Старата църква

Старата църква беше добро място да се усамотиш. Особено за жаден вампир, който си търсеше храна в лицето на нечия компания, но вместо това се намираше в близост до гробище с кръвна банка в ръка. Даа, за да се впиша в проклетото малко градче и да не разкрия същността си на вампир, избягвах да нападам хора. На забутано място като това смъртта на някой смъртен нямаше да остане незабелязана, за разлика от големите градове, в които хора изчезваха всеки ден. Да се пита .. е, не човек, но вампир, защо се преместих тук. Вярно, исках спокойствие, а и шумните пренаселени места ми бяха омръзнали, но явно да си на такова закътано място си имаше своите недостатъци.
Отваряйки банката, отпих от кръвта и седнах на стълбите пред порутената сграда. Изглеждаше здрава, но беше пуста, което именно ме беше привлякло към това място.
Усещайки чуждо присъствие, пуснах банката и се стрелнах към дочутото от мен почти незабележимо движение. Оглеждайки се, присвих леко очи, оставяйки на сетивата си да ме водят. След няколко мига измежду дърветата изникна непозната фигура, която крачеше към мен. Наблюдавах непознатата, забелязвайки рано, че е жена, което се дължеше най-вече на изостреното ми зрение. Повдигайки вежди, се запитах какво ли ще прави някой като нея именно тук. Мястото беше зловещо, поради което не беше и често посещавано, но какво пък .. най-малкото, кръвта във вените й щеше да ми свърши работа. Или поне малко количество от нея, тъй като не възнамерявах да я убивам.
-Странно място си избрала за разходка. - отбелязах, когато тя ме наближи и без да казвам нищо повече, сложих ръцете си в джобовете, с цел да изглеждам небрежно и незаплашително за нея, така че да се отпусне и да ми се отвори възможност да я нападна...

Движейки се светкавично в нейната посока, я приковах към едно дърво, ръката ми стискайки шията й. Накланяйки леко глава на една страна, я гледах замислено и казах
-Хмм. Интересно. Бих те попитал какво прави вампир като теб на това място, но след като и аз съм тук .. Явно е очевидно.
Повдигайки рамене, неочаквано я пуснах, но без да спирам да я наблюдавам. Бях напрегнат, очаквайки тя да отвърне на атаката ми. Бях забелязал как очите й се извръщаха към кръвта по-рано и да си го кажем направо, можех да сметна две и две. Ако тя беше човек, нямаше да обръща такова внимание на банка с кръв, лежаща на земята и след като я види, да побърза да се оттегли. Признавах й го, умееше да се преструва на човек, но не бяхме ли всички вампири добри в това? Все пак имахме доста време да се научим да го правим ..
Гледайки я замислено, отстъпих и се върнах до стъпалата на църквата. Съжалявах за банката, която сега лежеше на земята, тъй като си беше чиста загуба на кръв, но не посегнах към втората, която знаех, че бях скрил по-рано до една от надгробните плочи. Наблюдавайки все още непознатата с немалка доза недоверие, върнах ръцете си в джобовете, изчаквайки реакцията й.
-Аз съм Майкъл - започнах, изучавайки лицето й като добавих -А ти, вампирке, си?
Овладявайки любопитството в тона си, се постарах да контролирам изражението си. Нямаше да издам интереса, който беше събудила в мен, като го оставя да се изпише и на изражението ми, затова просто спокойно я наблюдавах, облегнал се на стъпалата на старата църква.