~I'm reborn in every moment , so who knows what I'll become...

by kaylan. 22.11.15 1:40

Kaylan Sabine Nightshade / 21 / Witch / FC: Selena Gomez

Ти си толкова ужасна. Гледаш се в огледалото и не понасяш образа отсреща. Не понасяш онова, което виждаш. Мразиш онова, което стъклото отразява. Грозна си. Но не можеш да извърнеш поглед, защото си така магнетична. Така ослепителна си на фона на ужасната си душа. Ти си истински красива, но само защото си парче бездушен и кух порцелан. Тъмната ти коса се спуска като водопад в безлунна нощ по гърба ти и връхчетата й докосват нежно кръста ти. Кожата ти е мека като кадифе. Плъзгаш поглед от дългите си пръсти нагоре по ръцете и стигаш до устните си. Толкова меки, толкова плътни, толкова алени... Така измамно приканващи, а изричали такива отровни думи. Плъзгаш поглед още малко нагоре, минаваш покрай носа си и стигаш до очите. Обрамчени от гъсти, тъмни мигли, отсреща те гледат поразяващо дълбоки очи. Тъмни и опасни, но с изненадващо мек взор. Очи, които могат да примамват, да улавят в капана на блясъка си и да изсмукват и последната капчица чест от жертвата си.
Примигваш и се заглеждаш в образа си. Не разбираш защо си родена с тази красота. Ти си ужасен човек и добре го знаеш. Не го отричаш, но и не се опитваш да го поправиш. Попаднала си в странно междинно състояние. Душевно, разбира се. Чувстваш се душевно пропаднала. Може би душата ти е в Чистилището...?
Но едва ли. Ти не си достойна да бъдеш помилвана.
Затваряш очи за миг и ръката ти се плъзга по ръба на порцелановата мивка. Насочва се малко по-надолу и пръстите ти се обвиват около дълга ножица. Хващаш я някак грубо, почти зловещо. Разтваряш я и опираш една от острите и страни към дланта си. И после режеш, режеш... Кръвта се смесва със сълзите ти – не знаеш от къде са се появили. Щипе, защото са солени, но болката е така приятна. Така болезнена. Поглеждаш се в огледалото, но не спираш да режеш – правиш го бавно. Очите ти блестят, но си грозна, защото бузите ти са зацапани с разтичащата се спирала. Грозна си, защото си убийца. Грозна си, защото не съжаляваш за онова, което си направила. Но плачеш, не защото те боли... Плачеш, защото все пак ти се иска нещата да не стоят по този начин...

Знаеш, че си прокълната. Знаеш го и точно за това режеш кожата си безспирно. Но знаеш, че никога не можеш да се нараниш сама. Не и смъртоносно. А как само ти се иска...

~I'm reborn in every moment , so who knows what I'll become... Tumblr_mvc624Vl9D1rix47no1_500

Може би не трябваше да убиваш сестра си, своята близначка, за да вземеш силата й. Ти беше достатъчно силна и без нея. Но ти извърши този грях. Може би това е наказанието на твоята душа. Наказанието на твоята майка към теб...
Изпускаш ножицата в мивката и отправяш окървавената си ръка към шията си. Там на тънка сребърна верижка виси малък християнски кръст. Не че си вярваща. Ти не вярваш в Господ, защото знаеш, че той не съществува. Знаеш, защото познаваш всичкото зло на земята. Знаеш, защото никога не си получавала помощ от когото и да е...
Носиш кръста, защото е бил на сестра ти. Носиш го, за да помниш грешката си.

Знаеш, че си прокълната. Знаеш, защото собствената ти майка те прокле. Да не можеш да се нараниш сама, защото това за теб би било спасение. Мразиш я, но я разбираш. Макар че за нея винаги си била на второ място...

Ти си така нещастна, но никога не го показваш. На устните ти винаги има едва загатната усмивка, очите ти винаги са непроницаеми. Държиш се зле с другите, защото самата ти се чувстваш зле. Отблъскваш хората, макар да желаеш повече от смъртта си някой да повярва в теб и да те обикне.

Добре знаеш, че със смъртта на близначката ти, умира и част от твоята душа.
А онази част, която остава... Тя е черна, грозна, напълно контрастираща с прекрасната ти външност. И ти знаеш, че онова бяло парче, което липсва никога няма да се завърне. Защото сега то е заменено от празнотата на катранено черната ти душа...

~I'm reborn in every moment , so who knows what I'll become... Tumblr_neq6g5d8rv1smojm6o1_500

След като убива близначката си, за да вземе силата й, Кейлън е прокълната от майка си, защото малко след убийството прави опит за самоубийство. Проклятието я лишава от възможността да се рани сама смъртоносно...