5 years ago//elena&tatia

by **ElenaGilbert.▲** 19.08.15 16:07

Боксовата зала. Това бе нейното място точно в този момент. Това беше мястото, на което можеше да изкара целия гняв и болка, които таеше в себе си и да ги изхвърли на боклука. За една година й се бяха насъбрали толкова много неща. А едно от всички тях беше смъртта на родителите, съпроводено от глупавото държане на брат й, което я вбесяваше, но и разстройваше. Тук поне можеше да се спаси от тази лесно ранима и чувствителна Елена, с която света се запозна наскоро.
Когато влезе в сградата всички се учудиха. Разбира се .. не очакваха лиглата да се появи. Само по погледите им личеше желанието им да я смачкат. И си мислеха, че могат да го направят само заради психическото й състояние. Но щяха да избързат, ако решеха, че Гилбърт ще бъде лесна плячка. И щяха да са доста объркани, че и щяха да съжаляват заради предположението си, когато успееше отново да влезе във форма ... ако успееше. Не бе стъпвала на това място от почти година. Хубаво беше, че познаваше почти всички. Така поне не се смущаваше.
- Елена, не очаквах да те видя тук - гласът на тренера се разнесе из помещението, беше единственият, който не спираше да крещи ... как щеше да го сбърка с някой друг.
Елена извъртя очи и раздразнение се изписа по лицето й, докато той остана все така щастлив от това, че сега ще има възможност да я мъчи. Познаваше го това говедо. Нямаше да я остави намира в следващите няколко часа. Направи й знак да го последва и тя смирено тръгна след него.
- Гилбърт, това ще е единственият ти съперник, докато не реша, че си готова да се качиш на следващото ниво. Тоест никога - рече и за пореден път се изсмя в лицето й.
Беше готова да разбие мазната му физиономия, но не искаше да я изгони от залата. Затова поклати неодобрително глава, след което го бутна достатъчно силно, за да се разкара от боксовата круша и за да може да изкара яда, който таеше дълбоко в себе си върху ... нещо в случая. Започна да я напада, като в началото все още не можеше да застане, както трябва. Не можеше да намери мястото си, което й пречеше, а гласът на проклетия тренер я вбесяваше допълнително.
- Хайде, Гилбърт, Борис удря по - силно от теб.
Разбира се. Как не се досети? Щеше да я сравни само и единствено с този ходещ труп, който идваше от време навреме тук, за да внесе миризмата на алкохол ... сякаш не смърдеше достатъчно зле. При мисълта за него ударите й се засилиха, а след това последва юмрук в лицето на тренера, който ако нямаше някакви достойнства щеше да изкрещи, но успя да се сдържи. Елена извъртя съвсем леко очи към него и забеляза ядосаното му изражение, но червенината по лицето му толкова много я забавляваше, че тя почти се изсмя. Беше боклук и изобщо не й пукаше за него. Не можеше да й направи нищо. Освен да я убие от смях. О, да. Това го можеше перфектно.
- Мога и да си помисля - рече той и тя го изгледа изненадано.
Не очакваше, че има възможност да я пусне. Имаше нещо, което премълчаваше, но се направи, че никакво съмнение не е преминало през главата й. Той се разкара от главата й, че и от очите, но на негово място се появи нещо друго. Малко по - интересно, но и странно. Елена в огледалото ли се виждаше или просто си въобразяваше? Глупости ... това не беше огледало. Огледалото беше от другата страна. Обърна се, към него, за да се увери в това, че е права, след това отново върна погледа си към това, което бе видяла или си бе въобразила, че вижда. Може би беше така, защото вече го нямаше.
- По дяволите, Гилбърт, отново се побъркваш .. - каза сама на себе си Елена, като се опита да имитира тренера, който със сигурност щеше да й го каже, ако беше тук и му беше споделила, което имаше съвсем малка вероятност да се случи.

by **dr.ives;** 20.08.15 21:38

Татя влезе в боксовата зала и погледна към момичето, което тренираше. Седна на един стол, като леко поклащаше краката си, а погледът и' се взираше в двойничката си. Интересно е какво копие беше. Наистина. И тези удари в лицето на тренера - браво, момиче. Стана рязко от стола, като досадникът се премести от мястото си, а Татя го пресрещна и видя обърканата му физиономия.
- Ще се държиш добре с Елена, няма да се заяждаш повече с нея! - промълви заповеднически жената и му въздейства. Той повтори думите и' и след това излезе, като затвори вратата. Бавно жената се приближи до копието си и наклони главата си настрани. Искаше да огледа огледалния образ пред себе си. Наистина съвършено копие. Елена, която изглеждаше объркана, погледна в огледалото, сетне погледна и към нашата героиня.
- Не, Гилбърт, не се побъркваш! - възкликна Татя и се доближи малко към нея, като докосна рамото и'. Все още не можеше да повярва, че е истина. Не можеше да свикне. - Толкова чуплива, толкова жива. С теб ще си прекараме идеално.
Погледът на Татя беше както любопитен, така и топъл. Чувстваше я като част от себе си, въпреки че имаше коренно различен характер.
- Всъщност, като се замисля, ела тук! - изкомандва красавицата и треньорът влезе отново, тъкмо затворил вратата. Главата на нашата героиня се обърна към Елена и заговори - Искаш ли да си изкараш яда на него? Твой е!
След тези думи мъжът се изправи срещу Ел и я погледна диво. Нямаше да и' се нахвърли. Поне Татя нямаше да го позволи. Щеше да гледа малко забава.

by **ElenaGilbert.▲** 21.08.15 21:54

Елена не можеше да повярва, че вижда себе си, себе си, което говори и което не е част от огледалото. Изобщо н можеше да повярва на това, което се случваше. За момент си помисли, че сънува, но тя не помнеше сънищата си, а и всичко изглеждаше толкова реалистично, че нямаше как да бъде сбъркано с това, с коет Елена искаше да го сбърка.
- Какво? Не! - рече Елена, но когато погледна към мъжа раздразнението и гнева бързо заеха бойна позиция, което не се хареса особено много на Гилбърт, но този беше луд затова не отмести поглед от отвращение, което смяташе да направи точно преди няколко секунди.
Повече я спря ръката му, която беше готова да премине през лицето й, при което направи леко неуспешен опит да се наведе и да предотврати удара. По - скоро успя да спре ръката, което се оказа доста странно, първо, защото никога не е очаквала да успее да направи нещо, с което да се защити от него, защото какъвто и да беше винаги е бил силен, че и изглеждал и второ защото за първи път се опитваше да напада някой в тази зала, че и извън нея, обикновено не го правеше.
Въпреки всичките чувства, които изпитваше в този момент, реши да не пропилява шанса си да го удари още няколко път, дори с риск да го направи на глупак пред всички. Ръката й изблъска неговата, която беше доста близо до лицето й свита в юмрук, с другата си го удари още веднъж на същото място, на което го бе ударила преди малко, сякаш за да стане още по - зле. После последва зашеметяващ ритник в корема му, макар че много й се искаше да слезе по - надолу, но реши, че му е нанесла достатъчно щети, с което моментално настроението й се завърна. Почти щеше да падне на пода, но успя да се задържи. Чувстваше се като победител, макар че не бе спечелила почти нищо, освен да му отмъсти за грубото му държане последните няколко месеца. Все някога трябваше да си получи заслуженото, нали така?
- Коя си ти? - попита Елена, като не откъсваше поглед от него.

by **dr.ives;** 22.08.15 21:39

Татя гледаше Елена, наслаждавайки се на момента. Момичето изкарваше яда си върху тренера, който започваше на моменти вече и да издъхва. Точно тогава нашата героиня реши да се намеси и да спре Лена. Истината беше, че не и' пукаше за човека - просто не и' се занимаваше да крие трупа му. Високите обувки затропаха в стаята и вдъхваха това чувство на величие у всеки, особено у Татя. Красавицата погледна копието си и вдигна леко ръка и направи знак, че е достатъчно. Онзи извика като жално кученце и се запревива на пода. Татя вдигна наперено левия си крак и го прескочи, правейки се, че не го забелязва и се доближи още повече до нея, пляскайки бавно и леко подигравателно, но искрено. Не очакваше подобен развой на събитието. Смяташе, че онзи щеше да се вдигне и да отвърне, но едва тогава се сети, че тя го беше подчинила и че няма как да отвръща. Усмихна се чаровно на "себе си" и промълви:
- Татя, приятно ми е. Интересно е колко приличаш на мен. Не знаех, че имам двойница, но ако човек не се изненадва, животът става скучен, и губи смисъла да живее. Може да излезем от тази воняща зала и да пийнем по нещо.
При споменаването на стаята нашата героиня направи физиономия на отвръщение, а след това кимна към отворената врата, за да подсили думите си и да успее да я убеди, че е безопасно да тръгне нататък.

