Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

In your eyes.. // Salvatore&Birdy, two days later

Предишната тема Следващата тема Go down

In your eyes.. // Salvatore&Birdy, two days later

Писане by Birdy; on 07.11.15 15:03

Поредния ден, поредната агония. Така си мислеше Бърди, когато се събуди, но истината беше, че днес бе деня, в който щеше да разбере какво е истинска агония. И болка.
Стана от леглото чак когато слънцето вече залязваше. Дотогава спеше, мислеше, въртеше се. Цялата нощ я бе пропуснала- буквално- и трябваше да си навакса. Когато накрая вече си мислеше, че ще се побърка, се изправи и влезе във ваната, която напълни със студена вода. Остави кръвта й да замръзне, после оставяйки мокри следи по пода отиде до гардероба и се облече. Някаква тениска, някакви дънки. Върза косата си и среса бретона, преди да разхвърли целия апартамент, докато намери ключовете си. Обу кожените си ботуши, дълги до коляното и се огледа. Като се изключеше бледата кожа и синините по ръцете, изглеждаше съвсем добре. Сложи войнишкото яке, което й бе останало от баща й и излезе. Апартаментът изглеждаше доста тъжен без нея, сновейки между множеството мебели и завеси. Ако имаше душа, всеки път щеше да се тревожи, че тя може да не се прибере. Защото имаше този навик. И сама се страхуваше, че един ден просто няма да се върне. 
Навън бе студено, много студено, веднага настръхна, но най-сетне усети кръвта да се радвижва във вените й. Сви се в якето и закрачи бързо, докато не се отдалечи от дома си, след което намали темпото. Искаше просто да се махне и това и направи. 
-Къде да отида? - попита тя на глас, спря и затвори очи.
Едно листо падна и я погали по лицето в същия момент. Тя успя да го улови и се усмихна. Една от малкото й истински усмивки изобщо. Прибра листото в джоба на якето и се запъти към гората.
Половин час по-късно небето бе съвсем черно, а дърветата се преплитаха над нея. Все още бе близо до покрайнините на града, но и сякаш бе далеч от целия свят, който познаваше. Не знаеше дали е спокойна или побъркана от тревога. Нещо пробяга покрай нея и тя се завъртя. Вълк? Вятъра? Смъртта?
Не видя никого и навлезе по-навътре в гората. Дали ако я пребродеше цялата щеше да стигне до щастието? Много искаше да се махне от този град поне за малко, но никога нямаше да го направи, освен ако мрака не я погълнеше.
Такива песимистични мисли се въртяха в главата на малката Бърди, когато чу един страшен глас зад себе си. Страшен, различен, привлекателен. И неин враг. Значи все пак беше смъртта или поне един от нейните пратеници. Пое си дълбоко въздух. Не искаше да усеща тази болка пак. Завъртя се бавно и отпусна ръце до тялото си. Не се усмихна, не направи гримаса. Само го погледна право в очите.
-Здравей. Мен търсиш, нали?
avatar
Birdy;
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 125
Reputation : 3
Join date : 26.10.2015

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите