Мистик Фолс /след една седмица/

by Adeen Blackburn 08.02.14 15:56

С едно бързо движение се отскубнах от ръцете му и изчезнах за по малко от секунда.В другия край на крада се намираше един от най-посещаваните басейни.През деня не остава и свободен милиметър за да се излегнеш на шезлонгите в затвореното помещение,докато вечерта е пусто и изглеждащо изоставено.Кристалната топла вода се отразяваше в остъклените прозорци и таван,а тишината беше повече от мъртвешка.Единственият човек,беше заспалия охранител.След мен тихомълком се появи и Деймън,а почти незабележимата ми усмивка се появи на лицето ми и погледнах за кратко към тавана.
-От всички същества на този така неориентиран свят най- са ми любими сирените.- Все още не се обръщах към него и продължавах да ходя почти по ръба на басейна,съвсем боса,а водата започна да се отразява и по блестящата ми рокля и сините ми очи,вглеждащи се като в безкрайно море в басейна.
-Една от легендите гласи,че сирените примамвали моряците с красотата си.Когато корабите на моряците се загубвали в морето,те се появявали от дълбините на морето и само с поглед успавали да ги накарат да скочат в морето...-Обръщайки се към него и сваляйки напълно роклята си,която падна с лекота на студения под заставайки на куп,а аз се отдръпнах и започнах да слизам по стъпалата на басайна с изящна грациозност,но продължавайки да разказвам със спокоен глас,представяйки си картината в главата си,без да позволя Деймън да ме прекъсне.С влизането си във вече топлата вода се обърнах към него,вглеждайки се в прекрасните му очи,държейки ръцете си на повърхността на водата всякъш всеки момент ще се гмурна.
-...след което ги завличали до дълбините на морето,а те се удавяли...
-Колко жалко нали?Красотата на една жена да те погуби.-Завършвайки историята си първоначалната ми усмивка се появи.

by **Damon Salvatore** 08.02.14 18:28

Бар, пиене. Всичко се въртеше около тези две божествени неща, но когато имаше и момичета- е, да. Най-прекрасното нещо беше пиенето, но когато заговорим за жени, не може да се спори, че те са едно от най-прекрасните творения на природата. Майката природа... Да бе. Всичко звучи толкова фалшиво. Има само пиене и безмилостни кучки, които са при теб само заради две неща- пари или секс. Няма друго. Имаше някои глупачки, които се надяваха, че ще се влюбиш в тях, но повечето те използваха. Мигнах леко и се осъзнах. Как бях стигнал до този извод? В момента между прегръдките си държах една прелестна красавица и такива мисли можеха само на мен да ми хрумнат. Но когато имат и двете неща, тогава какво искат. Предното мигване и момичето изчезна. Като в сън. Не мога да повярвам, че я изпуснах. Щях да я проследя. Разбира се, познавахме се от около петдесет години, но това няма значение. Имахме толкова много да си разказваме, но първо- удоволствието при нас беше на макс и се гордеехме с него. Озовах се при басейна. Луната светеше самотна на небосвода. Усмихнах се чаровно, когато видях, че тя ме гледа. Появих се за части от секундата до нея и видях как роклята и' безжизнено пада на земята.
- Сирените ли?- попитах замечтано, но тръснах глава веднага, когато мисълта ме връхлетя, че изглеждам като някакъв тийнейджър, преследващ прекалено секси жена, която никога няма да може да бъде негова.- Наистина е любопитно всичко.
Следях всяко едно нейно движение. Не исках да я изпускам от поглед дори и за миг. Видях как влиза в басейна, но това нямаше значение. Исках да вляза с нея и да я направя моя. Разкъсах ризата си, а копчетата се разхвърчаха наоколо, но дори това не можах да развали магията на тишината, която се стелеше наоколо. Премахнах и дънките и след малко се оказах във водата, точно зад момичето. Виждах мократа и' кожа, а чувствах как възбудата ми рязко се покачи. Исках да я докосна, защото знаех, че няма да доживея, ако не го направя. Исках да я почувствам, защото без нея няма как да дишам. Защо ме караше да се чувствам така? Винаги го е правела и винаги ще го прави.
Доближих се до нея и я притиснах към тялото си.
-Колко жалко нали?Красотата на една жена да те погуби.
- Наистина- потвърдих опиянено. Устните ми докоснаха нежната кожа на врата и'. Исках да разкопчая сутиена и', но не смеех. Исках, но не трябваше. Ръцете ми се спуснаха надолу и хванаха нейните. Отърках члена си о дупето и', но не сменях позата. Исках всички бариери да ги няма. Исках да премахна гащичките и', а боксерките ми- да разкъсам, за да мога да я задоволя, да задоволя и себе си. Много малко жени ме бяха карали да съм такъв, но само тази в момента беше тук за още. Само тя не ме изостави. Въпреки че аз изоставих нея.
-Адеен... Нали не ми се сърдиш?- попитах миличко и езикът ми премина малко по-нагоре към бузата и', но не стигна до там, а само до най-горния край на врата.- Все пак не очаквах да се видим тук. Имах работа...
Оправдания, оправдания. За всичко си търсех извинение, но дали щеше да се приеме- не се знаеше. Единственото нещо, което знаех със сигурност за жената е , че всичко може да се очаква от нея. Всичко!

by Adeen Blackburn 08.02.14 19:11

Усещах как устните му минаваха по врата ми,оставяйки горещи следи и тръпки по тялото ми,а ръцете му нежно минаваха по дължината на моите.Защо това толкова ме вълнуваше?Защо не беше от онези за които ми е все едно дали ще живеят или ще умрат.Сърцето ми което мислех за отдавна изстинало като вулкан започна да "тупти" по силно и по силно отколкото някога го е правело.Тогава и чух думите му,дали съм му се сърдела.
В точно този момент се обърнах с лице към него с най-бързото движение което можех да направя и го хванах за брадичката като го притиснах за ръба на басейна.
-Никога не ме принизявай до онези глупачки.Никога!-Гласът ми прозвуча,като вик на много ядосана сирена,а изражението ми повече от ядосано.
-Не ме интересуват оправданията ти и драмите.Аз не живея вечността си заради тях.Ако си си мислел,че съм седяла в някой пъкъл и съм мислела за теб,ронеща сълзи и скърбяща много си сгрешил.-Продължих с ядосан глас,но само за да изясня нещата,просто си бях такава.Въпреки случката и поведението ми,което е доста своенравно понякога не му бях ядосана заради това което каза.Не съм някое невинно агънце.
Не отпусках мускулите на ръката си,която все още притискаше брадичката му,до момента в който не приближих бавно устните си на милиметри от неговите.Незнайно защо ние толкова си приличахме.Всички мразеха него заради характера му,заради това,че беше своенравен,зъл и непредсказуем,всякъш виждах самата себе си.
Щом устните му доближиха неговите ръката ми премина плавно по рамото му и се плъзна по вече мокрият му гръб,а другата през кръста.Явно хората са прави противоположностите се привличат,а аз чувствах невъобразимо привличане към него.В Ню Йорк беше само заигравка,дори не стигнахме до леглото.И двамата сме ужасни и не отстъпвахме.
При допира на тялото ми с неговото,отново онези тръпки минаха по мен.Убийствената тишина единствено бе нарушена от звука от целувките ни.Дали можех наистина да изпитвам чувства към някой?Беше ли възможно или съм обречена на безкраен самотен и егоистичен живот?Дали щяхме да отстъпиме или щяхме да се държим зли един към друг?Това само времето можеше да го покаже,затова се отдадох на пълно на момента...по точно на Деймън.Умирах за докосванията му,целувките му,дори самите думи,изричащи в ухото ми.Всичко което правеше ме опияняваше да безумие.Всяко тегово докосване е като изгаряне по кожата му,карайки ме да го искам още и още и още...

by **Damon Salvatore** 08.02.14 19:54

Стреснах се за миг. Знаех, че е непредсказуема и ето доказателството. Усетих натиска и'. Усещах и ръба на басейна, който се врязваше неприятно в гърба ми. Нито едно мускулче обаче не трепна, когато тя ме хвана за брадичката. Отпуснах ръцете си и се загледах в очите и. Чувствах се сякаш падам някъде надолу. Когато беше ядосана, изглеждаше още по-секси, но и доста силна. Всички си мислеха, че жените не са нещо опасно, но ето, че тя е като онези "сирени", които описваше и на които се възхищаваше. Красива и смъртоносна... Това беше жената, стояща пред мен. Макар да беше в този момент враждебно настроена към мен, усетих как възбудата нито за момент не помръдна. Беше изпаднала в хомеостаза.. Ръцете ми се раздвижиха и силно и твърдо изведнъж изблъскаха ръката и' и на лицето и' се изписа слисване и изненада. Усмихнах се и се завъртях рязко, поставяйки я на моето място. Усмивката ми беше странна сама по себе си. Не издаваше нищо. Беше чаровна, но и леко зловеща.
- Никога не съм си помислял такова нещо, скъпа... Ти винаги си била силна и винаги съм ти се възхищавал.- измърморих и се доближих до устните и'. Исках отново да ги докосна, но всичко си имаше време. Щом искаше да плува в дълбоки води, кой съм аз, че да и забраня. Все пак всяко нещо с времето си.
- Но внимавай, аз хапя- подсмихнах се и се доближих, както преди малко тя се беше приближила. Устните ни бяха на милиметри едни от други. Всеки очакваше какво ще направи другия. Никой не помръдваше. Чуваше се само тихото пляскане на водата, която се удряше в стените на басейна. Най-сетне се мръднах малко по-напред и телата ни се сляха. Езикът ми бавно проникна в устата и' и затърси нейния. Ръцете ни се преплетоха, а след това я хванах на ръце. Седнах на ръба на басейна и я положих в скута ми. Отделих се от нея само за да премина отново по врата и'. Пръстите ми опитно разкопчаха сутиена, но без да го свалят. Всичко беше перфектно. Нямаше едно несъвършенство по нея. Истинска богиня!

by Adeen Blackburn 08.02.14 20:43

музика за вдъхновяване хаха невероятна песен https://www.youtube.com/watch?v=m9DO3zpdWqw&hd=1 Мистик Фолс /след една седмица/ Tumblr_mxxsgyanw71r00jioo1_500

Деймън отвърна на "атаката ми" като дръпна ръката ми и се озовахме в срещуположните места.Усетих студените плочки от басейна,каращи тялото ми да настръхне.Можех да го убия с едно движение,но вместо това забравих изобщо за тази възможност и се отдадох напълно на момента,усещайки как се сливаме в едно.Забравих за абсолютно всичко около мен,за различията,борбата,дори за името си.Ръцете ми минаваха нежно по така перфектното му тяло,а устните ми от време на време слизаха по врата и гърдите.След което се връщаха на първоначалната си позиция и се сливаха с неговите,заигравайкиик се леко с езика му.Усещайки тялото му върху своето,с всеки тласък и докосване.
-Искам те повече от всякога.Искам те изцяло за себе си.-Прошепнах в ухото му,след което леко го захапах с устни.
Тялото ми се извиваше при всеки миг на изпитано удоволствие.А странна усмивка на щастие което не бях изпитвала в скорощтните векове се появи на лицето ми,гледайки го право в очите прилижила лицето си право до неговото.Заигравах се с устните му,отново отхапвайки ги но мот време на време.Времето летеше толова бавно,може би са минавали само минути или часове,ен ми се струваха като години,времето бе спряло.
През годините отблъсквах или убивах всеки човек опитващ се да ме примами към добрата страна или любовта.Може би вътрешно съм се страхувала от разрухата която ще причиня на един човек.Точно като Деймън използвах хората,карах ги да ме мразят от цялата си душа,не ми пукаше за това в което се бях превърнала.Никога не отстъпвах пред себе си.Винаги знаех какво искам,кога и как ще го получа.Както и на него изясних не съм от хленчещите и драматизиращи хлапачки,аз бях силна и такава ще си остана,но точно в този момент се чувствам толкова слаба и уязвима,цялото ми тяло изпитващо удоволствие и потръпващо от докосванията му,ръцете му минавайки по мен.Исках това да продължи наистина цяла вечност.Колко е странно имайки предвид какви злояди бяхме един към друг.Единия не отстъпваше на другия,може би и това ни привличаше.Аз знаех,че обича Катрин и затова не правех крачката към него.И ето ни сега съвсем сами вплетени един в друг.
С всяка изминала безкрайна секунда ръцете ми все повее се впиваха в кожата на гърба му или по точно ноктите ми оставяйки червени следи,а краката ми се увиваха около кръста му.

by **Damon Salvatore** 09.02.14 12:16

Усмихнах се, когато го каза. Знаех, че го мисли наистина. И при мен беше така. Исках я от толкова време, но сега сси имах и уважителна причина. Преди всичко с Катрин ми замъгляваше ума и не можех да мисля нормално, защото мислите ми бяха заети с начини, по които да я измъкна от гробницата и да заживеем щастливо заедно. Разбира се, в повечето случаи нямаше "Хепи Енд" и сега беше така. Мразех се, но сега не трябваше. Имах една от най-прекрасните жени на света в ръцете ми, а аз мисля за Катрин, която е мъртва. Мъртва е и това е. Сега Елена беше тук, но тя защитаваше Катрин по незнайни причини. Все още не мога да повярвам, че толкова пъти сме се опитвали да убием Катрин след като ме разочарова, но никога не бих помислил, че ще умре от преклонна възраст. Всъщност е толкова смешно. От петстотин години бяга от мъж, който накрая не я стига, а умира от нещо толкова невероятно. Заслужаваше си го и това ще го твърдя, докато не умра.
- Прекрасна си- прошепнах в ухото и' и я притиснах до себе си, но веднага ми хрумна една идея. С голяма бързина я приклещих до близката стена- тя май беше на къщичката на спасителя или съблекалните. Усещах пръстта под краката ми. Хванах я за гърлото, а вените под очите ми изпъкнаха. Изръмжах, но след това се усмихнах. Доближих се и отново я целунах страстно. Това беше непредсказуемо. Знаех, че е изненадана, но това беше и моята цел. Нищо не се знаеше с мен.
Ръцете ми се спуснаха и достигнаха задните и' части.
- Липсваше ми забавлението, Адеен.

by Adeen Blackburn 10.02.14 18:45

Неможех да си представя по прекрасен момент от този.Въпреки това един определен момент ми се въртеше в главата.Доста пъти съм си изкарвала гнева на не този който трябва или съм убивала по "невнимание".Случката за която се сетих се бе случила преди около 1 цял век.Тогава бях още по безмилостна и ужасяваща.Имах доста дълга връзка с вампир,но малко по млад от мен.Въпреки,че бяхме доста различни и след първите 2 месеца едвам се търпяхме някаква искра все още ни държеше заедно и се подкрепяхме един друг.
-Съжалявам но наистина я обикнах още от първия момент,очите и устните и,тялото и,цялата и същност,така както никоя друга.Моля те да ме разбереше Адеен.-Думите му ехтяха в празната стая,а единствено луната огряваше лицето ми и празния ми поглед.
-Къде я срещна?-Без дори да се ядосам и да издам едно чувство заговорих бавно и с равен тон на гласа си.
-Преди една седмица пристигна в града.Срещнах я на рождения ден на Кайл.Нека се разделим,ще е най-зобре и за двама ни.Сърцето ми принадлежи на нея.На Ел.-В очите ми не се изписваше тъга или прилив на сълзи,а точно обратното гняв,ярост и най-лошото безрасъдство.В момента в коюто прознесе последната си думи за секунда го приковах за стената или по точно го вдлъбнах в стената и мазилката падаше по земята и обувките ми.Ръката ми буквално се уви около врата му и стисках с толкова много сила,че го дигнах от земята и най-вероятно вече не усещаше пода под краката си,а на лицето му беше изписано повече от ужас.
-Не драги сърцето ти ще принадлежи единствено на мен.Никой няма да се подиграва с мен.А когато изтръгна твоето сърце,тя е на ред. -В същия момент изтръгнах най-хладнокръвно още биещото му сърце и го захвърлих настрани толкова безгрижно колкото и самото му тяло.След това издишах дълбоко и извадих най-спокойно една мокра кърпичка от чантата си и избърсах кървавата си ръка,като захвърлих кърпичката върху тялото му,но преди да си тръгна се наведох и прошепнах в ухото му.
-Надявам се духовете наистина да съществуват за да видиш какво ще и причиня.-После се изправих и излезнах от стаята,където моята приятелка се беше облегнала на стената и се подсмихваше.
-Трябва да намалиш кофейна.
Да....нямам късмет с мъжете...или по точно те с мен.Но да се върнем на сегашно време.Целувките ни ставаха все по диви и неконтролируеми,а ръцете ни шареха един на друг.Възбудата беше повече от очевидна,а ноктите ми минаваха по гръдния му кош,докато главата ми се опираше в стената от удоволствие,затворила леко очи.И ето я и "кулминацията".Все още задъхани,бяхме малко шумни и явно пазача ни е чул защото приближаваше.Хванах Деймън за ръката и скочихме в басейна,луната се беше отместила и в помещението с басейна единственото отражение беше на водата.Тъмнината можеше и да ни спаси.Макар,че човека беше на една движение живот,реших да не си усложнявам живота засега с прикриване.
Пазача влезе в обичайната си униформа и с фенерче в ръка.Тръгна да приближава до басейна,а знаех,че щеше да дигне много шум ако ни види двамата.За това все още съвсем гола тръгнах да излизам по стълбите от басейна-
Ех...--Дори не довърши думата,когато ме видя чисто гола и започна да гледа настрани правейки се че не гледа.
-Проблем ли има господине?-Попитах съвсем невинно отмятайки мократа си коса назад.
-Н..не.Аз незнаех,че има още някой тук.
.Съжалявам,плувах почти час и не съм се усетила колко време е минало..Господин...-Погледнах табелката му за името.
-Саймън Питърсън.-Нали Саймън не е проблем още малко да поплувам?-Попитах все така невинно,а той само кимна и побърза да излезне.

by Sponsored content

Fallon Hutcherson

administrator - 21 - gifted - adriana lima

Katerina Petrova

administrator - 17/538 - the devil - nina dobrev

freya mikaelson

administrator - n/a - witch - riley voelkel

Niklaus Mikaelson

moderator - n/a - the original - joseph morgan

-davina claire

moderator - 19 - witch - danielle campbell

Мистик Фолс /след една седмица/

Мистик Фолс /след една седмица/

Re: Мистик Фолс /след една седмица/

Re: Мистик Фолс /след една седмица/

Re: Мистик Фолс /след една седмица/

Re: Мистик Фолс /след една седмица/

Re: Мистик Фолс /след една седмица/

Re: Мистик Фолс /след една седмица/

Re: Мистик Фолс /след една седмица/