before ten days in London /Chaos and Katherine/

Хаос не бе особено изненадан от нейния отговор. Можеше да предположи, че и тя, както него, е новопристигнала. Нямаше как да излъже, че е от Лондон, тъй като не му се отдаваше да фалшифицира британския акцент достатъчно. А и не му харесваше ; смяташе всички Лондончани за много надути. Включително и свръхестествените същества, с които му се бе случило да се срещне. Друго нещо, което Дейвид ненавиждаше, бяха игрите, в които всички се преструваха, че не знаят за този дебнещ свят, пълен с хиляди изчадия.
-Не знаех, че е типично за вампирите да се изморяват. -Отвърна със спокоен глас Хаос, докато отпиваше бавно от уискито, сякаш имаше цяла вечност да му се наслади. До някъде бе така; хибридите бяха наполовина вампири, което им даваше същото право на безкраен живот, каквото и на кръвопийците. Тъмнокосият се обърна към вампирката, като се усмихна по неговия загадъчен начин. Огледа я още веднъж, сякаш за да намери някой изпуснат детайл или нещо, което да му подскаже какво си мислеше тя. В лудницата се бе научил да разчита на езика на тялото достатъчно, за да успява да разчита хората (а след това и съществата) по един невидим начин. -Предполага се да знам, след като имам част от вашите способности, но все още ми е изключително ново.. Разбира се, винаги ще обичам вълчото в себе си повече.
С леки догадки, Дейвид успя да покаже на непознатата, че не е заплаха, а че също е свръхестествено същество, на което определено му е скучно. Отново поднесе чашата към устните си, оставяйки съвсем малко уиски и две ледчета, които приличаха на майки айсберги, гонещи се в стъкления съд.
Любопитството в Хаос напираше. Защо бе дошла тук? Дали случайно отиваше там, където и самия той се бе запътил? Толкова много въпроси, оставащи без отговор. За сега. Нима можеше да зададе всичко още при първите им 10 минути запознанство? Трябваше да има търпение.