you should go, nina ;

- Нина. Погледни ме, Нина. Защо отбягваш очите ми?
Защо отбягваше очите му? Що за малоумен въпрос? Всеки път, щом чуеше името му, й се искаше да го тръшне в стената зад тях, стискайки гушата му толкова силно, че шибаните му очите му да изскочат. Как да не ги отбягва? Мразеше го. За първи път изпитваше подобно чувство на неприязън в живота си. Изпитваше неконтролируема ненавист заради всичко, което й беше сторил, и цялото й тяло гореше отвътре.  
Какво всъщност се беше случило, питате се и то с право.
Нека ви разкажа.

Действието се развива в Москва преди пет години.
Нина Беляева, дъщеря на един от най-известните наркобосове в Русия, се опитва да прави всичко възможно, за да не се забърква в средите на черния бизнес. Обмисляла е предприемането на радикални мерки от сорта на смяна на фамилията и преместване в друга държава само и само за да не е асоциирана с баща си.
Една вечер, докато се прибирала към вкъщи, черен джип бавно се плъзнал по паважа до нея, отваряйки задната си врата. Последното, което си спомня, е как всичко пред очите й изчезва и се събужда... в още по-тъмно място. В последствие се оказва, че атаката е насочена само и единствено към баща й след възникнал "конфликт на интереси", а Нина е посредник, тъй като била най-голямата му слабост.
Тези петдесет дни, които прекарала като заложница на "шибаните копелета", както сама ги нарича, са истинското олицетворение на кошмар. Не мисля, че е необходимо да обрисувам с думи какво точно преживя русокоската под този покрив. Само ще спомена, че принудителното й (неплатено) работене като сервитьорка-компаньонка в кабарето на похитителите беше едно от най-безобидните неща, които й се случваха.

Ръката на мъжа пред нея бавно проследи дължината на врата й отдолу нагоре, продължавайки по ясно очертаната й скула, сякаш се опитваше да повярва, че тя не е мираж. Не я беше виждал от повече от две седмици... и си нямаше и понятие, че за това време красавицата се беше променила, беше събрала смелост... щеше да избяга. Не можеше да живее повече в този ад. Никога не е била от хората, които се оставят да бъдат контролирани, и този случай нямаше да е изключение. Чакаше само подходящото време.
- Нина, а ты так красива...*
Сега беше моментът. Моментът на истината. Моментът, в който трябваше да пребори всичките си страхове, да потисне всяко едно гласче, прошепващо, че може и да не се справи, че има шанс нещата да свършат много по-зле, от колкото са по настоящем. Издебна кога мъжът се разсея и точно тогава стана рязко, ритайки го с все сила в слабините, което инстинктивно го накара да падне. Това й даде време. Светкавично се приближи до бюрото, дърпайки най-горното чекмедже. Знаеше, че там стои оръжието му. И беше права. Пистолетът се озова в нежната й ръка и без да му мисли много, натисна спусъка, насочила дулото към крака му. Силен рев, примесен с множество псувни и закани отекна между стените. Нина отвори вратата, а преди това се чу само:
- Твою мать!**
И изчезна.

Сега.
Сега Нина Беляева не съществува. Тя е само спомен, мнозина я мислят за мъртва. Но не е. Разбира се, че не е. На нейно място се появява нова личност - Вивиан Уест. Всичко, което преживя, я направи по-силна от всякога. Избяга далеч, далеч в щатите. Ново име, ново начало, нов живот. Живот на вампир. Имаше нужда да концентрира цялата си агресия около случилото се някъде, като за цел имаше да елиминира всички образи, подобни на Неговия. Започна да изпълнява убийства по поръчка и не след дълго осъзна, че вече има нова професия - наемница. Похитеният става похитител, колко клиширано. Но едно е сигурно - вече никой не можеше да достигне до нея, можеше да се защитава сама и единственият й искрен копнеж беше да гръмне в главата копелето, което я направи такава, каквато е.


*Нина, толкова си красива.
**Майната ти (кхъм, културно казано :Д)

ако може да ми смените името на vivianne west.

Одобрена си, добре дошла