When the immortal sees {Niklaus & Qetsiyah} After 1 day

Светът..Той беше широк и всеобхватен, пълен с безброй много емоции, които трябва да бъдат изживени, но за които имаме граници и лимит, който можем да достигнем, но след това всяко едно живо същество си отива от този свят, сякаш е съществувал за нищо. Малко бяха съществата, които нарушаваха баланса на природата и живееха повече от необходимото, но те трябваше да пазят този баланс и да съхраняват всичко в него. Светът беше нечестен, но и честен в някои отношения.Балансът- прекрасна дума, но какво ли щеше да бъде ако просто нямаше безсмъртни? Ако просто тя се беше доверила на разума си и беше унищожила това безсмъртно деяние, което и' струваше толкова много.Ако... Точно така. Балансът щеше да се разруши, ако вампирите изчезнеха, но реално погледнато, нямаше да трябва да бъде създаден баланс, ако не бяха създадени вампирите. Всички трябва да умрат все някога и сега беше тяхното време. На всички! Всички вампири трябваше да изчезнат, но със стил. Трябваше да напуснат сцената по най-прекрасния начин- с изтръгнато, още биещо, но почти мъртво сърце!
Момичето се намираше в близката гора до Мистик Фолс. Все още нямаше намерение да се разкрива пред жителите. Беше научила, че ще има конкурс за Мис Мистик Фолс и там щеше да се развихри. Беше настъпил моментът, в който тя щеше да заповядва и щеше да се отървава, а не те от нея. Теса се наведе рязко, за да хване поредното стръкче билка и продължи нататък. Сетне отново го стори и пак и пак. Изведнъж от гърдите и' се изтръгна въздишка. След това тя промълви силно и ясно:
- Клаус... Какво търсиш тук?- въпросът прозвуча наоколо като гръм, но ако някой я беше видял, сигурно щеше да си помисли, че е луда, защото нямаше никой наоколо. Беше изцяло сама, но тя явно беше усетила някакви смущения в силата и изведнъж висок русоляв мъж се появи от никъде.

Нещо се случваше. Покрай наближаващия глупав конкурс " Мис Мистик Фалс", градът беше изпаднал в бясна истерия, а това позволяваше замислянето на глупости. Вещиците и някой други създания се вълнуваха прекалено много за наближаващото тържество, а това не беше особено типично. Наречете ми параноичен, но не обичам да оставям нещата на така наречената съдба и точно затова смятам да разбера точно какво замислят.
Честно казано не се сещах за същество, което щеше да е така отзивчиво да сподели директно плановете си с мен, но ако щях да говоря с някоя вещица, то нека поне го направя с тази, която се прави на шеф напоследък. Теса или Кетсия, зависи кой как реши да я нарича, не беше особено трудна за откриване. Е със сигурност не се опитвала да се скрие, но пък не изглеждаше и като да е предвидила посещението ми. Ако някой я погледне отстрани ще я помисли за едно доста заблудено момиче, изпълняващо прищевките на някоя своя баба и събиращо билки за лечебни отвари, но тези нейни отвари, поне доколкото съм чувал не винаги са толкова лечебни, колкото хората биха си въобразили.
Жената беше усетила присъствието ми, но това изобщо не ме учудваше. Все пак ако една могъща вещица не може да разкрие нечие присъствие то горко за бъдещите поколения. Колкото до въпроса и за това какво правя там. Е, той може да се сметне до някаква степен за риторичен. Всеки който знае името, сигурно е чувал, че обичам да съм част от пъклените планове или ако не друго поне да съм наясно с тях.
- Въпреки че смятам, че знаеш отговора на въпроса си, аз ще ти отговора. Тук съм защото съм любопитен, какво точно сте намислили ти и твоите приятелчета. - казах и я погледнах най-спокойно.- Искреността ми удовлетворява ли те.
Едно бях научил за годините си. Не лъжи вещиците. В крайна сметка винаги разбират кога си им спретнал номер и дори и да не могат да те убият, то определено могат да ти го върнат тъпкано.

