after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

by **ElenaGilbert.▲** 10.04.15 17:39

Шумът от падащите есенни листа и светещите лампи на улицата бяха единствената компания на Елена в този момент. Чувстваше се толкова самотна сега. Сякаш през всичките тези години е била сама и не е имала никого до себе си, а всъщност бе толкова щастлива, че може би всеки би могъл да завижда на щастието й; нямаше да се учуди, ако беше така. Все пак не всеки можеше да се похвали с идеална връзка ... с идеалния човек до себе си.
Лек ветрец погали тялото й и тя изведнъж потрепна. Определено не й беше студено макар и да бе облякла само едни дънки и потник, върху които бе сложила едно черно, кожено яке, което се предполагаше, че трябва да я топли. Във време като това всеки нормален би помислил Елена за ненормална. Все пак беше много студено, но Елена не го усещаше ... дори не се постарала да прецени, че няма да е подходящо да излезе така, но тя бе толкова ядосана до преди час, че това дали е студено беше най - малкият й проблем.
Сега, за щастие, беше спокойна. Яростта се бе напълно заличила благодарение на тишината, която цареше тук. Вървеше съвсем бавно и безгрижно по тъмната улица, която като по чудо днес бе огрявана само от една единствена лампа, а това до някъде бе доста добре.
Елена сигурно бе вървяла дълго. Може би часове. Не искаше да се прибира за това продължаваше да го прави, без да обръща внимание на нищо и никого. Нямаше желание да говори с никого; чувстваше се добре, когато нямаше никой около нея ... беше като глътка чист въздух. Очите й обаче не спираха да се оглеждат .. ту наляво, ту надясно. Сякаш търсеха нещо и това, че не го откриваха я дразнеше. Лазеше по нервите й толкова много ... може би щеше да е по - добре да се прибере. Там не се чувстваше толкова изнервена, колкото тук сега.
Спря. Забеляза, че отдавна вече е далече от Мистик Фолс. Прокара пръстите си по дългата си косата и се обърна. Щеше да е добре, ако се върне. Все пак не можеше да знае на какво ... или на кого можеше да попадне толкова късно през нощта ... може би беше към два или три часа, а може би повече. Можеше ли да знае, след като загуби телефона си някъде по пътя, макар и все още да не го осъзнаваше. Сложи ръцете си в джоба си и тръгна отново, без да използва способностите си. Все още не мислеше, че да се връща ще бъде добра идея, но въпреки това тръгна.
След минута обаче нещо я спря. Елена наклони глава и погледна към мъжа пред себе си, като разучаваше всеки сантиметър от тялото му.
- Ако обичаш, махни се от пътя ми - рече спокойно Елена, като лицето й остана все така сериозно.

by Christian.♛ 10.04.15 18:08

Звукът от падащи листа го дразнеше. Не обичаше есента, въпреки че всичко падаше, осиротяваше, ставаше някак просто. Нямаше я тази зеленина, която всички харесваха. И може би точно това отблъскваше Кристиан. Не искаше да вижда листа, но и не искаше да вижда клони. Ако имаше нещо по средата, може би това щеше да се хареса на мъжа. Бавно вървеше без посока. Не знаеше колко е вървял и не знаеше накъде вървеше. Просто се беше отпуснал, а нещата, които ставаха в главата му, бяха такива, че ако някой надникнеше там, щеше да се стресне. Обичайните мисли - за кръв, за убийства и за извращения. Това бяха заподозрените. Облегна се на едно дърво. Беше изключително възбуден, но нямаше никого тук. Знаеше, че беше излязъл от града и нямаше как да си хване и донор за кръв, но възбудата растеше в мъжа и той искаше да притежава нечие тяло - нямаше значение чие. Искаше го веднага. Не можеше да търпи. Чуваше шумолене. Дали това не бяха мислите му? Или просто беше някое диво животно? Крис отвори очи и спря да докосва издутината в панталоните. Чувстваше се, като в размножителен сезон. Очите му изведнъж светнаха. Видяха момиче, което бавно крачеше по пътя си и не се оглеждаше дори. Перверзната усмивчица, която всички познаваха и която не вещаеше нищо добро. Ръката му отново се върна надолу и стисна пакета си, като го разтърка. Прехапа долната си устна, а тялото му завибрира. Използва суперскорост и се появи пред нищо неподозиращата си жертва. Тя дори не го усети.
Мъжът се усмихна. Не махна ръката от долната част от тялото си, дори стисна още по-силно. По този начин привлече погледа на брюнетката. Тя го огледа от глава до пети и се спря повече там, където беше и капанът. Кристиан намигна на момичето, а след това каза тихо и студено, с онази безрадостна насмешка :
- Ако искаше да се махна, нямаше да ме оглеждаш по този начин. Знам, че си възбудена и знам, че ти харесвам. А-а-а-а - промълви той, като я прекъсна точно преди тя да каже нещо - Забелязах по погледа ти, по физиономията ти.
Вървеше бавно и най-сетне се приближи до нея.
-... по трептенията ти. Явно скоро не са те оправяли, а, малката?
Смехът беше тих, а устните се обвиха в тази подигравателна гримаса.

by **ElenaGilbert.▲** 10.04.15 18:50

Елена се чудеше защо не се беше послушала. Може би сега нямаше да попадне на поредния побъркан.
- Толкова си тъпа, Елена - гласчето в главата й, което обикновено често я обиждаше, отново се появи и започна да танцува из съзнанието й, докато повтаряше тези думи.
Въпреки всичко, което бе чула брюнетката бе успяла да запази сериозното си изражение ... всъщност в момента като този не можеше да изглежда по друг начин. Наистина ли той си мислеше, че щеше да получи това, което иска.
- Разбира се, глупачко, ти си глупава, защо не? - гласът в главата й отново проговори и изведнъж Елена направи крачка назад.
Дали нямаше да е най - добре да избяга. Не знаеше какъв е той ... надяваше се да е човек. Щеше да бъде страхотно, ако беше такъв. Щеше да се отърве от него веднъж завинаги. Тя точно това искаше ... да го разкара. Искаше да продължи да върви и да се прибере. Изобщо защо реши, че би била добра идея да излиза. Тя се докара до това положение ... можеше ли глупавото гласче в главата й поне веднъж да не сгреши.
- Не бях достатъчно ясна? - попита Елена и го погледна в очите.
Изобщо защо говореше. Заслужаваше ли си да го прави. Едва ли щеше да остане тук още дълго. Всъщност защо все още бе тук. Елена направи още една крачка назад, докато не отделяше поглед от неговия.
- Защо .. защо просто не се махнеш? - рече Елена като от спокоен гласът й стана изнервен.
Сърцето й започна да бие по - бързо. Не знаеше какво да направи. Не знаеше дали, ако го направи то ще й помогне. Не можеше да разбере защо всички винаги усложняваха нещата. Нямаше ли да е по - лесно за всички, ако не го правеха. Всички щяха да живеят толкова добре, ако хора, като него не съществуваха.
Очите й направиха един оглед на местността, а в същото време Елена извади ръцете си от джобовете си. Въздъхна. Заобиколи мъжа пред себе си и с вампирска скорост се озова няколко километра по - далеч от него ... или поне на това се надяваше. Завъртя се в кръг и когато осъзна, че го няма отново въздъхна и продължи да върви.

by Christian.♛ 10.04.15 20:14

Момичето, изглежда, беше объркано и не знаеше как да реагира. "Потрепване леко на горната устна... Хмм.. Това е вътрешен двубой, колебание, изнервеност..." - мислеше си Кристиан. Ръката и трепна, а тя направи няколко крачки назад, като не отделяше поглед от мъжа. Усмивката на Крис стана широка и още по-подигравателна, гласът му преряза въздуха, като с камшик:
- Защо да се махам? И двамата знаем, че не го искаш. Дълбоко в себе си ме желаеш и аз ще ти го докажа.
Изведнъж тя използва вампирска скорост. Е, това го изненада, но въпреки това той държеше на своето и се обърна кръгом. След това тръгна и скоро се озова зад нея. Толкова безшумно се движеше, че тя не можеше да го усети. Кристиан беше господарят на тази ситуация, владееше я и знаеше какво ще се случи оттук нататък. Всичко беше кристално ясно. Тихо се промъкна зад нея. Тя продължаваше бавно да си ходи. Точно това му трябваше. Ръцете му се обвиха около тялото и'. Знаеше, че я беше стреснал. Не го беше очаквала. Изръмжа. Заби зъбите си във врата и', а след ги прибра, като облиза раната, която като по команда зарасна веднага. Лявата му ръка премина през гърдите и стигна до мястото, където се събираха отпред краката. Прокара средния си пръст грубо, за да може да го усети тя, а отърка пениса си между задните и' части. Езикът му закачи леко ухото и', което я накара да потрепери. Дъхът му се разходи по кожата и', карайки я да настръхне. Знаеше какво прави и го правеше с една- едничка цел. Да се задоволи. Гласът му беше тих и галещ, гъделичкащ, красив, нежен, но и суров, груб:
- Искаш ли да го усетиш в тебе? Твърд, голям, надървен...
Ръцете му си играеха с нея, както и пенисът му, който се навлажняваше, докато се триеше между бузите на задните и' части. Езикът му си поигра с врата и'. Очакваше всеки момент тя да го изблъска, защото сигурно си имаше приятел, но знаеше, че ще му пусне все някога. Никой не беше устоявал на Крис и това нямаше да бъде първият човек, който ще развали рекорда му.

by **ElenaGilbert.▲** 10.04.15 21:06

- Спри веднага - изкрещя Елена и се отдръпна.
Очите й се отвориха широко. Чувстваше се виновна за това, че бе излязла. По - добре да се ядосваше вкъщи, отколкото тук.
- Никога повече не го прави - продължаваше да вика Елена, докато очите й го гледаха студено, заплашително.
Сега обаче се обърка още повече. Разбра, че той е вампир и че няма да я остави намира, докато не получи това, което искаше, а тя все още не знаеше как да се измъкне.
Елена прехапа долната си устна и прокара отново пръстите си по косите си, докато тялото й трепереше. Имаше чувството, че скоро ще се пръсне от напрежение. Без да осъзнава, бе тръгнала отново назад, но този път го гледаше, не отделяше очи от него. Дори може би той се преближаваше ... или може би не. Бе толкова напрегната, че не знаеше нито какво прави, нито какво сетивата й улавят. Знаеше, че бягството не е решение на проблема й. Знаеше, че няма да избяга, но въпреки това го правеше. Вървеше назад и го гледаше.
- Толкова ли е трудно просто да се махнеш - изкрещя отново Елена и спря.
Не виждаше смисъл в това, което правеше. Той нито щеше да се махне, нито тя можеше да избяга. Погледът й отново започна да шари по реалността, докато тя не преставаше да прехапва долната си устна, докато в един момент от нея не потече кръв. Тогава тя се събуди от 'съня' си и тялото й потрепери отново.
В този момент не виждаше смисъл и да говори. Той нямаше да я чуе ... каквото и да кажеше отсега нататък нямаше да има никакво значение; трябваше да действа; да направи нещо.
- Глупачко, спри да си хапеш устните - дяволският глас в главата й отново се появи.

by Christian.♛ 10.04.15 21:44

- Започваш да си хапеш устните, а? Признак на изнервеност. Нервна си, нали? Сърцето ти ще изскочи. Искаш да избягаш, но знаеш, че не можеш. Никой не може. Просто се отпусни , отдай се на желанието. Бъди моя. Никой не може да те чука, както аз. Ела тук... Искаш да съм в тебе. Мога да го прочета в уж уплашения ти поглед. Не се притеснявай, мога да пазя тайна - не спираше да говори, защото знаеше, че и' влиза под кожата. Кристиан много добре познаваше женската природа. Бил е с толкова много момичета... Толкова, че знаеше всеки един ход, всяка една възможност, която можеха да използват, за да се измъкнат. Ако беше тръгнала да бяга, той е по-стар от нея. Надушваше го. Щеше да я настигне и да я хване. Да я направи негова. Проникването щеше да стане с или без нейно съгласие, защото можеше да я накара. Когато желаеше нещо тъй горещо, можеше да насили някого и да получи даденото. А в онзи момент искаше жената. Искаше я с всяка клетка от тялото си. Беше като жаждата за кръв, но много по-силна. В мислите му изплува картината - как тя лежи, а Крис е между краката и', как и' го вкарва бавно, а тя пъшка. Това допълнително възбуди вампира, който не познаваше думата "срам". Отново беше лице в лице с нея толкова близо, че можеше да я докосва. Беше нетърпелив. Кръвта му въздейства допълнително. Вече можеше да я усети. Хвана я силно за двете ръце и се завъртяха, падайки от пътното платно. Въргаляха се малко в листата, а след това тя се оказа притисната до земята от силните му мускулести ръце.

- Сега ще ти покажа какво ще ти направя!
Разкъса горните и долните и' дрехи, както направи със своите собствени. Бяха останали по бельо. Кристиан не обръщаше внимание на виковете и физиономиите, които правеше, защото малко го вълнуваше това. Тя беше просто поредната жертва на секс, не на изнасилване, защото го искаше, или поне така си казваше мъжът. Крис беше с бели боксерки, докато жената - с черно бельо. Колко иронично, нали? С лявата си ръка хвана ръцете нна момичето, а с другата хвана почти подгизналите си гащи, като очерта формата на пениса си, който беше огромен и готов за битка. Разклати го в бельото си и промълви тихо, съблазнително:
- Искаш го, нали? Искаш ли да го пипнеш? Искаш ли да го лапаш? - попита с фанатичната си усмивка, а очите му гледаха маниашки красивото лице на "дамата". Ръката, леко мазна от боксерките, се спусна и се избърса в голото и' тяло, като оставяше дълги нишки след себе си. Саливацията в устата му работеше на пълни обороти и заради това върху гърдите и' започна да пада слюнка. Не е бил толкова възбуден от години. Ръката си проправи път под гащичките и' и започна да прониква грубо с три пръста, докато той държеше с другата ръка нейните, а зъбите му хапеха устните и'.

by **ElenaGilbert.▲** 10.04.15 22:29

Елена бе напълно изненадана от станалото. Не очакваше нищо такова. Не очакваше, че това може да се случи ... не го бе предвидила ... всъщност мозъкът й работеше толкова бавно в този момент, че се върна към реалността, чак когато вече беше гола. Всяка клетка в тялото й се бунтуваше. Искаше да избяга ... всъщност искаше да умре. Така всичко щеше да приключи и нямаше да й се налага да изпитва всичко това.
Тялото на Елена трепереше, а ръцете й търсеха път към свободата, но всеки път неуспешно. От очите й започнаха да се стичат сълзи, които тя не можеше да спре, дори и да искаше. Не намираше сили за това, да се прави на силна ... не беше. Тя приличаше на лист хартия под него. Лист, който можеше да бъде скъсан всеки момент. Щеше да се превърне в боклук, който никога повече нямаше да може да бъде използван.
Пръстите й се забиха в асвалта, докато сълзите продължаваха да се стичат по почервенелите й бузи. Елена събра краката си максимално, с цел да го прогони от тялото си.
Сърцето й биеше силно ... толкова силно никога не бе биело. Очите й почервеняха, а ръцете й търсеха изход. Изведнъж Елена се повдигна леко, не много, но достатъчно, за да успее да достигне да устните му. Ухапа го силно по долната устна. Преди да е осъзнал какво се случва, Елена го избута от себе си и той изхвърча във въздуха и падна, като стоеше на метър разтояние от Елена, която от своя страна действаше бързо.
Погледът й се стрелна към гората и с вампирска скорост Гилбърт се изгуби в нея. Тичаше дълго. Не спираше. Не се обръщаше назад и не се интересуваше от нищо заобикалящо я, което й изигра жестока шега, защото се спъна и падна по лице. Бързо се изправи, но преди да продължи осъзна, че е обградена. Около нея имаше само дървета, езеро и той ... отново го видя. Очите й отново се напълниха със сълзи, но този път напълно изключи съзнанието си и отново не мислеше. Започна да бяга пак ... знаеше, че това не е решение, но нямаше какво друго да направи.
Отново се озова и на пътя, което я стресна още повече. Очите й не можеха да намрят нищо, с което да й помогнат и тя се свлече на земята.

by Christian.♛ 10.04.15 23:17

" Мръсницата се измъкна. Това беше. И без това съм възбуден до неузнаваемост, а тя иска да продължи да ме възбужда, докато не се пръсна. Сега ще и' покажа " - мислеше си Крис и започна да тича след нея. Мислеше си, че ще избяга, ще се спаси?! ХА! Няма как да стане. Срещу Кристиан никой не може да се изправи. Стигаше я всеки пък, когато тя изостанеше и дишаше във врата и'. Най- сетне момичето се свлече на асфалта. Това беше. Край. Мъжът беше прав, а жената - на коленете си. Хвана я без дори да се напряга. Момичето беше като кукла, като някакво бездушно предметче, което не можеше да окаже съпротива.
- Ще бягаш, а? - попита той и замахна силно, удряйки и' шамар. Тя се блъсна в близкото дърво и отново се свлече. Кристиан вече беше там. Хвана я за гърлото и започна да и' удря силни шамари. Това действаше възбуждащо. Искаше да проникне в нея, но да не бъде безболезнено. Биеше все по-силно и по-силно. Появяваха се синини, които почти веднага изчезваха, но той знаеше, че я боли и това го изкарваше извън кожата му. Изби и' няколко зъба, но те веднага израснаха отново.
- Смучи! - извика накрая и блъсна лицето и' в боксерките му. - Казах да го лапаш!
Хвана я за гърлото и отново започна да я налага. Биеше я, а това навлажняваше още повече надървения му пенис.
- Сега ще го направиш ли, или искаш още? - никаква реакция от нея. Ръката му се уви около косата и' и започна да я дърпа по пътя. По гърба започнаха да се показват драскотини , а тя пищеше, защото явно болеше скубането. - Ще го направиш ли, или искаш да те забуча на дървото за корема и да те обладая, докато ти вадя сърцето! По-добре признай, че ме желаеш и да преминем на по-приятната част!
Доближи я до лицето си и промълви :
- Кажи ми, че ме обожаваш! Кажи ми, че го искаш - сочейки пакета си.
Пусна я долу и тя се удари силно в асфалта. С вампирската си скорост седна върху краката и' и свали гащичките, откривайки прекрасно оформени задни части.
- Кажи го, иначе ще ти направя клизма, която няма да забравиш - студеният му глас проехтя наоколо и се заби в плътта и'. Удари я силно по едната буза на задника и'. - Тик - так!

by **ElenaGilbert.▲** 11.04.15 22:03

Елена вече бе напълно убедена, че дори и да имаше шанс да се отърве от този вампир, вече го бе пропиляла. Не трябваше да спира ... не трябваше да се предава. Не биваше да прави тази грешка. Трябваше да продължи да бяга. Не знаеше какво ще се случи отсега нататък, но повече никога нямаше да повтори грешката да спре да бяга, когато нещо я преследваше.
В момента не можеше да направи нищо, защото бе изгубила всичките си шансове и не можеше да стори нищо, освен да се подчини, колкото и да не й се искаше. Колкото и грешно да й се виждаше всичко това .. сега предпочиташе да го усети в себе си повече, отколкото да умре. Не искаше да умира. Не бе направи нищо, за да получи толкова тежко наказание и не смяташе, че скоро щеше да си го заслужи.
- Добре - изкимтя Елена, докато от очите й не спираха да се стичат сълзи, а тялото й не спираше да бъде нараранявано от неговото.
Дори когато вече не й правеше нищо Елена изпитваше болка. При това такава, каквато не си спомняше да е изпитвала от дълго време. Сякаш болката й беше повече вътрешна. Чувстваше се като предателка и не можеше да направи нищо по силите си, за да изтрие това чувство от съзнанието си.
- Обожавам те и те искам - каза тихо Елена ... почти шепнеше, но знаеше, че той ще я чуе.
Изведнъж от очите й спряха да текат сълзи. Елена вече не виждаше смисъл да ги хаби ... те нямаше да й помогнат с нищо. Дори в момента повече й пречеха отколкото помагаха. Тялото й спря да настръхва, макар все още да усещаше плътта му по своята. Всяка мисъл в главата й изхвърча от съзнанието й, а челото й се опря в студения асфалт. Тялото й се отпусна и в момента се крепеше само и единствено на двете й ръце.
- Кога ще започнеш, по дяволите - изкрещя Елена и от очите й отново започнаха да се стичат сълзи.
Искаше й се целият този ужас да приключи сега ... в най - добрият случай, веднага.

by Christian.♛ 11.04.15 23:32

Кристиан се чувстваше като звяр в кожата на човек. Искаше да се освободи. Желаеше да я разкъса на малки парченца. Възбудата беше голяма и не го пускаше. Можеше да убие всеки един човек, който се опиташе да отнеме удоволствието на "господаря". Копнееше да я обладае върху скапания студен асфалт и да свърши в нея по най-дивашкия начин. Искаше тя да бъде като парцал, боклук, нещо, което да не може да бъде използвано повече. Искаше да я съсипе на психично ниво. С едно бързо движение на лявата ръка премахна бельото и' и се нахвърли върху нея. Удари и' един шамар и се придвижи нагоре. Седна върху корема и' и започна да я гледа кръвожадно. Наведе се близо до лицето и' и прошепна :
- Искам да викаш всеки път, когато проникна в тебе! Искам да ме наричаш свой господар! Искам да искаш още всеки път, щом тласна кура си в тебе! Искам да ме гледаш в очите. Право в очите. Искам да виждам желанието ти да чувстваш болката, която ще ти нанеса! - удари я силно в земята и започна да щипе грубо гърдите и'. Наведе се и я целуна по устните. - Искам да ми показваш страстта си! Отвръщай на целувките ми!
Отново се опита да я целуне, но тя го избута. Тогава той издивя. Никога никой не го беше виждал толкова гневен и толкова възбуден едновременно. Възбудата не можеше да се сравни никога с никоя друга. Желанието да проникне в нея го изгаряше. Да чуе онзи шляпащ звук, когато и' го сложи целия и стигне до тялото и', а тестисите се клатят в ритъма на половия акт.

- Отвърни, курво, иначе ще те накарам да презираш съществуването. - наведе се за пореден път над нея и проникна с език между устните и'. Нейният език плахо докосна неговия. Точно това му трябваше да продължи насилието. Лявата му ръка започна да масажира клитора и' бързо и механично, докато с дясната ръка стискаше лявата и' гърда. Крис реши, че ще откъсне долната устна на жената и го направи. Започна да оставя отпечатъци от зъбите и захапката по тялото и', докато не стигна до дясната и' гърда. Захапа я и запи от нея. Разбира се, чувстваше се като кърмаче, но тя нямаше кърма. Кристиан си представяше, че това е мляко, но всъщност беше кръв. Течеше бавно в гърлото му. Отдръпна се и я погледна.
- Заповядах ти нещо, пачавро!

Удари и' един шамар за наказание и изведнъж усети онази вибрация, която не предвещаваше нищо добро. Не го беше предвидил. Течността започна да се излива свободно в боксерките му. Това го накара да изреве като звяр. Усети, че тялото на жертвата му потрепери, но също така и я накара да свърши с него. По пръстите му започна да се излива течността, която се появява при голямо удоволствие. В момента на свършването Крис придвижи пениса си напред колкото се може повече. Допирът на тялото и', добавен към допирът на грубата повърхност на боксерките му до нежната кожа на главичката, го беше накарала да се изпъне дори още повече назад и да трие оная си работа вече в бедрото и'.
- Ти свърши ли? -попита той и я погледна сериозно. - Ти си позволи да свършиш?! Да не би да ти доставям удоволствие?! А, мръсница!
Удари я за пореден път, а след това скъса боскерките, като залепи на лицето и' остатъка, на чието място беше свършил и беше мазно от спермата.

- Искам да го оближеш и да кажеш колко много ти е харесало! Искам да го глътнеш! Хайде - прозвуча гласът му заповеднически. След това я хвана с няколко пръста и я заби до близкото дърво. Пръстите му на лявата ръка проникнаха в ануса, а пенисът му се заби с всичка сила във вагината и'. Толкова голямо удоволствие изпита.

- Ще ти покажа какво ти е било първият път- ако тя беше нормален човек, със сигурност нямаше да понесе тези движения.

by **ElenaGilbert.▲** 12.04.15 22:16

Елена чувстваше, че раните, които получаваше никога нямаше да зарастнат. Усещаше се толкова слаба ... сякаш времето за момент бе спряло, а след това се бе върнало три години назад, когато бе способно да й се причини болка, която щеше да остане не само в съзнанието й, но и по тялото й. Сякаш всеки негов допир, всяка рана, която й нанасяше щеше да остави белег по кожата й, който тя никога нямаше да може да забрави. Като че ли щеше винаги да вижда този ден. Всеки път, в който се погледнеше в огледалото, щеше да си спомня за ударите, които й бе нанесъл. Всеки път щом съблечеше дрехите от тялото си, щеше да усеща допира му и щеше да настръхва ... от страх. Дори когато тичаше, щеше да си представя, че той я гони ... всичко, което правеше щеше да е толкова свързано с него. Щеше да се превърне в най - големия й кошмар, от който нямаше да може да се отърве.
Чувството й за предателство се увеличаваше с всяка една минута, а това разкъсваше душата й, сърцето й, по същия начин, по който дрехите й бяха разкъсани от него. С малката подробност, че те бяха скъсани веднъж, докато чувствата й щяха да се задълбочават още и тя щеше да е още по - зле дори и отсега.
Елена за първи път от доста дълго време се бе съгласила с гласчето в главата й, което сега мълчеше. Беше съгласна с това, че е тъпа. В момента бе в състояние да се съгласи с всичко, стига да останеше жива, но не проумяваше как търпеше всичко това. Не разбираше как бе стигнала до извода, че трябва да му позволи да се подиграва с тялото й по този начин. Желанието й да се измъкне от този ад се увеличаваше толкова бързо, че самата тя не осъзнаваше какво се бе случило в последните няколко минути. Страхът й бе този, който все още я задържаше тук. Ако го нямаше, сега отдавна щеше да се е измъкнала ... или пък щеше да бъде мъртва. И двата варианта в момента й се виждаха много по - привлекателни от този, който сама си бе избрала.
Когато се запозна с дървото, ръцете й толкова силно се бяха забили в кората му, че бяха способни да откъснат ствола му. В този момент една мисъл се зароди в съзнанието на Елена. Мислеше си, че ако успееше да го направи може би щеше да успее да се измъкне ... щеше да го разконцентрира и тя щеше да успее да избяга от него, и ако имаше късмет дървото щеше да падне върху главата му. Изведнъж обаче една нова мисъл измести предишната. Тя бе много против това и Елена предпочиташе нея. Ако не успееше да направи всичко това, щеше да се случи нещо много лошо с Елена, която предпочиташе да изтърпи всичко и след това да се върне у дома. Да се скрие от света и да се опита да забрави за случилото се. Силно се надяваше, че това бе кошмар, от който Деймън щеше да събуди след минутка, две, а дори и три. Просто се надяваше да бъде събудена. Надяваше се, че това, което се случва не е част от реалността. Но всъщност беше ... и колкото по - бързо го осъзнаеше толкова по - добре щеше да бъде за нея. Не искаше да заблуждава себе си, но може би, ако си представяше, че това не се бе случило щеше да се спаси от лошите чувства, които навлизаха в съзнанието й едно след друго и не я оставяха да си почине.
Усети болка ... всъщност не можеше да разбере дали е болка или удоволствие, но от устните й се отделиха няколко стона. Всъщност искаше всичко това да спре. Искаше й се да го изкрещи, толкова силно, че думите й да се чуят от всяко кътче на планетата. Желанието й да разкъса мъжа, който се подиграваше и все още се подиграва с тялото й се увеличаваше. Искаше да го размаже, но беше толкова слаба, че дори не можеше да промени позата, в която бе застанала в момента.
Мускулите в слабините й се свиха, като се опитваха да го прогонят пениса на мъжа от тялото си, но не успяваха. Елена дори мислеше, че вече отдавна не обръща внимание на това какво се случва с тялото й ... всъщност той никога не се бе интересувал.
Пръстите на ръцете й се отделиха от дълбоките дупки, които бяха образували и създадоха нови, докато по тялото й протичаха тръпки, които караха Елена да е възбужда още повече, макар и да не го желаеше.
- Защо? - изкрещя изведнъж Елена, без да обръща особено внимание на това, което се случваше, защото реално вече не се интересуваше от това какво предстоеше, защото знаеше, че няма да е нищо добро.

by **Damon Salvatore** 12.04.15 23:00

- Моля, оставете съобщение след сигнала - говореше ли, говореше. Този глас го дразнеше. Деймън беше на ръба на отчаянието. Първо, изчезва и не се появява цяла нощ, а сега и не отговаря. Къде ли можеше да е?! Мъжът удари силно капака на колата си и той се изкриви. Отново набра надписа "Елена". Приятната снимка се показа върху АйФона му и започна да се набира.
- В момента няма връзка с този номер! След...
- По дяволите и телефоните!
Влезе бързо на предната седалка и хвърли телефона назад. Той се удари в задните седалки и изчезна след тъп звук. Последва трясък и вратата се затвори. Познатият рев на двигателя извести, че колата се приготвя да напуска текущата си позиция. Деймън настъпи педала и реши да претърси пътищата. Избра си един. В мозъка му беше каша. Не знаеше какво да направи. Той беше слаб, безсилен да реагира, не можеше да направи абсолютно нищо. Настъпи газта, а колата изръмжа още по-силно. Изведнъж покъртителна гледка се показа пред очите му. Наби спирачките и слезе бавно. Някаква двойка правеха секс, допрени до дървото. Лошото беше,че не знаеше какво става, защото мъжът крещеше, а жената пискаше.
" Колко ли груб секс правят?" - запита се с насмешка Деймън и се усмихна. Тръгна бавно напред, защото нещо го притесняваше. Преди това обаче си изрови телефона и започна да звъни на Елена. Чу някакъв звук на два метра пред себе си. Видя устройството на момичето. Вдигна глава и започна да разпознава лицето и'. Ледени тръпки се появиха върху тялото му. Стана му лошо. Какво сега трябваше да прави?! Тръгна малко по-тихо и безшумно нататък.
-... Защо?! - извика Елена.
- Защото си моята малка курва, която ще изпълнява всичко, което кажа! Лижи спермата! - викаше заповеднически мъжът. Изведнъж Деймън изпадна в горяща агония. Всяка една частица, всяка една клетка викаше. Огромен гняв се отприщи. Усети как лед преминава през вените му, опитвайки да угаси огъня. Ръцете му се стиснаха в юмруци. Тръгна бавно. Очите му заблестяха в небесносиньо, а след това в тъмночервено. Вените изпъкнаха. Дей използва вампирската си скорост, но чу нещо, което го разколеба за миг:
- Ти отново ли свърши... Палава си, въпреки че казваш, че не ти е приятно. Пачавра! - крещеше, докато я налагаше.
- Искаш ли да видиш кой ще свърши? - попита гневно Деймън точно зад него. Той, изглежда, се стресна. Не го очакваше. "Спасителят" замахна силно и го удари в главата. Неизвестният излетя и се заби в борче, което го прониза в корема. Очите на Дей погледнаха Елена, която беше на колене.
- Ще се разправям с тебе после! - изръмжа на изнасилвача и вдигна Лена, като я зави с коженото си яке и я занесе бавно към колата. Целуна челото и'. Изглеждаше като бебе. Плачеше и трепереше.- Не се притеснявай, любов. Тук съм. Всичко ще се оправи. Обичам те! Той няма да те нарани.
Остави я на седалката и се обърна тъкмо навреме. Онзи се опита да го удари и използваше вампирска скорост. Деймън удари в земята с крак и ледени шипове изникнаха, за да го задържат. След това вдигна ръцете си и направи рязко движение, викайки :
- Замръзни в гробница! - огромни ледени късове се увиха около тялото му, сковавайки го във вековен лед. Нямаше измъкване. Чу се пукот и той изчезна. - Какво по...?!
Нямаше го. Деймън запали колата, направи обратен и тръгна с бясна скорост към къщата си.
- Добре ли си? - попита Елена и погледна назад. Момичето изскимтя.

by **ElenaGilbert.▲** 18.04.15 22:47

Елена се чувстваше толкова безпомощна и безсилна. Имаше усещането, че вече не би могла да направи нещо, каквото и да е било. Нямаше да може да стъпи на краката си; нямаше да може дори да си отвори устата, за да каже нещо. Но не това бе най - големият й проблем. Тя никога повече нямаше да може да се чувства като себе си. Щеше да се превърне в различен човек ... нищо в живота й вече нямаше да може да бъде такова, каквото е било преди. Днес тя загуби всичко, което някога е имала .. това нямаше да може да промени отсега - нататък. Бе загубила не само себе си, но и Деймън. Тя бе виновна за всичко, което се случва. Тя се предаде и не се бори ... отказа се. Тя бе предателка. Беше победена от себе си. От глупостта си и слабостта си. Ако се бе опитала да се измъкне, щеше да се спаси и нищо от това нямаше да бъде реалност.
- Глупачка - изкрещя Елена и от лицето й отново започнаха да се стичат сълзи.
Обви ръцете си около краката си и ги стисна силно. Чувстваше се бясна, унижена, уплашена. Разочарована от себе си. Мразеше се от дъното на проклетата си душа. Искаше да се отърве от себе си. Да умре, за да забрави за всичко. Така никога повече нямаше да изпитва всичките тези чувства. Щеше да бъде напълно празна, но докато бе жива не можеше да го направи. Не бе способна на подобно нещо. Кой би могъл да забрави за такова осквернение?
Колата изведнъж спря пред имението и тялото на Елена потрепери. Единственото място, на което можеше да открие всичко, от което имаше нужда. Единственото място, в което можеше да сбъдне всичките си мечти. Никога повече нямаше да излезе от тук. Щеше да се скрие в тази сграда и никога повече нямаше да се позволи лукса да го напусне.
Елена излезе, а очите й се плъзнаха по входната врата. Въздъхна, като отново, че трепери. Всъщност тя не бе спряла да го прави. Приличаше повече на човек, който е вдигнал висока температура, която нямаше да може да бъде свалена скоро. Започна да върви към спасението си, но не можеше да направи и крачка повече. Имаше чувството, че пак ще падне и няма да се спаси. Изведнъж усети отново как коленете й се допират до земята, а ръцете й се опитваха да не й позволят да легне върху земята.
- Не ме докосвай - изкрещя Елена, когато усети ръцете на Деймън върху кожата си.
Отне й няколко секунди, за да се изправи, но въпреки това го направи и тръгна към вратата. Хвана се за дръжката, която сега бе единствената й опора. Натисна я и влезе.
Спасение? Не. Това място не можеше да й помогне. Не можеше да я спаси, макар и вече краката й да стъпваха по пода на спалнята, докато тялото й ен спираше да трепери, а сърцето й продължаваше да бие силно, докато пред очите й се повтаряше отново и отново всичко, което се бе случило.
когато си спомни начина, по който разкъса дрехите й, Елена свали якето, което Деймън и беше дал и отвори гардероба, избра си дрехи, като се постара да покрие всеки сантиметър от кожата си. Това обаче не променяше нищо. Тя все още се чувстваше гола вътрешно. Все още не можеше да спре да мисли за случилото се. Изведнъж тялото й се допря до стената и Елена отново се свлече, докато сълзите не спираха да покриват лицето й, а виковете й съсипваха прекрасното спокойствие, което цареше в имението.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)

Re: after 2 weeks//elena&christian&damon (+18)