Вход
Latest topics
Staff
Fallon Hutchersonadministrator - 21 - gifted - adriana lima |
Katerina Petrovaadministrator - 17/538 - the devil - nina dobrev |
freya mikaelsonadministrator - n/a - witch - riley voelkel |
Niklaus Mikaelsonmoderator - n/a - the original - joseph morgan |
-davina clairemoderator - 19 - witch - danielle campbell |
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 9 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 9 Гости :: 1 BotНула
Най-много потребители онлайн: 73, на 26.04.24 0:28
stiles&fallon
2 posters
Страница 1 от 1
stiles&fallon
- А-а-а ... аз ... такова .. - започна брюнетката, наистина не знаеше какво да каже. - Съжалявам - едва можеше да го чуе дори самата тя, толкова тихо го каза, просто защото наистина не съжаляваше, но възпитанието й го изискваше.
Стана от мястото си и помогна на прислужницата си да стане. Все пак, каквото и да си мислеше в този момент, Фалън бе основната причина жената да падне. Надяваше се само на това, че не си е счупила нищо и че е добре...така и изглеждаше, което я успокои.
- Трябва да внимаваш къде стъпваш ... не видя ли, че беше мокро? - попита и я погледна изпитателно, а след това и двете се засмяха. - Отиди да си починеш и най - добре ще бъде, ако идеш на лекар. Поне така ще сме сигурни в здравето ти - рече Фал.
Жената бе доста стара ... и може би затова Фалън се опитваше в продължение на няколко години да отиде и да бъде прегледана, защото и двете знаеха, че този удар можеше да бъде фатален и да повреди някой от старите й кости.
- Добре, Харпър ... поне иди да си починеш. Аз няма да се бъркам повече - каза и се усмихна, а след това бързо слезе на долния етаж. Трябваше да излезе. Да види света, защото няколко дни беше болна и изобщо не й се позволяваше да излиза ... бе забравила какво се случва отвън.
Сложи коженото си яке върху червената блуза, обу черните си маратонки и излезе, а докато минаваше през градината, събра кафявите си, къдрави коси и ги обедини в опашка, която не се славеше много с дължината си. Крачетата й стъпваха грациозно върху студения бетон, който беше изсипан върху тази прекрасна природа, която увенчаваше Мистик Фолс. За миг момичето се нацупи .. като си представи всички онези неща, които можеше да направи с толкова много площ, върху която бяха подредени една до друга къщи, включително и нейната.
Разглеждаше всичко наоколо, така сякаш й се случваше за първи път да види всички тези човешки творения, а и самите хора ... можеше ли да ги пропусне ... те бяха единственото нещо, което щеше да запомни най - добре, дори и след смъртта си. Не можеше да се скрие от тях, дори и понякога да й се искаше, но знаеше, че щеше да е за кратко ... не обичаше самотата, не искаше да бъде самотна ... никога въпреки мислите си. Изведнъж вниманието й се съсредоточи върху едно от онези Божи създания. Направи няколко крачки към момчето срещу нея, а след това малко неуверено попита:
- Мога ли да ви помогна с нещо?
Стана от мястото си и помогна на прислужницата си да стане. Все пак, каквото и да си мислеше в този момент, Фалън бе основната причина жената да падне. Надяваше се само на това, че не си е счупила нищо и че е добре...така и изглеждаше, което я успокои.
- Трябва да внимаваш къде стъпваш ... не видя ли, че беше мокро? - попита и я погледна изпитателно, а след това и двете се засмяха. - Отиди да си починеш и най - добре ще бъде, ако идеш на лекар. Поне така ще сме сигурни в здравето ти - рече Фал.
Жената бе доста стара ... и може би затова Фалън се опитваше в продължение на няколко години да отиде и да бъде прегледана, защото и двете знаеха, че този удар можеше да бъде фатален и да повреди някой от старите й кости.
- Добре, Харпър ... поне иди да си починеш. Аз няма да се бъркам повече - каза и се усмихна, а след това бързо слезе на долния етаж. Трябваше да излезе. Да види света, защото няколко дни беше болна и изобщо не й се позволяваше да излиза ... бе забравила какво се случва отвън.
Сложи коженото си яке върху червената блуза, обу черните си маратонки и излезе, а докато минаваше през градината, събра кафявите си, къдрави коси и ги обедини в опашка, която не се славеше много с дължината си. Крачетата й стъпваха грациозно върху студения бетон, който беше изсипан върху тази прекрасна природа, която увенчаваше Мистик Фолс. За миг момичето се нацупи .. като си представи всички онези неща, които можеше да направи с толкова много площ, върху която бяха подредени една до друга къщи, включително и нейната.
