Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости :: 2 Bots

Нула

Най-много потребители онлайн: 59, на 29.04.17 22:36

after 2 months//elena&caroline

Предишната тема Следващата тема Go down

after 2 months//elena&caroline

Писане by ElenaGilbert.▲ on 03.08.15 18:58

- Моля те, недей - молеше се момичето, което Елена нарече Карин, а тази Карин изобщо не приличаше на себе си след срещата си с Елена.
Лицето й, което бе наистина прекрасно, сега беше белязано от ноктите и зъбите на Гилбърт. Беше обезобразено. Приличаше на някой мъртвец, излязъл туко що от собствения си гроб; почти разложил се. Тялото й бе насинено и също бе в кръв, сякаш бяха изсипали върху нея цяла кофа от тази течност. Елена се приближи и с вампирска скорост успя да догони едва държащото на краката си същество, което се опитваше да избяга и продължаваше да се моли за пощада.
- Млъквай! - изкрещя Елена и стовари силната си ръка върху лицето й, за момент си помисли, че главата й е паднала, но щом чу стоновете, които се отделяха от устните й се ядоса още повече ... да я беше убила. - Казах ти да млъкнеш!
Вампирката й удари още един шамар, но този път малко по - лек, а след това я приклещи до едно от дърветата в гората и впи зъбките си в шията на момичето, което отново изпищя от болка, но Елена заби юмрука си в корема й и Карин почти се разплака от болка, но и замълча, защото не желаеше нищо повече да й се случи. Гилбърт искаше да накаже целия свят, заради това, което й беше причинено ... заради мъките, които й се наложи да изживее. Заслужаваха го. Всички тези, уж, милички и добрички хора ... преструваха се.. не ставаха за нищо друго освен, за да се нахраниш с тях. Елена се отдели от момичето и й се усмихна, че дори изсмя в лицето й, почти щеше да откъсне главата й, ако беше продължила да се храни, но се спря. Захапа ръката си и даде кръв на момичето, за да се оправи ... за да заздравеят раните му и за да може да продължи да го измъчва и утре по същия начин ... никога нямаше да й омръзне това прекрасно занимание.
- Хайде, миличка ... погледни ме .. - рече нежно Елена и грубо обърна главата й към себе си и рече. - Утре пак, любов моя - каза и я целуна по устните нежно, отдели се от тях и отново се изсмя. - Не забравяй, без никакви опити за самоубийство - внуши й Гилбърт и се усмихна на Карин по онзи мил начин и започна да си играе с кичурите на косата й. - Не забравяй и че утре по това време трябва да умираш от страх - напомни й, като й внуши пак.
Нечий глас обаче я накара да прекъсне всяко свое действие.
- О, Керълайн ... скъпа, Керълайн ... - каза саркастично Елена и й се усмихна.
Мразеше дори и нея в този момент, въпреки че не бе успяла да изтрие паметта си и да прогони от живота си тези, уж, нейни приятели. Не й бяха никакви приятели ... те къде бяха. когато тя умираше от болка, а? Когато не можеше да се пребори дори със собствените си мисли и чувства, които я измъчваха дори двойно..
- Сетила си се за съществуването ми ... колко мило - пренебрежителната усмивка отново зае бойна позиция. - Извини ме, скъпа - каза на Керълайн и се обърна към Карин, с която все още не бе приключила. - Върни се там, където бяхме вчера и повтори процедурата - рече Гилбърт.
Да, Карин имаше график, който обикновено следваше в присъствието на Елена, но днес явно плановете им бяха променени. Трябваше да реже вените си, да пие кръвта си, да се наранява многократно сама, заради този нежелан посетител, който бе решил да посети вампирката.
- Карай по същество, Керълайн... както виждаш, заета съм - поде Ел и я погледна сериозно.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 2 months//elena&caroline

