alexander sharman.

by ▲. Alek 18.05.14 22:10

alexander sharman. Tumblr_myuzayLnAA1qekck2o4_250

Alexander Sharman. / Алекзандър Шърмън.

26 years old / NA | werewolf ;;
twin - Nicklaus.

btw,разбрал съм се с Никлаус.

- Значи можеш да се превръщаш във вълк ? - въпросът дойде изневиделица,
глупав и необмислен. Имаше чувството, че разговаря с малко дете, което го приема
като някой актуален супер герой. Не че очакваше по - интелигентно поведение от един
дребен и плешив плъх като този, наблюдаващ го изпод дебелите рамки на кръглите си очила.
- Мога, да. - отговори с досада.
- И колко животи си съсипал така ? - този път усети упрек, някакво по - съзнателно отношение
към нещата. Може би идиотът вече бе наясно, че Алекзандър не е от добрите. Той съсипваше животи
и не го правеше защото така му бе наредено. Правеше го само защото му харесваше. Истеричният му
смях, присъщ единствено за някой психар, съществуващ заради едната лудост, се разнесе из празния
склад. Закънтя в собствените му уши, карайки го да обмисли идеята, че може би бе точно такъв.
- Стотици, Майкъл. - изпитателните му сини очи се забиха право в изтощеното лице на клетника,
дръзнал да се изпречи на пътя му по най - абсурдния начин. - И ти ще си следващият ако не ми кажеш къде да
го намеря. - прошепна до ухото му.
Настъпи мъртвешка тишина. Алекзандър нямаше никакво желание да говори, докато въпросният Майкъл старателно
подбираше следващите си думи. Отчаяният глупак взимаше отчаяни мерки, с които се опитваше да спаси жалкия си
живот. Не бе познал, но това все още му бе неизвестно.
- Какво стана с теб ? - попита накрая.
Шърмън стоеше стъписан, незнаещ какво да отговори. Бе минало толкова много време от самото начало на житейския
му живот, че не бе сигурен какво точно е станало. Защо бе попаднал на неподходящото място в подходящия
момент ? През годините бе живял на своя глава. Без да изпълнява нечии заповеди, без да се присъедини към
глутница, както подобава на един върколак. Майка му се бе погрижила да го дари с безсмъртие. Мразеше я за това.
И така просто съществуваше заедно с останалата паплач от населението, притеснявайки
се единствено за своите благополучие и желания. Това го устройваше, винаги го бе устройвало. Спомените
изчезваха толкова бързо, колкото се и създаваха. Нямаше нужда от тях, не желаеше да си спомня, нито да
си спомнят за него. Идваше и си отиваше, оставяйки пълен хаос след себе си.
- Кой не би искал безсмъртие, приятелю ? - подсмихна се зловещо. - Досети се сам какво стана.
Не му даде възможност да помисли върху отговора. Нямаше време да си играе с храната на другите. Просто
изтръгна туптящото сърце от гърдите му без дори да потръпне. Без чувства, без емоции. Така правеше той,
действаше по своему. Не му бе в природата да се притеснява за последиците, нито за главоболията, които
създаваше на останалите. Понякога Алек бе толкова безскрупулен, всъщност почти винаги бе такъв.
Намираше тази си черта за чар.
Изтри ръцете си в белия панталон на мъртвеца, обърна се и просто си тръгна...