Take me down into your paradise//Damon & rebeka//A month ago

by **Damon Salvatore** 19.08.15 10:56

Звукът от падане. Това звучеше в главата на Деймън. Множество фигури се движеха около него, но той седеше спокойно на своето място в самолета. Писъците и крясъците изпълваха всяка кухина в черепа на чернокосия мъж. Сините му очи сякаш не виждаха какво се случва наоколо. Просто бяха фокусирани в онази мигаща лампичка, която показваше, че нещо не е наред и над нея пишеше - "Emergency". Нищо не го вълнуваше. Внезапен удар разтресе превозното средство - с периферното си зрение Дей успя да отличи как едно от крилата се откъсна от огромната скорост, с която се движеха стремглаво надолу. Погледна до себе си - жената беше пребледняла - беше получила нервен срив и се беше отпуснала. Погледът и' беше разфокусиран, а очите приличаха на мъниста - блестящи и празни. Може би мъжът щеше да оцелее. Все пак беше вампир, но вампирите не бяха застраховани срещу огън и размазване. Така че, всичко зависеше от удара. БУМ . И другото крило се разпарчетоса във въздуха, като остави след себе си празна димяща дупка в самолета. Сега нищо не можеше да ги спаси. Огледа се наоколо. Видя една руса фигура, която по-скоро изглеждаше като отегчена, отколкото притеснена от цялата какафония, развъртаща се пред очите и'. Деймън понечи да тръгне и да я дръпне, защото тя се намираше точно на предната седалка, но в този момент самолетът се заби във водата. Това накара част от него да се разбие на парчета. Повечето пасажери не устояха на удара, защото милиони парченца се разхвърчаха и някои отнесоха главите, краката и ръцете им. Други бяха наръгани, а трети скоро щяха да бъдат или да умрат от задушаване, защото водата проникваше, а коланите заяждаха. Дей с едно бързо движение се освободи от тези две кожени приспособления, служещи за защита от сблъсък, и започна да плува към повърхността. Беше лесно, защото горната част от самолета беше откъсната при срещата на водата с летящата машина. Погледът му разглеждаше наоколо и виждаше колко много балончета отиват нагоре. Самолетът бавно се отправяше към своето последно пътуване към дъното. Изведнъж топъл въздух проникна бързо в дробовете на синеочкото. Той изкашля значителна доза вода, която се беше опитала да го задуши, но не беше успяла. Огледа се наоколо и забеляза остров- земя, която беше на около километър от него. Като лодка се отправи нашият герой към плажа и скоро пристигна, просвайки се на топлия пясък. Премахна мократа си тениска и остана така да лежи, докато нещо специално стане.

by rebeka m. 19.08.15 11:20

Блондинката тъкмо беше заспала когато чу паникьосаните крясъци на хората около нея. Не разбираше за какво беше тази какафония, докато не отвори очи и погледът й не се изстреля към крилата на самолета. Едното се изпари във въздуха. Виковете се усилиха и подразниха слуха на древната. Всичко това беше толкова незначително. Всеки знаеше какъв риск поема като реши да пътува със самолет. Бяха чували за хиляди самолетни катастрофи, но продължаваха да пътуват с това средство. Сякаш забравяха и само чакаха нещо лошо да се случи, за да си припомнят отново. Чакаха още някой да загине и да започнат да го оплакват или да се радват. Самата тя осъзнаваше, че може да не се окаже жива, ако парче от самолета отхвръкнеше към нея и й отрежеше главата. Погледът й шареше наоколо, но в него не се четеше нищо друго, освен безразличие. Каквото трябваше да стане щеше да стане, независимо какво.
Пукот.
Майкълсън завъртя глава и погледна към другата страна. И това крило се беше изпарило във въздуха. Крясъците се усилиха. Жените викаха, децата плачеха, а мъжете .... Мъжете не бяха на себе си. Бяха изпаднали в някакъв транс. Не реагираха изобщо. Едно сърце беше спряло да бие още преди големия сблъсък.
Тишина.
Всички замлъкнаха. Самолетът се пълнеше с вода, а тя не можеше да помогне на нито един човек. За възрастните не й беше жал, но децата... Някои от тях дори не можеха още да говорят, а щяха да умрат. Не бяха изпитали нищо от този свят.
Блондинката се освободи от колана и изплува на повърхността. Това щеше да е поредната мистерия за репортерите и правителствата. Докато се оглеждаше дали някой може би ще успее да се измъкне пред погледа й попадна едно малко островче и като че ли в далечината забелязваше тяло. Дали беше жив този човек или не щеше да разбере съвсем скоро. Тя заплува с всички сили и когато стигна до брега се засмя.
- Деймън, каква изненада! - момичето легна на земята до него и се загледа в небето. Слънцето блестеше ярко, но като че ли това беше само затишие пред по-голяма буря.

by **Damon Salvatore** 19.08.15 11:39

Мъжът дочу името си и настръхна. Кой можеше да го вика и то на това място? Може би му се беше причуло? Просто не кой можеше да присъства тук след всичко станало? Леко надигна глава и я насочи към източника на смущенията. Беше замижал, защото слънцето блестеше точно в лицето му. И след като разбра кой го безпокои, отново се просна на пясъка, като промълви едва доловимо:
- Ох, гадост...
След това затвори очите си и се остави на вълните да го гъделичкат по краката и тялото. " Какво правеше барби Клаус тук? Защо винаги на мен се случват тези изненади?" - мислеше си Деймън, но все пак знаеше, че щом не беше сам, щеше да се измъкне оттук много по-бързо, а и нямаше да си говори сам, което се случваше на повечето хора, закъсващи на самотен остров. Щеше да бъде забавно приключение.

