След 3 години, Русия (Петрови)

Защо по дяволите трябваше да казвам –добре ще дойда? Защо? през целия път до Москва се чудеше Катрин. Това беше лудост, как можеше да се съгласи. В Мистик Фолс беше Илайджа, Деймън, Стефан, Кералайн, Бони всички ,които ако се случи нещо най-вероятно ще си пожертват живота за нея, а сега само с дъщеря си. Беше обещала на Надя да си направят лека разходка до България и Русия, нещо като майка и дъщеря ден само, че това не беше ден а цяла седмица или по-малко. Както и да е Катрин въобще не искаше да ходи особено в България. Навяваше й прекалено много ужасни спомени, които искаше да забрави, как когато се върна за семейството си след ,като избяга от Клаус ги завари всички мъртви. Гледката беше адски ужасна. Да гледаш как цялото ти семейство което обичаш от цялото си сърце е изкормено едва ли не. Само като си помисли за това очите и се насълзяваха. А и да не забравяме ,че може да има пътешественици от рода й ,които може да искат да я убият, като Грегор например. Нека да кажем нещо и за този нещастник. Грегор беше пътешественик, който беше гадже на Надя. Не я обичаше беше с нея само за да се добре до Катрин и да я убие по необясними причини – поне Катрин не можеше да разбере защо. Имаше няколко предположения – едното беше ,че беше човек, който е бил вампир и в природата не се бе случвало такова нещо. Пътешествениците бяха точно ,като магьосниците - спазваха законите на природата . Второто предположение беше ,че баща й ги е изпратил да я убият. Може би още не й беше простил ,задето беше „прегрешила”. „Прегрешението” й беше ,че забременя от мъж с който не се бе оженила. Да се върнем на пътуването. В самолета беше адска жега, а да не говорим за турбуленцията. Пътят беше около двадесет часа през, които трябваше да се прекачват на около два-три самолета и да чакат по един час на аерогара.  
Най- накрая пристигнаха.  Катерина през цялото време се чудеше ,как би могла да избяга. През ума и минаха доста планове, но нито един не беше перфектен. Както и да е Катрин взе един куфар и остави на Надя да вземе другите. Все пак й беше дъщеря трябваше да свиква със суетната си майка. Катрин продължаваше да мисли. Може би ако я излъжа ,че съм си забравила нещо в самолета ще отида и ще се кача на друг за Мистик Фолс  мина й тази мисъл през ума. Стори и се ,че може и да стане, така че побърза да го направи.
- Господи, забравила съм си обувките. – спря на сред пътя на излизане и започна да се възмущава. Надя я изгледа все едно казваше – Хайде тръгвай ще вземем нови по пътя. – Това са Версаче за хиляда долара. Мислиш ли ,че ще ги оставя в самолета някоя нещастна лелка да ми ги вземе? – не почака да й отговори и тръгна. Сега нека да помислим каза си Петрова. Първо се запъти към самолета в ,който бяха летели за да измами Надя. Когато вече не беше в обсега на погледа й се отклони и отиде към таблата за следващи полети. Започна да търси ,някой за щата Вирджиния тъй като Мистик Фолс се намираше там.
- Мамка му. Мамка му. – започна да ругае под носа си. Следващия полет беше след повече от шест часа. Как щеше да за баламоса Надя до тогава? Никак. Надя беше умно момиче. Беше се метнала на майка си. Ако искаше нещо го получаваше.  Разстроена ,че трябва да стой шест часа в тази столица на вампири се запъти към Надя. Вече беше на половината път, знаеше ,че нещо забравя ,но какво беше то? Загледа се в една много красива и модерна жена – е не по-красива от Катрин-. Обувките разбира се, как щеше да се върне при Надя без обувките. Щеше да заподозре нещо. Отиде при жената. И я погледна право в очите. Въздейсташе й да й даде обувките си.
- Благодаря. – каза й накрая ,когато жената ги саби и подаде на края. Катрин я удостой с една от онези самодоволни усмивки.  
Вече виждаше Надя , как отчаяно й звани и се надява да отговори. Бързо отиде зад нея без тя да я усети и сложи показалеца и средния си пръст на кръста на дъщеря си.
- Горе ръцете! Давай всички пари! – каза тя на руски. Едвам задържаше смехът си...