Писане by Caroline; on 03.08.15 19:10

Бяха минали месеци в отчаяни опити да открият Елена. Керолайн не спеше с дни и проследяваше всяка потенциална следа, която би могла да ги отведе до вампирът, изключил чувствата си. Тя знаеше, че след всичката болка, която Елена понесе, изкушението да спре да чувства надделя над разума й и тя предприе отчаян ход.
Няколко пъти бе успявала да я проследи в различни градчета, с помощта на Стефан и Бони, но винаги пристигаха прекалено късно, когато тя вече си бе тръгнала и умело бе прикрили следите си.
Все пак никой не се отказа от търсенето и щяха да отделят колкото е необходимо време, за да си върнат Елена. Керолайн не знаеше колко зле е положението, но вярваше, че ще направят всичко възможно, за да включат чувствата й отново. След всичко, което тя самата преживя, се надяваше да получи най-добрата си приятелка обратно.
И след всичките опити, които направиха, този бе успешен, но оставиха радостта настрани, защото трудното те първа предстоеше.
-О, моля те, Елена! - Каза с досаден тон русокоската. Гледката, която се откри пред очите й не само я ужаси, но и ядоса. Как смееше да си мисли, че не се интересуват от съществуването й при положение, че бяха прекарали последните месеци в търсенето й и тя отлично знаеше това! - Знаеш, че всички сме загрижени за теб, особено аз! - Говореше спокойно и самоуверено, защото наистина мислеше всяка дума, която се откъсваше от устните й. -Търсихме те толкова време...-вече нямаше сили дори да довърши изречението. Мозъкът й веднага започна да твори план за действие, с който да плени Елена, за да й върнат човечността. -..не осъзна ли вече, че не това е начинът да се справиш с проблемите? -Въпросът бе риторичен, тя пристъпи няколко крачки напред, гледайки момичето в очите. Елена изглеждаше толкова различно, сякаш непознат стоеше пред Кер. И онова момиче..Какво му бе причинила? По-късно трябваше да се погрижи и за него, дано само останеше живо до тогава.
avatar
Caroline;
вампир
вампир

Брой мнения : 14
Reputation : 0
Join date : 03.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: after 2 months//elena&caroline

Писане by ElenaGilbert.▲ on 03.08.15 23:26

Смях. Отново. А те така ли си мислеше, че могат да решат проблемите й? Като я успокояват, утешават, казвайки й, че всичко е наред, че всичко ще се оправи? Толкова ли лесно им беше ... ? Само с няколко разговора ли щяха да решат проблемите й. Беше възмутена. Те за глупачка ли я мислеха? Само се чудеха по какъв начин да използват жалкото й съществуване. Едва се сдържа да не се нахвърли на Кер.
- Ти? - попита Елена, но този път яда й се четеше по гласа, по лицето й. - Къде беше ТИ, когато ми трябваше най - много, а? - продължи. - Нима за вас всичко е толкова просто? Казвате, че това не е начинът ... щом този не е, то тогава кой!? - изкрещя.
Очите й проследиха нейните и ги погледнаха изпитателно. Няколкото секунди, които я деляха от отговора на Керолайн накараха нивото на гнева й да се качи на следващото и следващото, и следващото ... докато не стигнеше до последното.
- КОЙ? - продължи да крещи, като прекъсна блондинката, преди да е направила опит да каже, каквото и да е било.
Елена огледа мястото, на което се намираше. Не можеше да открие нищо, което би могло да й помогне, за да се отърве от Кер. В съзнанието й изплува мисълта за това, че можеше да използва някоя от дарбите си, някоя, която тя не притежаваше. Сви ръцете си в юмруци и точно, когато й се искаше да направи това, което си бе наумила, размисли. Очите й попаднаха да един дървен кол, който щеше да й помогне да избяга, но не и да я убие. Тя не искаше смъртта й. Не още ... беше рано.
С вампирска скорост достигна до кола и го заби дълбоко в корема й, а след това със същата тази скорост успя да достигне до къщата, която вече беше нейна. Тук можеше да се скрие от русокоска. Или дори и да не се скриеше, нямаше как да й позволи да влезе, защото можеше да стане само ако я поканеше, а Гилбърт нямаше такива намерения.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 2 months//elena&caroline