by **ElenaGilbert.▲** 22.08.15 23:28

Истината беше, че Елена не можеше да вземе решение. Не че беше нещо ново за нея, но този път беше объркана и дори не знаеше какво се случва в момента. Отдавна бе изключила варианта за сън, но така щеше да е по - добре. Щеше да приеме всичко много по - лесно. Изключи идеята и за това да продължава да стои на това място. Беше се отдалечила от него. И сигурно нямаше да се върне отново. Просто не го чувсваше вече. Не и като преди.
- Добре. Почакай - рече Елена и се запъти към съблекалните.
Може и да беше тук само час, но той бе достатъчен, за да може тази смра да полепне по кожаа й. Не, че в съблекалните беше по - добре. Беше дори по - зле, но това бе единственият й вариант. Сваидрехите си и везе под душовете. След като приключи уви тялото си с кърпата си, а след това облече късата си синя рокля. Събра косите си в опашка. Погледна се само за секунда в огледалото, което я подсети за това, че 'подвжното й огледало' я чака. Заряза всичко, с което беше дошла. Може би някой ден ще се върне. Някой ден,който нямаше да е нито дне ниет утре, че дори и до края на месеца.
- Да вървим - заяви Елена, като се усмихна нежно.
В момента, който крачетата й преминаха през вратата на залата, очите й светнаха. Тази тъмнина, която я имаше там вече не съществуваше, можеше да диша нормално, доколкото това бе възможно. Чувтсваше се като нов човек.
- Ти водиш - каза брюнетката и погледна към Татя.

by **dr.ives;** 25.08.15 2:23

Нашата героиня това и чакаше. Започна да дефилира като модел по коридорите и скоро се озова пред стилната си кола, паркирана отпред небрежно, но и доста прилично. Настани се на шофьорската седалка и изчака двойничката си да се построи до нея. След което натисна копчето за запалване и с всичка сила настъпи газта. Колата изрева, а двигателят запротестира, гумите се завъртяха и скоро Татя влезе в завоя с мръсна газ, като зави рязко волана по посоката на поднасянето на задницата на колата, което и' позволи да мине с вратите напред и да продължи, изправяйки я. Скоро се озоваха пред Мистик Грил, където щяха и да се напият - не че имаше голям избор, но продъненият клуб беше единствената възможност в този момент. Нашата красавица бутна вратата на заведението, гледайки всички надуто и седна върху бар стола, като си поръча една голяма бутилка Джак Даниелс. Отвори капачката и започна да излива течността си в гърлото, като постепенно усещаше силното изгаряне от парливия вкус. Елена се курдиса на другия стол.
- Мисля, че ще се забавляваме адски много с тебе.- промърмори нашата по време на една от няколкосекундните паузи, през които не се наливаше с шишето.

by **ElenaGilbert.▲** 26.08.15 1:54

Елена следваше Татя и изпита странното усещане, че нещо отново не е наред с проклетата Вселена, че и с живота й. Не знаеше откъде се бе появила тя, че дори коя е. Нямаше да е зле, ако поразпиташе малко. Все пак трябваше да знае с кого си има работа, трябваше да е предпазлива, а и не мислеше, че има сестра близначка. Или поне не мислеше, но нямаше да се изненада, ако скриеха и това от нея.
- Разбира се - рече Елена, когато започна да обръща внимание на случващото се около себе си и забелязваше момичето, което изключително бързо пиеше от проклетия алкохол.
Огледа се наоколо и стигна до извода, че ги гледаха странно. Бе и сигурна, че на другия ден щеше да се наложи да отговаря на въпроси, чийто отговори не знаеше, че дори и не искаше да научи. Всичко беше много по - хубаво, когато не знаеше нищо. Елена обърна главата си и погледна към бармана. Щом беше тук, то поне да имаше защо. Затова бързо си поръча водка. О, да. Елена обичаше водка. Предпочиташе я пред всеки друг алкохол, който би могъл да изскочи в съзнанието й.
Искаше й се да попита защо прилича на нея, но все още си мислеше, че щеше да е по - добре, ако нищо не тормозеше мозъка й в следващите няколко дни, месеци, години. Затова взе бутилката от ръцете на бармана и я надигна бутилката и отпи една голяма глътка от течността. Имаше нужда от това проклето нещо, наречено алкохол.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

5 years ago//elena&tatia

5 years ago//elena&tatia

Re: 5 years ago//elena&tatia

Re: 5 years ago//elena&tatia

Re: 5 years ago//elena&tatia

Re: 5 years ago//elena&tatia

Re: 5 years ago//elena&tatia

Re: 5 years ago//elena&tatia

Re: 5 years ago//elena&tatia