Разглеждаше всичко наоколо, така сякаш й се случваше за първи път да види всички тези човешки творения, а и самите хора ... можеше ли да ги пропусне ... те бяха единственото нещо, което щеше да запомни най - добре, дори и след смъртта си. Не можеше да се скрие от тях, дори и понякога да й се искаше, но знаеше, че щеше да е за кратко ... не обичаше самотата, не искаше да бъде самотна ... никога въпреки мислите си. Изведнъж вниманието й се съсредоточи върху едно от онези Божи създания. Направи няколко крачки към момчето срещу нея, а след това малко неуверено попита:
- Мога ли да ви помогна с нещо?
Re: stiles&fallon
Къщи. Още къщи и нищо друго наоколо. Определено нито една не беше хотела, където Стайлс Стилински беше отседнал и този факт донякъде обясняваше смесицата между объркване и раздразнение, която се беше изписала на лицето му.
Пръстите му се пресегнаха за телефона, който беше пъхнал в джоба си преди минута. Дори тук трябваше да може да използва Google Maps или нещо такова, за да се ориентира. Пръстите му тъкмо се обвиха около малката джаджа, когато осъзна, че беше изключена защото нямаше батерия. Всъщност това беше и причината да се окаже в това положение. Беше ходил с нос, забит в екрана на мобилното си устройство, докато не осъзна, че няма представа къде се намира. Може би най-скорошните открития на Скот наистина можеха да почакат.
Момчето хвърли поглед наоколо. Къщите му се струваха почти идентични и това го вбесяваше. Как се предполагаше да се ориентира? Нямаше и никакви хора наоколо, пълно мъртвило. Не че очакваше Мистик Фолс да е претъпкан с народ, но все си мислеше, че ще се среща по някой човек на улицата.
Шансовете да намери Бони Бенет днес му се струваха все по-нищожни, което само добави към нарастващото му раздразнение. Колкото по-бързо се свържеше с нея, толкова по-скоро щеше да успее да помогне на приятелите си.
Стилински почти беше решил да потропа на някоя от вратите, когато срещу него се появи момиче. Вероятно около неговата възраст и с външен вид, какъвто не срещаш всеки ден на улицата. За няколко секунди Стайлс я гледаше като зашеметен, докато гласът й не го измъкна от унеса:
- Мога ли да ви помогна с нещо? - попита тя учтиво.
В опит да формира членоразделни звуци, момчето отвори уста, но не му се получи. Ръката му се стрелна към челото. Определено лош ден да забрави да вземе лекарството си. Наложи си да подреди мислите си и да направи втори опит:
- Аз...къщите еднакви...идея...нямам...- пое си дълбоко дъх и каза на един път - Майсеизгубих.
На лицето му се появи неловка усмивка.
Пръстите му се пресегнаха за телефона, който беше пъхнал в джоба си преди минута. Дори тук трябваше да може да използва Google Maps или нещо такова, за да се ориентира. Пръстите му тъкмо се обвиха около малката джаджа, когато осъзна, че беше изключена защото нямаше батерия. Всъщност това беше и причината да се окаже в това положение. Беше ходил с нос, забит в екрана на мобилното си устройство, докато не осъзна, че няма представа къде се намира. Може би най-скорошните открития на Скот наистина можеха да почакат.
Момчето хвърли поглед наоколо. Къщите му се струваха почти идентични и това го вбесяваше. Как се предполагаше да се ориентира? Нямаше и никакви хора наоколо, пълно мъртвило. Не че очакваше Мистик Фолс да е претъпкан с народ, но все си мислеше, че ще се среща по някой човек на улицата.
Шансовете да намери Бони Бенет днес му се струваха все по-нищожни, което само добави към нарастващото му раздразнение. Колкото по-бързо се свържеше с нея, толкова по-скоро щеше да успее да помогне на приятелите си.
Стилински почти беше решил да потропа на някоя от вратите, когато срещу него се появи момиче. Вероятно около неговата възраст и с външен вид, какъвто не срещаш всеки ден на улицата. За няколко секунди Стайлс я гледаше като зашеметен, докато гласът й не го измъкна от унеса:
- Мога ли да ви помогна с нещо? - попита тя учтиво.
В опит да формира членоразделни звуци, момчето отвори уста, но не му се получи. Ръката му се стрелна към челото. Определено лош ден да забрави да вземе лекарството си. Наложи си да подреди мислите си и да направи втори опит:
- Аз...къщите еднакви...идея...нямам...- пое си дълбоко дъх и каза на един път - Майсеизгубих.
