Преди пет години в Мистик Фолс/Финик и Афродита

Вечерта беше тежка. Трябваше да обикалям цял град за няма и десет минути работа, която щях да свърша само с няколко изстрела. Цяла нощ се лутах натам, насам и се прибрах чак в пет часа сутринта. Успях да поспя няколко часа, докато изгарящото слънце не ми блесна в очите и просто нямаше начин да не стана от любимото си легло. Надигнах бавно глава и отново забих нос във вече не чак толкова бялата завивка. Но нямаше начин...трябваше да си отлепя задника и да си свърша работата, защото щях да се видя мъртъв в най-скоро време.
Станах от леглото и се облякох в обичайните за мен дрехи, а именно дънки и риза. Бях отчаян. Трябваше да намеря някаква жена на всяка цена и шефът ми да я види мъртва. Все пак не исках аз да отнеса всичко вместо нея. Снощи къде ли не я търсех. Дори може би рискувах да ме хванат в дома й и бодигардите й да ме одерат жив. Чудя се защо ли иска да я убие какво ли печелеше. Може би би било по-добре да я залови и да изнудва баща й, но негова си работа. Излязох от къщата без да заключвам вратата. Никога не го бях правел, а ако някой понечеше да влезе и да барне поне нещото щеше да се удави в собствените си кърви. Отворих вратата на черната си кола. Рязко натиснах лъскавия педал на автомобилното средство. Излязох от паркинга, като карах с може би над сто.
Мислите ми бяха насочени към една вкусна закуска, но едва ли на човек в мойто състояние щеше да му се яде в такъв момент. Отправих се към дома на мафиотското семейство. Спрях пред портите му. Втренчих се в тях и зачаках русата кукла да излезе от там. Признавам си! Видях я само на снимка, но наистина беше страшно красива. Толкова, че чак ме беше яд да я убивам. Но кое е по-важно моят живот или нейният..Моят разбира се. Кой не би избрал своят живот пред нечий друг.
Вече десет през мощта. Очите ми почти се затваряха. Докато в един момент не зърнах една фигура минаваща през колата ми. Проследих я с поглед. Изчаках да свие в ъгъла и запалих автомобила.Подкарах по нея. В един момент спрях колата и реших, че по безопасно ще е да я проследя пеш. Натиснах спирачката и паркирах на улицата. След около половин час ходене чух ядосаното гласче на момичето.
-Знам коя си! Знам кой е баща ти! Успокой се. Не се престаравай и да викаш никой няма да те чуе - казах аз съвсем спокойно, а в следващия миг момичето се свлече на земята вече мъртво.
Усети нечие присъствие и се обърна, огледа се и след като установи, че няма никой се запъти към колата си.

Щом слънцето залезе станах от дивана и излязох. Днес бях в настроение за лов и за парти. Силно се надявах в някой бар да има пияни студени - не че щях да водя разговори с тях или пък да стоя при тях, просто те бяха любимото ми. Преди да изляза облякох обичайните си дрехи - черни дънки, блуза и кожено яке. Ботите с бяха наистина много удобни. Вървях бавно по улиците към бара, когато изведнъж пред мен мина някакво момиче. Беше наконтена като за изискан ресторант. Жертвата ми сама се беше появила. Идеално.
Тръгнах след момичето, но по едно време я изгубих. И аха да я намеря жива когато изведнъж се чу изстрел, слаб звук явно беше с заглушител. Стоях в сенките за да не може убиец на жертвата ми да ме види, нямах си и на идея дали е обикновен наемник или специално обучен ловец. Тази ловци имаха страхотни прикрития и беше много трудно да се разпознае кой е и кой не е.
Малко преди той да се обърне се скрих отново в сенките и го видях как прибира трупът. Ето че е вечерята ми си отиде. Замислех се.. Защо да не го последвам, ако се окажеше че не е ловец, щях да му изпия кръвчицата а ако беше поне щях да знам, кои са приятелите му. Тъкмо мислех да го изчакам да тръгне когато миризмата на прясна изтичаща кръв ме заля. Изведнъж изскочих пред него от сенките, гледайки го с черните си очи.