- Ребека... Какво търсиш тук? И защо си пътувала в моя самолет? - натърти Дей и наклони главата си към нея, като забеляза, че тя се излегна до мъжа. Огледа я от горе до долу и прецени, че явно е пътувала в същата посока, но какво съвпадение само! Точно по едно и също време и то в един и същи самолет. Това е наистина странно. Поне според мъжа. Но какво ли го интересуваше какво е правила тя там. Честно казано е тук и това имаше значение. За жалост, трябваше да я търпи, докато не се измъкнат. Подпря се на лактите си и се загледа в далечината, за да види дали няма някой самолет или някой кораб, но, уви, нищо не се вясваше пред сините очи на нашия герой.

- Всъщност по-важното е какво ние ще правим? - попита рязко и зачака отговора на блондинката.

by rebeka m. 20.08.15 10:22

- Деймън изобщо не те следя, ако това ми намекваш. Дори не ми е особено приятно, че отново попадаме на някакъв шибан остров. Поне този път може и да не попадаме в неприятни ситуации, но щом ти си тук, а ти си магнит за тях, това няма да е възможно. - Ребека изгледа чернокосият на криво , но погледът й бързо се измести към нищото. Надяваше се, че скоро ще се появи някой кораб, за да ги отърве от нещастието да са заедно на този остров. Ако намереха общ език тогава, може би само тогава щяха да успеят да се сработят и да измислят как да се измъкнат от този пуст остров възможно най-бързо и с възможно по-малко жертви.
- Ставай, Салваторе! Трябва да си направим подслон и да намерим храна. Скоро ще се стъмни и трябва да запалим огън. Ако се наложи ще го направим по-силен, за да ни видят от хеликоптера когато пристигнат. - и макар че беше сигурна, че Деймън я подценява, Ребека знаеше как да се справя в подобни моменти. Не веднъж й се беше случвало, но този път имаше предчувствието, че нещо няма да е наред и ще се наложи да се забъркат в хиляди неприятности, за да оцелеят и измъкнат от острова.
Госпожица Майкълсън не си направи труда да изчака отговора на синеокия красавец и тръгна сама да събира провизии. Трябваше да намери и храна, защото бюфетът им беше потънал. Натрупа на куп изпопадалите пръчици, които щяха да им послужат за огъня и когато се върна да провери дали чернокосият е още там той беше изчезнал. Може би щяха да успеят да се сработят, макар и за малко.

by **Damon Salvatore** 20.08.15 19:30

Деймън я слушаше вяло, но мозъкът му работеше на пълни обороти. Всъщност думите и' бяха абсолютно същите, както и мислите, които се въртяха в главата му. Изчака блондинката да изчезне и той се изправи на краката си. Тръгна по плажа и започна да събира сухи дървета, които я бяха изхвърлени от морето, я просто се бяха откъснали от някоя буря. Помъкна ги към пункта, на който се бяха съгласили да се срещнат, и след няколко минутки ги просна на слънцето. Някои бяха влажни, но скоро щяха да изсъхнат. Деймън чак сега се сети, че в джоба си има телефон. Провери, но беше наводнен. Не можеше да бъде използван. Извади го и го изхвърли на брега в тревата. Нямаше шанс да проработи. Сега с какво щяха да запалят огъня? Може би трябваше да потърсят и да разгледат острова, който изглеждаше необитаем, но окото лъже. Пък и трябваше да пие, защото усещаше, че тялото му забавя действията си, а и чувстваше глад. Надяваше се, че няма да му се наложи да закусва някоя катеричка или заек, както Стефан правеше. Очите на Деймън шареха наоколо, опитвайки се да намерят решение на проблемите им, и започна да се притеснява(да, притеснява) за Ребека. Нямаше я все още. Може би вече се беше връщала веднъж, защото имаше сухи съчки, натрупани на купчинка. "Може би ще успеем да се разберем с древната" - помисли си Дей и тръгна по посока на стъпките в пясъка. Срещна я след около 5 минути, които му се сториха като векове, защото слънцето беше напекло доста.

- Събрахме достатъчно съчки - промълви той и я погледна.- Може би сега трябва да влезем и да проверим острова за хора или нещо подобно, защото и двамата си имаме... да кажем... нужди. Пък и може да имат с какво да запалим огън.

Малко вероятно беше да намерят и хора, и огън, и всичко, което им се искаше - този остров не беше 5-звезден хотел с всички екстри. Но все пак може би случайността им помагаше. Изчака момичето да остави дървения материал, който беше събрало, и се приготви да се "гмурне" в джунглата. Не искаше да се разделят, защото щеше да бъде неразумно. Въпреки това, ако се бяха разделили, щяха да покрият по-голям периметър. "Засега стой с нея, защото може и да е древна и силна, но и е жена. Не трябва да я оставяш сама" - мислите на нашия герой го караха да прави понякога и мили неща.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Take me down into your paradise//Damon & rebeka//A month ago

Take me down into your paradise//Damon & rebeka//A month ago

Re: Take me down into your paradise//Damon & rebeka//A month ago

Re: Take me down into your paradise//Damon & rebeka//A month ago

Re: Take me down into your paradise//Damon & rebeka//A month ago

Re: Take me down into your paradise//Damon & rebeka//A month ago

Re: Take me down into your paradise//Damon & rebeka//A month ago