Wickery Bridge

by **Damon Salvatore** 08.02.14 14:17

С Амара имахме какво да си говорим. Разказвах и' за моя живот след като Катрин ме беше вече превърнала във вампир, а аз изоставих брат си. Всичко беше много добре.
- До сега идвала ли си до това място?- попитах и я погледнах с любопитство. Този мост беше... той беше..Легендарен. Имаше толкова много неща, които бяха свързани с него. Тук Елена и семейството и' катастрофира и после Елена се превърна във вампир именно тук. Защо целият ми живот е свързан с Елена и Катрин? Исках да се измъкна от всичко това. Да забравя Елена веднъж за винаги. Сега, когато Катрин беше мъртва, остава само да забравя Елена. Но как? Как, когато се появява поредната двойничка? Как? И защо?
- Искаш ли да останем тук?- попитах я поредния въпрос, който искаше отговор. Седнах на парапета и се загледах нагоре, към луната.

by .tessa. 08.02.14 16:10

-Леле,имал си доста тежко минало-казах аз с такъв глас сякаш го съжелявам.Ето,че най-накрая стигнахме до един мост.
-За пръв път идвам-отговорих аз и довърших.-Но се радвам,че го посетих.Много е красиво.Особено когато луната грее толкова ярко.
След като се изказах погледат ми се засече с този на Деймън.Виждаше се,че има сини очи и от далече,но когато се загледаш в тях ти иде да се влюбиш.Но когато това засичане спря аз се съвзех.Боже какви ги мисля аз?!?Та аз със Сайлъс.Дори не трябва да знае за какво съм се замисляла.После седнах до него.
-Как може да задаваш такъв тъп въпрос?-попитах аз,но това по скоро беше моя отговор.Тук много ми харесваше.Но после довърших за да ме разбере по-добре-Естествено,че искам!
Продължавах да се взирам в луната сякаш ме контролираше или нещо подобно.

by **Damon Salvatore** 08.02.14 18:12

Изведнъж се учудих от отговора и'. Не знаех какво ще рече, но после седна до мен. Изведнъж не можах да устоя на изкушението и я прегърнах, притискайки я до себе си. Разбира се, мозъчните ми клетки не работеха в онзи момент, но не могат ли приятел и приятелка да се прегърнат приятелски?! Господи, Деймън. Ти не си добре. Тя си има приятел, но нещо отвътре ми нашепна " И какво от това. Та ти измъкна гаджето на брат си, а не можеш да измъкнеш това момиче! Давай и не се предавай!".
Отпуснах се на моста и се наслаждавах на гледката. Не можех да кажа нищо. Не знаех как ще реагира момичето и не ме интересуваше. Дори и да ме бутне от моста.

by .tessa. 08.02.14 18:47

Изведнъж се случи нещо за което се страхувах.Той ме прегърна.Изгубих ума и дума.Но да съм спокойна.Това е приятелска прегръдка,мисля.Приятелите се прегръщат.Нищо интересно.Само да не ме целуне или нещо подобно защото може да се наложи да го бутна от моста.Е,дори и да го бутна от моста той..щеше да оживее.Но сега да бъда спокойна какво може да се случи?След като ме пусна той се отпусна на моста.Подсмихнах се леко,но това не беше една от онези усмивки когато неистина се усмихвам,а когато е от любезност.Надявах се да не я забележи,но щеше.Но,след като се осъзнах го побутнах малко.За да му намекна нещо,което със сигурност щеше да разбере.Но след това веднага се опитах да се измъкна от ситуацията като започнах да мисля какъв въпрос още да му задам.
-Освен,че сърцето ти е разбивано и то два пъти..какво още ще споделиш с мен?-попитах аз с вежлива усмивка и се облегнах на парапета.

by **Damon Salvatore** 08.02.14 20:13

Сигурно беше нарочно. Знаех си, че не и' хареса. Отдръпнах се на около 1 метър от нея. Не беше кой знае колко голямо отдръпване, но си личеше. Трябваше да поддържам това отдръпване, защото беше странно и нищо чудно да вземе да изтръгне сърцето ми и да го набучи на кол. Всички ще се радват толкова много. Изведнъж изпитах голям гняв. Не знаех откъде се е взел. Просто исках да направя нещо. Исках да убия някой, но знаех, че е нередно. Все пак трябваше да излея този гняв, който се беше насъбрал през всичкото това време. Дочух кола, която наближаваше. Усмихнах се, но тя, разбира се, не ме видя. Отворих уста да кажа нещо, но изведнъж спрях. Отпуснах се още по-назад и лицето ми стана каменно. След това вените под очите ми започнаха да излизат, а зъбите ми да се уголемяват. Надигнах се и промълвих тихо:
- Аз съм чудовище- след това с голяма скорост се появих на пътя. Колата тъкмо минаваше и зави рязко. Вътре се возеха момиче, момче и някакво дете. И тримата паднаха във водата.- Това съм аз, Амара. Убивам без причина.
Знаех, че щяха да умрат долу, но нямаше и да си помръдна пръста. Виждах как момчето се опитваше да отвори вратата , а лицето на жената беше изкривено в някаква физиономия на паника. Детето плачеше на задната седалка.
- Техният живот е в моите ръце. Мога да ги оставя да умрат или да ги спася- говорех тихо и се взирах към потъващата кола, но сякаш не виждах нищо. Виждах само празнотата. Исках да ги извадя, но направех ли го, те щяха да умрат по ужасен начин. Една зловеща усмивка се появи на лицето ми.

by .tessa. 08.02.14 20:41

Толкова ли много го разтроих,че чак се отдръпна на един метър от мен.Мислих да се приближа до него.Но по-добре не.Да не стане по-зле.Заслушах се .Насам идваше някаква кола.Това нямаше значение сега.Колкото и тихо да беше изрекъл " Аз съм чудовище" аз все пак го чух.Той не е чудовище.Може и постъпките му да са такива,но не може човек да бъде такова чудовище.Но може би аз греша,но никога да се съмнявам в думите си.Колата се приближаваше все повече и повече.Повдигнах глава.Деймън беше на пътя.
-Да не си се побъркал?-попитах го аз като извиках.С вампирска скорост отидох до него.Но вече беше късно да спася хората в колата.Колата вече започна да потъва във водата.Погледнах го аз.Той гледаше потъващата кола с една зловеща усмивка.-Какво чакаш?Ти ли ще се опиташ да ги спасиш или аз?
-Може би разбирам защо те изоставила Елена!-развиках се аз силно.След като той не помръдваше,а продължаваше да гледа хората,които се опитваха да се измъкнат и да оживеят.-Ти май явно не осъзнаваш,че можеш да се промениш,че можеш да бъдеш по-добър.И най вече да бъдеш себе си!
Винаги съм вярвала човек може да се промени и да бъде по-добър.Защо той да не може?

by **Damon Salvatore** 08.02.14 20:49

Изведнъж почувствах, че нещо ме бутна. Западах надолу и се чу едно "цоп", а след това водата започна да навлиза в носа и устата ми. Явно без да искам съм паднал. Нищо, защо да не изляза навън. Може би щях да ядосам Амара, но тя щеше да ме разбере. Нямах никакъв контрол върху тялото си обаче. Разбих вратата на колата и премахнах коланите на мъжа и жената, а детето изглеждаше умряло на седалката.Разкопчах го и го взех. Започнахме да излизаме на повърхността. " По дяволите, Деймън. Тя е права. Сигурно заради това ме е изоставила. Защото съм такъв. Но тя го каза... Аз съм чудовище. Аз съм едно нищо"- говорех си на ум. Излязохме навън и започнах да се опитвам да съживя детето, като му прилагах първа помощ. Не дишаше. Започнах дишане уста-в-уста. Изведнъж се чу кашляне и детето изкашля една достойно голяма част от водата, която беше погълнало. Защо го направих? Защо ги спасих? Сигурно Амара беше виновна. Тя ме беше бутнала. Нещо дълбоко в мен извика " ТИ ПАДНА САМ, ИДИОТ!". Мъжът дойде до мен и промълви:
- Много ви благодаря, господине. Дължа ви живота си!
Кимнах. Исках да го убия, но видях как ме гледа вампирката. С вампирската скорост се появих при нея.
- Е, дали ще можеш да ми помогнеш да се променя?- попитах и я погледнах, като кръстосах ръцете си през това време.

by .tessa. 08.02.14 21:19

Може би той нямаше да го направи затова го бутнах.Донякъде май беше за удоволствие,но мисля,че постъпих правилно.След като той вече беше във водата аз отидох до парапета.Гледах какво става там.Не се виждаше почти нищо.Но изведнъж от водата излезе Деймън заедно с бащата и майката,но за жалост дето не помръдваше.Мисля,че беше мъртво.Но след малко Деймън се опита да го спаси.Детето изкашля водатя която навярно я беше глътнал.Усмихнах се доволна след като бащата му благодари.Мсиля,че постъпих правилно.Направих нещо добро.Бях права.Всеки човек може да се промени.Добре,че не се отметнах от думата си.Деймън ме гледаше.Като се замисля и отдалеч щеше да се забележи радостта,която ме обсипваше.След малко той дойде до мен чрез дарбата си.И като чух тези думи "Е, дали ще можеш да ми помогнеш да се променя?" се почви още по-голяма доволна усмивка.
-Правилно постъпи-рекох аз като се подсмихнах и продължих.-Първо на първо искам да започнеш да бъдеш себе си,а не да се правиш така на каквото се правиш!Второ на второ се опитай да премахнеш този егоизъм!И трето няма трето!-продумах аз като от всяко от тези изброявания изправях по един пръст.
-Мисля,че така Елена ще ти падне в ръцете.И да видим тогава как щете нарече чудовище!-рекох аз толкова весело.

by **Damon Salvatore** 08.02.14 21:42

Една искрена усмивка се появи на лицето ми. Усетих прилив на енергия. Погледнах към мъжа, жената и детето. Те водеха разпален разговор. Явно спореха за нещо, но и изглеждаха щастливи. Добре, направих едно от редките добри неща, които съм правил през живота си. Погледът ми се премести от семейството към Амара. Луната си грееше безгрижно на небето. Идеше ми да... Не знам. Неописуемо беше. Исках да докажа, че не съм чудовище, но и исках да го потвърдя. Все пак това бях аз. Може би чудовището трябва да бъде скрито, за когато трябва. Просто не би трябвало да правя така за нищо.
- Амара... Ти си страхотна. Започвам да те харесвам- промълвих и изведнъж усмивката на лицето ми изчезна. - Имам в предвид като приятелка... Да не си помислиш, че те свалям.

by .tessa. 09.02.14 11:18

-Не си първия човек който ми го казва!-промълвих аз с една малка усмивка.-Не разбирам!Защо хората те наричат чудовоще?-попитах аз с неразбирателство.Наистина.Какво му беше чудовищното?Какво караше хората да го мислят за чудовище?Той беше доста приатна компания.А и сега ми показа неговата добра страна.Може би не я показваше пред повечето хора,но мен особено ме впечетли.И да си признаем,отива му да върши добрине.Донякъде!Докато чаках отговора му погледнах хората,които беше спасил.Те се запътиха на някъде.Навярно да се прибират на топло.Именно вкъщи.После погледа ми се върна на Деймън.
-Даже не разбирам защо толкова пъти са ти разбивали сърцето!-рекох аз,а после довърших.-Сигурно е имала и друга причина.Нали?

by **Damon Salvatore** 09.02.14 12:23

- Може би, защото съм?- обявих и я погледнах с усмивка на лицето. Така си беше. В 99,9 % от случаите нямаше да спася хората в колата.- Защото уж ме е грижа само за себе си и съм бил убиец, но реално погледнато ние сме вампири и сме хищници. Но това няма значение. Дори и Елена е вампир и тя е убивала, но сега ми търси сметка защо съм бил убиец.
Въздъхнах и се загледах в отражението си във водата. Виждах как колата малко по малко потъва и достига дъното.
- Разбира се, че е имало. Скапаната вселена и скапаните двойници- промълвих тихо - Аз съм пречката, която стои между тях.

by .tessa. 09.02.14 12:57

-Не си чак толкова голямо чудовище-рекох аз като гледах надолу,а после допълних като го погледнах в очите.-Да!Това ни е природата.Нямаме друг избор.
Подсмихнах се аз.След това го доизслушах.Макар и да го беше казал тихо аз го чух.Все пак бях до него.
-Осъзнаваш,че туко що ме обиди,нали?-попитах аз иронично.Понеже това не беше най-важното в момента.-Заради брат ти е,нали?И защо не преживееш Катрин и Елена и да продължиш напред и да заминеш с някой който няма да те изостави.-окоражавах го аз и продължавах.-Да ги забравиш!
-Но само смей да ме забравиш и ще стане страшно!-изрекох аз с лек смях като продължавах да го гледам.

by **Damon Salvatore** 09.02.14 18:13

Подсмихнах се.
- Не, не те обидих. Ако Вселената не прави двойници преди теб, в което се съмнявам, но мисля, че ти си истинската и първата двойница или там каквито сте. Все пак не би трябвало да се обидиш- намигнах и', а след това седнах на парапета.- Например с кой да замина? С кой? Всички жени, които познавам, са или уроди или с някой или просто са ми приятелки.
Приятелки?! Нямам приятелки. Под приятелки имам в предвид приятелки за секс.
- Ти си незабравима- поклатих глава и на свой ред се засмях.

by .tessa. 09.02.14 18:29

-Не,не съм аз.Мисля,че е Татя,която не я познавам,но съм чувала нещо за нея.-промълвих аз тихо.После допълних с нормално ниво на гласа с мини усмивка.-Тогава намери си друга.И най-добре да не е с образа на Елена!
Не е възможно всички жени да са заети.Все трябва да има някоя подходяща и свободна.Да е красива и да е със същия характер.Да е същия егоист като него.Да не се обижда.Седнах до него.Изведнъж нещо ми стана.Приближих се по-близо до него.Хванах ръката му.Погледнах го в очите.Идеше ми и да го целуна,но се въздържах.Усмихнах се на комплимента му.
-Благодаря!-благодарих му аз като продължавах да го гледам сякаш започвам да се влюбвам.Но не се влюбвах.Просто така изглеждаше.

by **Damon Salvatore** 21.02.14 19:56

Погледнах я с усмивка, а след това тръгнах по пътя. Забелязах, че Амара ме следва по петите.
- Наистина трябва малко въздух. Имам в предвид, че си права във всяко отношение. Колко се радвам, че ме подкрепяш, когато всички други са срещу мен- промълвих тихо, все още не сваляйки усмивката си от лицето.
- Няма защо. Самата истина- допълних, след думите и'. Изведнъж се тупнах по челото и промълвих:- Аз ще трябва да тръгвам. Чао за сега, сладурке.
И изчезнах.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Wickery Bridge

Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge

Re: Wickery Bridge