London, England/Draek Dragons&Katherine Night)

Часовниковата кула на Биг Бен показваше пет без петнайсет сутринта.
Кой нормален се разхождаше и изобщо се намираше навън в този безбожен час? Нека поясня-Драек Драгонс не спадаше към графата нормален откъдето и да го погледнеш. Иначе защо би играл сантасе със сянката си(носеща името Съвест и разхождаща се свободно наоколо) или би укротявал вълците в лондонския зоопарк? Не, Драек беше драки, сиреч хибрид между вещер и върколак. Те и странностите бяха дупе и гащи във всяка ситуация, и колкото по-странно ставаше толкова по-добре. Затова не беше чудно, че лудостта беше на всяка манджа мерудия що се отнасяше до живота на този русокос младеж.
Но какво бе накарало този единак да излезе от бърлогата си толкова безобразно рано?
Кошмар.
Драгонс страдаше от безсъние, а рядкото щастие да заспи се превръщаше в ужасно преживяване заради сенките които провираха ръце към него и сграбчваха съня му за да превърнат и рая в ад.
И ето защо тъмноочкото вървеше навън облечен целия в черно, криеше се в сенките, мислеше си и не гледаше къде стъпва.
Вероятно щеше да се върне в бърлогата си до обяд гладен като...меко казано вълк.
Драек беше луд, който не биваше да бъде дразнен. Никой никога нямаше да узнае какво му имаше на това момче.
Надали обаче присъствието му в Лондон щеше да остане в тайна и надали щеше да се прибере както беше планирал, защото някой се блъсна в него.
"Кой ненормалник се разхождаше по това време", а?
Явно станаха двама.

Лондон, това беше любимия ми град след Мистик Фолс. Обожавах, да идвам в този град и да се разхождам из малките му и стари улички. Особено нощем, когато бяха полу празни като изключим младите, които сега излизаха за дискотеките и баровете. С малко повече късмет на връщане от разходката си щях да срещна някоя пиян студент и да се нахраня.
Докато се разхождах из една от улиците, гледах към небето любувайки се на прекрасния му мрачен цвят и наблюдавайки звездите. Погледа ми беше другаде, а аз бях отнесе и не забелязах вървящия срещу мен човек. И края на това беше повече от ясен и трагичен.
Двамата с него се блъснахме един в друг, както двата различни полюса на електроните. Удара, не беше толкова силен, но все пак си беше болезнен, е поне за него. Аз бях по ниска и се блъснах в гърдите му. Но няколко секунди след това усетих как нещо ме блъсна в челото. Веднага се отдръпнах от него, хващайки се за челото. Въпреки, че бях вампир все пак си болеше. Вдигнах поглед и погледнах мистериозния човек.
- Внимавай къде вървиш!

Драек почти се усмихна като чу думите на момичето когато се сблъскаха. Какво да се прави, стана му смешно-обикновено той псуваше хората( и то като същи хамалин), а не те-него.
Изглеждаше доста слабичък-черните дрехи му висяха сякаш бяха поне с един номер по-големи, но всъщност можеше да повдигне неща 5000 пъти по-големи от самия него. Ех, заблуда, заблуда.
Предай се, Драек. Това е съдбата ти, Драек. Не можеш да им избягаш, Драек. Ти си Тъмния, Драек.
Пак те. Пак тези гласове в главата му, които не спираха да вибрират с думите си. Те, те бяха виновни, те го докараха до лудост.
Драгонс рязко стисна очи, и с това намали вибрациите в ума си.
Русокоското наклони глава надясно и едва ли не сканира тъмнокоската пред себе си със своя черен поглед-сякаш за да я запомни, макар да не забравяше нищо така лесно.
-Извинявайте, госпожице.
Едва ли някой би преглътнал с лека ръка иронията в гласа на младежа, подчертаваща се ясно от присмехулната му усмивка. Какво да се прави-в кръвта му бе да изнервя хората, да ги иронизира и да се държи арогантно.
Е, имало е времена, когато беше добричък, честен и същинско ангелче, но това беше мноого мноого отдавна.

"Хах, какъв идиот наглец" помислех си, щом очите ми зърнаха присмехулната му усмивка. Не стига, че се блъсна в мен а сега и това. Идеше ми да го хвана и да го разкъсам на малки парченца, но после трябваше да отървавам от трупа а в момента нямах време за нежелани и не планирани трупове и убийства. Изгледах го с ледените си очи от главата до петите. Ако изключех ехидната усмивка и наглостта, той изглеждаше сладък.
Поради тази причина и поради факта, че не исках да се разправям толкова късно с някой, просто се усмихнах мило и отметнах падналата по лицето ми коса и отново го погледнах, този път не го фокусирах с поглед а го гледах просто любопитно.
- Както и да е. Не е само твоя вината и аз трябваше да гледах къде вървя. Аз съм Катрин между другото.
Подадох напред бледата си ръка, чакайки той да я поеме и да се здрависаме или пък не. От него си зависеше. Но все пак, аз бях любезна, на това ме бяха учили покойните ми вече родители. Докато чаках реакцията и отговора му, се замислех. Каква беше възможността той да беше ловец, който преследва вампири. За няколко секунди го погледнах отново, не приличаше много на такъв и нямаше как да знае че аз съм вампир. Тръснах глава и погледнах отново към мрачното небе.
- Не мислиш ли че е красиво?

Драек.Драек.Драек.Драек.Драек.Драек.
Момчето отново тръсна глава за да прогони гласовете в главата си, но този път го направи да изглежда сякаш наместваше къдравите руси кичури над очите си.
Но сенките продължаваха да говорят в главата на тъмноочкото.
Няма как да ни избягаш, Драек. Ние сме част от теб.
Драек погледна една точка в далечината, мъчейки се да изгони проклетите гласове, когато момичето, с което се беше сблъскал го сепна.
-Какво? А...аз съм Драек Драгонс.-младежът се здрависа с нея.
След това продължи да се взира в точката, която си беше избрал, докато нова реплика от страна на Катрин не го изкара от мислите му. Отново.
-Мдааа-пълна мрачнотия, точно по вкуса ми е.-последва хаплива реплика, и нова ехидна усмивка, докато нашето драки с ирландски акцент стрелна с поглед събеседницата си.
А онези в главата му се надигаха отново.
Проклетите мъртви.

- Може да е мрачно, но затова я има луната за да осветява небето.
Не обърнах внимание на ехидната усмивка. Беше досадно но някак си сладко а този акцент и той не беше за изхвърляне. Загледах се отново в тъмните му очи, бяха по тъмни и от моите и някак измъчени. Все едно постоянно страдаше за нещо или някой. Беше отнесен, все едно ако не му говорех просто щеше да стои там и да и гледа в една точка в нищото.
- Този акцент да не би да е шотландски или ирландски?
Зададох му още един въпрос с надеждата да го откъсна от мислите му или там каквото го измъчваше. Погледах го и тогава забелязах русите къдрици. Усмихнах се съвсем леко, до сега не бях срещала мъж като него. Влудяващ, дразнещ но и сладък. Имаше нещо странно, около него. Вече бях убедена, че не е ловец но исках да разбера каква е мистерията около това огромно разсейване и бледия му вид.
- Не мислех че има друг буден по това време