В имението Салваторе преди три месеца/Деймън и Елена

Размърдах се леко на мястото си. Погледнах към стаята, а завесите в онзи момент ме изнервяха. Това не можеше да бъде вярно. Как така ще ме събуди слънцето?! Миналата вечер беше една луда и доста дълга, пълна със страст и алкохол, но разбира се, беше свършила. Вдигнах се бавно като човек, който се събужда от кома и се огледах. Беше паднала бомба в нашата стая с Елена. Усещах, че бях чисто гол, но това не ми пречеше. В момента бяхме само двамата. Протегнах ръката си и забелязах, че топлото същество до мен се беше измъкнало и сега го нямаше никакво. Чух шум от пускане на вода, а една моментално палава усмивка се залепи на самодоволното ми лице. Увих се със завивката и продължих към източника на звука. Бутнах вратата и се подпрях на рамката и', като се подсмихвах срещу ангелското личице на Елена.
- Добро да е!- поздравих с тих шепот, но тя можеше да ме чуе, естествено. Пуснах завивката, а тя се усука на пода, като откри голото ми и перфектно тяло. Колко съм скромен, а? С бавна и уверена походка се доближих до момичето, което си взимаше вана. Ръката ми погали бузата и', а после я придърпа към мен. Устните ми докоснаха нейните, които имаха вкус на утрото, стелещо се след вечерта. Зорницата беше изместила вечерницата. Отдръпнах се и се усмихнах, а ръката ми все още докосваше нежно брадичката и'. След малко се гмурнах при нея, като я притиснах към твърдата стена на ваната.