And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

by **Kery** 15.04.15 0:07

Първата свободна вечер от толкова време насам. Напоследък започна да й идва в повече. Беше наистина натоварващо. Последните две вечери не бе мигнала. Нямаше представа защо. Може би бе прекалено уморена, за да спи. А може би имаше прекалено много грижи на главата си въпреки, че е било и по-зле.
- Кери, сепарето в ъгъла е за теб. - някой подвикна на момичето и това я откъсна от мислите й. Разтърка изморено клепачите си и стана. Някой вече бе взел поръчката и сега оставаше само да занесе питието. Не беше сигурна дали ще може да направи и стъпка повече с тези високи токчета. Краката й буквално трепереха от умора. Не можеше да чуе собствените си мисли от музиката, която бе усилена до максимум. Всяка клетка в тялото й жадуваше за кратка почивка. За топла вана. Меко легло. Щеше да й стигне дори само да седне. Усещаше как скоро време краката й ще откажат предавайки я. Ако счупеше чашата щеше да й се приспадне от заплатата. Трябваше да издържи само няколко крачки до сепарето и след това отново щеше да седне.
И въпреки това предпочете да свали обувките. Не бе от повечето служителки тук - ниска. Всъщност бе достатъчно висока, но винаги й бяха повтаряли колкото по-дълги крака, толкова повече клиенти, а от там и пари. И все пак за едно питие нямаше да й направят проблем.
Босите й крака докоснаха студения под. Тръпки се разпростряха по цялото й тяло. Потръпна от ледените тръпки, които пронизаха стъпалата й. Предпочиташе така отколкото с обувките.
Пое напитката и побърза да стигне до сепарето.
- Заповядайте. - каза мило с усмивка въпреки, че въобще не й бе до това.
Един прожектор пресветна и освети сепарето.
Разпозна въпросния клиент. Това не беше просто клиент, а шефа на клуба. Брюнетката преглътна нервно. Не очакваше да е тук. Всъщност го бе виждала само веднъж, но бе запомнила лицето му. Едва ли щеше да забележи босите й крака. Не знаеше дали толерираше персонала да се разхожда бос из клуба. Като се замислиш беше глупаво. Не трябваше да си събува тъпите обувки!
Цялата бе пребледняла. Надяваше се това че тук бе тъмно да й помогне и никой да не забележеше. Прехапа нервно устна. Не знаеше какво да каже. Не беше очаквала шефа си да дойде в собствения си клуб. Разбира се, имаше правото да дойде за питие както и бе направил, не го съдеше. Може би всеки има нужда да седне и да се замисли какво е изградил до този момент. Какво е постигнал.

by Дейвид Айк 15.04.15 16:41

Клуба изглеждаше задоволително пълен, но не достатъчно. Причините можеха да са много. Например това, че бе средата на седмицата или пък това, че вече бе доста късно и вероятно по-пълни бяха други... по-закътани и спокойни местенца, които предлагахме на вниманието на нашите клиенти и те предпочитаха. Естествено всеки себеуважаващ себе си перверзник, кръшкащ на жена си, предпочиташе екстрите, които предлагаме тук. Приземния етаж, който бе напълно изолиран, оборудван с какви ли не стаи за забавления, бе предпочитано място за посетителите ни, които очакваха и получаваха дискретността, от която имат нужда, срещу съответната сума разбира се, а тя никак не бе ниска, затова и качетството бе безкомпромисно, като почнеш от алкохола, който се сервира, минеш през кухнята и стигнеш до момичетата, които спокойно можеха да красят кориците на всяко мъжко списание. Подбирахме ги внимателно и всяка от тях знаеше за какво е тук и какво се очаква от нея. Не така обаче ми изглеждаше положението с новото момиче...
Привлече погледа ми, още докато вървеше към мен. БОСА! Това или беше някакво нововъведение, за което не бях уведомен или тя влагаше големи усилия в това да остане без работа. Малко неразбираемо предвид, че бе тук по собствено желание и получаваше много пари, за да работи.
- Седни! - Посочих й с премерен жест на ръката мястото срещу мен. Гласът ми бе спокоен, но положението под повърхността съвсем не изглеждаше така.
- Не ме ли чу? - Попитах на ръба да загубя търпение и я погледнах право в очите.
Изглеждаше млада. Дори прекалено млада и не си спомнях да съм я виждал преди, затова и предположих, че е нова тук. Със сигурност не я бях наел аз. Обикновено аз се грижех за наемането на персонал, но в този случай явно е бил някой друг. За всичко ли трябваше да се грижа сам?! Нима бях заобиколен от малоумници?
- Как се казваш?

by **Kery** 15.04.15 22:45

Вълни на притеснение я обляха. Може би я беше страх да не изгуби работата си. Знаеше, че нямаше да си намери лесно нова. Едва се уреди с тази.
Ирисите й се бяха разширили от напрежението, което кипеше в нея.
В момента когато й предложи да седне объркване я превзе, но секунди след това настойчивостта в гласа му я накара покорно да седне на сепарето срещу него. Нервните й движения издаваха вътрешното й напрежение. Сядайки на сепарето срещу шефа си сведе поглед надолу. Може би ако не го гледаше щеше да й се размине. Може би даже щеше да я освободи след минутка. А може би щеше да я накара да предаде ''униформата'' си, която не представляваше нищо особено, но добре подсказваше къде точно работи.
- Кери. - изстреля в секундата в която я попита за името й. Искаше по-бързо да се свършва с това. Може би ако я уволнеше щеше да е по-добре. Това бе първата й седмица, а вече се чувстваше изцедена, а не правеше нищо особено. Всъщност я държаха на бара като за начало. Все още не бе пожелавана като компания за някой. Не й се мислеше какво щеше да е тогава. Колко натоварено щеше да й е.
- Аз извинете. Знам, че не трябваше да свалям токчетата, но просто... - преглътна напрегнато. - ... реших, че няма да има проблем. Съжалявам. - погледа й се плъзгаше по масата пред нея. Не смееше да го погледне директно в очите. Следеше изражението и движенията му в отражението на масата. Измети поглед към чашата му. Вече бе донесла поръчката му, защо просто не я освободеше?

by Дейвид Айк 15.04.15 23:25

Давах си сметка как изглеждам от страни и само можех да предполагам какво си мисли в момента за мен, но наистина не ми пукаше особено много. Бизнеса ми бе много по-важен от комфорта на момичето срещу мен. Основната й задача бе да удовлетворява желания, но не нейните, а тези на клиентите и най-вече моите и колкото по-бързо разбереше това, толкова по-добре за нея.
- Кери... - Повторих сякаш, за да проверя как звучи изречено от мен. Имаше красиво име, но в сравнение с начина по който изглеждаше тя, то бледнееше. "Кери... Кери... Кери..." - повторих си още няколко пъти на ум.
- Знаеш ли кой съм аз, Кери? - Не исках да я плаша, но тя изглеждаше така все едно и собствената й сянка би я уплашила. Честно казано не приличаше на останалите момичета, които работеха тук. Всички бяха доста обиграни и определено в подобна ситуация биха реагирали много по-хладнокръвно от нея. Това също ме подразни. Трябваше да разбера кой я е наел. Това момиче имаше физическите данни да е кралицата на Бурлеска, но чисто психически ми изглеждаше нестабилна да издържи на тази работа. Допусках, че е възможно и да греша, но шанса за това ми изглеждаше нищожен. Бях се научил да преценявам хората много бързо и много точно и това бе една от причините да съм толкова успешен, в това което правя. Интуицията ми никога не ме подвеждаше, а тя сега ми казваше, че това момиче носи много беди след себе си.
- Знаеш ли какво е това място? - Бях забих поглед в чашата пред мен и започнах да я въртя из ръцете си. Стомахът ми падна в някаква бездънна пропаст и макар да знаех, че нямам право да се дразня, не можех да сдържа
гнева си. На всичкото отгоре не разбирах какво предизвика тази реакция. Да вярно, беше ужасно глупаво и недопустимо да се разхожда боса, но какво толкова? Можех да се държа по-малко грубо. Всъщност... Не, не можех, а и аз не се бях държал чак толкова зле. Просто й задавах елементарни въпроси. Аз бях собственика и си бях скъсал задника, за да направя това място най-елетното в града, имах право да съм ядосан и имах право да съм недоволен от това което виждам.

by **Kery** 15.04.15 23:57

Нямаше представа какво да прави в ситуация като тази. Щом за една седмица вече бе направила, така че шефа да я смъмря значи, че до месец щеше да изхвърчи от тук. Може би трябваше да послуша вътрешния си глас и да не се наема на тази работа. Знаеше, че нямаше да се справи и все пак я наеха. Може би не трябваше да губи надежда. Сигурно с времето щеше да дойде и опита, а от там и всичките й проблеми с натоварването щяха да се премахнат. Трябваше просто да свикне с ежедневието и всичко щеше да е супер.
Когато спомена името й тя светкавично го стрелна със сивите си като буря очи. Корема й се бе свил на топка от всичкото притеснение. Стисна зъби и не отмести поглед. Очакваше да чуе думите ''уволнена си'', но той така и не довърши изречението си. Може би това бе добър знак... или не.
В мига в който зададе въпроса си тя побърза да отговори.
- Вие държите всичко това. - нервна усмивка се настани на лицето й. Може би преувеличаваше. Едва ли бе голям проблем това, че просто си бе свалила токчетата. Сега бе точно толкова висока колкото всички останали, които бяха с обувките. Освен това бе тъмно и едва ли някой щеше да гледа точно в краката й. Освен това всеки един клиент в клуба вече си бе намерил компания за вечерта и беше твърде зает, за да обръща въобще някакво внимание на босата брюнетка.
Успокояващите мисли помогнаха и облекчиха напрегнатостта й до такава степен, че се чувстваше единствено некомфортно от това, че шефа й не бе доволен от нея, но за напред щеше да е различно. Можеше да обещае пред себе си, че това повече нямаше да се повтори.
- Това е клуб. - неуверена в думите си промърмори. Осъзнаваше, че даваше най-малоумният отговор който можеше да измисли, но се стараеше да говори колкото се може по-обобщено. Така нямаше шанс да допуска грешки с които да изгуби работата си. Но с нейният късмет и да стоеше на едно място със затворена уста пак щеше да оплеска нещо.

by Дейвид Айк 16.04.15 0:29

Очите ми присветнаха гневно, но едва ли тя можеше да долови чак такива детайли от настроението ми. Светлината в клуба бе доста оскъдна, а аз бях в по-закътания ъгъл, така че лицето ми едва се виждаше. Тъмнината ме бе обгърнала като мантия и това ме устройваше, понеже в противен случай гледката никак нямаше да й хареса.
- Клуб?! - Не можех да повярвам, че това е отговора, който получих. Клуб?! Това някаква шега ли трябваше да е?
- Имаш ли представа какъв е този "клуб", Кери? - Изненадващо, но все още помнех името й, въпреки че имах вид, на човек който го боли да мисли в момента. И наистина бе така. Тази ситуация бе много нова за мен и след днешния ден, последното от което се нуждаех е да прекарам вечерта си, обяснявайки на някакво момиченце, какво стои зад този клуб.
- Нека ти обясня... - Не смеех да рискувам отново, затова реших да си спестя нов нервен изблик и сам да й обясня как стоят нещата. Наведох се леко напред, подпирайки лакти на масата и излизайки "на светло" така да се каже. Сега тя имаше възможността добре да разгледа лицето ми и да види, дали съм в настроение за шеги.
- Тук идват много специални клиенти, Кери... - Не знам защо, но не спирах да повтарям името й, на което натъртвах най-много. То бе звездата в изречението, а всички останали думи, просто се явяваха като подгряващи публиката, за истинския взрив.
- Клиенти, които очакват определен стандарт. Стандарт, който този така компромисно наречен от теб клуб, налага в продължение на години. - Този път не успя да избяга от погледа ми. Може би не се й опита.
- Не сме наложили този стандарт, позволявайки на персонала да стига сам до умопомрачителни заключения. Разбираш на къде бия, нали? - Всъщност не бях сигурен дали разбира. От всичко демонстрирано от нея до момента, изглеждаше като едно обикновено клише на красавиците, които са просто красавици и с това се изчерпва цялото им съществуване.

by **Kery** 21.04.15 21:53

Виждаше раздразнението изписано на лицето му. Разбираше, че бе нарушила етикета за униформата си ... или ако можеше да го нарича точно униформа. Знаеше, че беше сбъркала. Но в крайна сметка това бяха само обувки. Пък и все още бе неизвестна за всички тук. Нима някой щеше да гледа в нейните крака. Клиентите имаха достатъчно други места да оглеждат, а колежките може би щяха да я разберат. Все някога и те са имали първи работен ден. И те са минали през всичко, през което минаваше тя сега.
- Но това са просто обувки... - тихо прошепна смутено. Всъщност бе изненадващо силно, но трябваше да благодари на музиката, че малко или много заглъхваше гласа й.
Стана й ясно, че нямаше да е добре още в самото начало да има спречквания с шефа си и може би по-добрият вариант бе просто да си замълчи и да каже, че повече няма да се повтаря. Все пак работеше в неговото заведение и трябваше да следва неговите правила, а подобно своеволие, както и той самият каза, не се приемаше добре. И въпреки всичко, което вътрешното й гласче нашепваше, тя не прие грешката си, а започна да се оправдава.
- Освен това никой не ме е видял без обувки. Пък и е много тъмно тук. Разбирам косата ми да е проблема тъй като всички я виждат, но обувките. Нима са толкова значителни? Сам казахте, че това заведение има авторитет. Едва ли глупавото, ново момиче от бара, което си е свалило обувките за десет минути ще срути мнението за клуба до такава степен. - след като каза почти всичко на един дъх преглътна нервно и впи поглед в лицето му. Чакаше да види каква ще е неговата реакция на всичко това. Може би щеше да каже, че я увулнява и, че сега ще има свободата да се разхожда както си иска.
- И искам да отбележа факта, че днес събрах доста бакшиши, та определено на клиентелата й харесва моята компания. - вмъкна факт само, за да го убеди, че въпреки всичко си върши добре работата. Пръстите й нервно се бяха вплели в тези на другата й ръка и от всичкото това напрежение можеше да усети не особено добре оформените си нокти да се впиват леко в кожата й.

by Дейвид Айк 22.04.15 16:03

Да ме вземат мътните. Това момиче притежаваше уникалният талант да те подлуди. Никой не се бе осмелявал да ми говори така, особено подчинените ми. Всяка друга на нейно място щеше да се извини и замълчи, но не й тя. Тя сякаш нарочно правеше всичко възможно, за да ме вбеси и й се получаваше. Но това не бяха всичките ми проблеми. Беше облечена с тази малка рокличка. Деколтето разкриваше меката кожа на врата, черната материя очертаваше съвършено и без друго разкошните ù гърди. Роклята бе крахът на моето съществуване. Моят рай и ад в съблазнителна опаковка. Беше предизвикателна, но имаше нещо в шибаната кройка, нещо в нея. За миг си представих как разпускам косите ù, как ги събирам в юмрук и я чукам до припадък. Мой или неин припадък… не знам.
Господи, как ме вбесяваше това момиче!
- Баща ми обичаше да казва, че ако искаш добре да научиш как се върши една работа и ако възнамеряваш да си изкарваш прехраната с нея, трябва внимателно да наблюдаваш как я върши някой друг, някой наистина добър. - Огледах бара, клиентите, момичетата, а после очите ми се забиха като ножове в нея.
- Какво правиш тук? - Много момичета бяха минали през този клуб. Някой си мислеха, че могат да изкарат бързи и лесни пари и бяха прави. Можеха да изкарат много пари, стига да са добри в това което правят, да го искат и да следват няколкото прости правила. Тези момичета все още си изкарваха парите тук, търгувайки с телата и душите си. Други идваха с надеждата, че ще открият своя принц. Те оставаха разочаровани, защото бързо разбираха, че тук има само един вид клиенти. Нашите клиенти гледаха на тялото на една жена като на стока. Те бяха най-естествени. Понякога разговаряха с момичета, друг път не си губеха времето с това. Рядко оставяха бакшиши, защото знаеха какво купуват и колко струва то. Но най-общото между тях бе, че никой от тях не се оставяше да бъде омаен с от думи жената, която избираха. Те по един много проницателен начин разбираха значението на всичко което правехме тук. Не идваха търсейки "авантюра" или "любов". Идваха, за да чукат колкото и грозно да звучи, то това бе самата истина.

by **Kery** 22.04.15 18:19

Защо беше тук?
Нямаше представа. Може би защото й трябваха пари и искаше бързо да ги събере. А тази работа бе доста доходоносна. Може би искаше да докаже нещо на себе си. Че не беше малкото момиченце, което вярваше в любовта от пръв поглед и бе приело действителността много отдавна. Освен това й харесваше да бъде харесвана. Да бъде желана. Да го вижда в очите им. В очите на всички тях се отразяваше само едно. Първичното им желание за секс и не го криеха. Може би именно тази искреност й допадаше. Без маски и лъжи.
Може би прекалено на сериозно го приемаше. В действителност беше една проста проститутка. Нищо повече.
- Не съм сигурна. - каза замислено. Не ставаше въпрос, че е неуверена в себе си или, че е тук от скука и просто е не е имало какво друго да прави. Напротив. Просто човек никога не може да даде една причина за нещо. Освен това тя самата не бе сигурна коя точно от всичките причини да избере, за да му отговори. Реши, че ще е най-добре да остави въпроса му без отговор.
- Предполагам, че искате да ви оставям на мира. Съжалявам, че ви създадох проблеми. Ако искате още нещо аз съм насреща. - топло се усмихна и стана. Не искаше да досажда. Едва ли му бе приятна нейната компания. Пък и беше ядосан. Можеше да го прочете по лицето му. Не насилваше късмета си и затова най-разумно за момента й се стори просто да се оттегли.

by Дейвид Айк 22.04.15 19:11

Подсмихнах се леко, макар и тази мрачна усмивка да бе останала скрита за събеседничката ми, която тъкмо се приготвяше да ме лиши от компанията си, оставяйки ме със смесени чувства. От една страна ми допадаше това, че бе толкова смела и пряма не само в поведението си, но и в начина по който бе говорила с мен. От друга страна обаче, харесвах покорните момичета, а тя бе далеч от това определение. Или поне ме бе оставила с такова впечатление.
- Да, искам. - Заявих и улових чашата си, която поднесох към устните си. Изгълтах всичко на веднъж и плъзнах чашата по гладката повърхност на масата. Сега съдбата й лежеше на милостта на нейните рефлекси - дали ще я улови преди да падне или щеше да се срещне с гръм и трясък с пода.
- Донеси ми още едно от същото и си обуй нещо. - Докато й давах инструкции, забелязах че Челси се е запътила към нас. Крайно време. Бях тук от доста време, а едва сега се появяваше тя. Челси работеше за мен почти от самото начало. Бе изключително находчива и красива жена. Бях й доверил грижите за момичетата. Нейна задача бе да следи за всичко което се случва тук, защото очевидно аз не можех да съм тук 24/7. Имах много други неща, за които да мисля. В началото тя бе звездата на Бурлеска. Всички мъже искаха да я имат. Тя осъзнаваше цената си и бе успяла да осребри добре красотата си, която все още притежаваше, но не продаваше така както преди. Имаше едва двама... благодетели, но въпреки това заработваше много повече от някой момичета, които спяха с различен мъж всяка вечер. В интерес на истината Челси бе едно рядко изключение. Въпреки че отдавна можеше да си е била шута, тя бе останала да работи за мен. Е, аз й се бях отблагодарил, давайки й огромна власт, почти толкова колкото имах й аз, но това бе малка цена, която трябваше да платя. Тя умееше да омайва клиентите и да вдъхновява момичетата, оправяше се с всички онези досадни неща и никога не я бях чул да се оплаква. Тази работа й харесваше, а аз бях щастлив, че я имам на моя страна.
- Дейв... скъпи... не знаех, че ще ни удостоиш с присъствието си тази вечер. - По доста собственически начин тя се наведе към мен и ме целуна по бузата, почти закачайки и края на устните ми. Никога не бях спал с нея, но понякога имах чувството, че й харесва другите да си мислят така. А на мен честно казано, никога не ми е пукало какво мислят другите.
Кимнах на Кери да върви, докато Челси все още е заета с мен, защото ако тя видеше, това което аз бях забелязал, едва и щеше да остане още дълго на работа тук. Челси бе истинска кучка понякога, особено с новите момичета.
- Надявам се изненадата да ти е харесала.
- Винаги. - Бялата и идеално подредена усмивка на Челси, засия срещу мен.

by **Kery** 22.04.15 20:01

Щом чашата се плъзна към нея веднага стрелна ръка и я хвана точно преди да падне от ръба. Усмихна се мило и точно когато щеше да тръгва към бара се появи тя. Челси. В очите на Кери това бе определено една от елита тук, но изискваше прекалено много. Честно казано я плашеше повече от колкото мъжа стоящ на сепарето. Изглеждаше перфектна. Абсолютно всичко в нея крещеше за тотално съвършенство. Маникюра й. Косата й. Краката й. Походката. Дори начина по който дишаше. Брюнетката все още не разбираше как това същество пред нея бе достигнало до такава перфектност. Дали един ден и тя самата щеше да изглежда по същия начин. Част от нея й завиждаше, но друга по-голяма част я съжаляваше. През какво ли бе преминала, за да стигне до тук. От колко ли неща се бе лишила. Колко неща се бе отказала.
Забеляза жеста с който шефа й напомни за питието, което очакваше. Забърза към бара и по-точно към обувките си. Вече можеше да усети болката, която сковава краката й. Само при погледа на високите токчета й ставаше лошо, но нямаше избор. Нежно пъхна крака във велурените токчета и взе питието, което вече бе готово. Усмихна се престорено и закрачи грациозно към сепарето.
Постави чашата пред мъжа и застана изправена до Челси. С изненада установи, че бе една идея по-висока от нея. Силният парфюм на жената притъпяваше мириса й и затова си пое дълбоко дъх. Най-важното сега бе да не спира да се усмихва. Колкото и да я боляха краката. Колкото и да не й беше до усмивки трябваше да потърпи малко. Това не бе концерт по желание. Това бе работа.
- Нещо друго? - отново попита без да сваля изкуствената усмивка от лицето си. Сивите й очи се впиха в мъжа пред нея чакайки нова поръчка или да я увери, че не желае нищо за сега и да я освободи. Вече си представяше как работното й време свършва. прибира се вкъщи. Преоблича се, взима душ и си ляга. Топло и уютно. Само още няколко часа. Само няколко часа.

by Дейвид Айк 24.04.15 18:28

И двамата с Челси, сякаш по команда погледнахме към момичето и докато аз й се усмихнах нахално, то дамата в червено, бе далеч по-студена:
- Това е всичко! - Отсече Челси и рязко върна погледа си върху мен. Това малко ме развесели. Усещах някакво напрежение и припряност в нея. - Свободна си. - Допълни без да я поглежда, за разлика от мен. Аз проследих с интерес как се завърта на токчетата си и се отдалечава. Момичето имаше дълги и красиви крака. От мястото на което стоях изглеждаха зашеметяващо. Движеше се грациозно измежду масите, а задните й части леко се поклащаха, предизвиквайки истински взрив на въображението ми.
- Дейв? Слушаш ли ме? - До мен достигна недоволния глас на Челси и аз най-накрая върнах погледа си върху нея.
- Малко ми е трудно. - Прочистих гърлото и ума си от всички други мисли и се концентрирах върху разговора. - Музиката е прекалено силна. Може би трябва да говорим в офиса ти. - Така поне нямаше да се изкушавам и да поглеждам към бара на всеки три секунди.
- Да... разбира се... - Доволна от развоя, тя се изправи с широка усмивка и тръгна пред мен. Влагаше голямо чувство във всяка следваща крачка, която прави, а задника й бе като голяма червена табела, която няма как да не забележиш. Нямаше две мнения по въпроса - Челси бе изключително секси и може би ако не работехме заедно, вече щях да съм тествал всичките й таланти.
Оттегляйки се в офиса на горния етаж, където бе много по-тихо и спокойно, с Челси разговаряхме на дълго и широко, за бизнеса и някой от идеите й, които отдавна се опитваше да ми пробута. Според нея щеше да бъде добре, ако разширим дейността си и я направим по-достъпна за по-голям кръг от потребители. Това обаче не представляваше интерес за мен. Не исках някой долнопробен бардак.
Така в приказки, дори не усетих кога е станало толкова късно. Минаваше три след полунощ и ми се спеше зверски. Исках да се прибера, а Челси правеше всичко по силите си да ме задържи за още малко. Не й се получи. Бях твърдо решен, че ще си тръгвам. Така и направих. Излязох през задния изход, където в малката мрачна уличка бе паркиран чисто новият ми Aston Martin. Усетих свежия хладен въздух и си помислих, че точно от това имам нужда. Малко въздух, затова бръкнах в джоба си и извадих кутия цигари. Запалих си една и дръпнах силно, чак усетих как дробовете ми се пълнят с дим...

by **Kery** 24.04.15 19:53

Оставаха само още няколко часа до затварянето на бара. Още съвсем малко. Усещаше умората във всяка една клетка на тялото си. Чуваше бързото препускане на сърцето си. За нейно щастие не бяха останали никакви нито по сепаретата, нито на бара. Всички вече си бяха наели компания за вечерта и се бяха усамотили за вечерта. Понякога се питаше как ли издържаха? Как подържаха този начин на живот? Първоначално си мислеше, че не е толкова много работа, но след изминалата една седмица си промени мнението.
Ако не наблюдаваха всяко едно нейно движение като начинаеща, щеше да заспи най-спокойно на барчето. Усещаше очите си натежали. Вече не усещаше краката си, което беше добра новина, защо заедно с чувствеността на кожата си беше отишла и болката. За щастие музиката бе силна и не ти даваше правото да затвориш очи. Острата миризма на алкохол се носеше навсякъде и бе способна да те държи буден в продължение на часове, колкото и да ти се спи. А напрежението, което бе в нея за това да не се изложи пред шефовете влияеше най-много.
Въпреки всичко усещаше как очите й се затварят. Ако не направеше нещо по въпроса можеше да се унесе до толкова, че буквално да заспи. Затова плъзна лениво поглед към кофата за боклук. Може би можеше да свържи малко работа в опити да остане будна. А и чистия въздух щеше да й се отрази добре. Привърза краищата на торбата и внимателно я вдигна. След това с лениви стъпки се заклатушка към задния вход. Отвори вратата със сетни сили и впи поглед в кофата. Изглеждаше толкова далеч, но все някак си стигна. Отвори капака и едва вдигна торбата до ръба на контейнера. След като се оправи с това просто се подпря на стената и си пое дълбоко въздух. Остави студа да впи зъби в крехката й кожа. Да разтърси здраво в захапката си умореното й тяло, така че поне малко да я разсъни. Достатъчно й бе мъмренето за обувките. Ако я видеха заспала това вече щеше да е края не само на работния й ден, но и на нейната работа тук. Грапавата повърхност зад гърба й я убиваше. Всяка издутинка се забиваше като нож в тялото й, но за щастие това малко я разсъни. Сега не й изглеждаше толкова невъзможно да издържи края на работния ден. Трябваше да се наеме на работа, която започва сутрин рано и свършва следобед като нормалните хора. Да има обедна почивка. Носиш удобни обувки, а в най-добрия случай въобще няма униформи, но както винаги тя не си правеше сметката. Просто това, което й грабне окото първо е най-подходящо и темата е приключена. Трябваше да си извади извода от сега нататък да търси по-усърдно преди да действа.
Извърна поглед и забеляза фигура, която по-рано не бе. Всъщност се оказа на няколко крачки от нея.
Очите й се разшириха. Това бе отново той. Шефа й. Защо трябваше да е тук? Защо пак? Веднъж не стигаше ли?
Изправи се бързо и изтупа рокличката си. Знаеше, че я е видял. Нямаше как да не я забележи. Все пак вратата бе шумна, а преди да излезе я бе отворила иначе нямаше как де е тук. Усмихна се нервно, но това което се получи не приличаше много на усмивка. Вече дори за това нямаше сили. За една проста изкуствена усмивка.
- Аз мога да обясна. - поде, но в същото време осъзна, че не може. Нямаше силите да мисли оправдание, а дори и да измислеше нещо едва ли щеше да й се размине. Щом само събуването на обувките бе такъв проблем, то какво ли щеше да стане ако си помислеше, че бяга от работа. Че напуска работното си място преди да е приключил работния ден... в нейния случай работна нощ. Въпреки, че това бяха само някакви си минутки. Просто изхвърли боклука и щеше да се върне на бара. Не беше кой знае какво. Освен това бе пусто. Нямаше никой. Дали щеше да е отвън или вътре беше едно и също при положение, че нямаше клиенти искащи питиета.
- Всъщност не мога. - фалшивата усмивка се стопи и тя отново се подпря на стената и се вгледа в него. Чакаше да чуе думите ,,Уволнена си!''.

by Дейвид Айк 24.04.15 20:36

Главната улица бе на няколко метра от мястото на което се бях позиционирал и при всички други случаи, до мен спокойно щяха да долитат звуци от ревящи двигатели на коли, но не и в три след полунощ когато града спеше. Тук там се чуваха мяукащи котки, някоя и друга сирена на полицейска кола, но ако се абстрахираш от тях, цареше пълна тишина. Почти се бях изгубил в нея, "захапал" цигарата, когато грозното изскърцване на врата оглуши сякаш цялата улица. Последваха и няколко удара на токчета, в които бях забил поглед. После вдигнах погледа си нагоре и веднага разпознах финия силует на момичето. Кери, ако не ме лъжеше паметта. Кери, която в момента се бореше с контейнера или по скоро с капака. Едва ли бе толкова тежък, но тя по всичко личеше се затрудняваше да го вдигне. Инстинктите ми подсказваха да отида при нея и да й помогна, беше само на няколко крачки от мен, но се опасявах, че ако го направя, това ще я стресне и имаше вероятност да изпусне капака, който ще премаже пръстите й. Но ако трябва да съм съвсем честен, беше далеч по-забавно да я наблюдавам тази "битка", в която дори аз не можех да заложа парите си на нея. Тя обаче успя. Справи се с предизвикателството в дисциплина "хвърляне на боклук" и чак ми идеше да й изръкопляскам, но възпрях и този си порив.
Когато се подпря на отсрещната стена, за няколко секунди получих възможността да разгледам лицето й. В този момент бих дал много пари, за да успея да надникна в главата й поне за миг. Да видя за какво мисли. Изглеждаше ми различна и исках да я разбера.
Тя ме забеляза и побърза да се оправдае, без да съм сигурен за какво точно. А, да. Да хвърля боклука не влизаше в нейните задължения.
- Да, това трябва да го обясни Марк. - Отвърнах спокойно и дръпнах от почти догорялата цигара.
- Защо си още тук? Не затворихте ли? - Не ми се вярваше да има все още хора. Не бях минал през клуба, но тенденцията бе такава.

by **Kery** 02.05.15 0:08

Помисли за минутка и осъзна, че всички си бяха тръгнали още преди час. Очевидно бяха решили, че няма да е зле да се посмеят на новото попълнение, което остава до късно. Просто да се посмеят на заблудената Кери. Усмивка се изписа на измореното й лице. Всъщност никой не й бе казал в колко клуба затваря, но очевидно този невинен пропуск бе нарочно. Нямаше проблем с това. Дали един час или по-малко нямаше голямо значение за нея.
- Ъм... очевидно е трябвало да затворим. - въздъхна разочаровано от своята наивност. Как можеше да не съобрази най-простото нещо. Винаги си тръгваха по едно и също нещо и през последната една седмица все тя оставаше последна. Чувстваше се глупава. Много, много глупава. Как можеше да не забележи нещо толкова просто. Може би преумората, изписваща се на лицето, й пречеше да прецени правилно ситуацията. Пречеше на преценката й и начина й на мислене. Признаваше си, че очевидно разбираха какво бе напрежението първите дни и затова знаеха кога тя ще е достатъчно изморена, че да не забележи как един по един се бяха изнизали.
Още от сега можеше да каже че за напред ще ги мрази. Нямаше да им се даде толкова лесно. Не просто щеше да стане най-добра в работата си, но и щеше да блести. Не просто щеше да е най-добра, но и щом влезеше всички щяха да й се кланят. Щяха да треперят пред нея. Щеше да се издигне до такава степен, че да изпитват срахопочитание към нея.
- Няма никой вече. - прониза тишината гласа й. - Май ще трябва да затварям и след това да си ходя. - въздъхна разочарована от себе си. - Глупачка! - прошепна сама на себе си.

by Дейвид Айк 02.05.15 16:38

Закъснялото й прозрение, я караше да изглежда толкова невинна и найвна, но на мен това ми се струваше очарователно. Можех да кажа, че Кери е като глътка чист въздух. Бягство от порочния кръг на греха. Повтарях се, но тя наистина изглеждаше различна. Много по-различна от всичко, с което бях заобиколен и сякаш намирах за нормално.
- Защо не отидеш да си вземеш нещата, а после ще те закарам до дома ти. - Това май бе първия път, в който си предлагах услугите на някой от подчинениете ми. Само дето не виждах в лицето на Кери, момиче от каталога. Наистина не разбирах защо е избрала този път. Имаше толкова по-голям потенциал в нея.
- Късно е... - Казях сякаш това обясняваше всичко, а далеч не бе така. Но тя не знаеше, че не правя такива неща за останалите, затова се надявах да го приеме като практика.
- И не е безопасно... - Просто си представях как се качва в таксито на някой психопат, който я откарва в някой от крайните квартали.

by **Kery** 02.05.15 20:17

Изненада се от предложението му да я закара. Не очакваше такова отношение. Все пак го бе ядосала по-рано днес. Но явно това не му беше проблем.
Автоматично след неговото предложение тя се зачуди защо би изявил желание да я закара. Какво щеше да иска в замяна, но минутка по-късно й мина през ума, че може би се опитваше да се прави на учтив. Бе останала последна, а й днес имаха малко търкания. Сигурно предпочиташе да е в добри отношение с персонала. Все пак от хората, които работеха за него зависеше името на клуба.
След като той поясни тя се усмихна в знак на съгласие. Беше прав. Бе късно, а освен това не бе убедена, че изгаря от желание да си ходи до вкъщи сама. Последните дни си бе осигурила транспорт. Сестра й можеше да направи малкото изключение и а я вземе от работа, но й ставаше неудобно. Вярно, че бе по-малката, но това не значеше, че трябва да използва сестра си. Все пак и тя бе зает човек и може би имаше собствени планове, а не да кара малката си сестра насам натам просто защото тя все още не е изкарала книжка. Може би някой ден и Кери щеше да си изкара книжка, но не сега й бе момента. Първата крачка към независимостта, към която се стремеше бе да се оправя сама и без кола. За нейно щастие сега шефа й правеше услуга и предлагаше колата си на разположение, за да я закара до тях. А тя на драго сърце щеше да се възползва от възможността.
Кимна леко с глава и влезе бързо, за да вземе чантата си и да се преоблече с дрехите с които бе дошла. Сгъна униформата си и я прибра заедно с токчетата в шкафчето с нейно име. Това което най-много харесваше в тази работа бе, че си имаше лично шкафче и нямаше нужда да разнася дрехите си постоянно. Джинсите, потника и кецовете я караха да се чувства значително по-комфортно, но умората прозираше през бледата й кожа.
Излезе навън и погледна към единствената кола на паркинга. Очевидно бе негова... и не беше евтина. Започна да се чувства неловко. Коя бе тя да се вози в подобна кола? Коя бе тя въобще да контактува с човек, който бе постигнал толкова много? Тя не бе направила нищо с голямо значение в този живот. Разбираше имаше толкова много време пред себе си и все пак някак си бе разочарована от себе си.

by Дейвид Айк 03.05.15 15:26

Слабото осветление на паркинга, не беше чак толкова слабо, защото успях да се насладя на това чудо на природата, на този шедьовър на женствеността, носещ името Кери. Дори и в невзрачни джинси и потник, пак изглеждаше зашеметяващо. Даже доста по привлекателно. Може би излъчването й сега имаше нещо общо с това, че се чувства по-удобно и по-сигурно в собствените си дрехи, вместо в униформата, но наистина изглеждаше като друго момиче.
Зачудих се как ли би изглеждала без дрехи. Несъмнено щях да остана още по-очарован. За това свидетелстваше и реакцията в панталона ми, който леко започна да ми се струва тесен. Наместих се по-удобно в седалката. Да, вече бях в колата и чаках единствено нея, за да натисна педала на газта. Дали виждаше, че съм в колата? Не бях светнал фаровете, за да не я заслепя, но пък и сигурно осветлението на паркинга не бе достатъчно, за да види че съм вътре. Спуснах прозореца и подвикнах не много високо:
- Идваш ли? - Кери сякаш леко се стресна, защото не очакваше това, но и бързо се опомни и тръгна по-уверено към колата. Влезе, настани се и аз едва тогава погледнах към нея, защото докато тя правеше всичко това, аз завъртях ключа, превключих на скорост, пуснах светлините и колата изрева.
- Е, на къде да карам Кери? - В купето нямаше осветление. Е, имаше но не го бях пуснал, само малко музика. Но ясно можех да видя как се е свила и почти изгубила в седалката. Долавях някакво притеснение. После се замислих малко и ми хрумна, че може би не знае какво да очаква от мен. За нея бях шефа й задник, който й забранява да си сваля обувките и сега внезапно бе решил да я кара до вкъщи.

by **Kery** 03.05.15 18:05

Когато той й махна цялата подскочи. Не очакваше да е в колата. Така де, беше съвсем възможно в предвид факта, че щяха да пътуват с кола, но не бе очаквала толкова бързо да се е качил. Тиха въздишка се процеди от устата й и решително закрачи напред към мястото до него.
Меката кожена седалка пое тежестта й. Аромата на естествена кожа и ароматизатор я обгради в задушлива прегръдка. Тиха музика се разнасяше из купето. Неловко мълчание застана между тях. Не можеше да прочете мислите му, но сигурно я смяташе за страшно разглезена. Може би очакваше да познае марката на колата или поне да се изненада от скъпия кожен салон, но тя си нямаше нито представа колко пари е похарчил за нея, нито разбираше от коли. И все пак оценяваше, че въобще й позволяваше да се вози в една кола с него.
След като сподели адреса си се облегна назад и се остави на удобната седалка. Не знаеше дали бе безопасно да споделя такава информация на непознат, дори и да бе шефа й, но иначе едва ли щеше да успее да я закара. Всъщност трябваше да се чувства поласкана. Както можеше да установи през изминалата седмица никой не бе каран специално. Всеки сам отговаряше за себе си. А тя бе имала големия късмет да случи на добър шеф, който не просто не я уволни когато забеляза нарушението й, но и предложи да я закара. Лека усмивка полази на лицето й. Значеше ли това, че имаше привилегии.
Мълчанието помежду им бе прекалено тежко и тя реши да го наруши първа.
- Благодаря. - обърна се към него и впи сивите си очи в неговите очаквайки отговор.

by Дейвид Айк 03.05.15 19:16

Можех да уловя всяка вибрация на тялото й, усещах всеки дъх, който си поемаше, ароматът на тялото й изпълваше колата и вече не помнех защо и кога бях решил, че мога да й устоя. Тя, сякаш бе… навсякъде около мен.
Откъснах за миг поглед от пътя и я погледнах.
- За какво? - Да я откарам до дома й не беше чак толкова голямо нещо, а и всъщност ми беше приятно, въпреки че мълчахме от както се бе качила в колата. Не знаех какво е уместно или не е, за да я попитам, а имаше толкова много неща които не знаех, а исках да разбера. Може би обаче беше по-добре така. Колкото по малко знаех за нея, толкова по-бързо щях да я прогоня от съзнанието си. Скоро някоя друга щеше да привлече интереса ми и Кери щеше да е никоя за мен. Дори нямаше да помня името и след няколко дни. Обикновено така се случваше. Никоя не беше толкова специална, за да задържи интереса ми за по-дълго от седмица. Вероятно проблема беше в мен и неспособността ми да се обвързвам и въобще да науча нещо повече за човека. Бях пробвал веднъж. Беше по скоро като експеримент. И колкото повече научавах, толкова по-разочарован оставах. Затова и не се задълбочавах прекалено много в отношенията си с жените. Разбира се, винаги бях открит за намеренията си към тях. И този установени предварително взаимоотношения ме устройваха напълно. Те знаеха какво могат да очакват от мен и аз от тях, което опростяваше и свеждаше нещата единствено и само до секс. А дори и да исках нещо повече от това, то нямах нужното време и енергия за истинска връзка. Кери не правеше изключение. Исках да правя секс с нея, да! Определено исках. Още от мига, в който я бях видял да идва към мен с босите си крака. Но в конкретния случай, дори не биваше да тръгвам по този път, защото тя работеше за мен... а работата й включваше да спи с мъже и то за пари. Даже и да можех да преглътна това, все още си оставаше правилото, че не спя с подчинените си.

by **Kery** 03.05.15 21:51

- За това, че не ме уволни и че ме караш. - усмихна се леко небрежно и после заби поглед навън. Чувстваше се странно в неговото присъствие. Не беше чувството за вина, нито това че беше нарушила правилата. Беше нещо различно, която и тя не знаеше какво е.
Дърветата бяха мъглява сянка на черния фон. Започваше да се приближава към вкъщи. Вече можеше да види познатите постройки по пътя. Формата на оформените храстчета. И въпреки всичко тук беше пустош. Винаги бе запечатала в представите си квартала като изключително жив. Всички бяха толкова мили, но в същото време и лицемерни. А сега бе сякаш след апокалипсис. Светлините бяха изключени. Всички бяха по домовете си свили се удобно в леглата. Празни улици. Заведенията за бързо хранене не светеха. Бе някак си като друга реалност. Такава в която тя бе единственият човек на света... е разбира се и шефа й. Някак си всичко беше както винаги, но в същото време както никога.
Нов завой.
- Благодаря и за Челси. Ако ме беше видяла без обувки щях да загазя. - след като спомена Челси й изникна въпрос в главата, който реши да зададе.
- Предполагам вие сте... - замълча за момент. Изглеждаха толкова близки и нямаше как човек да не си помисли това. Начина по който си говореха. Щеше да е голяма изненада ако нямаха нещо помежду си. Всъщност изглеждаха перфектни заедно. И двамата имаха това излъчване на... класа.

by Дейвид Айк 03.05.15 22:38

Какво беше това в гласа й? Любопитство? Нещо повече от любопитство? Откъснах поглед от пътя и я погледнах. Сенките танцуваха по порцелановата й кожа и отново си помислих, че това е най- зашеметяващия женски екземпляр на света, който някога съм срещал. Мамка му, бих я облизал от пръстите на краката чак до бедрата. И обратно. Ако ми се отдадеше такава възможност. Исках да прокарам пръсти в косата й с цвят на... карамел, която се спускаше малко под раменете и сега беше леко разрошена. Исках аз да съм причината за този безпорядък. И очите й! Тези огромни, невинни очи! Точно тези очи събуждаха звяра у мен и исках да правя с нея неща, каквито ми хрумваха много рядко, да не кажа никога. Разкошните й цици и страхотният й задник, съвсем взривяваха въображението ми.
Не можех да откъсна очи от нея, а наистина трябваше, освен ако не бях готов да се изправя пред възможността да се забия в някоя друга кола или дърво или човек или да излетя с бясна скорост от пътя. Защо ми беше да я поглеждам. А, да, защото ме беше попитала нещо. Мисли... какво те попита... Нещо за Челси. Да, сетих се. Не беше точно въпрос, а предположение. Естествено. Всички си мислеха това, защо и тя да не го предположи. Челси доста се стараеше, да остави такова впечатление у хората. В момента ми се искаше да бях сложил някакви граници между нас. Така може би нямаше да си фантазира, че имаме връзка и нямаше и да създава такива впечатления у другите.
- Бизнес партньори, да... - Довърших изречението й, но този отговор звучеше прекалено... двусмислено, защото нито отричах категорично да имам интимни взаимоотношения с нея, нито пък признавах за такива. Аз бях точно като Челси. Имаше нещо сбъркано в мен.
- Тя е изключителна в работата си... Щастлив съм да я имам до себе си. - Замълчах за малко, усещайки че звуча все повече като обвързан човек, какъвто не бях.
- Не трябва да се страхуваш от нея. - Казах и погледнах в огледалото за задно виждане, където открих погледа на Кери. - Нито пък от мен...

by **Kery** 03.05.15 23:35

Засече погледа му в огледалото и се усмихна. Можеше да усети как леко се изчервява. Имаше нещо странно в него. Не знаеше как да го обясни. Самия факт, че сега бе изцяло на негова територия я караше да се чувства някак си подчинена. Някак си дребна, но в същото време много комфортно знаейки, че другите не бяха сядали на тези седалки. Или поне не й хората от бара с които бе прекарала последните седмици. Те едва разменяха няколко думи с него. Беше ги страх както и нея до някаква степен, но не по същия начин. Не както те е страх когато стоиш пред психопат, който иска да те наръга с нож, а все едно си при разярен тигър в клетка. Знаеш, че не може да те нарани и все пак кара кръвта ти да ври.
Отклони очи настрана. Трябваше да говори.
- Как си постигнал всичко това? Имам предвид, всички буквално ти се кланят, а и клуба е наистина преуспял. Предполагам е трябвало да се лишиш от много неща. - каза загледана в ръцете си които държаха здраво чантата й. Осъзнаваше, че изглежда много скована. Държеше якето под лакът, а чантата си близо до себе си. Бе се свила колкото се може повече. Може би бе крайно време да се поотпусне. Той също бе човек. Нямаше значение дали й бе шеф или не. Бе човек като всички останали. Не можеше да й направи нищо.
Леко отпусна захвата си. Якето се плъзна сантиметър надолу заплашвайки, че всеки момент ще падне на земята, но това не я притесняваше.
Запита се дали и тя някога ще постигне нещо подобно. Нещо толкова голямо. Дали след няколко години няма тя да кара скъпа кола, тя да кара някой работещ за нея вкъщи, а той щеше да е свит на седалката също както тя сега. Може би й предстоеше наистина грандиозен успех..., а може би фиаското й бе на път. Нямаше как да знае, а честно казано не й и пукаше.

by Дейвид Айк 09.05.15 22:27

За останалите живота ми бе перфектен. Вярваха на всичко онова, което четат във вестниците и гледат по телевизията. Медиите ми бяха създали един измислен техен образ и хората наистина вярваха, че животът ми не може да бъде по-хубав, отколкото е сега. Виждаха скъпите дрехи, лъскавите коли, снимки от екзотични места, които посещавам и си мислеха, че съм на върха на света, а от там гледката е прекрасна. Искаха да са като мен. Преди десет години и аз исках да съм като себе си сега, без да осъзнавам, че тлъстата банкова сметка не винаги е ключа към щастие. Съвсем искрено можех да заявя, че съм пренаситен от всичко това. Преди около година или две, бях започнал да осъзнавам, че всичко което имам е крайно недостатъчно. Постоянно се захващах с нови и нови неща, от които печелех пари и нищо повече. Нямаше тръпка, нито удоволствие. Бях отегчен от всичко това. От този живот и честно казано не знаех какво още имам. Те бяха прави, имах всичко. Можех да си позволя всичко. И все пак не беше достатъчно. Какво не ми беше наред?
- Нямам представа... Просто се случи... Преди десет години попаднах в затвора, заради сбиване... Оказа се, че да си намериш работа с криминално досие е доста трудно. Нямах много голям избор, опциите бяха две - или се връщам обратно или намирам начин да изплувам на повърхността. Избрах второто. Трябваше да направя някой нередни неща, но... беше малка цена, която можеше да се плати. Имах цел и просто не се отказах от нея, докато не я постигна. Започнах с количка за хот-дог... Трябва да кажа, че това беше най-вкусния хот дог в града... Хората го харесваха, започнах да печеля... Купих си още колички... След две години отворих първата си закусвалня... След пет имах два ресторанта... - Погледнах към нея.
- Сигурно не знаеш, но готвя много добре... - Подсмихнах й се дяволито. - Мога да приготвя нещо и за теб, някой път...

by **Kery** 09.05.15 23:42

Беше невероятно как трудните неща те караха да ставаш силен. Как те караха да постигаш мечтите си. Никога не би си пожелавала трудности дори и това да бе цената, но явно тезата й всяко зло за добро бе вярно. Наистина в света имаше равновесие. Всичко се изплащаше когато вземеш правилното решение. Едно решение те дели от всичко. А, може би и да бе избрал различен път пак щеше да постигне своето. Караше я да се чувства така сякаш и самата тя може да постигне мечтите си. Не ставаше въпрос само за парите, а и за удоволствието да видиш нещо съществуващо изцяло изградено от теб. И когато погледнеш от върха на пирамидата да се усмихваш доволно от успеха си.
Трябваше да е благодарна. Чак сега осъзнаваше колко много имаше. Може би самостоятелността й и парите й липсваха, но имаше всичко друго. Беше здрава, имаше прекрасна сестра. Имаше работа. Не съвсем в реда на нормалното, но все пак имаше. Шефа й не бе гадняр и може би дори можеха да завържат приятелство. Не бе чела много за клуба и като цяло за него, но може би беше и по-добре. Така щеше да изгражда мнение за него постепенно и на базата на лични наблюдения, а не на чуждо виждане.
- И казваш един хот-дог промени живота ти. - лека усмивка се изписа на лицето й. Звучеше невероятно, но явно все пак бе възможно.
- Задължително трябва да опитам. Мен не ме бива в готвенето и ако трябва да съм честна последните няколко дни ям навън. Пък и не искам да съм в тежест на сестра си. Не само, че живея под нейния покрив, но и да ям от храната й. - лек смях се откъсна от устните й.
Не можеше да понася да е зависима от някой. Точно затова се бе хванала на работата. Да изкара достатъчно пари и да си купи собствено жилище. Да може да започне самостоятелния си живот, а не жалкото подобие с което можеше да се задоволи на този етап.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.

Re: And if you give me what I want then I´ll give you what you like.