..The Man Of Your Dreams..

Име:Joshua

Години:24/2

Вид:Vampire

Характер: Какво бихте могли да опишете за него? Той е всичко, което един човек би си помислил за перфектния мъж. Джош може да е твърдоглав и мил, а и войнствен, агресивен, дори и в голяма степен насилствен, но винаги се променя. Промяната е част от живота на всеки и това характеризира най-добре нашия герой. Променлив характер. Да направим анализ на тези две думи. Да вземем отначало "променлив"- дума, означаваща двойнствен тип душа, подчертаваща, че от една персона може да се очаква всичко и нищо, но това до голяма степен зависи и от настроението на човека, на който е приписано това качество. "Характер" е дума, добре известна на всичките ни зрители в този момент. Значението или незначителната дефиниция е действието и начина на реакцията на един индивид според дадена ситуация. Например, ако някой се прави на остроумен или повече от всички, на Джошуа няма да му се понрави и би го направил на пух и прах, било то жена или мъж. За него няма невъзможни неща. Стига да искаш можеш да постигнеш всичко. А всичко е една характеристика на трудния, но и напълно осъществим, живот. Това е мотото на нашия общ познат- Джей. Може би ако все още не го познавате, е, ще ви бъде интересно да го проучите до най-малката извивка и вдлъбнатина на съзнанието и живота му от тук нататък. Няма да съжалявате! Всеки може да промени нещо, което не харесва в себе си, а това е и главното нещо, което води момчето напред. Мисли напред в бъдещето, а понякога и назад, но много рядко живее за момента. Може би това се е случило поради малката подробност, че е станал вампир. Искате ли още..? Ако продължа да  ви разказвам, няма да ми стигне и още седмица.
 
История:                                             Рп:
Джошуа трепереше като лист. Тялото му се тресеше от настъпилия глад и болка. Сърцето му биеше учестено,а потта се стичаше и капеше на хладния под. Опитваше се да се стопли, опитваше се да почувства онази невинна емоция, която караше тялото ти да спре да трепери и да ти даде надежда и живот- топлината, но заедно с нея си беше отишла и надеждата. Единственото нещо, което оставаше напук на всичко, което се случваше, единственото нещо, останало на дъното на кутията на Пандора, онази малка искрица, която ти даваше някакъв смисъл в живота, но нямаше да бъде надвит. Джей нямаше да се предаде без бой. Нямаше да го сломят, както сломиха семейството му. Той беше по-силен, по-добър от тях. Нямаше да им сервира информацията на готово. Тресейки се, погледът му се насочи към единственото прозорче в пустата стая. Наоколо всичко напомняше на затвор. Намираше се, по негови изчисления, в запустелия градски арест, защото железните врати бяха ръждясали и си личеше, че не са слагани скоро, но намигваха на човека, който е зад тях, че само да се опита да излезе и ще му паднат на главата, убивайки го на място. Всеки биха го побили тръпки от тези железа, които сякаш бяха посадени в постройката и излизаха от стените, пода и тавана на сградата. Ръцете на мъжа се преместиха от своето положение, което беше около краката си, прегърнали ги здраво, и се допряха до студа, който ги очакваше със своята мрачна усмивка от пода. С огромни усилия, равносилни на огъването на железата в това му състояние, Джош се изправи и, влачейки се, се промъкна до прозорчето. Очите му гледаха безнадеждно навън и викаха някой за помощ, но никой нямаше да се отзове. Дори и да имаше сили да говори, сигурно на километри нямаше жива душа, защото селцето наистина беше изоставено от няколко десетилетия. Ръката му направи още едно безсмислено движение и хвана едната желязна решетка. Очите на Джей се насочиха към огромния сърп, който висеше от небосвода и сякаш му се подиграваше зад сребърния си образ. Единствената му приятелка беше луната, която сега го предаваше. Той се нуждаеше от малко окуражаване, но дори и тя оставаше безмълвна сега. Това беше... Нали? Така ли щеше да свърши всичко? Сега ли щеше да умре? Дали? Дали наистина можеше да направи нещо? Свлече се безпомощно на земята и тогава сякаш съдбата му се усмихна- ръцете му напипаха пирон, който може би беше оставен тук от някой, знаещ, че ще му потрябва. А сега това оръжие, в мислите на Джошуа,  беше  единственото решение. Дочу се трополене. Сега ли какво искат? Как ли ще го измъчват? Момчето се обърна бързо, колкото можеше де, и скри пирона в ръкава на опърпаната си дреха. Един огромен и до болка познат силует се появи на вратата. До ноздрите на момчето достигна тежък парфюм, опитващ се да скрие вонята, която излизаше от огромното и мускулесто тяло на грамадата. Дали не се беше къпал от около 2 месеца- бяха мислите на нашия герой. Да видим какво му бяха приготвили. Онзи влезе с някаква епруветка- явно, за да му я даде да я изпие. Ха, това нямаше да проработи. Или може би бяха решили да се отърват от него? Огромната смрадлива ръка на скалата се протегна и вдигна мъжа във въздуха сякаш беше вилица, която е изпуснал при яденето си. С другата натъпка епруветката в устата му. Джош послушно изпи всичко, а след това усети, че нещо не е наред. Цялото му тяло регенерираше. Силите му се връщаха. Ръцете на мъжа се държаха странно. Какво ли правеше? Огромен сатър се заби в корема на Джей. Кръвта бликна наоколо, а болката, която изпита, беше неописуема и ужасяваща. С едно рязко движение пиронът се заби в главната артерия и великанът се свлече на земята със зловещ писък. Главата на героя ни се удари в земята, а животът му беше тотално променен.

Лик+снимка: Хавиер Самуел;

Не си одобрен, не се забавлявай! :Д:Д :*