It's the beginning of a new friendship

by Alex D. 31.03.15 17:15

Александра Даниелс бе странна личност. Имаше интровертен характер, което само можеше да ни доведе до мисълта, че е затворен човек. В действителност това бе истината. Обичаше да бъде сама далеч от забързания и прогресиращ свят. В много отношения бе консервативна и не приемаше новостите с отворени обятия. Не общуваше особено много. Ако го правеше, то най-вероятно бе в настроение или просто й се налагаше. Повечето пъти си служеше с мимики и жестове. Обикновено погледът й бе празен и безразличен към заобикалящия я свят. Друг път сякаш в него играеше пламъче, което трепкаше в очакване на нещо ново, различно, вълнуващо.
Устните й бяха посинели, не знаеше дали й беше до толкова студено или просто вече беше труп и цветът си отиваше от тялото й. Беше необичайно студено, макар и зимата да наближаваше. Погледът й се стрелкаше във всички всевъзможни посоки за някакъв знак, че всичко ще бъде наред. Тръсеше знак, който можеше да й подскаже, че нищо няма да се обърка и това ще е един нормален разговор без никакви дразги и караници.
Алекс беше нервна и това допринасяше още повече за мъртвешкото й изражение. Беше в някаква сграда, която изглеждаше толкова ... празна, а какво търсеше тук не знаеше. Беше се уговорила с някакво момиче да се срещнат, но не знаеше, че това място ще е толкова пусто и страховито, но всеки би направил всичко, само и само, за да се измъкне от миналото си и да не се побърка.
Погледът й шареше из стените, а незнанието този път я караше да настръхва. Токовете й клопаха по цимента под нея, а ехото отекваше все по-надалеч и по-надалеч. Беше ли цялата тази уговорка една игричка, един номер или не?
- Има ли някой? - извика червенокоската, но единственият отговор за сега бе единствено ехото.

пп/първи пост - ужас, знам! Извинявай!

by .tessa. 31.03.15 20:26

Лориал стоеше до открехнатия прозорец в стаята си и се любуваше на гледката, докато все още можеше. Мислеше си за Александра. Толкова искаше да й помогне, да върне разсъдъка й. Искаше да върне предишната Алекс. Вярваше, че след всичко, което преживя, все още бе останало онова лъчезарно момиче. Дори и не разбра как стана всичко. Лориал се чувстваше виновна. Имаше чувството, че тя е причината на Алекс да й се причуват неща или да вижда как една невероятна картина се превръща в нещо ужасяващо - обезобразени лица, тела без глави и разпилени вътрешности. Но не само тя. Все пак брюнетката не беше единственият вампир в града и изобщо в света. Но в същото време си мислеше, че всичко това се дължи, че Алекс може да вижда бъдещето и никой не може да го промени. Както и да е. Лориал искаше да й помогне не, защото се чувстваше виновна по някакъв начин, но и защото обичаше Александра. Искаше си приятелката и това беше!
Погледна часовника. Бе време да тръгва. Беше повикала Алекс да се видят в една сграда. Искаше да поговорят и се надяваше разговорът им да повлияе положително на Александра. Излезе и тръгна към мястото на срещата. Бе се облякла с една рокля на лилави точки и едно черно късо яке. Навън не бе един от най - студените дни, нито пък от най - топлите. Влезе в колата и потегли.
След малко се указа пред една изоставената сграда близо до града, която изглеждаше сякаш щеше да се срути всеки момент. Влезе и се огледа. Видя Александра, която стоеше сама по средата на помещението, оглеждайки се. Лориал се затича към червенокоската и я прегърна.
- Здравей! - рече брюнетката. - Ти? Как си? По - добре ли си?
Когато я видя не знаеше какво друго да й каже освен това. Имаше чувството, че ще се разплаче, но тя бе силна и сдържа сълзите си.

by Alex D. 01.04.15 18:28

Старият дъб се беше превърнал в развалина. Беше оплискан в кръв, а наоколо нямаше никого. Червенокоската наблюдаваше отстрани, а жуженето не си заминаваше. Оставаше и я тормозеше. Опитваше се да разбере какво се е случило или какво ще се случи, но не получаваше никакъв отговор. Единственото, което успя да усети бе миризмата на прясна кръв.

"Здравей!" Сякаш това беше нужно да изкара Александра от малкия й транс и да се усмихне на Лориал възможно най-приятелски. Как се предполагаше, че се чувства, когато беше надарена с такова проклятие. Да виждаш кога хората ще умрат. Да виждаш всичките лоши неща, които могат да се случат на околните и да не можеш да го предотвратиш по някакъв начин.
- И по-добри дни е имало, но не се оплаквам. - и макар проблемите, които имаше, от устните на Лидия никога не слизаше усмивката й. Сякаш го приемаше с лекота, докато не станеше нещо и не започнеше да се обвинява, че не го е предотвратила. Но това беше животът. Независимо дали човек се разда с някаква дарба или не - не може да предотврати смъртта на когото и да било.
- Ами ти, как си? И за какво трябваше да говорим? - попита тя, с усмивка неслизаща от устните й.

пп/съжалявам ако е кратко, но от таблета не знам как изглежда точно

by .tessa. 01.04.15 21:44

Усмивката на Александра сякаш стопли душата на брюнетката. Този въпрос "Как си?" бе напълно ненужен. Как можеше да се чувства? Как можеше да се чувства червенокоската стояща пред Лориал като виждаше смъртта на хората и знаеше, че не може никой да промени съдбата им, но Лориал мислеше, че ще е хубаво да чуе от някой близък, че го е грижа за нея, че не е сама, че все още има някой който да вярва, че тя ще се оправи, въпреки, че даже бе невъзможно. За щастие на Алекс, Лориал винаги е казвала, че няма невъзможни неща.
- Денят тъкмо започва. Все пак е едва обяд, не прибързвай с грешните изводи, Алекс - рече като се подсмихна и се отдели от нея. Каза това, защото вярваше, че днес ще бъде много хубав ден и за двете им. Имаше надеждата, че ще си прекарат така както беше преди. Преди Лориал да стане заразен вампир, а дарбата на Александра да се прояви. Всичко бе много по - добре тогава.
- Аз ли как съм? Времето ми изтича и поне с последните си дни живот мога да бъда полезна с нещо, затова реших да си поговорим като едно време. Помниш ли? - отвърна Лориал като се опита да се усмихне, но не можа да скрие нейното притеснение, че скоро ще си отиде, но тя се бе премерила със съдбата си. Но една хубава мисъл прехвръкна в главата й. Тя си припомни колко забавно беше да се разхожда по улиците и да разговаря нормално с Алекс. Картината на двете смеещите се момичета бе красива.
- Какво ще кажеш да отидем на някое, не толкова забутано място?
Може би чак сега осъзна, че не може да й помогне, но поне щеше да я развесели, да се по разсее. Да й покаже, че все още има някой до нея.

by Alex D. 02.04.15 16:14

"Времето ми изтича и поне с последните си дни живот мога да бъда полезна с нещо" - мамка му. Александра толкова се беше вглъбила в собствените си проблеми, че бе забравила напълно за тези на Лориал. Добре де, не беше забравила, но просто й се искаше да не го беше правила. Да не беше заразена и сега да не й оставаше съвсем малко време живот. Искаше й се да може да го предотврати и всичко да е както преди. Да излизат и да си говорят спокойно, да заглеждат момчетата и да правят всичко, което правеха обикновено приятелките. А сега ... сега трябваше да се справят с два проблема на веднъж. И дори Лориал да не искаше, Алекс щеше да направи всичко, за да върне приятелката си, ако умреше или да я задържи. Да не й позволява да си отиде.
- Съгласна съм, но не казвай, че ще си отидеш, защото няма да го направиш. Няма да го позволя. - това беше спасението на червенокоската. Тя отказваше да приеме лошата съдба, която свързваше близките й хора и беше готова да направи и невъзможното, дори ако трябваше да жертва и себе си за добрата кауза.
Госпожица Даниелс се приближи до Лориал и я прегърна силно, колкото да не я изгуби. Колкото да се увери, че брюнетката пред нея не беше някоя халюцинация.
- Лориал, обичам те. И ако трябва да мина безкрай пъти през деветте кръга на Ада, ще го направя, но ти няма да умреш. - Александра отстъпи няколко крачки назад и изчака Лориал да поеме лидерството и да отидат където и да било, само и само да не останант в тази тъй пуста и страховита сграда. Да правят всичко както преди, без да се страхуват за това какво им е предвещало бъдещето.

by .tessa. 02.04.15 20:37

Това, което Лориал каза беше грешка. Не биваше да й напомня, че е заразена и, че скоро ще умре. Но какво да правя? Не е искала да бъде такава. Тази мисъл й припомни как се случи това. Спомни си как се разхождаше по улицата сама и по едно време някакви вампири бяха изскочили пред нея и я заловиха. А после се събуди, заключена в някаква клетка, все едно беше някакво животно в зоопарка. Но тя не беше единствената заключена имаше и други, а какво се случи по нататък с нея не помнеше точно. Единственото, което помни е, че като се събуди бе гладна, но не беше предишният глад, който изпитваше. Изпитваше глад за кръв на вампири, а не за хора... Ситуацията със заразяването толкова се влоши, че вече и вампири започнаха да помагат на августините.
- Радвам се, че си загрижена за мен, но за жалост нищо не може да се направи, Алекс. Нищо не може да ми помогне. Скоро ще си отида и това - рече тъжно Лориал като отвърна на прегръдката й. Спусна се една сълза от окото на брюнетката, но не искаше да провали плановете, които бе намислила за нея и Александра, затова изтри сълзата която бавно се стичаше по бузата й и се отдели от червенокоската. - Но както и да е. Да не мислим за бъдещето. Не мисли за това, чули.
- Благодаря за което казваш, Алекс, но аз съм добре. Това ми е писано да стане. Аз го приех - отговори тя след всичко, което каза, че ако трябва да направи за да спаси Лориал от смъртта.
- Какво ще кажеш да тръгваме? И да отидем в някой бар и да се разсеем или да отидем на някое по не толкова претъпкано място, като парка или да се поразходим по някоя стара улица? Както ти решиш.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

It's the beginning of a new friendship

It's the beginning of a new friendship

Re: It's the beginning of a new friendship

Re: It's the beginning of a new friendship

Re: It's the beginning of a new friendship

Re: It's the beginning of a new friendship

Re: It's the beginning of a new friendship

Re: It's the beginning of a new friendship