Вход

Забравих си паролата!

Staff
Untitled Document

Fallon Hutcherson


administrator - 21 - gifted - adriana lima
Untitled Document

Katerina Petrova


administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev
Untitled Document

freya mikaelson


administrator - n/a - witch - riley voelkel
Untitled Document

Niklaus Mikaelson


moderator - n/a - the original - joseph morgan
Untitled Document

-davina claire


moderator - 19 - witch - danielle campbell
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

Най-много потребители онлайн: 61, на 12.11.17 0:34

I think you travel to search and you come back home to find yourself there.

Предишната тема Следващата тема Go down

I think you travel to search and you come back home to find yourself there.

Писане by ElenaGilbert.▲ on 05.12.17 23:29

Всичко беше започнало да се случва твърде бързо. Дори и за моя вкус. Знаех, че в живота ми има доста бели петна. Нямах идея от колко време всъщност са те. Нямаше как изобщо да знам какво се е случвало през всичките тези години и нещо вътрешно ме насочва към идеята, че никога няма да успея да разбера. Но не знам дали това ме радваше или пък не чак толкова, или пък изобщо? Защото беше странно. Защото исках да зная всичко, но в същото време много ми се щеше да избягам от истината, защото сигурно нямаше да е много приятна. Но за сметка на това любопитството ми беше твърде голямо и просто нямаше начин.
Не ми даваше нищо мира и това беше също причина, поради която просто трябваше да знам. Защото не можех да спя, не можех да се храня, не правех нищо полезно на работа, освен да създавам проблеми от невнимание. Всичко се промени драстично. Бързо някак. Беше странно, неприятно. Исках да не бъде точно такова. Исках да си е напълно нормално, но тази снимка беше толкова подозрителна, а нямах идея как по точно се е появила при мен. кой я е изпратил? Защо?
Не че имаше някакво послание. Но фактът, че нещо ми липсваше, нямаше как да бъде променен. И всичко подозрително ми се струваше някак близко. Не е много приятно да не знаеш. Понякога знанието е страдание. Не исках да страдам, но предчувствах, че точно така ще се случи, затова просто реших, че искам да страдам с идеята за истината, отколкото с лъжата, По - добре да ме мъчи нещо, което знам, че е така, че има начин да го подобря за добро или просто да го променя ... отколкото да лъжа себе си години наред. Не съм способна на подобно нещо. Кой нормален е?
Затова сега бях на това място. Защото имах нужда да знаех независимо от последиците, независимо от цената. Щях да си плащам всичко, което се наложеше. Нямаше да хабя средства за истината, която толкова време не получавах от никога. Все някога щеше да дойде този ден, в който щях да знам. И колкото по - бързо дойдеше той, толкова по - добре щеше да бъде за мен.
Всъщност доста се притеснявах от това, че никой нямаше да успее да ми помогне. А много ми се искаше да има поне един човек наоколо. Или дори да не беше наоколо. Щях да ида и в друг град, друг континент. Сигурно и планета. Бях толкова отчаяна, че бях готова почти на всичко, да не кажа и изцяло всичко.
- Здравейте - поздравих мъжът, към когото ме насочиха.
Разправяха, че бил добър, че разбирал от работата си, че наистина знаел какво правел. А аз наистина не знам много за всичко това и ми трябва някой, който да е доста вещ в тази работа.
- Казаха, че можете да ми помогнете с това - казах и сложих снимката, която бях внимателно прибрала.
Тя беше нещо на пръв поглед много просто, но и някак много важно за мен. Защото го чувствах твърде близко. На нея бяха три деца. Сравнително малки. Може би на няколко месеца или тъкмо родени. Не разбирах много от тези неща.
- Искам да знам кой ми е изпратил тази снимка - карах направо, защото нямах особено време, за да се мотая.
Пък и любопитството си е голяма работа по принцип, да.
avatar
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1775
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: I think you travel to search and you come back home to find yourself there.

Писане by Kurt Weller on 07.12.17 21:48

Понякога е трудно,а друг път не е.Днес беше един от онези самотни и скучни дни,които имаш усещането,че едва-едва минават и са безкрайно дълги.Нямах случай над който да работя,нямаше с кго да изляза и не бях дори гладен,за да изляза на лов.Прекарах деня у дома,но вече започна да ми писва.Липсваше ми разбообразието,нощия живот и това просто да има с кого да изляза някъде и да не ме мисли за чудовище.Не бях виновен аз,че съм вампир.Не съм си избирал аз родителите заради които съм кръвожаден звяр.Всеки ме мислеше за зло и гадно същество,което го бива само в работата на детектив.Чувствах се много повече от това,мнго повече от просто детектив.Имах нужда някой също да види това нещо и да го почувства.Да види света през моите тъмни и отчаяни от самотата и болката очи.
Реших да изляза навън с надеждата да видя някой де познат,де самотен вампир като мене и просто да поговорим за нещо просто.Запътих се към втория си дом,тоест към ФБР и влязох с надеждата за нов случай поне.Разбрах,че това да искам просто компания за чаша кафе е доста трудно,затова бях готов да се примиря дори с поредния случай.
Имах късмет,щото още с влизането в сградата,ми съобщиха,че една жена ме чака в офиса.Качих се по стъпалата и влязох вътре в своята мрачна стая и седнах срещу дамата и тя веднага почна с историята си,която беше кратка,но и ме заинтригува.Беше вампир,който по собствена воля е изтрил паметта си и нищо не помни.За миг ми се прииска и аз да изтрия моята,но бързо се съвзех и погледнах снимката на децата.Имаха прилика с нея,но нещо ги различаваше от нея.Не знаех какво и затова я оставих и попитах дамата спокоен и с тих,но ясен тон.
-Почнете история от там,където помните всичко.-усмихнах се леко и се облегнах на стола си
avatar
Kurt Weller
вампир
вампир

Брой мнения : 16
Reputation : 0
Join date : 03.12.2017

Върнете се в началото Go down

Re: I think you travel to search and you come back home to find yourself there.

Писане by ElenaGilbert.▲ on 12.12.17 22:25

Това беше много интересен въпрос. Защото наистина нямах идея откъде точно трябва да започна. И изобщо имаше ли какво да започвам? Така де. Звучеше някак невъзможно, защото не бях сигурна в доста много неща. Всичко беше странно и твърде объркано, но и достатъчно интригуващо, за да бъде разбирано. Въпреки това, не знаех как можех да помогна на себе си, че да успея да стигна до някакво решение. В момента носех със себе си само желанието за знание и нищо друго особено, което да свърши някаква съществена работа, което със сигурност беше не особено добре, но бях готова на много, за да знам какво наистина се беше случило тогава. Явно е било нещо много особено, след като изведнъж получавам подобни послания.
- Ами ... не знам. Така де. Не помня нищо почти - нямаше нужда да лъжа. Това беше безсмислено, а и не заради това бях дошла.
Исках да получа някаква истина, но за да я имам, трябва да дам такава в замяна. Нужно ми беше да науча, но и не беше най - важното нещо, но пък ми се щеше да знам. Исках да спечеля нещо с това, а не да го загубя. Че ако не исках, щях да се скрия в дупката си, нямаше да изляза. Щях да продължа живота си. Само че вместо да правя това, сега съм тук. поне да си свърша работата. Иначе щеше да бъде напълно безсмислено. А не исках да се стига до това. Не ми се губеше време. То беше твърде ценно, за да бъде похабявано за безсмислени неща.
- Само знам, че нещо не е наред напоследък с дома ми. И някой постоянно ми праща подобни снимки. Не мога да разбера защо, най - малко знам кой е. Не знам как мога да съм обвързана с всичкото това, но ми се ще да разбера или минимум да се отърва, ако не ме засяга, ако ме разбирате.
avatar
ElenaGilbert.▲
човек с дарба
човек с дарба

Брой мнения : 1775
Reputation : 17
Join date : 09.11.2013

Върнете се в началото Go down

Re: I think you travel to search and you come back home to find yourself there.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото

- Similar topics

 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите