След няколко дни. Елена и Дейвид.

Най-страшната част бе, когато Дейвид съзнаваше, че сънува, но не можеше да направи нищо по въпроса. Тялото му изпадаше в будни сънища, парализирано и безпомощно. Хаос бе чел, че това лекарите всъщност наричат "да сънуваш буден", което се получаваше при прекалено много безсънни нощи. Хибрида изпадаше в такива състояния всяка вечер, в продължение на 10 години. Сънуваше отвратителната и мизерна лудница. Наскоро бе открил, че там не настаняваха просто луди, не. Там настаняваха такива като него. Вълчи ген в кръвта. Нещо, което щеше да го поддържа жив, докато те експериментираха с тялото му по всевъзможни начини. Дейвид неът помнеше нищо за себе си и не знаеше дали това не е в следствие на целия преживян шок или просто защото бе прекарал целия си съзнателен и несъзнателен живот там.
Сега сънуваше отвратителния изолатор. Мракът, който бе негов спътник за близо година. Само храна и вода и мрак. Спомняше си деня, в който го изкараха от там и как се чувстваше точно като сляпо, малко животинче, защото и най-малката светлина го заслепяваше. Усещаше как тялото му трепери съвсем леко, почти недоловимо за човешките очи. Сънуваше отново и отново, отвратителните халюцинации, които получаваше заради огромното количество химикали, което го караха да поема всеки ден. Дори не бе сигурен точно от какъв вид бяха.. дали бяха лекарства или нещо много по-силно.
Отвори очи и пое въздух. Нямаше да позволи на нещо минало да го сломи. Сега имаше живота, който най-малкото заслужава. Преди време се бе превърнал в един от първите експерименти на Клаус и имаше щастието да е силен хибрид, работещ за него. И макар да бе тук от седмици, Дейвид не бе разглеждал града. Искаше му се да опознае мястото, за което се говореше навсякъде. Погледна прозореца; скоро щеше да се съмне. Хибридът се изправи, преоблече се , с типичните за него, тениска, дънки и кецове, след което излезе.
Отстрани Хаос наистина приличаше на типичен 19-годишен. Освен облеклото, дори походката му наподобяваше на тази на неговите връстници. И все пак нещо в лицето му, в тази сериозност, издаваше, че неговия най-голям проблем на деня далеч не е коя мацка ще покани на бала.
Влезе в първото заведение, което му се изпречи на пътя. "Мистик Грил" или нещо подобно. Съществото се огледа, поръча си, след което се насочи към една от близките маси. Бе се замислил достатъчно, за да се блъсне в някого.
-Съжалявам. Добре ли сте? -Отвърна Дейвид, но когато погледна момичето, веднага разбра, че се бе сблъскал с още една знаменитост на града. Бе се запознал с Амара, няколко дена по-рано. Това означаваше, че момичето пред него е или Елена, или Катрин. Реши да играе на тото. -Госпожица Гилбърт, нали така?

Лека усмивка изгря на лицето на Дейвид. Все още не бе убеден,че разбира цялата тази ситуация с двойниците. Всъщност, съществото не се стараеше кой знае колко да вникне в смисъла на всичко, но интересът му продължаваше да расте. Започваше да чувства, че на всеки метър от Мистик Фолс се срещаха местните "знаменитости", което го обнадежди -щеше да научи правилата на играта много по-лесно; сякаш се срещаше с най-важните хора от града по някаква пълна случайност. За няколко седмици се бе запознал с две двойнички, бе се сдобил с господар, а също така се бе запознал с още хибриди. Но сега нямаше време да си припомня всички моменти, трябваше да действа бързо и да успее по някакъв начин да извлече полза от сегашното си запознанство, лице в лице, с Елена Гилбърт. Можеше това да му послужи за в бъдеще. Никой никога не знаеше в толкова несигурен свят. Хибридът щеше да се постарае ако не друго, поне да се научи да ги различава.
-Мисля, че щеше да е по-голяма изненада, ако не знаех името ви. -Усмихна се съвсем леко Хаос, като се изправи съвсем лекичко. -Колкото до мен.. Аз съм просто едно от съществата тук. Смесица от едно или друго. Не, че има значение. Мълвата за двойниците се разнася, без да бъде спирана от морета или океани.
Дейвид се обърна към човека на бара и му направи знак да даде от същото, което и самият той си бе поръчал. Никога не бе прекалено късно или прекалено рано за чаша добър бърбън с лед. Седна на един от столовете около близката маса, подканвайки с поглед неговата събеседница да направи същото. Макар външно да приличаше на обикновено момче, в действията му си личеше заучена вежливост и култура, които сякаш бяха просто въпрос на мисия, а не на култура. Дейвид далеч не бе вежлив със съществата, които му се налагаше да убива, но ако бе научил едно нещо в лудницата, то бе, че трябва добре да прикриваш езика на тялото си, за да оцелееш. Добрите никога не оцеляваха; маската винаги можеше да се преправи според ситуацията, което можеше да спаси кожата ти.
-Името ми е Дейвид. -Отвърна неангажиращо Хаос, облягайки се назад. -Тук съм от сравнително скоро. А това, което знам за теб, е че си.. местна знаменитост. Вампир. Доста ценен експонат за ценители. Не се обиждай, знам, че не е хубаво да говориш за човек така, но.. предпочитам да съм тактичен, от колкото лицемерен.

Дейвид се усмихна с една от неговите ехидни усмивки , които не издаваха нищо, което се криеше в съзнанието му. Плъзна ръка към питието си и отпи бавно, сякаш притежаваше цялото време на света. А не беше ли така? Не притежаваха ли " цялото време на света" всички свръхестествени същества? Разбира се, ако успееха да запазят живота си, което младежът планираше да направи. Огледа я, сякаш за да открие някаква, съвсем бегла разлика между нея и другата двойничка, с която вече се бе запознал. Външно не успя да намери никаква, но самото държание на двете не съвпадаше. Ако човек се вгледаше по-дълбоко, можеше да намери повече разлики, от колкото прилики.
-А може би е комбинация от двете? -Отвърна с лек и спокоен тон съществото, накланяйки глава на една страна. -Реално съм тук от ..доста време. Случваше се просто да наминавам, като поредна спирка от обиколката ми. Докато накрая реших, че искам да се заселя за постоянно.
Думите му не бяха далеч от истината. След като Дейвид бе превърнат в хибрид, той бе избягал от града. Нещо, с което не се гордееше. Бе започнал да се връща за ден или два, след като осъзна, че това, което Клаус му бе дал не беше проклятие, а всъщност -още сила. Странна благодарност го бе накарала да издири хибрида и да поиска да работи с него. Нещо, което може би изглеждаше странно за всеки, който имаше някакво наблюдение над младежа. Хаос не бе лоялен никому преди това; дори не бе много сигурен какво значение би следвало да има тази дума, тъй като всичко, което познаваше, бе мъчения. Именно тези мъчения бяха изградили неговото изключително богато въображение, когато се отнасяше до убийствата. Постепенно прибирането му тук го бе запознало с основните детайли около града. Разбира се, тогава избягваше да се запознава и среща с всички "личности", но сега бе отворен към запознанства.
Дейвид игнорира нейната престорена изненада за това, че той е хибрид. Не очакваше , че именно тя ще бъде изненадана от това да види един от първите успешни експерименти на големия лош Хибрид. Разбира се, щеше да има едно на ум с нея. Както и с всеки, чието име чуеше от местните "клюкари". Знаеше, че си има причина те да са топ новините за града и мислеше да е доста внимателен.
-Когато човек дойде тук, няма как да не получи огромна доза информация. Ако имаше свръхестествена новинарска емисия, се обзалагам, че щеше да си първата новина почти всеки ден. Като цяло, в този град винаги са се случвали по-гигантските неща. Няма как да пропуснеш да дойдеш тук и да гледаш всичко от първия ред.
С лека усмивка, съществото се наклони напред, фиксирайки точно очите на Елена, сякаш се опитваше да я разчете. Та нали именно очите се водеха прозорец към душата? А за някои хора, мъртъвците нямаха души. За момент се замисли, ако това е истина, то хибридите имаха ли някаква останала душа?
-Някой казвал ли ти е, че имаш доста интересни очи? Както и име? Според някои хора, името определяло съдбата на човека. Всяка Елена в историята определено е имала интригуващ живот.