„О , Боже, дано да не разбере” помисли си Катрин докато гледаше, как дъщеря ‘и гледа обувките, които беше „взела” от онази жена. Напрегна се леко и се постара Надя да не го забележи, но явно не е било толкова незабележително за един петстотин годишен вампир. Младши Петрова я погледна с подозрение, но не каза нищо. Явно искаше да си спести оправданията, но това нямаше да стане. По принцип на Катрин не ‘и пукаше ,какво мислят другите, но в този случай беше малко по-сложно. Това беше дъщеря ‘и. Човекът, пардон вампирът на когото разчиташе най-много и ако продължаваше да я лъже може би щяха да се разделят, както преди много години, когато Надя беше изтръгната от ръцете на Катрин от баща ‘и. Кат нямаше да позволи така да стана отново. Особено заради самата нея.  
- Какво?- погледна токчетата и видя, че не изглеждат чак толкова скъпи. - Бяха скъпи! – явно днес нямаше да е денят в ,който ще спре да лъже. – Имат сантиментална стойност. – изви леко едната страна на устата си в едва доловима усмивка. На Катрин и стана смешно, защото дори и тя не си повярва. Тези токчета не биха имали никаква сантиментална стойност освен ако не ги е носила на първата ‘и среща с Илайджа или нещо такова.  
Надя нищо не каза само и даде половината багаж и тръгна към изхода.
- Сигурно се шегуваш?! – измънка Петрова под носа си и тръгна. Въобще не и се понрави това, че ‘и даде половината багаж. Е, може би си го заслужи за лъжата, но все пак. Надя беше детето тя трябваше да върши всичко. Мисленето на Кат беше повече от егоистично, но все пак това беше Катрин Пиърс ако не тя, кой щеше да мисли егоистично.
Излязоха отвън. Все още не се виждаше красотата на Москва, а само един огромен паркинг на който постоянно минаваха коли. Дъщеря ‘и се запъти към една малка кола –може би Комби или Мини Купър. Катрин не познаваше добре марките коли. За нея съществуваха само БМВ и Ферари.  Запита се дали Надя ще покаже страната, която прилича досущ на майка си – манипулативна, обичаща единствено себе си кучка. Е, може би не обичаща единствено себе си, защото Катрин знаеше ,че дъщеря ‘и би направила всичко за нея и може би я обича повече от себе си. Оказа се, че прилича на Катерина. Въздейства на шофьора да слеза от колата и да им я даде. Точно ,както би направила Кат. Петрова набута багажа в багажника, който беше прекалено малък да се събере дори единия куфар, но някак си ги набута. Нещо изпука докато се мъчеше да затвори багажника и тя се замоли дано да не е някое от нейните токчета.  Отвори предната врата на колата и седна до шофьорското място.
- Сериозно ли?! Едвам набутах багажа в багажника. – започна да мрънка Кат- Оу, и нещо изпука и ако е някое от моите нещата ще те накажа. –засмя се и продължи -Има толкова хубави коли тук, а ти избра точно тази. – може би не си приличаха чак толкова. Или може би Надя намисляше нещо?

Катрин се огледа и наистина видя ,че наоколо –поне до там докъдето тя виждаше, тъй като паркингът беше огромен- нямаше хубави коли с осигурен ключ. Щеше да предложи да разбият някоя, но идеята не ‘и се стори хубава – е,може би щеше да се получи, но още от първия ден тук да нарушават закона..не беше добра идея-. Както и да е Надя запали колата и я подкара. През по-голямата част на път, кого залъгваме – през целия път не обелиха и дума. Беше малко неловко. Би трябвало да си говорят толкова много. Все пак трябваха да наваксват петстотин години, ако сега не си говориха то ,какво щяха да правят докато мине тази седмица. Това ще бъде много дълга почивка ,каза си Катрин По едно време дъщеря ‘и пусна радиото. Започна да говори някакъв мъж –естествено на руски- за паста за зъби. Как била избелвала зъбите за по малко от една седмица и дрън-дрън. И на двете не им се понрави така че Надя направо го изключи. Вече бяха навлезли в покрайнините на Москва, които бяха доста обширни. Минаваха през някакво шосе на висок склон осеян с иглолистни дървета. Катерина се беше загледала през прозореца. Наслаждаваше се на красивата гледка. Ширеха се високи зелени планини, а в небето чуруликаха птички, кой би помислил, че Кат ще се радва точно на това? Изведнъж с периферията си видя нещо ,като камък пред колата. По инстинкт се обърна бързо. Не беше камък Замръзна. Очите ‘и се разшириха. Лавина от хора гледащи право към тях.
- Мамка му. – каза, но беше прекалено тихо. Толкова, че дори и Надя не го чу.
Грешка.  Това беше грешката дъщеря ‘и не го чу. Трябваше да го чуе. Ако не го беше чула..
- Надя внимавай!! – изкрещя  Катерина и завъртя волана на страни за да не ударят хората –още едно нещо, на което никой не би повярвал-. Колата се извъртя и започна да се търкаля право надолу по склона. Хиляди стъкла се забиха по нея,а да не говорим, колко пъти си удари главата в тавана, че накрая леко се замая- може би беше от ударите или от загубата на кръв ,но Петрова изпадна в безсъзнание за няколко минути...