Преди известно време в Мистик Фолс (Никлаус и Катерина)

Поглеждайки часовника на стената осъзнах, че вече часът минаваше доста след полунощ, а поради някаква незнайна причина се намирах сам в къщата на семейството ми в града. Из цялата къща не се разнасяше почти никакъв звук, даже обикновен човек сигурно би го нарекъл мъртвешка тишина, но благодарение на развития ми слух, можех да кажа, че не беше точно такава.
В този момент обаче, краткото спокойствие беше нарушено от натрапчивото потропване на нечии високи токчета от долния етаж. Честно казано очаквах да заваря, сестра си и затова бях наистина изненадан като видях Катрин да върви към стълбището. Не я бях засичал от.. Ами нека да кажем известно време и тя със сигурност не беше дошла при мен тази вечер, поради тази причина щеше да остане наистина разочарова, защото аз бях единственото същество намиращо се тук в момента.
- Не са ли те учили, че по принцип не се влиза в чужда къща без позволение, особено в тези часове на нощта. Най-малкото можеше да ползваш, нещото до вратата, което хората наричат звънец.
Не можах да сдържа хапливия си коментар, но какво да се прави, аз бях такъв и след толкова години, се съмнявах сега да тръгна да се променям. Тя обаче не изглеждаше особено впечатлена от думите ми. По-скоро ме гледаше с нейният безразличен поглед, сякаш е готова всеки момент да извърти очи в досада. В миналото имах силното желание да я видя мъртва, но сега като че ли съм се размекнал, защото вече нямах чак такава нужда това да се случи. Да все още исках някакво отмъщение, за всичките и години бягство, но то не беше толкова важно, а и заблуденият ми брат си мислеше, че е влюбен в нея, така че трябваше да се съобразявам.
-Е, може би сега е моментът да те разочаровам, когото и да търсиш със сигурност няма да го намериш. В цялата къща няма никой друг, освен нас двамата. - констатирах факта, който тя сигурно вече и сама беше установила.- Което като се замисля би могло да не е особено изгодно за теб, ако не съм в добро настроение.

– Аха, разбирам от къде точно се появява смелостта ти.. Просто си поела достатъчно алкохол, за да не ти пука точно какво ще стане.
Алкохолът е причината тя да има кураж да говори толкова смело, а и като цяло да се появи тук. Но пък не можех да не кажа, че макар и да е пила беше наистина смела. Предполагах че количеството погълнато от нея със сигурност би било достатъчно, за да доведе поне няколко човека до несвяст.Това беше хубавото на дългите години живот, позволяваха ни да се научим как да държим повече на алкохол, а това естествено винаги беше предпоставка за по-голямо забавление.
Точно на това ставах свидел в момента, но бях сигурен къде точно при нея забавлението се сливаше с глупостта. Лично аз ако бях на нейно място, щях да съм изчезнал веднага след като бях чул, че човекът, който търся го няма, но тя беше съвсем различен случай. Разполагаше се сама из всекидневната, сякаш беше у дома си и изобщо не и пукаше, че се намираше в една стая със съществото, от което е бягала 500 години. Даже напротив, тя търсеше забавление, което ме караше от една страна да се забавлявам, а от друга да се изумявам.
- И как точно предлагаш да се позабавляваме?
Въпреки всичко, което бях видял и научил, не можех дори да се опитам да си представя какво точно има предвид под " позабавляваме". Това беше Катерина Петрова, а тя се славеше с развинтено въображение, което дари аз не се опитвах да предскажа. Затова налях в друга чаша от уискито и жадно я пресуших, докато чаках да чуя какво точно и се въртеше в главата.
- Доколкото те познавам, предполагам имаш някоя откачена идея или изкривена представа за забавление.
Сега беше мой ред да гледам не особено заинтригувано. Не голяма доза любопитство и поредното количество алкохол. Наблюдавах я как се придвижва и си задавах въпроса как точно щеше да свърши всичко това. Едно обаче вече си личеше- поне до някаква степен щеше да е интересно.

В началото си помислех, че е на път да се опита да си играе с огъня, но малко след това бях сигурен, че всякакво действие от нейна страна е породено от алкохола. Предложението и за игра на гоненица беше абсолютно абсурдно. Ние какво? Да не сме на пет, че да се гоним като малките деца. От друга страна цял живот бях играл именно тази игра и вече ми беше омръзнала до болка. Без значение в коя роля точно влизах, на гонещия или на гонение, бях научил играта до такава степен, че се съмнявах да има някой по-добър от мен, когато става въпрос за това.
Идващо от 500 годишен вампир, това предложение ме караше да се чувствам странно и отключваше много спомени от миналото. Със сигурност в момента не ми беше забавно, колкото на нея, но пък и не бях изпил толкова алкохол, колкото нея. Гледах я намръщено, все още не можех да повярвам какво точно предлага. Явно погледа ми беше казал достатъчно добре това, което си мислех, защото в следващия момент тя ме гледаше с мили очички и използваше прякор, който честно казано изобщо не ми допадаше.
Изведнъж метна чашата си по мен и тя ме удари директно, защото ударът беше изненадващ и аз не успях да отреагирам на време. Тя вече щом погледнах към мястото, където тя стоеше до преди малко, осъзнах, че е изчезнала запленена в игра,която си мислеше, че и аз ще играя. Нямах такова намерение, точно затова я оставих да потича малко из къщата, а след това се озовах директно до нея хващайки я за ръката.
- Хванах те. - казах гледайки я сериозно и скъсих дистанцията между нас, дотолкова, че да мога да усетя дъха й по моята кожа. - И, Катрин, никога повече не си позволявай да мяташ нещо по мен, защото обещавам ти няма да има добро последствие за теб.

Годините и влияеха зле, тя беше станала напълно луда. Имаше сериозни психични отклонения и очевидно неизживяно детство. Ако погледнехме реално над нещата да беше изпила очевидно огромно количество алкохол, но това по никакъв начин не обясняваше притъпите на детинско държание в нея. Със сигурност не беше дошла тук, за да играе на гоненица с брат ми, но за нейно съжаление той не беше тук в момента, а аз не бях в настроение да се занимавам с деца.
Докато се усетя тя беше сложила ръцете ми на кръста и започна да се върти, като в също време се заливаше от смях, а аз бях шокиран. Естествено можех да я пусна да падне, защото тя се беше отпуснала напълно, но точно когато реших да го направя тя спря да се върти. Жалко гледката щеше да е наистина забавна, а като се има в предвид колко е пияна на земята със сигурност щеше да е по-безопасно за нея.
- След като ти е толкова скучно, защо дойде точно тук. Не можа ли да подчиниш някой да се прави на шут цяла вечер.
Разстоянието между нас беше наистина малко. Ръцете ми бяха все още на кръста й, а нейните на рамената ми. Телата ни бяха почти долепени едно до друго, можех да усетя как бие сърцето й, както и всеки път в който издишваше. Погледът и вече не беше толкова детски закачлив, даже напротив в него имаше и нещо друго. Кой знае може пък да успеем да измислим нещо, с което да убием скуката й. Поне аз се сещах за нещо такова в монета, но съм мъж и ми е простено. Пратих по дяволите и милиметрите разстояние, което беше останало между нас и я целунах. След като и беше скучно, нека тогава да се забавляваме, по начин, който да удовлетвори и двама ни.
- Нека разкараме детските игрички, не отиват на мрачната нощ на вън.

Тази игра вече ми харесваше далеч повече, от детинщината от преди малко. Ако не друго, тук поне бях запознат с правилата. Това не беше нищо по-различно от просто секс. Знаех, че не мога да си позволя да я убия сега, просто нямаше как да се случи, защото брат ми не би бил никак очарован от новината. Затова нищо не ми пречеше да се позабавлявам малко, пък, когато му дойдеше време и другото щеше да се случи.
Това обаче сега нямаше значение. В момента тя беше просто жена, чиито дрехи след малко щяха да са на земята, а мен това напълно ме удовлетворяваше. Мъж, жена, стена, палави ръце, горещи целувки и още нещо. Сценарият беше до болка познат и на двама ни, а сега смятахме да го повторим още веднъж. Целувките нажежаваха обстановката, а ръцете й бяха премахнали всякакви задръжки и се намираха на място, което ми доставяше голямо удоволствие. Това обаче беше само началото. Направих така, че да разменим местата си и сега тя беше тази, която беше допряна до стената, след няколко секунди дрехите по нея бяха изпокъсани,  но пък кой го интересуваше това. Целувах врата й като постепенно слизах надолу, докато не стигнах до гърдите й. За там плановете ми бяха малко по-дълготрайни и смятах да отделя достатъчно внимание и на двете, а през това време едната ми ръка се вмъкваше в бикините й.
Годините опит ме бяха научили на всички малки подробности и знаех точно какво трябваше да правя, а по реакциите на Катрин бях и наясно, че пръстите ми се намират на мястото, където биха и доставили най-голямо удоволствие. Засмуках силно едното и зърно, като използвах зъби съвсем леко, колкото да засиля удоволствие и започнах да движа пръстите си, което я накара да отметне глава назад от удоволствие.