Кетсия не се и съмняваше, че имаше някой. Тя беше наясно отдавна за това, но просто и' трябваше някой, който да помогне за всичко, което ставаше напоследък- трябваше и' първороден, който да е на нейна страна, за да получи максимални резултати и да доведе действието до край веднъж завинаги. А кой би бил така добър в това, ако не Клаус? Все пак той беше перфектен за работата, а и доста могъщ,  въпреки че малко хора знаеха за тайната му. Планът на жената далеч не спираше със смъртта на Амара, но и с други, много по-древни неща от самата Амара. Да не мислите, че планът на Теса не е включвал да бъде намерена точно от Клаус и то точно на това място?! О, моля ви! Не я мислете за толкова глупава. Все пак само Катрин знаеше за съществуването на бедната всесилна вещица, а това беше най-силният и коз. Но сега всичко зависеше от Никлаус- ако я издадеше, може би щеше да провали някои неща, но сигурно щеше да отвори нови възможностти. Кетсия никога не претупваше нещата- винаги съобразяваше всяка една възможност и знаеше какво можеше да стане. 
Жената остави кошницата с билки на земята и се доближи максимално до древния. В онзи момент можеха да усетят дъховете си, но нямаше нищо повече.
- Задаваш грешните въпроси, Майкълсън. Не сме намислили нищо, което да те вкарва в нашите планове, макар да се чудя кои сме ние- промълви тихо и едва доловимо тя и ръцете и' се спуснаха по тялото му, като се задържаха на гърдите му, слизайки внимателно и плавно надолу.- Да не би всемогъщия Клаус да се е уплашил от смъртни вещици? Все пак това би било доста странно, защото напоследък чувам, че разправяш насам-натам, че си безсмъртен, което си е така според мен. Дори си нещо повече..
Гласът и' заглъхна в пространството. Ръцете и' бяха стигнали до корема му, но нямаше да спрат до там. За сега си отпочиваха на мястото.

– Не смятам въпросите си за грешни, приеми ги за чисто любопитство. А пък и изобщо не съм изявявал желание да ме включиш в каквото и да предстои, просто искам да знам какъв точно филм ще гледам отстрани.
Вече повече от всякога бях сигурен, че нещо се случва. Вещиците трудно започваха да играят такива игри, а жената пред мен беше готова да сложи ръцете си в огъня, въпросът беше на каква цена точно. Беше опасно близко, искаше тя да избира правилата, но аз не обичах да ме командват вещици. Може би обаче щяхме да стигнем до някакъв консенсус за всичко наближаващо и аз да получа достатъчно облага от цялата работа.
- И съжалявам, че ще те разочаровам, но не се страхувам. Всеки има своите тайни и слабости, а и опитът ти за комплимент не е особено сполучлив.
Този тип изкушения, с които тя се опитваше да действа трудно имаха въздействие върху моя самоконтрол. Да обичах да се забавлявам, но това си оставаше точно това и не се отразяваше на всякакви други мои планове, така че каквото и да е намислила, най-вероятно нямаше да и свърши работа, но пък не можех да я спра да опита. Все пак от опит глава не боли дори и да е неуспешен.
- Та, ще ме просветлиш ли в бъдещите си начинания или смяташ да ме оставиш в неведение?
Разстоянието между нас беше прекалено малко. Можех да усетя дъхът и върху кожата ми, но макар това да можеше да се приеме за начин за разсейване, аз съумявах да запазя трезвото си мислене. Ръцете и опасно движещи се все по-надолу бяха на път да преминат някои граници. Усмивка се появи на лицето ми. В крайна сметка исках отговори всичко друго може да почака и ще се наложи даже, защото беше по-важно да разбера какво се случва от каквото и да е било друго.

