After so many years I finally found you

by **Катрин Мартинез** 20.05.15 22:18

Бяха минали поне 10 години от както Катрин превърна едно много сладко тъмнокосо момиче в вампир. Превърна я не защото искаше да си отмъсти на някого или да й съсипе живота а просто защото искаше да направи поне веднъж нещо добро в безсмъртния си и вечер живот. Нещо което да балансира всички лошотии които беше направила от както се беше върнала в този град. Явно Мистик Фолс изкарваше наяве само най лошите черти от характера на вампирката. И след повече от 10 години Мартинез най после разбра къде е Алена и тръгна да я търси трябваше да се види с нея незабавно за да се увери, че е добре е и по други причини.
След близо 5 часа шофирана черната кола на Катрин спря пред една стара и огромна къща. Човек който я гледаше отвън можеше да реши че е изоставена и, че не е годна за живеене все едно всеки миг щеше да се срути. Но вампирката знаеше, че не е така. Можеше да усети присъствието на момичето което беше превърнала. Влезе бързо в къщата и се качи по прашните и скърцащи стълби които свършваха с красиво просторно антре. Огледа се - вторият етаж явно беше по запазен от първия местенцето си го биваше.
- Алена излей знам че си тук!
Докато чакаше другото момиче да се появи се облегна на една от прашните сцени и се загледа в картините и портретите окачени по стената. Явно всички от тях вече умрели защото можеше да се закълне че снимките са правени преди 60 или 70 години.

by alena.♣ 21.05.15 11:41

Слънцето вече се бе изтъркулило на безкрайния небосклон и поздравяваше вежливо всеки един поглед,който бе отправен към него.
Погледи различни.
Някои изпълнени с надежда за по-добро,някои толкова сърдити,поради ранния час,трети пък влюбени,четвърти толкова тъмни,че слънцето се виждаше като голямо пламтящо кълбо в тях. Цветът на небето беше един такъв..красив. Небесното синьо се преливаше с нежния нюанс на оранжевото, обаче с всяка изминала минута синьото ставаше все по-ясно,а оранжевото избледняваше. Както избледняваше и един спомен.
Спомени различни.
Любовни, комични,трагични,трагикомични..Спомени, които до такава степен се събират на дебела купчина в главата ти,на най-малкия рафт, че имаш чувството, че ако не ги подредиш ще се случи не толкова приятно нещо. И ги подреждаш,минават часове в разглеждане,нареждане,преразглеждане и така всичко се превръща в един затворен цикъл.Всичко се повтаря,докато напълно не изключиш и съзнанието ти не заспи грохнало от умора.Докато не се събудиш, разбира се. Още с отварянето на очите ти всичко започва отначало, сякаш натискаш бутона за "старт". Лошото обаче е,че при подреждането на спомените,при разгръщането на всяка една страница от дебелите архиви, усещаш всичко сякаш се случва сега. Връщаш се толкова назад във времето, че не правиш ясната граница дали си в настоящето или в миналото. Точно така се чувстваше и Алена.
***
След малко нечей познат глас я извади от транса. Никога нямаше да забрави този нежен глас. Стана от леглото и изтича с вампирска скорост до стаята от който чу гласа. Катрин! Да, момичето, което я бе превърнало в това, което е сега.
- Катрин? - учудено отвърна момичето. - Защо дойде?

by **Катрин Мартинез** 21.05.15 15:19

- Не е ли очевидно търсих те. Преди няколко дни усетих, че си наблизо и дойдох да те видя.
Катрин все още стоеше облегната на стената и гледаше към момичето което се беше появило в стаята. Въпреки, че бях минали толкова години тя изобщо не се беше променила - характер или външен вид. Беше същото сладко момиче което си спомняше но поради стечения на обстоятелствата се беше наложило да остави сама и да замине за Мистик Фолс.
- Съжалявам, за това, че преди години те оставих. Наложи ми се. Но сега искам да дойдеш с мен.
От всички които беше превърнала Алена беше единствената която беше оцеля. За това беше много важно за Катрин да я опази жива. Освен това изпитваше и някакви чувства към това момиче. Изпитваше нужда да се увери, че тя е добре и че не й се сърди. Изпитва нужда да оправи нещата. Извади от чантата си една банка с кръв и я подаде на другото момиче. Беше я избрала специално за нея с любимата й кръвна група.
- Е какво ще кажеш?

by alena.♣ 21.05.15 22:24

Макар и да бе я оставила без да каже дори и едно "Довиждане", а просто си тръгна, Алена не й се сърдеше. Тя не бе от хората, които биха се разсърдили за най - малкото нещо. Вместо да й се развика, което най - вероятно е очаквала Катрин, тя просто се усмихна и взе банката с кръв от ръцете й.
- Разбира се, че съм съгласна. Знаеш много добре, че винаги ще съм до теб каквото и да стане - отговори момичето като отиде до Катрин и я хвана за ръката
- Само едно не разбирам.Защо точно мен? Защо избра точно мен от всички, които си превърнала? - попита момичето учудено, някак си поласкана, че е избрала точно нея.
Докато чакаше отговора пусна ръката й и отиде до шкафа и извади две чаши. Изсипа цялото количество кръв чашите и даде една на Катрин, а след това Алена седна на един от прашните столове. Започна да пие, бавно.

by **Катрин Мартинез** 21.05.15 23:14

Катрин се усмихна и пое чашата в ръка, седна на стола до Алена и отпи малко. Беше избрала нея защото знаеше, че е специална и уникална. Още преди да я превърне беше усетила, че тя не е като другите.
-Точно за това те избрах. Защото ти си не си като останалите и това ми харесва много. Когато идвах насам очаквах, че ще си ми ядосана
Вампирката се облегна назад, отпи отново от чашата с кръв и я остави настрани. Почна да разглежда прашната стая, беше добре запазена с стил донякъде напомняше много на старата й къща която за нещастие беше изгоряла при пожар преди половин век.
- Харесва ми къщата. Изоставена ли я намери? Алена разкажи ми какво прави преди да се видим днес. Преди да тръгнем искам да ти кажа, че ти си много важна за мен.
Мартинез се протегна и погали леко лицето на момичето срещу нея след което продължи да чака отговорите и да гледа стаята.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

After so many years I finally found you

After so many years I finally found you

Re: After so many years I finally found you

Re: After so many years I finally found you

Re: After so many years I finally found you

Re: After so many years I finally found you

Re: After so many years I finally found you