На лицето му се появи неловка усмивка.
Stilinski- човек
- Брой мнения : 14
Reputation : 0
Join date : 02.08.2015
Re: stiles&fallon
Фалън изслуша внимателно всяка думичка, която момчето й каза. Изглеждаше нов в града, след като не можеше да се оправи, а Мистик Фолс не бе особено голям. Дори беше малък в сравнение с повечето градове, но коя бе Фалън, че да го кори ... тя беше още по - объркана, когато за първи път бе дошла тук. Едва успяваше да се сети къде се намира магазина, който бе точно на две пресечки от къщата й, но постоянно забравяше, объркваше посоките, дори сега й се случваше, а и си мислеше, че е малко притеснен. Не разбираше защо ... всъщност почти не се интересуваше.. Щеше да е добре, ако просто му помогнеше, това бе най - важното.
- Ъмм ... - започна Фалън отново неуверено, но този път някак си по - свободно. - Къде искате да отидете? - попита Фалън.
Не бе много сигурна в това дали ще успее да му помогне, защото, ако трябваше да бъде честна, не обичаше да излиза, не обичаше да обикаля просто ей така, както правеше в момента. Харесваше й да си стои у дома, където знаеше, че може да бъде защитена поне малко от външния свят.
Лек ветрец я покара да потрепери и да закопчае коженото яке. Беше й студено, въпреки че навън беше наистина горещо. Сигурно приличаше на някоя откачалка, каквато всъщност си беше.. особено след онзи ден, в който животът й малко се промени в една неочаквана за никого посока, макар че вече споменът за този 'трагичен' за всички ден, избледняваше доста бързо в ума на Хътчерсън. Не си спомняше нищо, което наистина й харесваше. Караше я да се чувства добре, щастлива ... а това не се случваше често.
- Да видим какво мога да направя за вас... - каза Фалън, като усети мълчанието, което ги делеше един от друг. - и дали изобщо мога ... - довърши няколко секунди по - късно.
- Ъмм ... - започна Фалън отново неуверено, но този път някак си по - свободно. - Къде искате да отидете? - попита Фалън.
Не бе много сигурна в това дали ще успее да му помогне, защото, ако трябваше да бъде честна, не обичаше да излиза, не обичаше да обикаля просто ей така, както правеше в момента. Харесваше й да си стои у дома, където знаеше, че може да бъде защитена поне малко от външния свят.
Лек ветрец я покара да потрепери и да закопчае коженото яке. Беше й студено, въпреки че навън беше наистина горещо. Сигурно приличаше на някоя откачалка, каквато всъщност си беше.. особено след онзи ден, в който животът й малко се промени в една неочаквана за никого посока, макар че вече споменът за този 'трагичен' за всички ден, избледняваше доста бързо в ума на Хътчерсън. Не си спомняше нищо, което наистина й харесваше. Караше я да се чувства добре, щастлива ... а това не се случваше често.
- Да видим какво мога да направя за вас... - каза Фалън, като усети мълчанието, което ги делеше един от друг. - и дали изобщо мога ... - довърши няколко секунди по - късно.
Similar topics
» hayley&fallon
» After 2 weeks // Fallon and Tatia
» fallon&christian (+18)
» fallon&tomas
» fallon and cornelius
» After 2 weeks // Fallon and Tatia
» fallon&christian (+18)
» fallon&tomas
» fallon and cornelius
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
27.09.22 22:17 by } lehana {
» Elena's apartment
27.10.20 13:42 by ElenaGilbert.▲
» Бара
13.06.20 21:09 by ElenaGilbert.▲
» Mine :d
23.01.19 14:52 by Dhalia Noor.
» Мона бонбонааа [SPAM]
01.01.19 20:06 by ElenaGilbert.▲
» New teeth, new life for him ... & HER♥.
10.12.18 18:55 by Victor.
» кой от последните два аватара предпочитате
11.09.18 7:40 by Колобър Чакар
» Глас в БГ ТОП
06.05.18 10:04 by Колобър Чакар
» Да броим от 1000 до 0
03.01.18 6:19 by Колобър Чакар
» Секси или злекси
14.12.17 8:52 by Колобър Чакар
» С какво е облечен следващият?
14.12.17 8:46 by Колобър Чакар
» Опиши предишния с питие
14.12.17 8:44 by Колобър Чакар
» Какъв цвят е бельото на следващия?
14.12.17 8:41 by Колобър Чакар