Когато Клаус започна да се обяснява, Кетсия се отдръпна от него и му обърна гръб толкова рязко, че косата и' го перна през лицето. Започна бавно да ходи към кошницата си, докато го слушаше. ХА! Кой ли му е правил комплимент? Никой. Просто тя спомена, че за нея е повече от безсмъртен- той беше хибрид, а не само вампир, което го правеше по-специален случай. Но за сега Кетсия нямаше да се занимава с него. Имаше по-интересни занимания, като да набере билките, за които беше дошла.
- Все още твърдя, че задаваш грешните въпроси. Ако разбереш какво ще правим, сигурно с двата крака, ако не и с двете ръце, ще тичаш да осуетиш плановете ни, но дори и да се включиш, няма как да ги провалиш, защото сме се подсигурили- каза тихо и хвана кошницата за дръжката, като едва доловимо я стисна по-силно- Всичко с времето си, Никлаус, всичко с времето си. Знаеш ли..? Ще ти кажа една много важна поука- любопитството убива... Не си мисли, че си безсмъртен. Казвам ти го от личен опит, защото съм виждала същества, много по-безсмъртни от колкото си ти, скъпи.
Теса се наведе и откъсна билката, която беше пропуснала, защото Клаус беше пристигнал и я беше разсеял.
- Колкото до страха, спокойно.. И това ще дойде. Както обичам да казвам- "Всичко с времето си". И отново го казвам.- подсмихна се тя и продължи напред без да обръща внимание на мъжа зад гърба си.

- Поуките и думите ти ми идват наистина в повече, не обичам да ме поучават, още повече заслепени от собствени подбуди вещици.
Беше наистина изнервящо да се занимава човек с вещици. Мислеха си, че знаят всичко. Можех да се обзаложа, че тя има свое виждане за нещата, вещиците си мислеха, че всичко трябва да става така като те искат. Това е изключително дразнещо и честно казано вече наистина съжалявах, че изобщо бях тръгнал да се занимавам с нея. Можех да открия това, което исках и от съвсем различно място, но не аз глупака трябваше да се занимавам с най-лудата от всички.
- Поради факта, че си била луда обсебена кучка, си загубила любовта на живота си. Честно казано, ако видя този мъж трябва да му стисна ръката, осъзнал се е навреме, колко заблуден би бил изобщо да се забърка с теб.
Знаех, че да дразня вещица не е най-умното и практично нещо, което можех да направя, но определено се чувствах добре, докато го правя. Е, разбира се предвиждах и последствията, но за тях щях да мисля после. Вече бях наговорил достатъчно глупости, така че сега трябваше да си тръгна, ако имах поне малко мозък в главата.
- Е, желая ти приятно събиране на билки или каквото там правиш и успех в това, което си намислила, защото мисля, че ще имаш нужда от наистина много, за да успееш.

- Тогава може би трябва да вземеш да ги чуеш, Никлаус Майкълсън- пророни тихо, но едва доловима нотка на гняв беше добавена към кратките и' думи. Не разбираше ли, че не е най-могъщия на планетата? Не разбираше ли, че вампирите са се появили благодарение на кралиците на природата, "змиите"- тъй наречени. Какво си въобразяваше един изрод, хибрид, който е живял прекалено малко дори да си извади собствените поуки? Какво можеше един "безсмъртен" да направи срещу нея, срещу великата Кетсия?
- Никлаус, Никлаус, Никлаус... Наистина, може да съм кучка и да не се интересувам за никой, но погледни се- ти си едно нищо- пусна кошницата за пореден път, но тя се разпиля. Наоколо започна да духа вятър- Скъпи мой.. ТИ убиваше, защото те бяха на пътя ти. Кой уби баща си- ТИ! Кой уби собствената си майка? Пак беше ТИ, Никлаус! Кой многократно наръгваше семейството си в сърцето и кой им слагаше граници или ги "наказваше"? ТИ, ТИ и ТИ. Кой, мили ми "Ник", си ти, че да определяш кой как е действал, като собствените ти действия са по-жалки, а самото ти съществуване е безсмислено? Мислиш си, че си безсмъртен? Почакай още малко. Дори може и САМАТА ти майка да си върне за това, което си сторил. И да.. Желая ти приятен ден!
Наклони главата си, а след това замахна с ръка. Билките се събраха, а кошницата се вдигна и ръката на Теса улови дръжката и'.