In your eyes.. // Salvatore&Birdy, two days later

by Birdy; 07.11.15 15:03

Поредния ден, поредната агония. Така си мислеше Бърди, когато се събуди, но истината беше, че днес бе деня, в който щеше да разбере какво е истинска агония. И болка.

Стана от леглото чак когато слънцето вече залязваше. Дотогава спеше, мислеше, въртеше се. Цялата нощ я бе пропуснала- буквално- и трябваше да си навакса. Когато накрая вече си мислеше, че ще се побърка, се изправи и влезе във ваната, която напълни със студена вода. Остави кръвта й да замръзне, после оставяйки мокри следи по пода отиде до гардероба и се облече. Някаква тениска, някакви дънки. Върза косата си и среса бретона, преди да разхвърли целия апартамент, докато намери ключовете си. Обу кожените си ботуши, дълги до коляното и се огледа. Като се изключеше бледата кожа и синините по ръцете, изглеждаше съвсем добре. Сложи войнишкото яке, което й бе останало от баща й и излезе. Апартаментът изглеждаше доста тъжен без нея, сновейки между множеството мебели и завеси. Ако имаше душа, всеки път щеше да се тревожи, че тя може да не се прибере. Защото имаше този навик. И сама се страхуваше, че един ден просто няма да се върне.

Навън бе студено, много студено, веднага настръхна, но най-сетне усети кръвта да се радвижва във вените й. Сви се в якето и закрачи бързо, докато не се отдалечи от дома си, след което намали темпото. Искаше просто да се махне и това и направи.

-Къде да отида? - попита тя на глас, спря и затвори очи.

Едно листо падна и я погали по лицето в същия момент. Тя успя да го улови и се усмихна. Една от малкото й истински усмивки изобщо. Прибра листото в джоба на якето и се запъти към гората.

Половин час по-късно небето бе съвсем черно, а дърветата се преплитаха над нея. Все още бе близо до покрайнините на града, но и сякаш бе далеч от целия свят, който познаваше. Не знаеше дали е спокойна или побъркана от тревога. Нещо пробяга покрай нея и тя се завъртя. Вълк? Вятъра? Смъртта?

Не видя никого и навлезе по-навътре в гората. Дали ако я пребродеше цялата щеше да стигне до щастието? Много искаше да се махне от този град поне за малко, но никога нямаше да го направи, освен ако мрака не я погълнеше.

Такива песимистични мисли се въртяха в главата на малката Бърди, когато чу един страшен глас зад себе си. Страшен, различен, привлекателен. И неин враг. Значи все пак беше смъртта или поне един от нейните пратеници. Пое си дълбоко въздух. Не искаше да усеща тази болка пак. Завъртя се бавно и отпусна ръце до тялото си. Не се усмихна, не направи гримаса. Само го погледна право в очите.

-Здравей. Мен търсиш, нали?

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

In your eyes.. // Salvatore&Birdy, two days later

In your eyes.. // Salvatore&Birdy, two days later