Мистик Грил, преди пет дни/Майк и Хаос/

-Закъсня. Отново.
Майкъл измери с поглед изплашеното момче, доизпи бърбъна си и си поръча още един.
-Когато казвам, че е спешно, очаквам не само да дойдеш тук навреме, ами направо до подраниш.-изръмжа глухо хибридът.
Момчето просто кимна и сведе поглед.
-Казваш, че си имал следа, която да помогне на моето търсене.-продължи.-Нека чуем, може пък и да не съм бил целия този път напразно.
Шинода изгледа слугата със черните си очи-тези тъмни бездни, от които измъкваше нямаше. След това произнесе с мелодичния си галещ ухото баритон нежно и тихо, точно като затишие пред буря:"Говори."
Момчето изкара една карта, прокашля се и заговори. След като свърши погледна Майк и зачака присъдата си/
-Хубаво. Благодаря. Сега си тръгвай, преди да съм си променил решението да не те убивам.
Слугата кимна и изтича към изхода, оставяйки тъмнокосият да съзерцава картата и да се надява, че Тим(слугата), няма да го е предал, давайки му грешни сведения. Тежко му и горко ако беше вярно, щяха да си говорят отново. И този път нямаше да го пусне толкова лесно...
Тим бягаше. Трябваше да бяга. Знаеше, че рано или късно, Майкъл ще заподозре измамата. Че рано или късно щеше да разбере, че той беше не негов слуга, а шпионин на онези, които убиха семейството му. Че сведенията, които получаваше бяха измислени, и че вече Убийците бяха събрали достатъчно информация , за да го убият.
Трябваше да бяга.
Но гората, през която бягаше беше прекалено гъста и накрая той се блъсна в някой и залитна назад, падайки тежко на задните си части.



//знам, че е ужасно тъпо и ужасно кратко но мозъкът ми не е способен да измисли нищо по-добро. Нарочно ще използвам и слугата, защото мисля, че ще стане по интересно.  Ако нещо не ти харесва, пиши ми на ЛС//