Писане by Caroline; on 07.08.15 16:36

Керолайн не казваше нищо, бе останала без думи, а всеки, който познава блондинката знаеше, че това не се случваше никога. Не знаеше дали да се ядоса още повече или да се почувства наранена и отблъсната. Не можеше да повярва, че най-добрата й приятелка в момента се държи по този начин и мисли това, което устните й бълват.
-Елена, не си права! - Успя да извика след нея, надявайки се да я е чула, макар, че това едва ли щеше да има някакво значение. -По дяволите! -изруга блондинката ядосано. Знаеше коя къща е наела Елена, защото отдавана се бе поинтересувала от подробностите , подготвена за подобна реакция от страна на приятелката й. Вампирското барби, както Деймън я наричаше, се придвижи с вампирска скорост до имота, в който госпожица Гилбърт се бе настанила и застана отвън като, че ли щеше да стои на пост докато Елена не реши да излезе.
-Не можеш да стоиш вътре с векове! -Викна ядосано тя и скръсти ръце пред гърдите си. -Елена излез! - ядосаният й тон се превръщаше в жалки молби, но такъв ефект можеше да постигнат само най-добрите й приятели, защото тя наистина се тревожеше за всички тях. -Нима мислиш, че можеш да живееш по този начин докато свърши света? Рано или късно някой ще те намери, ще си навлече гнева на някой ловец или по-стар вампир и какво ще правиш тогава? -Можеш да стои отпред и да говори с часове, можеше да направи всичко, което бе необходимо да си върне приятелката. За сега не искаше да звъни на Стефан или Деймън. Смяташе, че е добре да опита да се справи сама. Не знаеше как Елена щеше да реагира като ги види и дали положението нямаше да се влоши. Пък и нещо й подксазваше, че ще се справи по-добре сама.
avatar
Caroline;
вампир
вампир

Брой мнения : 14
Reputation : 0
Join date : 03.08.2015

Върнете се в началото Go down

Re: after 2 months//elena&caroline

Писане by ElenaGilbert.▲ on 07.08.15 21:43

Раздразнение. Това изпитваше Елена всеки път, в който Керолайн се опитваше да й каже нещо, но брюнетката не се интересуваше от думите й. Дори не ги чуваше или поне направи опит да не ги чуе, защото от тях нямаше никакъв, ама никакъв смисъл. На Гилбърт й бе пределно ясно защо Кер й говори всичките тези глупости. Искаше да върне емоциите й, да я върне и в Мистик Фолс …
- Млъквай, Керолайн! Не мога да понасям гласа ти … - изкрещя Ел отвътре.
А чудите се какво прави там? Разбира се, съвсем забравих … Елена се забавляваше със своята Карин, от която използваше за своя играчка … така, както кучето – кокала. Бе продължила да пие от кръвта й … просто не можеше да спре, а ако спреше щеше да стане още по – зле, защото гладът, който изпитваше последно време щеше да я достигне, но това не я пречеше … никой не можеше да й направи нищо… нищичко! Или поне живееше в тази илюзия двойничката.
Пусна момичето и я захвърли на пода. Прокара пръстите по устните си, а след това ги облиза. Секунди по – късно вече си сипваше уиски ... не бе пила от няколко часа и вече се побъркваше. Една единствена глътка й беше напълно дотстатъчна, за да я накара да забрави за кръвта затова бързо отново още една чаша си отиде. Без да иска я бутна и тя падна. СЛед което по изражението на Елена отново се изписа онази усмивчица, която не водеше до нищо добро. Гледаше парчетата, които се бяха подредили в една странна, но някак красива форма на пода. Напомняха и за нея ... тя също беше красива, но вече имаше работа само и единствено в боклука, където й бе мястото.
Светкавичко се приближи до своята Карин и я прибра в клетката, в която я държеше. Този път не излекува раните й, защото й харесваше да я гледа така, а и Кар не си бе заслужила да бъде излекувана, защото не бе изпълнила задълженията си, въпреки че Елена се бе прибрала бързо.
- Разбира се, че не, Кер - каза Ел и за миг се засмя, но после счупи един от краката на столовете в трапезарията и го заби в корема си толкова силно, че краят на това парче дърво почти можеше да се види на гърба й. - Кер, помогни ми! - изписка Елена, която рабира се, играеше и то доста добре ... гласът й бе променен, различен, такъв, какъвто бе и преди, не издаваше нищо от новото й аз, а болката, която изпитваше почти не я усещаше, защото толкова бе погълната от злобата, че не се интересуваше от нищо, освен от това да накара Керолайн да се чувства зле, да иска да я спаси.
Правеше всичко това, защото й беше забавно ... можеше да го прави цял ден, но сега имаше напълно различни цели.
- Кер, моля те направи нещо ... - продължаваше да се моли Елена и да издава жалостиви стонове, изразяващи болката от раната, която лежеше на корема й и не можеше да зарасне, защото Елена постоянно я разширяваше и не й го позволяваше.
avatar
ElenaGilbert.▲
вип
вип

Брой мнения : 1722
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: after 2 months//elena&caroline

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите