- мистик грил -

Не беше лесно, когато този, когото търсиш и с когото трябва да се срещнеш, бяга от теб и си мисли, че няма да го видиш. Бях се запътил към Томас още на площада, но той явно беше решил, че няма да дойда и се запъти към Мистик Грил. Заоглежда се. Явно ме търсеше. Или търсеше нещо друго? Нямаше значение. Тръгнах след него бавно и спокойно. За къде да бързам? Нощта беше на наше разположение, всички вампири щяха да умрат...всички, които се намираха в Мистик Фолс. Докато вървях мрачни мисли започнаха да ме глождят. Ами ако не ме беше послушала? Дълбоко се надявах Надя да се беше вслушала в съвета ми и да беше тръгнала вече нанякъде..., но по-важното - да не е казала на хибрида и да го е оставила в града, където да мога да го убия.
Томас забърза крачка и влезе в Мистик Грил, аз не бързах, нямаше защо. Така или иначе всичко щеше да стане както беше замислено. Отворих вратата и влязох в слабо осветеното заведение. На всяка маса имаше лампа, която светеше надолу, или свещ, която излъчваше мека светлина. Огледах се и забелязах Томас на бара. Беше седнал съвсем спокойно, все едно не му предстоеше да се изправи срещу цял град вампири с опасност за живота си. Седнах до него без да го поглеждам. Личеше си, че се беше опитал, да се скрие от мен, надявайки се да не вляза в заведението.
- Уиски - казах простичко на бармана - с лед.
Томас се обърна, когато чу гласа ми. Физиономията му показваше, че не ме беше очаквал, но бързо успя да прикрие изненадата си. Вдигнах чашата, която барманът постави пред мен, и я разклатих леко. Ледчетата задрънкаха по стените на чашата.
- Е? - Обърнах се към Томас.
Той започна да рови по джобовете си и извади малък плик за писмо и го постави на бара. Подбутна го бавно към мен и после се концентрира отново върху чашата си. Взех плика и го отворих. Вътре имаше три листа – план на града, подробно описание на плана на действие и списък с вампирите, които се намираха в града, като списъкът започваше с името на Никлаус Майкълсън – хибридът. След като прочетох имената на древните се появи името на Катерина Петрова. Тя не беше ли мъртва? Е, явно се бяха объркали или го бяха написали преди тя да умре. Следваше името, което се бях надявал да са забравили, но как бих могъл да очаквам такова нещо – Надя Петрова. Двете от рода Петрова бяха отбелязани като крайно опасни, заедно с двете имена, които следваха след тях, а именно тези на братята Стефан и Деймън Салватор. Списъкът беше наистина дълъг. Не бях очаквал да има толкова много вампири в такъв малък град...
- Много са – казах почти шепнешком на Томас, който кимна потвърдително и отпи голяма глътка от чашата си. Зачаках да каже нещо...