Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

~I'm reborn in every moment , so who knows what I'll become...

Предишната тема Следващата тема Go down

~I'm reborn in every moment , so who knows what I'll become...

Писане by kaylan. on 22.11.15 1:40


Kaylan Sabine Nightshade / 21 / Witch / FC: Selena Gomez


Ти си толкова ужасна. Гледаш се в огледалото и не понасяш образа отсреща. Не понасяш онова, което виждаш. Мразиш онова, което стъклото отразява. Грозна си. Но не можеш да извърнеш поглед, защото си така магнетична. Така ослепителна си на фона на ужасната си душа. Ти си истински красива, но само защото си парче бездушен и кух порцелан. Тъмната ти коса се спуска като водопад в безлунна нощ по гърба ти и връхчетата й докосват нежно кръста ти. Кожата ти е мека като кадифе. Плъзгаш поглед от дългите си пръсти нагоре по ръцете и стигаш до устните си. Толкова меки, толкова плътни, толкова алени... Така измамно приканващи, а изричали такива отровни думи. Плъзгаш поглед още малко нагоре, минаваш покрай носа си и стигаш до очите. Обрамчени от гъсти, тъмни мигли, отсреща те гледат поразяващо дълбоки очи. Тъмни и опасни, но с изненадващо мек взор. Очи, които могат да примамват, да улавят в капана на блясъка си и да изсмукват и последната капчица чест от жертвата си.
Примигваш и се заглеждаш в образа си. Не разбираш защо си родена с тази красота. Ти си ужасен човек и добре го знаеш. Не го отричаш, но и не се опитваш да го поправиш. Попаднала си в странно междинно състояние. Душевно, разбира се. Чувстваш се душевно пропаднала. Може би душата ти е в Чистилището...?
Но едва ли. Ти не си достойна да бъдеш помилвана.
Затваряш очи за миг и ръката ти се плъзга по ръба на порцелановата мивка. Насочва се малко по-надолу и пръстите ти се обвиват около дълга ножица. Хващаш я някак грубо, почти зловещо. Разтваряш я и опираш една от острите и страни към дланта си. И после режеш, режеш... Кръвта се смесва със сълзите ти – не знаеш от къде са се появили. Щипе, защото са солени, но болката е така приятна. Така болезнена. Поглеждаш се в огледалото, но не спираш да режеш – правиш го бавно. Очите ти блестят, но си грозна, защото бузите ти са зацапани с разтичащата се спирала. Грозна си, защото си убийца. Грозна си, защото не съжаляваш за онова, което си направила. Но плачеш, не защото те боли... Плачеш, защото все пак ти се иска нещата да не стоят по този начин...

Знаеш, че си прокълната. Знаеш го и точно за това режеш кожата си безспирно. Но знаеш, че никога не можеш да се нараниш сама. Не и смъртоносно. А как само ти се иска...







Може би не трябваше да убиваш сестра си, своята близначка, за да вземеш силата й. Ти беше достатъчно силна и без нея. Но ти извърши този грях. Може би това е наказанието на твоята душа. Наказанието на твоята майка към теб...
Изпускаш ножицата в мивката и отправяш окървавената си ръка към шията си. Там на тънка сребърна верижка виси малък християнски кръст. Не че си вярваща. Ти не вярваш в Господ, защото знаеш, че той не съществува. Знаеш, защото познаваш всичкото зло на земята. Знаеш, защото никога не си получавала помощ от когото и да е...
Носиш кръста, защото е бил на сестра ти. Носиш го, за да помниш грешката си.

Знаеш, че си прокълната. Знаеш, защото собствената ти майка те прокле. Да не можеш да се нараниш сама, защото това за теб би било спасение. Мразиш я, но я разбираш. Макар че за нея винаги си била на второ място...

Ти си така нещастна, но никога не го показваш. На устните ти винаги има едва загатната усмивка, очите ти винаги са непроницаеми. Държиш се зле с другите, защото самата ти се чувстваш зле. Отблъскваш хората, макар да желаеш повече от смъртта си някой да повярва в теб и да те обикне.

Добре знаеш, че със смъртта на близначката ти, умира и част от твоята душа.
А онази част, която остава... Тя е черна, грозна, напълно контрастираща с прекрасната ти външност. И ти знаеш, че онова бяло парче, което липсва никога няма да се завърне. Защото сега то е заменено от празнотата на катранено черната ти душа...






  • След като убива близначката си, за да вземе силата й, Кейлън е прокълната от майка си, защото малко след убийството прави опит за самоубийство. Проклятието я лишава от възможността да се рани сама смъртоносно...


  • Странна е, иска се време, за да я опознаеш, но направиш ли го може би ще откриеш една по-различна Кейлън


  • Името й е Кейлън, но по-близките й я наричат Кей или Кейла


  • Има навика да се забърква в неприятности


  • Иронична и саркастична е, има чувство за хумор, въпреки че се иска време, за да се прояви...
avatar
kaylan.
вещица
вещица

Брой мнения : 30
Reputation : 0
Join date : 21.11.2015
Age : 20

Върнете се в началото Go down

Re: ~I'm reborn in every moment , so who knows what I'll become...

Писане by fallon hutcherson on 22.11.15 1:52

Добре дошла happpy
avatar
fallon hutcherson
администратор.
администратор.

Брой мнения : 2122
Reputation : 9
Join date : 31.08.2013
Age : 18
Местожителство : Мистик Фолс

http://vampire-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите