The Frenchmen Hotel

by Mr. Salvatore 01.11.15 17:20

Беше тихо и спокойно, което съвсем не бе присъщо за този град. Земята сякаш беше жива, всичко кипеше от енергия, но Стефан не беше дошъл, за да се забавлява. Имаше работа с Клаус, който естествено нямаше никакво желание да се занимава с неговите проблеми, но рано или късно щеше да го убеди. За сега можеше да си стои в лоби бара, който бе напълно празен през деня, а по-късно да се занимава със задачите си. И без това му трябваха няколко питиета, преди да започне преговорите с онова упорито същество.
Още стоеше на първата си чаша, като се вглеждаше недоволно в нея, сякаш й се сърдеше, че толкова бавно свършва. Но по-скоро се сърдеше на себе си, че така отлагаше нещата. Знаеше, че древния не бе от най-лесните хора, но имаха нужда от него и само той можеше да го убеди. А може би трябваше да се обърне към по-благоразумния брат … а може би имаше нужда от своя брат? Въпреки, че не бе пожелал да го придружи, Стефан се чувстваше някак самотен без него. Не обичаше да върши тези неща сам. В крайна сметка се озоваваше в някоя задънена улица, без план и някой, с който да разпусне. Както винаги …

by **dr.ives;** 01.11.15 17:47

Парфюмът на ягодки се разнесе из помещението, в което вонеше на зла гад. Истинската смрад на алкохол и задимена атмосфера. Това представляваше лоби бара, въпреки че нямаше никого. Персоналът явно малко по-късно щеше да проветри и да изчисти, но на Татя не и' пречеше. Искаше да се добере до алкохола, който се намираше на рафтовете зад плота. Токовете и' проехтяха из стаята, а походката и' - принципно нищо особено, сега беше високомерна, а главата - вдигната нагоре, като че ли притежаваше това място. Беше видяла мъж, който щеше да я разведри за малко. Да разсее тези мисли, които се въртяха в красивата глава на красавицата. Какво търсеше в Ню Орлиънс. Това беше сложен въпрос. Може би искаше да вижда по-често Клаус и да си представя живота с него. Може би искаше да надниква по посока на Илайджа, който я блазнеше, въпреки всичко, което и беше сторил. Всичко беше относително. Но в последно време искаше да ги унищожи. Защо? Много просто. Беше и' омръзнало да мисли за тях. Безсънни нощи, обвързани с тях и само тях.
- Една бутилка уиски! - поръча Татя и се обърна към мъжа, който и' се струваше изключително познат, но той все още не я беше забелязал. Извърна глава и пое бутилката в ръцете си, като премахна капачката и изгълта набързо 300 мл от течността, която я жегна. - Е, явно си доста отчаян, че да седиш сам тук.

by Mr. Salvatore 01.11.15 18:03

Въпреки, че не само чу, но и усети женското присъствие, Стефан но пожела да извърне поглед. Нямаше време да се разсейва, а и едва ли беше добра идея. Въпреки, че не обичаше да го признава, беше по-емоционалния брат, което го караше да си мисли, че винаги има нещо повече в едно момиче и е готов да й даде живота си. Мразеше се за това, защото най-много бе загубил от любов, но щом чу познатия глас толкова близо до себе си, не можа да остане безпристрастен. Обърна се към него и я загледа някак шокирано, опитвайки се да разбере какво се случва.
- Какво по дя … - успя да измърмори той, като издърпа бутилката от ръцете й – Какво ти става? Това, че Деймън се налива ден и нощ, не значи, че трябва да следваш примера му – нахока я Стефан, като се обърна към бармана – Една чаша за дамата, моля! – а после върна вниманието си върху нея – Та като говорим за вълка, къде е той? Казах му, че мога и сам да се справя, нямаше нужда да идвате!
Въпреки, че най0накрая получи компанията, от която се нуждаеше, не се чувстваше много доволен. Със сигурност щеше да реагира така остро, ако беше видял и брат си, но все пак го предпочиташе пред Елена. Хич не му харесваше, когато древните се навъртаха около нея, докато беше човек и сега също не му допадаше, но нямаше какво друго да направи, освен да налее нормално количество алкохол в чашата, която след това й подаде.
- Заповядай – каза малко по-спокойно той, но преди да пусне чашата, я погледна сериозно – И не прекалявай! Деймън после ще изкара мен виновен …

by **dr.ives;** 01.11.15 18:49

В момента, в който мъжът се обърна, Татя се облещи насреща му. Не го очакваше. Да, не е имала досега вземане-даване с него, но все пак знаеше историята му и знаеше, че Клаус наистина го харесваше. Колкото до образа, който той си представяше, имаше късмет, че красавицата познаваше доста добре своята двойница Елена и можеше да играе нейната роля. Сега оставаше да прикрие леко изражението си. Какво би направила Елена в този случай? Може би би го поздравила разсеяно. Или не. Просто трябва да се държи като нея. Пое си дълбоко въздух, сякаш се опитваше да преглътне изненадата от срещата и вдигна ръката си леко по посока Стефан с опакото надолу и каза:
- Хей... ъм.. Стефан - след това Татя се усмихна стеснително, защото знаеше, че Елена и Стефан, когато останеха насаме, имаха странна връзка, едно сконфузно ставаше. Както и да е. Остави се на действията му и започваше да крои план, по който да успее да се държи като себе си. Целият и' стил се доближаваше до този на Елена, но имаше някои отличителни черти, които просто крещяха, че това не е тя, като пръстенът, който притежаваше двойницата и'. Татя побърза да скрие ръцете си в джобовете и изпъна рамената си нагоре и започна да ги придвижва, сякаш искаше да каже "Не знам къде е Деймън".
- Трябва да е някъде тук. Трябваше да се отбием до Ню Орлиънс... И виж кого намираме тук - при последното се усмихна чаровно и лъчезарно, а Татя отдолу щеше да повърне. Искаше да пийне нещо. А пред него не можеше да се отреже. Следователно трябваше да го подчини, но нямаше как да стане, ако той имаше върбинка. Щеше да измисли нещо.
- Ами ти? Какво правиш ти тук? - попита и погледна към чашата, която и' беше подадена. Сипа си малко и отпи едва доловима глътка.

by Mr. Salvatore 01.11.15 19:01

Изведнъж започна да се държи някак странно, дори по-странно от това да изпие половината бутилка, без да си поеме въздух. Стефан я погледна някак недоверчиво, като надигна едната си вежда, което показа смущението му, но малко след това се успокои. Очевидно Деймън не й бе споделил малкият им план, което не беше никак изненадващо за него. Доста често премълчаваше важни неща, мислейки си че така защитава човека срещу себе си, но тук Стефан беше съгласен. Нямаше да й хареса, че щяха да намесят древните, а и двамата се притесняваха за нея, когато станеше въпрос за тях.
- Ами … всъщност … - трябваше да й каже нещо, но никак не му харесваше да я лъже. И все пак трябваше, може би брат му я бе пратил тук, за да си спечели малко време, кой знае и план можеше да има, затова Стефан се почувства длъжен да отвлече вниманието й от плана – Истината е, че съм тук с Ребека …
Бааам, това беше странно. Елена знаеше, че това не бе едно от нещата присъщо за Стефан, но както вече отбелязахме, беше влюбчив и мекошав, а Ребека … ами тя не подбираше много много. Лека руменина се появи на лицето му, която можеше да мине за срамежливост, макар да беше повече от уискито и нервността, докато я лъжеше. Но какво можеше да направи. Не трябваше да й казва истината и не можеше да допусне да изтича при Деймън и да го засипе с многобройните си въпроси, а всички знаем каква ставаше Елена, когато скриеш нещо от нея.

by **dr.ives;** 01.11.15 19:09

Ребека... Той и Ребека? Сигурно. По-скоро Стефан щеше да си извади очите, ако двамата с него с двойка. Поне така смяташе Татя. Ребека беше едно малко момиченце, което се влюбваше лесно, но беше изключително наивно. Двете се припокриват, но все пак нямаше как да стане между тях. Въпреки че красавицата не беше много-много наясно как стояха отношенията между Древните и Стефан, реши да блъфира и да рискува.
- Стефан... Ти не би тръгнал с Ребека. Не и след всичко станало... - промълви мнимата Елена и погледна подозрително, забелязвайки руменината, но на нея и' беше трудно да разбере дали наистина беше срамежлив, или от неудобство. - Стефан, защо би тръгнал с нея? Пък и тя не беше ли с Мат?
Наклон на главата на 45 градуса вляво, което я оприличаваше на едно малко детенце, което е любопитно към начина на държание на по-възрастните. Дали и брат му наистина беше тук? Щом не беше чак толкова изненадан да види Елена. Беше се стреснал , но не и изненадан чак толкова. Дали нямаше някаква работа тук? И първото споменаване на древен индикираше, че има нещо общо с тях.

by Mr. Salvatore 01.11.15 19:26

Ето това беше едно от нещата, които наистина не харесваше в Елена … подсъзнателно се имаше за по-добра от всички. Тя не познаваше Ребека, поне не и тази Ребека, която той бе опознал преди толкова много години, но все пак нямаше никакъв проблем да я съди за щяло и не щяло. Това предизвика недоволната гримаса на лицето, след което най-накрая отпи една сериозна глътка уиски и се обърна отново към нея.
- Ти беше с Мат, с мен, с брат ми, с мен, с брат ми, с някакво колежанско момче, с брат ми … - усещаше, че беше станал доста груб, но понякога някой трябваше да й помогне да слезе на земята – Кога намери време, за да следиш с кой е Ребека? И не, не сме заедно, просто прекарваме времето си заедно, разбира се само ако благоволите, Ваша милост.
Довърши питието си, като посегна към бутилката и си наля едно голямо от нейното. Не му се говореше повече по този въпрос и нямаше нищо общо с факта, че можеше да го хванат в лъжа. Беше се жегнал, тъй като Елена знаеше много добре, какво се бе случило между него и Ребека, макар и толкова отдавна. Имаше много неща, които да се обичат в нея, просто годините и живота на един вампир можеха да те променят прекалено много … точно както бяха променили и момичето до него. Само дето тя не обичаше да си го признава.

by **dr.ives;** 01.11.15 19:34

Очите на Татя пламнаха. Какво си мислеше? Че ще изкара Ребека по-добра от Елена. Това нямаше как да стане! Просто...
- Бях с Мат, а след това скъсах с него, защото нямаше да се получи. След това ти дойде, което се случи няколко месеца по-късно. Не докато бяхме заедно с Мат. - говореше изключително бързо, а кожата на бузите и' беше добила ален отенък.- С теб времето ми беше прекрасно, но ти ме предаде множество пъти. Остави ме и Деймън беше там за мен. Него го беше грижа и винаги съществуваше там и можех да му имам доверие. След това, като той.. изчезна, не можех да понеса загубата му и пожелах Аларик да ми изтрие паметта и тогава започнах да харесвам момчето, но след като Деймън се върна и спомените ми също, аз отново бях с него.
Татя не знаеше защо беше станала на крака и гледаше на кръв Стефан. Със сигурност Елена щеше да направи същото, но не знаеше защо толкова я парнаха тези язвителни думи. Беше хванала чашата и я беше счупила, като стъклото се беше забило на множество места по нежната кожа на пръстите и дланта и'.
- А и никой човек не пътува Мистик Фолс - Ню Орлиънс само за да прекара времето си с Ребека просто защото ей така.
За да направи знак, че не иска да говори повече, рязко седна, като косата и' перна лицето на мъжа и кръстоса краката си, взимайки друга чаша изпод бар-плота.

by Mr. Salvatore 01.11.15 19:47

Спря да я слуша още в момента, в който спомена, че я е изоставил. Не искаше да чуе повече, не защото не можеше да понесе думите й, а защото сама тя очевидно не знаеше какво се случваше в живота й. Никога не беше искал да я оставя, тя просто си тръгна от него, а той нямаше друг избор, освен да я пусне. Както сама беше казала „обичаше го“, но вече не бе „влюбена“ в него. Какъв бе смисъла да стои там и да я чака? Искаше да бъде щастлива, но това тук не му приличаше на щастие.
- Забравяш, че не съм човек – припомни й той, като се опита да запази хладнокръвие – Имаше време, в което щях да направи същото, за да прекарам времето си с теб …
Това последното прозвуча някак тъжно, може би защото той самия съжали себе си в този момент. Но нямаше какво повече да й каже, тя едва ли щеше да го послуша, просто щеше да оспори и тези негови думи, затова я остави да прави да прави каквото реши, а той се върна към питието си. Не я харесваше като вампир, поне не толкова, колкото когато беше човек и не искаше да я наранява с този факт, но някъде в процеса на трансформация, бе изгубила най-красивата си черта – чистата доброта.
Винаги я бе виждал като ангел, който едва докосва земята, докато стъпва, а сега приличаше на завистливо ядосано момиче, което иска всичко в краката си. Не, не му беше тъжно за себе си. Беше му тъжно за тях двамата, за приятелството им и всичко останало, което умря заедно с нея.

by **dr.ives;** 01.11.15 20:02

- Оу, скъпи, забравих какъв лигльо си... - думите и' прозвучаха като нож. Това не беше вече онази Елена, която се усмихваше мило и чаровно. Не, това беше Татя, ядосаната Татя, която сега щеше да го разнищи. Появи се зад него и го хвана за врата. - Чудно защо ли винаги плановете ти се провалят.
След това го удари в бар-плота и мъжът изгуби съзнание. Това и само трябваше на красавицата. Бутна го на пода и хвана едната му ръка, като го влачеше към стаята, която беше наела по-рано същия ден. На стълбището даже и не си правеше труда да го вдига. Знаеше, че няма да го нарани, защото той беше вампир все пак. Отвори стаята с ключа си и след това заключи. Просна го на леглото и премахна дрехите му, оставяйки го по боксерки. Махна чаршафите, оставяйки само матрака от леглото, и завърза краката му, както и ръцете за четирите стърчащи дървени форми на леглото, а след това се доближи до нощното си шкафче, като извади два назъбени ножа. Заби единия във врата му, достатъчно добре преценено, че да започне да кърви, но не и да го остави без кръв, а с втория си играеше по кожата му, като отваряше малки ранички, които почти веднага зарастваха.
- Няма ли да се събуди най-сетне. Скучно ми е.

by Mr. Salvatore 01.11.15 22:30

Изпъшка тежко и бавно отвори очите си, но сякаш беше ослепял. Всичко беше черно, чуваше приглушено, а острата болка във врата му, не му позволяваше да запази самообладание. Размърда се или поне се опита, което му помогна да стигне до заключението, че бе напълно обездвижен. „Катрин!“ – пробягна тих глас в съзнанието му, но не виждаше причина да е тя. „Амара, Татяна, Елена“ … колко много се радваше, че вече не бяха заедно. Нямаше да понесе ежедневните съмнение, дали това срещу него е Елена или някоя от многото момичета, които изглеждаха точно като нея.
Неочакваната болка, която премина през гърдите му го отрезви и когато отново отвори очите си, я видя над себе си. Държеше нож и рисуваше несъразмерни линии по тялото ми … голото му тяло, което бе завързала за леглото си. Това приличаше повече на нещо, което трябваше да се случи на Деймън, но уви съдбата не беше честна. Брат му бе взел милото момиче, а той трябваше да седи и да задоволява извратените желания на Елена №42355. Поне щеше да го подготви за мъченията на Клаус.
Отвори устата си в опит да каже нещо, но веднага се закашля и пръсна кръв към гърдите си. Въпреки, че ножа нямаше да го убие, беше доста неприятно изживяване и очевидно му пречеше да говори. Да не споменаваме колко неприятно бе да се давиш в собствената си кръв. Затова не му оставаше нищо друго, освен да се отпусне и да гледа как момичето над него си играе с немощта му.

by **dr.ives;** 01.11.15 22:45

Момичето изведнъж се сепна и лицето и' грейна в усмивка, но усмивка злобна, а не като предишните - чаровни и сладки. Очите и' огледаха жертвата си от глава до пети, а след това отново се фокусираха върху очите на Стефан. Не мислеше още да казва коя е, въпреки че ставаше доста очевидно. Елена не би направила нещо подобно на никого, освен ако не е изключила емоциите си. Амара е прекалено добричка, но за нея нищо не се знае. Катрин не би имала мотив да прави всичко, но беше възможно и тя да е, имайки предвид нейния характер. Добре де, може би все още е тъмна Индия за сладура, но скоро щеше да се изясни. Всичко. Само още малко кръв.
- Стефан, защо винаги ти си потърпевшият? Защо винаги ти трябва да преживяваш това? - попита Татя с глас, който имитираше загрижения тон на Елена. Изведнъж ръцете и хванаха врата му и махнаха ножа, което предизвика нов поток от кръв срещу лицето и'. Това я накара да се усмихне и да оближе тази кръв. След това облиза нежно врата му, като направи недоволна гримаса.
- Все още има върбинка.
Ножът раздра крака му, което предизвика нов поток от кръв, шуртяща наоколо.

by Mr. Salvatore 01.11.15 23:16

Върбинка? Вече му се изясни! Единствената причина да не я иска в кръвта му, беше за да му въздейства, а само древен вампир можеше да направи това. Имаше леки съмнения, че беше Катрин, но тя за нищо на света нямаше да прави услуги на Клаус или Ребека, а Илайджа … той сам щеше да се справи с него. Това оставаше само за една, чието име дори не искаше да споменава. Но не това му беше неприятно, а факта че тази злобна красавица искаше и щеше да се бърка в съзнанието му. Това никога не свършваше добре и за жалост той винаги попадаше в тази ситуация.
- Това, че можеш да ми въздействаш, не значи, че не можеш да се договориш с мен – опита се да се измъкне някак той, когато тя махна ножа, но само след секунда го проряза отново и изтръгна болезнен стон от устните му.
Сви ръцете си и всяка вена изпъкна по тях. Би му било много лесно да скъса въжетата, но всичкото това източване на кръвта го беше накарало да се почувства доста отмалял. Самото му тяло нямаше желание дори да прави опити да се надигне, но умът му крещеше, че трябва да се махне от там. Не се интересуваше вече дори от важната си работа, която не бе по-малък проблем от този. Плашеше го, че след като тя приключеше с него, той можеше да се превърне в най-големия проблем за близките си.

by **dr.ives;** 01.11.15 23:57

Усмивка се появи на лицето на Татя. Пръстите и минаха по корема му, а очите и' се взряха дълбоко в неговите.
- Знаеш ли, Стефан. Ако наистина тръгна да се договарям с тебе, ти можеш да ме предадеш някъде, ала ако ти въздействам, няма да ме предадеш. Дали да рискувам? - попита тихо тя, а очите и' засвяткаха. След това се облегна на корема му,като положи глава върху гърдите му. - Ооо, ще бъде доста забавно. Всъщност не знам какво правиш тук. Може би ще трябва да ти дам своя план. Добре, какво мислиш за Никлаус и искаш ли да действаш срещу него. Тъй като ми омръзна цяла вечност да съм обвързана с него, което ме кара да потрепервам всеки път.
Пръстите на Татя бавно чертаеха нежни кръгове върху мускулестия му корем, а кръвта продължаваше да тече и да се просмуква в матрака.
- Би ли искал да ме придружиш на тази мисия, или ще ме накараш да изцедя всяка една капка кръв от тялото ти и да ти въздействам?

by Mr. Salvatore 04.11.15 21:34

Беше готов да оспори намеренията си да я предаде, тъй като той не беше от тези хора. Ако плана й не беше налудничав, какъвто всъщност очакваше да бъде и ако цялото това нещо щеше да му бъде от полза по някакъв начин, щеше да й помогне на драго сърце. Но никак не му хареса това, което чу от нея. Може би, ако му го беше поднесла няколко месеца по-рано, година дори, едва щеше да се сдържи, но сега имаше нужда от Клаус и въпреки, че бе един от най-недоверчивите хора на тази земя, лунатичката до него му вдъхваше много по-малко доверие.
За пореден път се тръсна в леглото и подръпна дясната си ръка, но движенията му ставаха все по-тромави и немощни. Въпреки, че бе лека и нежна, имаше чувството, че са поставили камък на гърдите му и не му оставаше друга възможност, освен да обмисли най-добрия вариант на тази ситуация. Личеше си, че щеше да направи, каквото тя пожелае, но все пак Стефан се нуждаеше някой да направи това, което той желаеше. И все пак … дали нямаше да си създаде по-голям проблем, очаквайки тя да реши сегашния … най-вероятно ДА.
- Какво искаш да направя? – прошепна едва доловимо, но тя нямаше как да не се усети отчаянието в гласа му.
Точно сега му се искаше Деймън наистина да не го бе послушал, да беше дошъл да се прави на големият брат спасител … просто да имаше кой да го потърси и да го изкара от тази нелепо повтаряща се ситуация. Защо все той беше главния герой в тези сцени?

by **dr.ives;** 05.11.15 22:07

Татя се изправи бавно. Знаеше, че трябва да е безпощадна, да манипулира, да третира всички като боклуци, за да може да постигне своето. Но Катерина е правила някога така. Не искаше да се превръща в нея. Не искаше да става зла кучка и да унищожава душата си по такъв начин, че след това да съжалява съществуването си, както в момента. Сега беше всичко заради Естър. Красавицата харесваше да е безсмъртна и вечно млада, въпреки че беше преживяла толкова неща.
Рязко се върна в действителността. Надигна се бавно с котешка елегантност и грация и го погледна в очите. Докосна бузата му с пръст и в този момент заби зъбите си във врата му, като засмука кръвта, която се намираше все още в тялото му. (Като се има предвид, че почти беше изчезнала алената течност). Татя се отдръпна и му каза директно, не отделяйки поглед от неговите очи :
- Изключи емоциите си !
Всичко стана бързо, ясно и точно. Върбинката я нямаше в тялото му. А сега щеше да стане забавно. Стефан лежеше мирно и гледаше като втрещен кафявите като бадеми очи на нашата героиня.
- Сега вече може да се говори с тебе.
Преметна крака си и седна върху корема му, като се наведе, а устните им бяха на сантиметри едни от други. Ръцете и' освободиха китките му, а след това Татя се отдръпна и премахна "веригите" на краката му.

by Mr. Salvatore 08.11.15 12:02

Беше наясно, че нямаше да му се размине, че щеше да му въздейства и то не за друго, а за да го накара да направи нещо, което той не желаеше. Но това не очакваше! Грешка бе от нейна страна, да не се бе запознала с дълбоките води, в които навлизаше. Всеки мразеше да му въздействат и да го ползват по този начин, но Стефан щеше да го приеме по някакъв начин, ако не го караше да прави нищо, което би му се видяло неприемливо ужасяващо. И все пак, той без емоции, беше съвсем различно нещо. Със или без причина, беше готов за сладко отмъщение и винаги започваше с този, който бе направил първата крачка.
Всичко в него се сви, когато чу думите й. Искаше му се да възрази, да изкрещи преди да се е случило, но нещата ставаха прекалено бързо. Усети как мрака го обгърна и започна да пропада и пропада надолу в собственото си тяло, докато не стигна до момент, в който вече не виждаше нищо, не чуваше и най-вече не усещаше. Беше просто студен мрак, а очите му празни и спокойни, гледаха стаята, без да виждат нищо особено.
Остана да лежи под нея, не положи усилия дори да се изправи, все още осмисляйки случилото се. Съвсем скоро щеше да осъзнае какво беше направила с него и да изригне, но точно в момента не можеше да усети нищо, камо ли че нещата не бяха както трябва.

by **dr.ives;** 08.11.15 15:58

"Така е по-добре" - помисли си Татя. Въпреки че можеше да се държи като кучка, това не я правеше такава. Никога не е била и няма да бъде една истинска и отвратителна жена, гавреща се с чувствата на хората. Някои момичета просто си го имат заложено в гените им. То просто седи там и чака момент да излезе. Но нашата героиня винаги е била невинна - просто Древните я направиха такава. Като се започне с Илайжа и после Никлаус. Тези мисли я караха да манипулира всичко живо. Точно затова не правеше хубави зли планове. Всички виждаха огромната пукнатина, която Древната не виждаше - Стефан можеше да разсъждава за себе си и можеше да прави, каквото си пожелае, а не да изпълнява всичко, което тя му казваше. Това "недоглеждане" може би наистина щеше да срине всичко. Тя хем не го осъзнаваше, хем не искаше да мисли над това.
Отметна косата си назад и преметна крака си, като стана от мъжа. Нея не я беше страх от нищо и никого. Татя тръгна към шкафа отсреща и взе една скрита бутилка уиски.
- Стефан, искаш ли да пийнем малко преди да ти разкажа за задачата ти? - гласът и' беше мил, но искаше да подчертае палавост и разврат.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

The Frenchmen Hotel

The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel

Re: The Frenchmen Hotel