When the past comes with great force, you can't do a thing, just let it go -Irina & Damon

by **Damon Salvatore** 06.04.15 14:16

Деймън се намираше в някаква пустош. Не знаеше къде е. Не знаеше защо е там. Той просто беше и ходеше напред. Усещаше голяма жажда, но не за кръв, а за вода. Беше жаден за вода и искаше да пие нещо. Не знаеше откога не беше пил студена вода. Ходеше ли, ходеше, но вода нямаше. Имаше само слънце, което изгаряше всичко. Изведнъж картината се смени и в този момент се намираше в бащината си къща, в Мистик Фолс, в стаята си. Огледа всичко. Беше точно такова, каквото го помнеше. Завесите бяха пуснати. Деймън скочи изведнъж от леглото си и намери дрехите си, захвърлени из цялата стая. В този момент той не можеше да контролира тялото си. Този сън, този спомен беше нахлул в съзнанието и се изпълняваше. Опита се да вземе една от дрехите, но това не се беше случило в миналото. Дей се разхождаше чисто гол наоколо, като не се интересуваше от нищо и никого. Не че имаше някой в стаята му, но все пак ако някой влезеше , щеше да го види така непринудено облечен, а по това време не беше прието толкова безсрамно човек да се разхожда. Баща му държеше да се спазват етикетите и щеше да си изкара яда върху него, ако го беше видял. Без да се церемони, Деймън премахна завесите и галещата светлина проникна в стаята, като заблестя наоколо. Мъжът изпъна ръце настрани и притвори очи, наслаждавайки се на естествената светлина. Чу се почукване. Момчето не се смути ни най-малко. Слугинчето влезе и като видя господин Салватор, цялата се изчерви и започна да мънка някакви работи под носа си. Чуваше се само:
- Извинете, господине. Не исках да ви притеснявам.. Не знаех, че сте.. ъм.. извинете, съжалявам.
- Няма проблеми. Кажете! - отвърна спокойно Деймън и се обърна към нея, а тя се изчерви още повече, доколкото беше възможно. До толкова се беше вече притеснила, че говореше високо и то толкова, че само прилепите можеха да я чуят.- Кажи!
Търпението взе да се изчерпва. Искаше да чуе защо му нарушават спокойствието.
- Г-ца... г-ца... - продължаваше да мрънка тя, а Деймън взе да откача. Гневът нарастваше, не искаше да я вижда повече, но знаеше, че трябва да спазва етикет и отново я попита:
- Коя г-ца е тук?
- Г-ца...Алексимова. Иска да ви посети! - успя да избъбри и въздъхна, като едва не избухна в пламъци.
- Доведи я! - промълви той и и' обърна гръб. След малко красивото младо момиче се появи на вратата. Деймън се обърна към нея и усети тръпки, които не биха могли да се опишат.
- Ирина! - промълви той и хвана нежно ръката и'. В онзи момент изпита вълшебните чувства на влюбен човек, който не може да се контролира.

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

When the past comes with great force, you can't do a thing, just let it go -Irina & Damon

When the past comes with great force, you can't do a thing, just let it go -Irina & Damon