й прекалено млада за да е опитен ловец но знае ли човек. Все пак Мартинез познаваше семейства които превръщаха децата си в убийци още преди да са проходели. Може би и това момиче, идваше от такова семейство. Отпусна съвсем леко хватката си, това че беше вампир не значеше, че е безсърдечно чудовище. Протегна ръка към момичето и взе всичките й останали дървени колове. Не искаше да рискува да я пусне и няколко мига след това да се озове с кол в сърцето.
- Предполагам, че са ме учили но това е било преди пра баба ти да се роди че може и по отдавна. Не помня вече.
Русокоската, затвори очи отново а когато ги отвори около ръцете на другото момиче имаше белезници. Усмихна се отново докато си играеше с ключа между пръстите си. Пусна я за да може да си отдъхне, вече не представляваше огромна опасност за вампирката.
- Така сега ми обясни какво съм ти направила че да искаш да ме убиваш. Не си спомням да съм те виждала преди през живота си. Да не би да съм избила някой от семейството ти? Или пък съм ти откраднала гаджето?
Облегна се на дървото зад себе си и зачака другото момиче да почн
е да говори.
avatar
Катрин Мартинез
вампир
вампир

Брой мнения : 1660
Reputation : 2
Join date : 31.03.2014

Върнете се в началото Go down

Re: 9 months ago

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите