After few weeks /Katherine and Колобър/

First topic message reminder :

Катрин лежеше на земята и гледаше към звездите. Въздъхна леко. Не беше виждала Колобър от няколко седмици. Знаеше, че беше отишъл да си търси работа но не знаеше дали е намерил и каква беше тя. Не беше излизала от тогава. Просто нямаше никакво желание да излиза където и да е било. Стана от земята, и влезе в къщата. Пресуши една банка с кръв и се качи в стаята си. Преоблече се с черна рокля, елегантни ботуши, коженото си яке и излезе.
Тръгна пеш към града, докато вървеше мислеше за прекараното време сама. Колобър й липсваше страшно много, може би щеше да го види из града някъде. Вървеше сама по улиците, беше се сляла с тълпата. Телефона й звънеше, но Катрин просто не го вдигаше, накрая го изключи, без да поглежда кой е. Докато вървеше, чу писъци от една уличка. Бяха приглушени и се съмняваше обикновен човек да може да ги чуе на благодарение на вампирския си слух ги беше чула. Тръгна към уличката, щом излезе в нея видя двама мъже. Единият лежеше на земята а другия беше приклекнал пред него и държеше нож. Гледаше безмлъвно как падналия мъж беше намушкан и убит. Другия се обърна и тръгна към изхода на улицата, Катрин се скри в сенките но в бързината бутна леко една от кофите.

- Добре - съгласи се Колобър, когато Катрин предложи да си вземат пуканки, които да похапват докато гледат филма. - Харесвам ги с по-малко сол.
Българинът се зачете в заглавията на филмите и информацията за тях.
- Гледам екшъни, романтични, комедии, фантастика, фентъзи, исторически - каза, че в повечето, които е гледал от този жанр има неточности - понякога анимационни или ужаси -за последните добави, че ги гледа по-рядко. - А твоят?

- Вече запомних, че не обичаш много сол. - засмя се леко Катрин и погали лицето му. Отиде до единият щанд и взе една огромна кутия с пуканки. С по малко сол разбира си. Върна се при Колобър и поднесе една към устните му. - Точно както ги обичаш.
Замисли се за въпроса му и прехапа леко устни. Катрин предпочиташе повече страшните филми. Много се смееше на тези филми с вампирите. В тях представата за вампирите, бяха представени по много комичен начин. Особено в онзи филм "Здрач". Облегна се на рамото му и се замисли.
- Аз също харесвам екшъни, мистерии, филми на ужасите. По рядко гледам комедии и романтични филми. Ако искаш можем да гледаме някоя анимации.

Катрин отиде и купи голяма кутия пуканки с по-малко сол, след това поднесе една към устните на Колобър.
- Ам - засмя се той лапвайки пуканката. Тя пък каза, кои са нейните предпочитани жанрове филми.
- Добре - съгласи се българинът с предложението й да гледат нещо анимационно. Погледна към таблото с програмата. Тъкмо след 5 минути почваше един такъв филм. Българинът отиде до касата и взе два билета. Влязоха в салона и намериха местата си.

Катрин се сгуши в, Колобър и се усмихна. Филма не беше страшен, но пък й беше приятно така. Намести пуканките между двама им и се загледа напред. По време на филма се усмихваше постоянно. Отдавна не беше гледала анимационни филми. Детска радост. Неизживяно детство. Всичко най-приятно. Взе си малко пуканки и хапваше. Облиза се леко и се засмя от сърце като гледаше смешните сцени.
- Не го бях гледала досега филма. - Прошепна тихо в ухото му, като захапа леко меката част на ухото му.
Облегна се отново напред и се загледа в филма.

Прожекцията започна и Колобър се загледа в екрана. От време на време си хапваше от пуканките. Филмът беше забавен и интересен и българинът не рядко се засмиваше.
- И аз не съм го гледал - отвърна той, след като я целуна по бузата. Прехвърли ръка над рамото й и продължи да гледа.
След края на филма излязоха от салона. Вечерта бе доста напреднала и небето беше обсипано със звезди.
- Къде искаш да отидем? - попита Колобър.

- Не сме ходили в парка.
Сгуши се в Колобър и се усмихна. Прозя се леко и се протегна. Не чувстваше истинска умора, просто се беше схванала от цялото това стоене в киното и в хотела. Не, че не й беше приятно. Докато вървяха, се загърна в якето си и погледна нагоре към звездите. Облегна се на рамото му и се замисли.
- Знаеш, ли не чувствам умора когато сме заедно. Чувствам се много приятно. Искаш ли някой път да отидем на пикник? Отново, ще ти сготвя.

Катрин каза, че не са ходили в парка. Колобър я прегърна с едната си ръка през раменете и тръгнаха натам.
- И на мен ми е много приятно, когато съм с теб - рече българинът - При първа възможност - веднага се съгласи той с идеята за пикник. - Момент.
Беше видял едно цвете. Всъщност повече но клекна и посегна само към едно. Откъсна го, после се изправи и го закичи в русата коса на вампирката.Прегърна я и я целуна нежно по устните

Отвърна на целувката на Колобър и се притисна към него. Задълбочи я съвсем леко и се усмихна срещу устните му, след което ги облиза. Погледна към цветята на земята и се усмихна бяха красиви. Не искаше да докосва, това в косата си понеже не искаше да го развали. Погали лицето му и се сгуши в него.
- Ако продължаваш така в града няма да останат цветя.
Вървяха и го гушкаше. Погали лицето му и се засмя. Стисна леко ръката му и погали дланта му. Погледна нагоре към звездите и се замисли. Дали и те се чувстваха самотни и обичани.

Катрин отвърна на целувката леко задълбочавайки я
- В такъв случай ще трябва да засея и то повечко- усмихна се Колобър.
Продължиха да вървят по алеята и по някое време спряха до една пейка, където поседнаха.
Българинът гушна момичето и вдигна поглед към небето, а там видя падаща звезда.
- Виж - показа й я

Сгуши се в Колобър щом седнаха и се усмихна. Видя падащата звезда която й посочи и се усмихна още по широко. Щеше да си пожелае нещо. Беше чувала, че желанията, пожелани по време на падащи звезди ще се сбъдват. Затвори очи и си намисли желание. Нямаше да го сподели с никого, за да се увери че ще се сбъдне.
- Ти пожела ли си нещо?
Целуна го нежно и се притисна към него.
- Обичам червени рози ако ще съдиш още цветя.

Колобър отвърна на целувката с не по - малко нежност.
- Пожелах си - отвърна българинът милвайки я.
Не каза, какво си е пожелал, а го запази за себе си, за да може да се сбъдне.
- Тогава ще се постарая да засадя повечко от тях - засмя се той.
На ум пък си каза, че не знае, кога точно, но щом обстоятелствата позволят. Разбирайте да има време, нужните материали и сезона да е подходящ. Устните му се докоснаха до косата й.

- Надявам се желанията ни да се сбъднат. Макар, че вече имам едно сбъднато желание. Което дълго време мислех, че няма да се сбъдне.
Сгуши се в него и се усмихна невинно. Усети устните му върху косата си и притвори очи доволно. Загледа се отново в небето нямаше други падащи звезди но и тези които ги имаше бяха прекрасни. Изведнъж Катрин усети силна болка в гърба си и се отпусна в ръцете на българина. Дървен куршум я беше оцелил. Блондинката не беше усетила ловците които я бяха следили цял ден.

Блондинката се гушна в Колобър. Момента беше чудесен, но като всяко нещо и той свърши. И то не по хубав начин. Тя се  отпусна болезнено в ръцете му. Бяха я уцелили с дървен куршум в гърба. Ругаейки се наум, че не е усетил или забелязал опасността българинът я грабна на ръце  и се скриха зад близките дървета. Постави я на земята и се огледа. Сега вече бързо забеляза ловците. Бяха двама и най-вероятно "професионалисти". Което в случая може би беше добре Добре, защото повечето "професионалисти"  действат по определена схема и много често са предсказуеми. И сега използваха класически метод (не, че Колобър бе против класиката). Единият държеше дърветата на прицел, а другия искаше да мине в гръб на вампирите. И ако го направеше можеше да стреля на спокойствие. Е, иимаше начин да излязат от положението. Вярно, рискован, но..Колобър се показа иззад  дънера и с две крачки и предно кълбо се отзова зад друго дърво. Един куршум му мина на милиметри от ухото. Да и зад другото дърво също бе под прицел, а ловеца коригира мерника си, впрочем точно тогава наблизо имаше фойерверки. Само че от това си място българинът закриваше дървото зад което беше Катрин от промъкващия се, а в един момент той щеше да е без прикритие. И нашият герой на това разчиташе. Приготви се, изчака и..стреля.  Със законно купения си пистолет. И двата изстрела попаднаха в целта. Единия в пръстите на ловеца, после се оказа, че е откъснал защитаващия  го от свръх естествена смърт пръстен , а втория в гърдите му. Колобър веднага се хвърли към него. Повали го и му счупи врата. Колегата му обаче реагира бързо,  пак стреля и този път го улучи в рамото. Поне куршумът не   беше потопен във върбинка. Българинът отново се прикри. Последваха 2-3 мин. дебнене и Колобър успя  да използва дарбата си, по-точно земния елемент и събори противника. За малко, но достатъчно да се отзове до него и да изрита пушката на разстояние. Ловеца се изправи и сега българинът забеляза приликата му с убития. Очевидно бяха баща и син. Като бащата вече бе извън играта.Синът извади кол иззад якето си и нападна. След малко Колобър успя да го хване за дрехата, постави си крака на корема му и се отпусна назад прехвърляйки го над себе си и претъркулвайки се. А накрая се отзоваха на кръст. Последва извадено човешко рамо, изкълчен пръст и свален и изхвърлен настрани пръстен. Колобър строши врата и на този ловец и кривейки физиономия(ами раненото рамо болеше, но за него можеше и щеше да се погрижи по-късно) се надигна. Провери пак труповете. След това Вдигна я на ръце и по най-краткия път се насочи към дома й. Там я сложи по корем на масата. Време беше да се погрижи  за раните им. Първо  трябваше да е неговата.

Катрин не помнеше как точно се беше озовала от парка в къщата на Колобър. Всичко й беше в мъгла. Спомняше си как се беше озовала в ръцете му и припадна. Беше чула цялата тази битка която се водеше около нея. Чуваше изстрелите, чупенето на костите и всичко останало. След това усети, че лежи на нещо твърдо. Предпочиташе да е някое меко и пухкаво легло, но в момента явно не беше възможно това. Стисна ръцете си леко и се опита да се надигне от масата.
- Охх.. Колобър.
Стисна силно устни и се изправи леко. Усещаше куршума още в себе си и падна на масата отново. Изръмжа недоволно, това беше отвратително чувство. Все едно отново беше в дървен ковчег. Надигна леко глава и погледна към българина. Изглеждаше надупчен от куршумите. Захапа леко китката си и я подаде напред.
- Имаш ли нужда от кръв?

Колобър огледа ножовете в къщата, избра един и го почисти много добре. После заби острието в рамото си. Бяха му нужни няколко минути,  за да извади куршума, който пусна в една купичка. Изми раната и спря кръвта с помощта на кърпа. Подготви и друг нож. Докато вършеше това Катрин се свести.
- Че имам, имам. Благодаря. - българинът залепи устни за китката й. Изпи няколко големи глътки и се дръпна. - Но на теб  след малко ще ти трябва повече. Твой ред е.
Колобър й даде да захапе един пешкир(по липса на друго). След това скъса роклята и  заби ножа в гърба й. Извади куршума и го пусна в купичката при другия. Изми и превърза и   нейната рана.
- Пий - българинът отиде до кухнята й, където в хладилника беше видял банка кръв и й я подаде. Взе Катрин на ръце и я отнесе в спалнята, където я постави внимателно по корем на леглото. След което седна на пода в "лотос" и затвори очи.

Болката от куршума беше цвете в сравнение с това което почувства щом Колобър почна да вади куршума от тялото й. Избута кърпата и стисна силно юмруци, заби нокти в кожата си, кръвна потече но това до някъде й помагаше. С болката се беше научила на самоконтрол а болката щеше да й помогне сега. Затвори очи, в съзнанието й се появи блаженото чувство което изпитваше когато Колобър пиеше от нея.
Отпусна ръце, щом българина я превърза и взе подадена банка и я отвори, щом я изпи се отпусна напълно. Превоза, до стаята на българина беше кратък но пък затова леглото му беше повече от меко. Намести се на една страна и погледна към Колобър който все едно медитираше на пода.
- Няма ли да дойдеш при мен?
Протегна ръка към него и се усмихна леко. В ръката й се поява красиво лале и го пусна пред Колобър. Харесваше да прави цветя.
- Знаеш ли мога да напълня цялата стая с цветя за по малко от минута. Харесвах си роклята която скъса

Духом Колобър се намираше на планински връх, с поляна и езерце, когато чу гласа на Катрин. Остана още малко там, след това отвори очи прекъсвайки медитацията си.
- Тогава ще ти подаря нова - каза той взимайки цветето от пода.
Стана и седна до нея на леглото.
- Как си?

Протегна се и хвана ръката на Колобър и я стисна леко. Беше топла. Усмихна се сладко и кимна леко с глава. Усещаше как раната беше почнала да зараства.
- Да добре съм. Благодарение на твоите грижи.
Надигна се леко и се приближи към българина. Намести се в седнало положение и го гледаше. Погали нежно лицето му и го гледаше.
- Няма нужда, твоята компания ми е по ценна от парче плат

Колобър прокара нежно лалето, което държеше по скулите, брадичката и устните на Катрин.
- Е, тогава ще се задоволиш с него - българинът остави цветето в чашата с вода на нощното шкафче и погледна будилника. Показваше 11:40 вечерта. Реши да й направи някой подарък, по-късно щеше да помисли какво. Всъщност даже имаше идея.
-И с тези
Устните му леко докоснаха нейните.
Отпусна се, слагайки глава на възглавницата и притегли вампирката до себе си.

Катрин се сгуши в българина и го целуна нежно и продължително. Щом усети силните му ръце около себе си, веднага се успокои и затвори очи. Дишането й се успокои и скоро заспа в ръцете му. Тази вечер, кошмарите не посетиха сънищата й. Тази вечер не сънуваше нищо.
Изведнъж отново очи и се огледа. Съдра, превръзката на рамото си и се изви. Усещаше силна жажда.
- Колобър случайно имаш ли друга банка с кръв?

Катрин се сгуши в българина и заспа. Скоро и той я последва. И  засънува.
Двамата мъже бяха млади, високи и атлетични и обикаляха в кръг наблюдавайки се един друг под лунния сърп. По-мургавия и с гъста брада държеше кръгъл щит и сабя от дърво, а тялото му бе покрито от кожена ризница. А светлокожия бе гладко избръснат и въоръжен  с кама и сабя, които за разлика от първия бяха от стомана. Пак за разлика от него не носеше ризница а памучни риза и панталон в светло син цвят, но на лунната светлина се виждаха удължените му кучешки зъби. Двамата се хвърлиха един в-у друг. Разменяха си удари и ритници, нападаха и отстъпваха в красив, но смъртоносен танц. Това продължи неопределено време, докато избръснатия не наруши ритъма, с което намери пролука и заби острието на сабята в стомаха на противника си.
- Жалко, че не се срещнахме при други обстоятелства  - рече той избивайки дървеното оръжие. А после заби кучешките си зъби във врата му.
Колобър отвори очи събуждайки се и погледна дракона върху дясното му рамо. Бе си направил татуировката скоро след случката от съня му и в пряка връзка с нея.
- Имам - отвърна той. Катрин го беше попитала дали му се намира друга банка кръв. Стана и слезе в кухнята. Там сипа червената течност в купичка, леко я претопли и се върна в стаята.
- Заповядай.

Катрин се усмихна и взе купичката с кръвта. Отпи малко и я остави на нощното шкафче, до просторното му легло. Гледаше към българина и се изправи леко. Постави нежно ръка на лицето му, галейки го леко. Не знаеше, с какво е заслужила някой да се грижи така добре за нея. Дори родната й майка, не беше обгрижвала така. Протегна свободната си ръка към него и го дръпна към себе си.
- Ако знаех, че си така грижовен щях да се блъсна в теб по рано.
Целуна го нежно и легна до него. Прокара пръсти по тялото му, после по гърдите и раменете му. Гушна леко възглавницата си и го гледаше мълчаливо. Не намираше това мълчание за неудобно.
- Какво ще правим?

Колобър отвърна на целувката. Прегърна нежно русокосата и милвайки я сложи глава на възглавницата
- Сега ли? - попита той, докато ръката му галеше косата й. - Мислех си дали да не полежим или поспим още малко както сме така. И закуска в леглото.
Докосна с устни челото й
- Но ако имаш нещо друго предвид?..

- Много ми е приятно така, да лежим двамата.
Сгуши се в българина и затвори очи. Все още усещаше устните му по кожата си. Погали нежно лицето му. Придърпа завивката нагоре и зави и двамата. Не че изпитваше студ в ръцетe му но не искаше и на него да му е студено. Погледна го и се притисна по плътно към него.
- Не бързам да ставаме

- На мен също. И аз не бързам
Колобър я помилва още няколко пъти и скоро пак заспа. Този път не сънува нищо.
Българинът отвори очи преди разсъмване. Внимателно, за да не събуди  Катрин се измъкна изпод завивките и стана от леглото. Слезе в кухнята и изпи чашата вампирска  кръв, с която се бе сдобил няколко дни по-рано. Е беше повече, но това остана. Помисли, че трябва да си набави още и то бързо. Като изпи кръвта отиде в конюшнята  и нахрани и вчеса  Горчо - новия си жребец. Върна се в кухнята и приготви пържени филийки за закуска. Наряза ги, поръси ги с пудра захар, сложи ги на една табла с 2 вилици и се качи в спалнята.