- изоставената църква -

Грегор бе седнал на стола си и бе качил краката си на бюрото. Скоро щеше да дойде моментът. Много малко оставаше. Едва няколко часа до започването на плана, който бе подготвил. Сега с останалите четирима ловци чакаше идването на вампирите и върколаците. Искаше всичко да е точно. Не искаше да има грешки. Може би бе се доверил много на вампирите, но макар и да бе просто човек те много добре знаеха, че поиска ли би сринал живота им до основи. Всекиму бе ясно, че Грег е жесток човек. Жаждата му за отмъщение го промени. Вече не е същия. Може би сега наподобява човек, който прилича на вампир. Макар и да не го осъзнава, макар и да не го приема е така. Всеки опитал се да му каже, че е някакво подобие на вампир го убивал без да му мигне окото, а това все повече и повече водело хората до точно тази мисъл.
Бе загубил семейството си един жесток начин. Не можа да го преживее, а тази му болка след време се бе превърнала в жаждата за отмъщение.
Изведнъж и малкото помещение се напълни и хилядите звуци, които издаваха съществата прекъснаха мислите на Рийд. Можеше да се каже, че бе леко притеснен. Една грешка и не само тези чудовища нямаше да умрат, но Грег щеше да срещне смъртта си, а той не искаше това. Искаше да убие всички им до основи. Искаше Мистик Фолс да бъде едно спокойно място за живеене. Искаше хората да излизат навън спокойни, без в съзнанието им да изскача мисълта за това, че някой може би ги следи или иска да ги убие.
Грегор чу нечий глас и се обърна по посока му. Беше един от вампирите. Ловецът го погледна изпитателно, а след това се обърна към всички им.
- Днес е денят, - започна той и стана от мястото си, разхождайки се насам - натам. - в който онова, което планирахме месеци наред ще се осъществи. ВСЕКИ, който направи и най - малката грешка, която би могла да доведе до провал на плана лично ще ОБЕЗГЛАВЯ без да ми мигне окото.
При тези му думи всеки оттук присъстващите настръхна, а Рийд се зарадва от това. Харесваше му да наблюдава тези нищо неподозиращи лица, потрепващи от страх.
- Както знаете днес ще се избере Мис Мистик Фолс и ще се честват 250 година от съществуването на града. Искам да разберете кое ще е това момиче и ако е вампир да бъде убито на момента. Да го направи някой от вампирите - рече, но когато не получи никакъв отговор кресна. - ВЕДНАГА! - при това един от тях се залови със задачата, поклащайки положително глава и излизайки извън църквата.
Огледа и останалите. Отново седна на мястото си и преди да каже каквото и да е било извади един дървен кол, който бе омагьосан от вещица, която бе пожертвала живота си само и само за да го създаде.
- Този кол е способен да убие първороден или по - скоро вампирския му ген. Една погрешна стъпка и целият план ще се провали. Наръган веднъж вампир се превръща в човек и връщане назад няма - каза той.
Нямаше никакво намерение да убива всички вампири. Искаше да ги превърне в хора. Не искаше да отнема милиони животи. Не бе чак толкова жесток, но ако той самият държеше света в ръцете си би избил всички им.
- Има само един кол! Трябва да бъде наръган един първороден. Той ще бъде превърнат в човек както и абсолютно всички останали - завърши. В следващия момент Рийд прибра кола при себе си и отново продума. - Древните са наоколо и се предполага почти всичките да са на партито. Работете заедно! Не се разделяйте. Щом го хванете го затворете някъде и ме изчакайте! И ВНИМАВАЙТЕ ДА НЕ ОБЪРКАТЕ НЯКЪДЕ, ЗАЩОТО ЩЕ СРЕЩНЕТЕ СМЪРТТА СИ ПО - БЪРЗО ОТКОЛКОТО НЯКОГА СТЕ ОЧАКВАЛИ! Върколаците да се пръснат по целия град. Искам да знам всичко! Наблюдавайте най - вече първородните! Искам да знам дори, когато спрат да дишат! - щом изрече и последните си думи върколаците излязоха и в помещението останаха само вампирите, ловците и петте вещици.

Томас вървеше бавно по улицата с една единствена цел. Да стигне колкото се може по - бързо до тази изоставена църква. Трябваше да разбере всичко до последен детайл Трябваше да знае всичко до най - малка подробност. Трябваше да има какво да предложи на вампирите. Все пак желанието му бе да им помогне, а като не знае почти нищо нямаше и да има смисъл то всичко това.
Изведнъж вече стоеше пред това толкова забутано и старо местенце. Ако бе на мястото на Грегор би наел някоя луксозна триетажна къща. Не би се забутал на някакво място, на което сигурно и плъхове има. Влезе в огромната сграда, а пред себе си забеляза Рийд. Седеше на стола си замислен и около него нямаше абсолютно никой.
- Закъсня - рече Грег студено и дори изглеждаше така сякаш му се караше. Едва ли бе пропуснал кой знае колко. Просто някакъв разговор, който сигурно нямаше и да му трябва. Или поне така смяташе. На лицето на Томас се появи една подигравателна усмивка, която Рийд така и не забеляза.
- Е, какъв е планът? - попита мъжът, очаквайки отговора си.
- Това ще дадеш на Михайл - поде ловецът, подавайки на Том нещо като писмо. Томас като по чудо обаче нямаше никакво желание да го отваря просто кимна на ловеца и излезе от църквата.

След така вълнуващата реч на Грегор, всички излязоха и останахме само аз, още четири вещици и вещера. Естествено Томас липсваше, бях останал с впечатлението, че е много неорганизиран и разсеян и сега съмненията ми се потвърждаваха. Вече бях убеден, че нещо ще се обърка, ако това момче продължаваше така. Грегор обясни на всички ни къде трябва да отидем и след това всеки пое към определеното му място.
- Остани за секунда - чух гласът на Грег, който отново беше седнал на стола си.
Изчаках останалите да излязат и затворих вратата след тях, обърнах се и застанах пред Грегор. Понякога се чудех защо му се подчинявах след като щеше да ми е толкова лесно да го отстраня и да поема командването в свои ръце? Е, може би просто бях от хората, който не обичат да се нагърбват с твърде много работа и отговорности.
Грегор ме гледа известно време, след което извади един пакет и ми го показа, каза ми да го запомня хубаво и да очаквам някой да ми го достави на площада. Кимнах в знак на съгласие и излязох, Предполагах, че ще възложи задачата с доставката на Томас, защото той беше най-безотговорният и сигурно искаше да го изпита, а и аз не бях достатъчно силен, за да се справя физически с един древен, а вече на бях в много цветуща възраст. Годините ми на разцвет бяха минали отдавна и сега ми оставаше само да нося добро на човечеството.
Запътих се към площада, където скоро щеше да започне празненството, трябваше да заема позицията си - или по скоро да се правя на обикновен гост, който просто е дошъл да се забавлява. А и трябваше да намеря някой от първородните и да докладвам на другите, за да може да бъде изпълнен планът без проблеми.